Анкара между кризата Брансън и случая Хашоги
Докато в Анкара мненията след решението на турски съд да освободи американския свещеник Андрю Брансън освен не спираха, само че и продължаваха да задават въпроса дали след "кризата Брансън ще се стигне до позитивно развиване на връзките сред Съединени американски щати и Турция ", стартира "сагата Хашоги ". Убийството на журналиста Джамал Хашоги в Истанбул отприщи нови въпроси и нови мнения освен за връзките с Вашингтон, само че и за външната политика на Анкара като цяло. Вниманието към "случая Брансън " обаче е водещо. Особено откакто при срещата си с пастора президентът Тръмп насочи признателност към Ердоган за освобождението от турски затвор на този американски жител. Президентството в Анкара, както и представителите на ръководещата партия ПСР, показаха мнение, че това е самопризнание за независимостта на турското правораздаване. А редица така наречен проправителствени медии взеха решение, че "има признаци за нов интервал в турско-американските връзки ". Един тип "кризата Брансън " завърши с освобождението му и следва "подобряване на връзките ". Надеждите са, че
следват "жестове от страна на Тръмп "
и в множеството случаи се загатват проблематичните и нерешени въпроси като унищожаване глобите върху двама турски министри, отдръпване на законопроекти, които спъват отпущането на заеми и финансова поддръжка за Турция от интернационалните финансови институции, или най-малко някои облекчения за Анкара по отношение на новите наказания против Иран, които ще влязат в действие на 5 ноември. Защото се счита, че "Иран и Турция са свързани с пъпна шнур ", която Съединени американски щати желаят да се "пресече ", т.е. Анкара сигурно ще е пострадала от налаганите наказания върху Техеран. С импорт на нефт и газ от Иран Турция покрива 50% от своите потребности и това изяснява паниките на Анкара.
Друг въпрос е тактиката на Вашингтон за сриване на Иран посредством стопански рецесии, част от които е прекъсването на продажбите на нефт и газ от страната на аятоласите. От тези дейности ще пострада и Турция, което прави прогнозите за "нормализиране на връзките с Вашингтон " не изключително реалистични. Последва поредност от пропагандни материали, в които се твърди, че "има сделка с Турция за наказания по отношение на Иран ", че има директна връзка сред подобряването на връзките с Вашингтон и падащия курс на $ и в отговор се появяват подозрения за внушения, че "ако се извършват изискванията на Съединени американски щати, ще се преодолее бързо и икономическата рецесия в Турция ".
В тази връзка има съображение въпрос дали по този метод не се цели да се предотврати съпротивата на Анкара против глобите върху Иран? Приема се, че се ползва
тактиката на моркова и тоягата
тъй като на думи се приказва за "добри връзки ", а на дело се "засилва натискът върху Турция преди 5 ноември ", споделят в Анкара. Твърдения, че и "най-малката неточност заради стопански терзания може да има висока цена ", не се икономисват в дребното така наречен неправителствени медии. Те са и тези, които осведомят, че "кръгове в президентството и ПСР водят проамериканска политика и криейки се зад падащия курс на турската лира, водят агитация в интерес на Съединени американски щати ". Питат "ще падне ли Турция в клопката на Съединени американски щати поради Иран ", тъй като са уверени, че "и в опозицията, и при ръководещите има такива, които ще се поддадат ".
Ердоган е водач с задоволително опит и 15 година към този момент потвърждава, че е в положение да се оправя с капани и провокации. Прагматичността му се показва в уместно ситуиране на Турция в политически и стопански проект на интернационалната сцена и постоянно под знамето на "Турция над всичко ". А вътре в страната оръжието на така наречен ислямнационализъм прави добра работа в практиките на турския президент и то без значение от обвиняванията, че е сринал "държавата на Ататюрк ". Самият факт, че в Меджлиса (парламента) към неговата ръководеща ПСР към този момент се причислиха напусналите съдействието с главната опозиционна НРП (кемалисти) водачи като Мерал Акшенер, Добрата партия, и тримата депутати от "Партия на щастието ", които влязоха в Меджлиса с листите на НРП, приказва, че Ердоган в действителност бетонира във властта и партията, и себе си като водач. Впечатляващо е на фона на "смразена стопанска система " и упования за криза.
Държи крепко юздите на ръководството си и мъчно може да се твърди (поне на този етап) че правилото "всичко е до време " се отнася и за него. В Меджлиса доминират националистически партии, които дали с условна (като на Акшенер) или безусловна поддръжка (партия Велик съюз с водач Мустафа Дестиджи) реализират съдействие с партията на Ердоган, ПСР, което развързва ръцете за налагане на лични визии във вътрешната и външна политика. Без значение, че в някои мнения по отношение на "кризата Брансън " има изказвания, че "в последна сметка Анкара е губещата страна и е полегнала пред Вашингтон ". Сигурно по тази причина има мнения, че "някои жестове на Тръмп за признателност ще смекчат за известно време напрежението ", само че
има насъбрани проблеми
които не дават съображение за заключения за нормализиране на връзките в дълготраен проект. Един от тях е връщането на Фетуллах Гюлен, упрекнат за уредник на опита за прелом, в Турция. А различен, и то главен, се оказва планът за основаване на кюрдска страна в регион на Сирия (на изток от Ефрат), който се управлява от организации на сирийските кюрди като PYD и YPG, подкрепяни от ПКК. Според гласове в Анкара планът се поддържа от Съединени американски щати. Именно информациите за съществуването му трови турско-американските връзки, защото става въпрос за сигурността и териториалната целокупност на Турция. Преди време в тирада пред последователи в Испарта Ердоган съобщи по този мотив, че "терористите отвън Турция не могат да спят умерено, тъй като знаят, че една нощ ненадейно ние ще дойдем и ще унищожим терористичните гнезда на изток от Ефрат ". Думите се одобряват като предизвикателство към Съединени американски щати, тъй като точно на изток от Ефрат има и американски военни бази, което значи, че турски военни сили могат да се сблъскат с американските. Ако Ердоган с "айде излизайте, ще дойдем в Мембич " единствено нахъсва турското общество и военните, ген. Пол Фънк, командващ американските сили в региона, отговоря с "ако ни ударите, ще отвърнем в задоволително нападателна форма ". Показване на мускули и нищо повече.
Някои търсят излаз от тази обстановка посредством бързо
възобновяване на разрушените мостове
с Дамаск и оферират да се поддържа Асад в борбите му за освобождение на оставащите отвън контрола му окупирани сирийски територии. Но дали това се отнася и за окупираните от Анкара след интервенциите в Африн и Идлиб региони?
Любопитно е, че освобождението на пастора Брансън има роля освен за "стопляне на връзките със Съединени американски щати ", само че съгласно някои турски наблюдаващи е дало подтик и на "ново доближаване на Анкара с Европейски Съюз ". Оказва се, че в Анкара напълно съществено се надяват за отваряне на нови преговорни глави, за договаряния за митническия съюз и най-много за анулация на визите за турските жители. Без значение, че Съветът на срещата на върха през юни взе решение, с което не се планува отваряне на нови глави. Очакванията на Анкара могат да се осъществят единствено при ново решение на среща на върха. И при съответни стъпки от страна на Турция за превъзмогване минусите при съблюдаване на човешките права, върховенството на закона, демократизация на страната и връщане на системата за разделяне на управляващите. В Анкара са наясно, че "ЕС публично е оставил на закачалката статута на Турция като страна претендент за участие ". Остава погледът на Изток и поддържане на такива връзки с Москва и Пекин, които да балансират негативите от връзките със съдружници като Вашингтон и Брюксел.
Случаят с убийството на Джамал Хашоги
в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул даде на Анкара нови благоприятни условия за "точки " в връзките освен със Съединени американски щати, само че и страните от Залива. Докато Вашингтон се чуди по какъв начин хем да порицае Саудитска Арабия в лицето на престолонаследника Мохамед бин Салман, хем да запази връзките си с Рияд заради милиардните поръчки за оръжия, които Саудитска Арабия е подписала със Съединени американски щати, Турция ще търси взаимни отстъпки, които да й подсигуряват облага. Първо се допуска, че ще упорства за повдигане на ембаргото върху Катар от страна на Саудитска Арабия, тъй като емирът на Катар е заречен огромни вложения в Турция. После ще упорства за вложения и от страна на Рияд. С даването на доказателства за убийството на Хашоги на Съединени американски щати ще ги ангажира и за нови отстъпки в своя изгода. Убийството е налице и към този момент прието от саудитска страна, само че е толкоз садистично и неправдоподобно като деяние, че виновността се трансферира не към специфични служби на Саудитска Арабия, а към хора от защитата на престолонаследника. Предполага се, че ще се търси метод злодеянието да не засегне принц Салман, а лица от ниско равнище. Някои от тях към този момент "катастрофираха ", други са задържани, ще се реформират служби, само че сянката върху Саудитска Арабия и престолонаследника няма по какъв начин да се избегне. Държавният секретар на Съединени американски щати Помпео посети и Рияд, и Истанбул, съгласува позиции и даде шир за голям брой спекулации. Играта е подмолна, само че изисква и публичност, с цел да не пострада имиджът на забъркани водачи или страни от ранга на Съединени американски щати и Саудитска Арабия. Рияд също има козове и може да предизвести Вашингтон, че при несъразмерен напън би насочил взор към Москва. В такава обстановка Ердоган няма да пропусне опцията за основна роля в световен проект и ще завоюва даже и единствено заради похищение на вниманието на турците от вътрешните проблеми. Тази игра му се удава.
Но светът е друг, толкоз комплициран и изменчив, че никой не е в положение да има трезва оценка освен в дълготраен проект, само че и за ден даже. Вече не се знае какво ще донесе утрото и това поддържа напрежението сред хората, страните и водачите им, които по-често палят, в сравнение с гасят пожари. Включително и Ердоган.
следват "жестове от страна на Тръмп "
и в множеството случаи се загатват проблематичните и нерешени въпроси като унищожаване глобите върху двама турски министри, отдръпване на законопроекти, които спъват отпущането на заеми и финансова поддръжка за Турция от интернационалните финансови институции, или най-малко някои облекчения за Анкара по отношение на новите наказания против Иран, които ще влязат в действие на 5 ноември. Защото се счита, че "Иран и Турция са свързани с пъпна шнур ", която Съединени американски щати желаят да се "пресече ", т.е. Анкара сигурно ще е пострадала от налаганите наказания върху Техеран. С импорт на нефт и газ от Иран Турция покрива 50% от своите потребности и това изяснява паниките на Анкара.
Друг въпрос е тактиката на Вашингтон за сриване на Иран посредством стопански рецесии, част от които е прекъсването на продажбите на нефт и газ от страната на аятоласите. От тези дейности ще пострада и Турция, което прави прогнозите за "нормализиране на връзките с Вашингтон " не изключително реалистични. Последва поредност от пропагандни материали, в които се твърди, че "има сделка с Турция за наказания по отношение на Иран ", че има директна връзка сред подобряването на връзките с Вашингтон и падащия курс на $ и в отговор се появяват подозрения за внушения, че "ако се извършват изискванията на Съединени американски щати, ще се преодолее бързо и икономическата рецесия в Турция ".
В тази връзка има съображение въпрос дали по този метод не се цели да се предотврати съпротивата на Анкара против глобите върху Иран? Приема се, че се ползва
тактиката на моркова и тоягата
тъй като на думи се приказва за "добри връзки ", а на дело се "засилва натискът върху Турция преди 5 ноември ", споделят в Анкара. Твърдения, че и "най-малката неточност заради стопански терзания може да има висока цена ", не се икономисват в дребното така наречен неправителствени медии. Те са и тези, които осведомят, че "кръгове в президентството и ПСР водят проамериканска политика и криейки се зад падащия курс на турската лира, водят агитация в интерес на Съединени американски щати ". Питат "ще падне ли Турция в клопката на Съединени американски щати поради Иран ", тъй като са уверени, че "и в опозицията, и при ръководещите има такива, които ще се поддадат ".
Ердоган е водач с задоволително опит и 15 година към този момент потвърждава, че е в положение да се оправя с капани и провокации. Прагматичността му се показва в уместно ситуиране на Турция в политически и стопански проект на интернационалната сцена и постоянно под знамето на "Турция над всичко ". А вътре в страната оръжието на така наречен ислямнационализъм прави добра работа в практиките на турския президент и то без значение от обвиняванията, че е сринал "държавата на Ататюрк ". Самият факт, че в Меджлиса (парламента) към неговата ръководеща ПСР към този момент се причислиха напусналите съдействието с главната опозиционна НРП (кемалисти) водачи като Мерал Акшенер, Добрата партия, и тримата депутати от "Партия на щастието ", които влязоха в Меджлиса с листите на НРП, приказва, че Ердоган в действителност бетонира във властта и партията, и себе си като водач. Впечатляващо е на фона на "смразена стопанска система " и упования за криза.
Държи крепко юздите на ръководството си и мъчно може да се твърди (поне на този етап) че правилото "всичко е до време " се отнася и за него. В Меджлиса доминират националистически партии, които дали с условна (като на Акшенер) или безусловна поддръжка (партия Велик съюз с водач Мустафа Дестиджи) реализират съдействие с партията на Ердоган, ПСР, което развързва ръцете за налагане на лични визии във вътрешната и външна политика. Без значение, че в някои мнения по отношение на "кризата Брансън " има изказвания, че "в последна сметка Анкара е губещата страна и е полегнала пред Вашингтон ". Сигурно по тази причина има мнения, че "някои жестове на Тръмп за признателност ще смекчат за известно време напрежението ", само че
има насъбрани проблеми
които не дават съображение за заключения за нормализиране на връзките в дълготраен проект. Един от тях е връщането на Фетуллах Гюлен, упрекнат за уредник на опита за прелом, в Турция. А различен, и то главен, се оказва планът за основаване на кюрдска страна в регион на Сирия (на изток от Ефрат), който се управлява от организации на сирийските кюрди като PYD и YPG, подкрепяни от ПКК. Според гласове в Анкара планът се поддържа от Съединени американски щати. Именно информациите за съществуването му трови турско-американските връзки, защото става въпрос за сигурността и териториалната целокупност на Турция. Преди време в тирада пред последователи в Испарта Ердоган съобщи по този мотив, че "терористите отвън Турция не могат да спят умерено, тъй като знаят, че една нощ ненадейно ние ще дойдем и ще унищожим терористичните гнезда на изток от Ефрат ". Думите се одобряват като предизвикателство към Съединени американски щати, тъй като точно на изток от Ефрат има и американски военни бази, което значи, че турски военни сили могат да се сблъскат с американските. Ако Ердоган с "айде излизайте, ще дойдем в Мембич " единствено нахъсва турското общество и военните, ген. Пол Фънк, командващ американските сили в региона, отговоря с "ако ни ударите, ще отвърнем в задоволително нападателна форма ". Показване на мускули и нищо повече.
Някои търсят излаз от тази обстановка посредством бързо
възобновяване на разрушените мостове
с Дамаск и оферират да се поддържа Асад в борбите му за освобождение на оставащите отвън контрола му окупирани сирийски територии. Но дали това се отнася и за окупираните от Анкара след интервенциите в Африн и Идлиб региони?
Любопитно е, че освобождението на пастора Брансън има роля освен за "стопляне на връзките със Съединени американски щати ", само че съгласно някои турски наблюдаващи е дало подтик и на "ново доближаване на Анкара с Европейски Съюз ". Оказва се, че в Анкара напълно съществено се надяват за отваряне на нови преговорни глави, за договаряния за митническия съюз и най-много за анулация на визите за турските жители. Без значение, че Съветът на срещата на върха през юни взе решение, с което не се планува отваряне на нови глави. Очакванията на Анкара могат да се осъществят единствено при ново решение на среща на върха. И при съответни стъпки от страна на Турция за превъзмогване минусите при съблюдаване на човешките права, върховенството на закона, демократизация на страната и връщане на системата за разделяне на управляващите. В Анкара са наясно, че "ЕС публично е оставил на закачалката статута на Турция като страна претендент за участие ". Остава погледът на Изток и поддържане на такива връзки с Москва и Пекин, които да балансират негативите от връзките със съдружници като Вашингтон и Брюксел.
Случаят с убийството на Джамал Хашоги
в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул даде на Анкара нови благоприятни условия за "точки " в връзките освен със Съединени американски щати, само че и страните от Залива. Докато Вашингтон се чуди по какъв начин хем да порицае Саудитска Арабия в лицето на престолонаследника Мохамед бин Салман, хем да запази връзките си с Рияд заради милиардните поръчки за оръжия, които Саудитска Арабия е подписала със Съединени американски щати, Турция ще търси взаимни отстъпки, които да й подсигуряват облага. Първо се допуска, че ще упорства за повдигане на ембаргото върху Катар от страна на Саудитска Арабия, тъй като емирът на Катар е заречен огромни вложения в Турция. После ще упорства за вложения и от страна на Рияд. С даването на доказателства за убийството на Хашоги на Съединени американски щати ще ги ангажира и за нови отстъпки в своя изгода. Убийството е налице и към този момент прието от саудитска страна, само че е толкоз садистично и неправдоподобно като деяние, че виновността се трансферира не към специфични служби на Саудитска Арабия, а към хора от защитата на престолонаследника. Предполага се, че ще се търси метод злодеянието да не засегне принц Салман, а лица от ниско равнище. Някои от тях към този момент "катастрофираха ", други са задържани, ще се реформират служби, само че сянката върху Саудитска Арабия и престолонаследника няма по какъв начин да се избегне. Държавният секретар на Съединени американски щати Помпео посети и Рияд, и Истанбул, съгласува позиции и даде шир за голям брой спекулации. Играта е подмолна, само че изисква и публичност, с цел да не пострада имиджът на забъркани водачи или страни от ранга на Съединени американски щати и Саудитска Арабия. Рияд също има козове и може да предизвести Вашингтон, че при несъразмерен напън би насочил взор към Москва. В такава обстановка Ердоган няма да пропусне опцията за основна роля в световен проект и ще завоюва даже и единствено заради похищение на вниманието на турците от вътрешните проблеми. Тази игра му се удава.
Но светът е друг, толкоз комплициран и изменчив, че никой не е в положение да има трезва оценка освен в дълготраен проект, само че и за ден даже. Вече не се знае какво ще донесе утрото и това поддържа напрежението сред хората, страните и водачите им, които по-често палят, в сравнение с гасят пожари. Включително и Ердоган.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ