Дилемата на Ганьовците - да бият или не децата си! Норвежци или джендъри?
Докато в циганските махали на Сливен, Ямбол и други, както и проведените към 100 000 в групи в обществените мрежи подстрекават умишлени флашмобове, насаждайки боязън у невежите, че „ щели били да им лишават децата”, близо 3000 българчета са останали без естествени фамилии и тази година, изоставени и изведени от домовете на всякакви уроди, които ги пребиват, малтретират, изнасилват...
Тези дни по тези мотиви се роди нов виц: Българинът е изправен пред алтернатива – в случай че си бие детето, ще му го вземат норвежците, в случай че не го бие, ще стане джендър”. Който също е индикативен за диагнозата „ болно, болно общество”.
От общественото министерство към този момент се надпреварват да ни осведомят за нерадостни обстоятелства в разнообразни медии. „ 2000 деца в риск са изведени от фамилиите им през 2018 година с мярка за настаняване при родственици, близки, приемно семейство или профилирана институция за да бъдат предпазени животът и здравето им. 1058 пък са изоставени от своите родители. От януари до август тази година броят на децата с мярка за настаняване отвън фамилията е малко над 2000, като по всичко проличава, че и тази година общо изведените и изоставени деца ще бъдат към 3000”.
Основно обществените грижи за деца, заболели и възрастни хора у нас, се вършат от специолизирани държавни и общинските структури – някъде към 75 на 100, настояват специалисти в региона. Останалите проценти – близо 25 на 100 са поверени в ръцете на всякакви НПО-та, чиято активност би трябвало да се следи от страната. У нас обаче и това не е като по белия свят, тъй като не рядко посредством викове и писъци гражданските организации диктуват на страната какво и по какъв начин да прави. Това е много неуместно, поради обстоятелството, че едно Неправителствени организации по принцип съставлява ползите единствено на един кръг от обществото, а страната би трябвало да бди за общото. Не споделям да не се съборазяват с тези организации и да не вземат поради техните мнения, само че пък и се чудя за какво държавните органи не демонстрират корав темперамент при непрестанно зараждащите конфликтни обстановки в явно болното ни общество.
Впрочем, с цел да се случва всички нервности във връзка на децата в риск, няма грам подозрение, че невежите и болните мозъци в обществото ни, за жалост, са преобладаващи. Те насаждат суматоха и истеричност във връзка и без мотив и фанатично клатят държавният транспортен съд, без да си дават никаква сметка, че по този начин ще завлекат всички ни на дъното. Ако рационално мислещите не дадат гневен отпор против очевидните ненормалности, които в множеството случаи се раждат в обществените мрежи.
За рационалните е ясно, че извеждане на детето от биологичното семейство е последна мярка, към която се пристъпва в краен случай. Преди това се търсят всевъзможни способи за оставянето на малчуганите във фамилна среда – в случай че може се поддържа финансово и материално фамилията, или пък се търсят близки и родственици, които да пожелаят да положат грижи за отхвърлените деца. Чак тогава се пристъпва към търсене на приемни фамилии за тях и всичко се прави посредством правосъдна процедура.
Тъжно е, че българите всеобщо не имат вяра на държавните и общинските институции и това не е от през вчерашния ден и през днешния ден, нито пък е без съображение в множеството случаи до момента. Ако обаче не им се даде заем на доверие, че е допустимо да се трансформират и отсега нататък да работят по разпоредбите и нормите в интерес на жителите, до каква степен ще стигнем, съгласно вас? Със сигурност не и до тези страни в Европейски Съюз и по света, по чиито ред и порядки всички въздишаме и се прехласваме, но тук, в родината ни, множеството подценяват и безпардонно погазват. При толкоз мнителни и подозрителни хора, изпълнени със всевъзможни страхове, е чудно по какъв начин ли оцеляват въобще с всички тези свои заболявания?!
Тези дни по тези мотиви се роди нов виц: Българинът е изправен пред алтернатива – в случай че си бие детето, ще му го вземат норвежците, в случай че не го бие, ще стане джендър”. Който също е индикативен за диагнозата „ болно, болно общество”.
От общественото министерство към този момент се надпреварват да ни осведомят за нерадостни обстоятелства в разнообразни медии. „ 2000 деца в риск са изведени от фамилиите им през 2018 година с мярка за настаняване при родственици, близки, приемно семейство или профилирана институция за да бъдат предпазени животът и здравето им. 1058 пък са изоставени от своите родители. От януари до август тази година броят на децата с мярка за настаняване отвън фамилията е малко над 2000, като по всичко проличава, че и тази година общо изведените и изоставени деца ще бъдат към 3000”.
Основно обществените грижи за деца, заболели и възрастни хора у нас, се вършат от специолизирани държавни и общинските структури – някъде към 75 на 100, настояват специалисти в региона. Останалите проценти – близо 25 на 100 са поверени в ръцете на всякакви НПО-та, чиято активност би трябвало да се следи от страната. У нас обаче и това не е като по белия свят, тъй като не рядко посредством викове и писъци гражданските организации диктуват на страната какво и по какъв начин да прави. Това е много неуместно, поради обстоятелството, че едно Неправителствени организации по принцип съставлява ползите единствено на един кръг от обществото, а страната би трябвало да бди за общото. Не споделям да не се съборазяват с тези организации и да не вземат поради техните мнения, само че пък и се чудя за какво държавните органи не демонстрират корав темперамент при непрестанно зараждащите конфликтни обстановки в явно болното ни общество.
Впрочем, с цел да се случва всички нервности във връзка на децата в риск, няма грам подозрение, че невежите и болните мозъци в обществото ни, за жалост, са преобладаващи. Те насаждат суматоха и истеричност във връзка и без мотив и фанатично клатят държавният транспортен съд, без да си дават никаква сметка, че по този начин ще завлекат всички ни на дъното. Ако рационално мислещите не дадат гневен отпор против очевидните ненормалности, които в множеството случаи се раждат в обществените мрежи.
За рационалните е ясно, че извеждане на детето от биологичното семейство е последна мярка, към която се пристъпва в краен случай. Преди това се търсят всевъзможни способи за оставянето на малчуганите във фамилна среда – в случай че може се поддържа финансово и материално фамилията, или пък се търсят близки и родственици, които да пожелаят да положат грижи за отхвърлените деца. Чак тогава се пристъпва към търсене на приемни фамилии за тях и всичко се прави посредством правосъдна процедура.
Тъжно е, че българите всеобщо не имат вяра на държавните и общинските институции и това не е от през вчерашния ден и през днешния ден, нито пък е без съображение в множеството случаи до момента. Ако обаче не им се даде заем на доверие, че е допустимо да се трансформират и отсега нататък да работят по разпоредбите и нормите в интерес на жителите, до каква степен ще стигнем, съгласно вас? Със сигурност не и до тези страни в Европейски Съюз и по света, по чиито ред и порядки всички въздишаме и се прехласваме, но тук, в родината ни, множеството подценяват и безпардонно погазват. При толкоз мнителни и подозрителни хора, изпълнени със всевъзможни страхове, е чудно по какъв начин ли оцеляват въобще с всички тези свои заболявания?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ