Сирия: Путин държи в ръцете си Турция
Докато светът се е вторачил в ковид, във войната в Сирия се обрисува нова покруса. Конфликтът трае към този момент девет години, само че в никакъв случай до момента не е имало толкоз доста хора, принудени да бягат от родните си места, колкото през днешния ден. От декември насам един милион цивилни жители са превърнати в бежанци, а единствено в лагера Атмех бяха краткотрайно подслонени към 2 милиона души. Заклещени сред турските гранични укрепления и настъпващите войски на режима на сирийския режим, тези хора живеят в непрекъснат боязън. Защото сирийската войска остави зад себе си единствено изгорена земя.
Само някакви си 20 километра я разделят от палатковия бежански лагер Атмех. А Турция желае непременно да предотврати нова бежанска вълна, заради което държи границата си със Сирия затворена и се готви за решителна борба с армията на Асад. Целта на Турция е да я изтласка зад наблюдателните постове, които преди 2 години бяха контрактувани с Русия, и които трябваше да пазят популацията на Идлиб. Десетки турски бойци починаха към този момент при сирийските въздушни набези. Турската войска превъзхожда сирийската, само че в случай че Русия, която управлява въздушното пространство над Сирия, реши да се намеси и стартира да бомбардира турски градове, това може да подпали голям пожар в района.
Само Путин може да спре армията на Асад
Ключът за попречване и на двете произшествия - филантропичната и военната - се намира в ръцете на Москва. Само съветският президент Владимир Путин може да накара Асад да спре унищожителния си поход. Затова 14 външни министри на страни от Европейски Съюз молиха тази седмица освен към Асад, а и към Путин неотложно да сложат завършек на сраженията в Идлиб. В противоположен случай има заплаха от нова „ кървава баня ", предизвестяват и от Организация на обединените нации.
Руските изтребители обаче не престават да нанасят въздушни удари и няма никакви белези, че Русия може да промени държанието си. Точно противоположното: Путин оставя турския президент, а и европейците в цялостно незнание.
Ердоган искаше да предложения съветския водач, президента на Франция Макрон и немската канцлерка Меркел на среща в Истанбул. Путин обаче разгласи, че би взел участие единствено в среща, като тази в Астана, т.е. единствено с присъединяване на Ердоган и президента на Иран Рохани. Това не вещае нищо положително, изключително откакто знаем, че за първи път към Идлиб напредват и проирански милиции. Можем единствено да се надяваме, че Асад ще бъде спрян от Путин, чийто боен поход в Чечения и борбата за Грозни пред 20 години очевидно служат на сирийския деспот като образец за настъплението на сирийската войска към Идлиб.
Две цели стоят пред Путин
Но каква цел преследва Путин с това свое цинично държание? Той към този момент подчини Сирия дотам, че страната е изцяло нежизнеспособна без помощ от Кремъл.
Путин реализира и още нещо: Съединени американски щати към този момент не желаят да бъдат главен състезател в Сирия. Излиза, че пред съветския президент остават още две цели: да дестабилизира Европа и да респектира Турция, като им покаже, кой е същинският стопанин на ситуацията. При това Путин държи доста мощен коз в ръцете си - в случай че шефът на Кремъл реши, той може да направи по този начин, че милиони бежанци да залеят Турция и Европа.
Възможно е Путин да цели и това: да принуди Европа да финансира възобновяване на Сирия, само че без режимът в Дамаск да е заставен да прави политически отстъпки. Преди доста време Русия към този момент показа стратегия за възобновяване на Сирия, която Европа отхвърли, тъй като не искаше да финансира режима на Асад. Нито Асад, нито Путин са заинтригувани от провеждането на почтени и свободни избори в Сирия, от преустановяването на изтезанията в тамошните затвори, от основаването на деен обществено-политически живот. Но Европа може да се окаже изправена пред следния избор: да заплати възобновяване на Сирия или да рискува да бъде пометена от нова бежанска вълна.
Покрай борбата за Идлиб Турция преоткрива преимуществата на НАТО. Колкото повече Ердоган влизаше в сговор с Путин през последната година, толкоз по-силно той обръщаше тил на Алианса. Постепенно обаче турското управление стартира да се отърсва от фантазиите си за стратегическо партньорство с Русия. Идлиб се трансформира в прекомерно мъчителен урок за Анкара. Поведението на Русия в Сирия ясно сподели на какви рискове ще е изложена Турция, в случай че тя реши да се откаже от западната си ориентация в интерес на евразийската.
Русия може да провокира нова вълна от бежанци
Путин държи Турция в ръцете си: тя или ще го слуша, или Русия ще провокира нова бежанска рецесия и ще допусне основаването на кюрдско самоуправление в Северна Сирия. Неясно е единствено дали Ердоган ще успее да парира този съветски опит за изнудване без да понесе съществени вреди. Всъщност самият Ердоган към този момент повреди по безвъзвратен метод връзките си със Запада, решавайки да закупи съветския зенитно-ракетен комплекс S-400.
А ситуацията Идлиб сподели, че няма съвсем никаква вяра за Сирия. Защото даже един ден оръжията да замлъкнат, Сирия ще бъде страна, която крие в себе си зародиша на нови протести и въстания.
-------
текстът е преведен от " Дойче веле "
Само някакви си 20 километра я разделят от палатковия бежански лагер Атмех. А Турция желае непременно да предотврати нова бежанска вълна, заради което държи границата си със Сирия затворена и се готви за решителна борба с армията на Асад. Целта на Турция е да я изтласка зад наблюдателните постове, които преди 2 години бяха контрактувани с Русия, и които трябваше да пазят популацията на Идлиб. Десетки турски бойци починаха към този момент при сирийските въздушни набези. Турската войска превъзхожда сирийската, само че в случай че Русия, която управлява въздушното пространство над Сирия, реши да се намеси и стартира да бомбардира турски градове, това може да подпали голям пожар в района.
Само Путин може да спре армията на Асад
Ключът за попречване и на двете произшествия - филантропичната и военната - се намира в ръцете на Москва. Само съветският президент Владимир Путин може да накара Асад да спре унищожителния си поход. Затова 14 външни министри на страни от Европейски Съюз молиха тази седмица освен към Асад, а и към Путин неотложно да сложат завършек на сраженията в Идлиб. В противоположен случай има заплаха от нова „ кървава баня ", предизвестяват и от Организация на обединените нации.
Руските изтребители обаче не престават да нанасят въздушни удари и няма никакви белези, че Русия може да промени държанието си. Точно противоположното: Путин оставя турския президент, а и европейците в цялостно незнание.
Ердоган искаше да предложения съветския водач, президента на Франция Макрон и немската канцлерка Меркел на среща в Истанбул. Путин обаче разгласи, че би взел участие единствено в среща, като тази в Астана, т.е. единствено с присъединяване на Ердоган и президента на Иран Рохани. Това не вещае нищо положително, изключително откакто знаем, че за първи път към Идлиб напредват и проирански милиции. Можем единствено да се надяваме, че Асад ще бъде спрян от Путин, чийто боен поход в Чечения и борбата за Грозни пред 20 години очевидно служат на сирийския деспот като образец за настъплението на сирийската войска към Идлиб.
Две цели стоят пред Путин
Но каква цел преследва Путин с това свое цинично държание? Той към този момент подчини Сирия дотам, че страната е изцяло нежизнеспособна без помощ от Кремъл.
Путин реализира и още нещо: Съединени американски щати към този момент не желаят да бъдат главен състезател в Сирия. Излиза, че пред съветския президент остават още две цели: да дестабилизира Европа и да респектира Турция, като им покаже, кой е същинският стопанин на ситуацията. При това Путин държи доста мощен коз в ръцете си - в случай че шефът на Кремъл реши, той може да направи по този начин, че милиони бежанци да залеят Турция и Европа.
Възможно е Путин да цели и това: да принуди Европа да финансира възобновяване на Сирия, само че без режимът в Дамаск да е заставен да прави политически отстъпки. Преди доста време Русия към този момент показа стратегия за възобновяване на Сирия, която Европа отхвърли, тъй като не искаше да финансира режима на Асад. Нито Асад, нито Путин са заинтригувани от провеждането на почтени и свободни избори в Сирия, от преустановяването на изтезанията в тамошните затвори, от основаването на деен обществено-политически живот. Но Европа може да се окаже изправена пред следния избор: да заплати възобновяване на Сирия или да рискува да бъде пометена от нова бежанска вълна.
Покрай борбата за Идлиб Турция преоткрива преимуществата на НАТО. Колкото повече Ердоган влизаше в сговор с Путин през последната година, толкоз по-силно той обръщаше тил на Алианса. Постепенно обаче турското управление стартира да се отърсва от фантазиите си за стратегическо партньорство с Русия. Идлиб се трансформира в прекомерно мъчителен урок за Анкара. Поведението на Русия в Сирия ясно сподели на какви рискове ще е изложена Турция, в случай че тя реши да се откаже от западната си ориентация в интерес на евразийската.
Русия може да провокира нова вълна от бежанци
Путин държи Турция в ръцете си: тя или ще го слуша, или Русия ще провокира нова бежанска рецесия и ще допусне основаването на кюрдско самоуправление в Северна Сирия. Неясно е единствено дали Ердоган ще успее да парира този съветски опит за изнудване без да понесе съществени вреди. Всъщност самият Ердоган към този момент повреди по безвъзвратен метод връзките си със Запада, решавайки да закупи съветския зенитно-ракетен комплекс S-400.
А ситуацията Идлиб сподели, че няма съвсем никаква вяра за Сирия. Защото даже един ден оръжията да замлъкнат, Сирия ще бъде страна, която крие в себе си зародиша на нови протести и въстания.
-------
текстът е преведен от " Дойче веле "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ