Съмнителните експерименти на Китай с човешкия геном
Докато целият свят умува върху заплахите, свързани с генетичното редактиране, Китай към този момент интензивно се занимава с това. В разразилата се конкуренция за развиване на технологиите за редактиране на човешкия геном ще завоюва този, който освен интензивно развива своята просвета, само че и се лимитира по-малко от всички други.
„Бяхме гневни от това безконтролно действие, което очевидно нарушава нормативната и здравната нравственос на Китай и на другите страни от целия свят“ – точно по този начин се изрекоха най-авторитетните китайски учени от целия свят за прекомерно рисковия опит на своя съотечественик биофизикът Хе Дзянкуй.
През 2018 година Хе разгласи, че е провокирал разновидност на зародишен стадии при две близначки, с концепцията да ги отбрани от СПИН. Новината за този рисков опит прикова вниманието на целия свят. Учените за първи път минаха чертата, която генетиците от целия свят гласно и мълчешком бяха съгласни да не прекрачват. След това Южният университет за просвета и технологии в Шънджън се отхвърли от опитите на своя академик, уволни го, а министерството на опазването на здравето на провинция Гуандун стартира следствие.
Но абсурдът стартира да затихва. „Китайският лекар Франкенщайн“ наподобява се размина единствено с формалното наказание от страна на неговите сътрудници. А в това време известията за развиване на китайската просвета в това направление наподобяват прекомерно обезпокоително.
Мозък еректус
В същия южен Китай, единствено че на малко повече от 1000 километра на запад от лабораторията на Хе, група биолози отгледа макак с добавени човешки гени, влияещи на развиването на мозъка. Трансгенните маймуни се оказаха по-умни от елементарните, тъй като се усъвършенства тяхната краткотрайна памет.
Този опит може да има още по-сериозни последици. В създалата се по този метод среда фокусът още по мощно ще се сложи на генното модифициране на маймуни. Ще стартират да се умножават опитите с примати и точно оттова ще идва лъвската част на научните знания за взаимоотношението на гените.
Ключовите моменти са какви ще са тези опити и къде ще бъдат осъществени.
Учените още през 2010 година се замислиха, дали е етично в генома на маймуните да бъде внасяна човешка ДНК. На тази тематика бе оповестена публикация в списанието Nature Reviews Genetics, която провокира сериозна полемика. Изкушението е прекомерно огромно: появява се опция да се вземе неповторима генетична поредност, да се отгледа животно с тази поредност и да се следи смяната на неговото държание. Преди девет години създателите на тази научна публикация се запитаха, дали е належащо да бъдат открити гените, които ни вършат хора.
А през днешния ден в Зоологическия институт на китайската академия на науките основават трансгенни маймуни благодарение на разнообразни способи на генното инженерство. Едно от най-новите научни достижения са петте екземпляра, отгледани с вграден в тяхната ДНК човешки геном MCPH1 . Този ген въздейства на вътреутробното развиване на мозъка на плода. Понякога MCPH1 назовават „микроцефалин“, само че неговата точна роля в развиването на мозъка към момента не е изцяло изучена. Според тази информация, размерът на мозъка и типичното държание на трансгенните маймуни не са се трансформирали, само че краткосрочната памет и скоростта на реакция в редица опити и задания се оказала доста по-добра.
Вероятно човешкият ген MCPH1 въпреки всичко е повлиял на развиването на мозъка на макаците. В научната работа се разказва, че техните неврони са съзрявали по-бавно, миелиновата обвивка върху нервните нишки се появява по-късно, а експресията на синаптичните гени стартира по-късно. Авторите на този опит споделиха следното:
„Предполагаме, че забавянето на нервното съзряване при трансгентните маймуни е могло да усили техният времеви прозорец на пластичната невронна мрежа, което е сходно с неотенията в развиването на мозъка на човека“
Ето за какво макаците по-добре се оправят с тестванията – техният мозък е станал по-пластичен и те могат по-бързо да се учат. По всичко проличава, че китайските учени са съумели да открият нужния инструмент, с потреблението на който е допустимо да се въздейства на когнитивните благоприятни условия.
Условията за реализиране на генетичен пробив
За да може търсенето на някои от неповторимите човешки гени да бъде от още по-голяма изгода е належащо да се изпълнят три условия. Китай ги извършва.
Първо изискване : нужни са доста маймуни. Зоологическият институт на китайската академия на науките разполага с плантация за развъждане на маймуни. В нея живеят към 2 000 бройки, като доста от тях носят трансгени. Отглеждането на маймуните лишава 4-5 години, само че това е по-скъпо от да вземем за пример, развъждането на лабораторни мишки. Но през последните години с поддръжката на китайското държавно управление сходни ферми бяха издигнати в Кунмин, Шънджън, Ханджоу, Суджоу и Гуанджоу. Популацията на макаците за проучвателен цели в тази страна непрестанно пораства и към този момент доближи няколко десетки хиляди.
Второ изискване : политическа воля, желание за целеустремено потребление на маймуни за проучване на мозъка. Нечовекоподобните маймуни се употребяват като модели за разнообразни болести, в това число невродегенеративни заболявания, като да вземем за пример, аутизъм, меланхолия, шизофрения. Китай даже експортира животни в други страни. По броя лабораторни макаци Съединени американски щати има сходни индикатори, само че 43% оъ американските маймуни се употребяват за проучване на СПИН, а и американският конгрес неотдавна настоя за понижаване размерите на пробна работа с тези животни. По този метод Китай се трансформира в международен център за проучване на примати и ще усилва своя запас от лабораторни маймуни
China Brain Project (СВР) е научна самодейност, на която китайското държавно управление доста разчита. Подобни начинания от 2013 година има в Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че китайската се откроява с акцента върху работата с нечовекоподобни маймуни.
Трето изискване : за пробив в проучването на човешки гени са нужни добре готови експерти. А Китай ги приготвя доста интензивно. Това се вижда по динамичността на присъединяване на китайските университети в iGEM (International Genetically Engineered Machine) – основното интернационално съревнование по синтетична биология и генно инженерство. През 2012 година поръчка за присъединяване подадоха 29 китайски екипа (от общо 250 участника от целия свят), а в 2016 година те бяха към този момент 63 (от 299), през 2017-та 83 (от 312), през 2018-та – 103 (от 343) и на iGEM-2019 присъединяване обявиха 117 китайски екипа от общо 376. За съпоставяне можем да посочим статистиката на Съединени американски щати, който е най-близкият съперник: 94, 76, 73, 79, 65. Останалите страни са по-назад с още по-голяма разлика.
Човешките недостатъци
Основните неповторими научни опити по генно инженерство през последните няколко години са извършени в Китай. Подобно на Хе Дзянкуй, учените от Кунмин прекрачиха чертата, като сътвориха макак с човешка ДНК не за клинични (критично значими за човека) опити, а за генетични проучвания. Ненапразно тяхната научна публикация излезе единствено в едно китайско списание, а работата на Хе изобщо не бе оповестена.
Китайските проучвания със замяната и редактирането на човешките гени ще се натрупат. Човешките гени са доста и в случай че бъдат въвеждани при маймуните по два или три гена за проучването на комбинационните резултати, то има доста необятно поле за деяние. Разбира се малко е да се добави човешки трансген. Остава да се махне съответния маймунски ген, което още не е направено, само че сигурно ще бъде осъществено при идната итерация.
По този метод точно учените от тази страна в вероятност могат да получат безусловно скъпи знания, като да вземем за пример, по какъв начин съответните промени на ДНК се отразяват на мозъка и душeвността.
Какво може да се направи с тези знания, още на етап ембрион да се редактира човешката ДНК? Намесата в този развой в света ще става на дребни стъпки и най-вероятно ще стартира с отстраняването на прекомерно редки и нелечими по различен метод недостатъци. Всичко зависи от това, до каква степен сполучлив ще бъде този развой.
Тази научна линия стои на кръстопът: или незабавно ще се проявят някакви странични резултати и всичко ще бъде прекъснато за дълго време, или всичко ще тръгне безпрепятствено, а „бъговете“ ще се проявят след две-три генерации. Или може би бъгове въобще няма да има? Късият отговор е: към този момент не знаем. Затова са нужни проучвания.
Има и различен вид: унищожаване на дефектите в индивида, по-късно понижаване на болесттите и най-после конструирането на нови човешки свойства. Разбира се, цветът на очите и кожата са дреболии, които никого не интересуват. Става дума за мозъка. А там сигурно ще има какво да се оправи.
Границите на ДНК
Очаква се през месец август тази година да се роди третото дете с блокиран от Хе геном. Съдейки по острата реакция на учените и медиците от целия свят по отношение на постъпката на Хе и от тона на тези мнения си проличава, че през идващите години стандартите в тази област ще станат доста строги. Очаква се опитите за редактиране на човешка ДНК да стартират да се сдържат даже и в Китай.
Международна група учени разгласява в списанието Nature отворено писмо до международната общност с предложение да бъде въведен мораториум върху клиничното редактиране на ДНК на зародишната линия на индивида – сперматозоиди, яйцеклетки, ембриони.
Но е явно, че технологиите за редактиране на генома ще продължат да се развиват, освен това още по-бързо. И в тази конкуренция ще завоюва този, който освен интензивно влага в тази област на науката, само че и по-малко се лимитира спрямо другите.
Китай може да се смята за любимец в тази конкуренция. Именно в тази страна отгледаха голяма колония маймуни за тези проучвания, залагат доста върху генното инженерство и осъществят планове за проучване на мозъка посредством трансгенни и редактиращи гените технологии плюс потреблението на нечовекоподобни примати като модели.
От другите страни капацитетът на Съединени американски щати е най-голям. Там лабораторните маймуни не са по-малко, само че тяхната BRAIN Initiative стратегия не се стреми към директна генетична трансформация на маймуните, а опитите от този жанр са прекомерно лимитирани. Експериментите в Съединени американски щати не са чак толкоз задълбочени.
Русия също има огромен капацитет, само че там се чака приемането на Закон за отбрана на генетичните данни на съветските жители. Предвижда се преди каквото и да било проучване на човешка ДНК да се вземе документално позволение от съответния човек.
Нещо сходно вкарва и Китай, само че по собствен метод. Предвижда се включването на здравите човешки гени и ембриони да бъде добавено в човешките права на китайските поданици. На доктрина това би могло да значи, че откривателите на генома ще носят отговорност за опити, които евентуално заплашват здравето на индивида.
Очевидно е, че предстоят забавни времена за тази област на науката.
По материали на Forbes
„Бяхме гневни от това безконтролно действие, което очевидно нарушава нормативната и здравната нравственос на Китай и на другите страни от целия свят“ – точно по този начин се изрекоха най-авторитетните китайски учени от целия свят за прекомерно рисковия опит на своя съотечественик биофизикът Хе Дзянкуй.
През 2018 година Хе разгласи, че е провокирал разновидност на зародишен стадии при две близначки, с концепцията да ги отбрани от СПИН. Новината за този рисков опит прикова вниманието на целия свят. Учените за първи път минаха чертата, която генетиците от целия свят гласно и мълчешком бяха съгласни да не прекрачват. След това Южният университет за просвета и технологии в Шънджън се отхвърли от опитите на своя академик, уволни го, а министерството на опазването на здравето на провинция Гуандун стартира следствие.
Но абсурдът стартира да затихва. „Китайският лекар Франкенщайн“ наподобява се размина единствено с формалното наказание от страна на неговите сътрудници. А в това време известията за развиване на китайската просвета в това направление наподобяват прекомерно обезпокоително.
Мозък еректус
В същия южен Китай, единствено че на малко повече от 1000 километра на запад от лабораторията на Хе, група биолози отгледа макак с добавени човешки гени, влияещи на развиването на мозъка. Трансгенните маймуни се оказаха по-умни от елементарните, тъй като се усъвършенства тяхната краткотрайна памет.
Този опит може да има още по-сериозни последици. В създалата се по този метод среда фокусът още по мощно ще се сложи на генното модифициране на маймуни. Ще стартират да се умножават опитите с примати и точно оттова ще идва лъвската част на научните знания за взаимоотношението на гените.
Ключовите моменти са какви ще са тези опити и къде ще бъдат осъществени.
Учените още през 2010 година се замислиха, дали е етично в генома на маймуните да бъде внасяна човешка ДНК. На тази тематика бе оповестена публикация в списанието Nature Reviews Genetics, която провокира сериозна полемика. Изкушението е прекомерно огромно: появява се опция да се вземе неповторима генетична поредност, да се отгледа животно с тази поредност и да се следи смяната на неговото държание. Преди девет години създателите на тази научна публикация се запитаха, дали е належащо да бъдат открити гените, които ни вършат хора.
А през днешния ден в Зоологическия институт на китайската академия на науките основават трансгенни маймуни благодарение на разнообразни способи на генното инженерство. Едно от най-новите научни достижения са петте екземпляра, отгледани с вграден в тяхната ДНК човешки геном MCPH1 . Този ген въздейства на вътреутробното развиване на мозъка на плода. Понякога MCPH1 назовават „микроцефалин“, само че неговата точна роля в развиването на мозъка към момента не е изцяло изучена. Според тази информация, размерът на мозъка и типичното държание на трансгенните маймуни не са се трансформирали, само че краткосрочната памет и скоростта на реакция в редица опити и задания се оказала доста по-добра.
Вероятно човешкият ген MCPH1 въпреки всичко е повлиял на развиването на мозъка на макаците. В научната работа се разказва, че техните неврони са съзрявали по-бавно, миелиновата обвивка върху нервните нишки се появява по-късно, а експресията на синаптичните гени стартира по-късно. Авторите на този опит споделиха следното:
„Предполагаме, че забавянето на нервното съзряване при трансгентните маймуни е могло да усили техният времеви прозорец на пластичната невронна мрежа, което е сходно с неотенията в развиването на мозъка на човека“
Ето за какво макаците по-добре се оправят с тестванията – техният мозък е станал по-пластичен и те могат по-бързо да се учат. По всичко проличава, че китайските учени са съумели да открият нужния инструмент, с потреблението на който е допустимо да се въздейства на когнитивните благоприятни условия.
Условията за реализиране на генетичен пробив
За да може търсенето на някои от неповторимите човешки гени да бъде от още по-голяма изгода е належащо да се изпълнят три условия. Китай ги извършва.
Първо изискване : нужни са доста маймуни. Зоологическият институт на китайската академия на науките разполага с плантация за развъждане на маймуни. В нея живеят към 2 000 бройки, като доста от тях носят трансгени. Отглеждането на маймуните лишава 4-5 години, само че това е по-скъпо от да вземем за пример, развъждането на лабораторни мишки. Но през последните години с поддръжката на китайското държавно управление сходни ферми бяха издигнати в Кунмин, Шънджън, Ханджоу, Суджоу и Гуанджоу. Популацията на макаците за проучвателен цели в тази страна непрестанно пораства и към този момент доближи няколко десетки хиляди.
Второ изискване : политическа воля, желание за целеустремено потребление на маймуни за проучване на мозъка. Нечовекоподобните маймуни се употребяват като модели за разнообразни болести, в това число невродегенеративни заболявания, като да вземем за пример, аутизъм, меланхолия, шизофрения. Китай даже експортира животни в други страни. По броя лабораторни макаци Съединени американски щати има сходни индикатори, само че 43% оъ американските маймуни се употребяват за проучване на СПИН, а и американският конгрес неотдавна настоя за понижаване размерите на пробна работа с тези животни. По този метод Китай се трансформира в международен център за проучване на примати и ще усилва своя запас от лабораторни маймуни
China Brain Project (СВР) е научна самодейност, на която китайското държавно управление доста разчита. Подобни начинания от 2013 година има в Съединени американски щати и Европейски Съюз, само че китайската се откроява с акцента върху работата с нечовекоподобни маймуни.
Трето изискване : за пробив в проучването на човешки гени са нужни добре готови експерти. А Китай ги приготвя доста интензивно. Това се вижда по динамичността на присъединяване на китайските университети в iGEM (International Genetically Engineered Machine) – основното интернационално съревнование по синтетична биология и генно инженерство. През 2012 година поръчка за присъединяване подадоха 29 китайски екипа (от общо 250 участника от целия свят), а в 2016 година те бяха към този момент 63 (от 299), през 2017-та 83 (от 312), през 2018-та – 103 (от 343) и на iGEM-2019 присъединяване обявиха 117 китайски екипа от общо 376. За съпоставяне можем да посочим статистиката на Съединени американски щати, който е най-близкият съперник: 94, 76, 73, 79, 65. Останалите страни са по-назад с още по-голяма разлика.
Човешките недостатъци
Основните неповторими научни опити по генно инженерство през последните няколко години са извършени в Китай. Подобно на Хе Дзянкуй, учените от Кунмин прекрачиха чертата, като сътвориха макак с човешка ДНК не за клинични (критично значими за човека) опити, а за генетични проучвания. Ненапразно тяхната научна публикация излезе единствено в едно китайско списание, а работата на Хе изобщо не бе оповестена.
Китайските проучвания със замяната и редактирането на човешките гени ще се натрупат. Човешките гени са доста и в случай че бъдат въвеждани при маймуните по два или три гена за проучването на комбинационните резултати, то има доста необятно поле за деяние. Разбира се малко е да се добави човешки трансген. Остава да се махне съответния маймунски ген, което още не е направено, само че сигурно ще бъде осъществено при идната итерация.
По този метод точно учените от тази страна в вероятност могат да получат безусловно скъпи знания, като да вземем за пример, по какъв начин съответните промени на ДНК се отразяват на мозъка и душeвността.
Какво може да се направи с тези знания, още на етап ембрион да се редактира човешката ДНК? Намесата в този развой в света ще става на дребни стъпки и най-вероятно ще стартира с отстраняването на прекомерно редки и нелечими по различен метод недостатъци. Всичко зависи от това, до каква степен сполучлив ще бъде този развой.
Тази научна линия стои на кръстопът: или незабавно ще се проявят някакви странични резултати и всичко ще бъде прекъснато за дълго време, или всичко ще тръгне безпрепятствено, а „бъговете“ ще се проявят след две-три генерации. Или може би бъгове въобще няма да има? Късият отговор е: към този момент не знаем. Затова са нужни проучвания.
Има и различен вид: унищожаване на дефектите в индивида, по-късно понижаване на болесттите и най-после конструирането на нови човешки свойства. Разбира се, цветът на очите и кожата са дреболии, които никого не интересуват. Става дума за мозъка. А там сигурно ще има какво да се оправи.
Границите на ДНК
Очаква се през месец август тази година да се роди третото дете с блокиран от Хе геном. Съдейки по острата реакция на учените и медиците от целия свят по отношение на постъпката на Хе и от тона на тези мнения си проличава, че през идващите години стандартите в тази област ще станат доста строги. Очаква се опитите за редактиране на човешка ДНК да стартират да се сдържат даже и в Китай.
Международна група учени разгласява в списанието Nature отворено писмо до международната общност с предложение да бъде въведен мораториум върху клиничното редактиране на ДНК на зародишната линия на индивида – сперматозоиди, яйцеклетки, ембриони.
Но е явно, че технологиите за редактиране на генома ще продължат да се развиват, освен това още по-бързо. И в тази конкуренция ще завоюва този, който освен интензивно влага в тази област на науката, само че и по-малко се лимитира спрямо другите.
Китай може да се смята за любимец в тази конкуренция. Именно в тази страна отгледаха голяма колония маймуни за тези проучвания, залагат доста върху генното инженерство и осъществят планове за проучване на мозъка посредством трансгенни и редактиращи гените технологии плюс потреблението на нечовекоподобни примати като модели.
От другите страни капацитетът на Съединени американски щати е най-голям. Там лабораторните маймуни не са по-малко, само че тяхната BRAIN Initiative стратегия не се стреми към директна генетична трансформация на маймуните, а опитите от този жанр са прекомерно лимитирани. Експериментите в Съединени американски щати не са чак толкоз задълбочени.
Русия също има огромен капацитет, само че там се чака приемането на Закон за отбрана на генетичните данни на съветските жители. Предвижда се преди каквото и да било проучване на човешка ДНК да се вземе документално позволение от съответния човек.
Нещо сходно вкарва и Китай, само че по собствен метод. Предвижда се включването на здравите човешки гени и ембриони да бъде добавено в човешките права на китайските поданици. На доктрина това би могло да значи, че откривателите на генома ще носят отговорност за опити, които евентуално заплашват здравето на индивида.
Очевидно е, че предстоят забавни времена за тази област на науката.
По материали на Forbes
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ