И друг път е било студено. Къде са протестите срещу заплахата от война в Украйна
Докато светът нервно следи по какъв начин Русия натрупа военни сили към Украйна, едно нещо отчетливо липсва. Защо по улиците на Запад няма десетки хиляди протестиращи против войната, която наподобява все по-вероятна?
Разбира се, можем да кажем, че и съветските градове би трябвало да са изпълнени от антивоенни демонстрации, осъждащи все по-агресивното държание на Кремъл. Но като вземем поради бруталния управнически уред в страната, излиза наяве за какво няма доста искащи да се изправят против управляващите.
На Запад обаче митингите освен са позволени, а и могат да се провеждат с относителна лекост. Те се преглеждат като изцяло законна и нужна демонстрация на свободата на изложение. Затова и мълчанието на неправителствени организации, мирни деятели и правозащитници наподобява някак злокобно.
В доста връзки актуалната обстановка може да бъде съпоставена с назряването на войната в Ирак през 2003 година Тогава митингите бяха нещо всекидневно и през зимата, и напролет. Те приключиха с координирана проява на опозицията против военната интервенция на Съединени американски щати през февруари същата година. Беше изчислено, че в нея са се присъединили сред 6 и 10 млн. души в над 600 града по целия свят. Имаше и звезди, които използваха разнообразни платформи, с цел да се опълчват намерено на желанията на Джордж Буш младши.
Сега, както и тогава, войната нито беше почнала, нито беше изцяло ясно дали в действителност ще се стигне до нея. Протести се организираха и през по-студената част от годината, тъй че аргументът, че в този момент хората не излизат по улиците поради студа, елементарно може да бъде отритнат.
Макар да сме към момента в разгара на пандемията, в последно време набират мощ антиваксърските митинги, а малко на брой бяха обезпокоени от COVID-19 и през 2020 година, когато обхвана Северна Америка и елементи от Европа след убийството на Джордж Флойд. Ограниченията поради ковид не попречиха на хората да излеят обществено гнева си и по време на военната ескалация сред Израел и палестинците напролет на предходната година.
След като разговарях с няколко западни анализатори, публицисти и дипломати, стигнах до два вероятни отговора на въпроса за какво опасността на Русия против Украйна и суверенитета на половин Европа не провокира никакви всеобщи безредици измежду западните общества. Първият се отнася до опцията да влияеш или до неналичието на такава опция. Вторият се отнася до старите политически разделения в доста страни, които към момента са определящи за отношението към Русия, а и към уличните митинги като цяло.
С опцията за въздействие има доста просто, само че правдиво пояснение. Ако още веднъж употребяваме за съпоставяне водената от Съединени американски щати война в Ирак през 2003 година, би трябвало да отбележим, че като част от демократично общество, за политиците в Съединените щати публичното мнение е нещо доста значимо и митингите въздействат на техните решения.
Нима един властнически водач би се тормозил от проява?
Но белким един властнически водач би се тормозил от проява пред неговото посолство в някоя далечна страна?
Липсата на опция за въздействие би могла да изясни и неналичието на огромни митинги в Централна и Източна Европа – районът, който е най-близо до евентуалния спор в Украйна, а и който е сцена на голям брой други митинги през последните години.
Погледнете Полша и демонстрациите там против лимитираното право на аборт и против потъпканото господство на закона, вижте Словакия след убийството на журналиста Ян Куцияк, спомнете си митингите против Бабиш и Орбан в Чехия и Унгария. Всички тези образци са свързани с вътрешни за тези страни проблеми, а не с интернационалните процеси и събития, които в исторически проект в този район са решавани от по-големите сили на прекомерно високо равнище.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Второто пояснение е по-подходящо за Северна Америка и Западна Европа. Изглежда, че митингите в тези елементи на света след Втората международна война са присъщи по-скоро за крайнолевите и крайнодесните, както и за по-широкия ляв политически център, само че не и за дясноцентристите, които избират да въздействат на политиката посредством лобиране или медийни изявления.
Това, което постоянно предизвикваше левите през годините на Студената война, бяха разнообразни прояви на капитализма и колониализма. Протестите им бяха наситени най-много с настроения против Америка, Запада като цяло и Израел. Често такива митинги бяха водени от хора, наранени от нацистката окупация или претърпели зверства.
Симпатиите към Москва, било като към избавител или знаменосец на антифашизма, беше нещо всекидневно. Не е чудно тогава, че Москва се опитваше и постоянно успяваше да култивира тесни връзки и да добие известно въздействие измежду левите партии и така наречен "движения за мир " на Запад през 60-те и 70-те години.
Голяма част от това завещание по някакъв метод е живо и до през днешния ден. Макар съществуването на сходни настроения да не значи безусловно проруска ориентировка, доста постоянно то допуска отрицателно отношение към Вашингтон.
Антиамериканизмът към момента е жив в доста елементи на западните общества
Този самобитен антиамериканизъм към момента е жив в доста елементи на френските, немските и скандинавските общества. Там е много елементарно да се схване гледната точка, съгласно която след бомбардировките в Сърбия през 1999 година и траялата десетилетия война в Афганистан, НАТО се насочва към самата Русия.
Притегателната мощ на "западната виновност " – за употребата или за войните в Третия свят - към момента е по-силна от възмущението от аморалните дейности на която и да е незападна страна. Или както ми довери един лявоцентристки политик: "От Студената война насам просто не сме в положение или не желаем да нулираме моралния си компас. "
Въпреки че полезностите на режима на Путин мъчно могат да съвпаднат с антирасистките, про-ЛГБТ и екологичните възгледи, припознавани от днешните западни леви, заплашителното му наличие към момента не провокира подтик у хората от този политически набор.
Тази много изкривена вероятност е способна да накара милиони хора да стачкуват против една фактически съмнителна война, ориентирана против близкоизточен деспот някъде надалеч, само че да не създадат нищо, когато мощен демагог заплашва сигурността на личния им континент.
Разбира се, можем да кажем, че и съветските градове би трябвало да са изпълнени от антивоенни демонстрации, осъждащи все по-агресивното държание на Кремъл. Но като вземем поради бруталния управнически уред в страната, излиза наяве за какво няма доста искащи да се изправят против управляващите.
На Запад обаче митингите освен са позволени, а и могат да се провеждат с относителна лекост. Те се преглеждат като изцяло законна и нужна демонстрация на свободата на изложение. Затова и мълчанието на неправителствени организации, мирни деятели и правозащитници наподобява някак злокобно.
В доста връзки актуалната обстановка може да бъде съпоставена с назряването на войната в Ирак през 2003 година Тогава митингите бяха нещо всекидневно и през зимата, и напролет. Те приключиха с координирана проява на опозицията против военната интервенция на Съединени американски щати през февруари същата година. Беше изчислено, че в нея са се присъединили сред 6 и 10 млн. души в над 600 града по целия свят. Имаше и звезди, които използваха разнообразни платформи, с цел да се опълчват намерено на желанията на Джордж Буш младши.
Сега, както и тогава, войната нито беше почнала, нито беше изцяло ясно дали в действителност ще се стигне до нея. Протести се организираха и през по-студената част от годината, тъй че аргументът, че в този момент хората не излизат по улиците поради студа, елементарно може да бъде отритнат.
Макар да сме към момента в разгара на пандемията, в последно време набират мощ антиваксърските митинги, а малко на брой бяха обезпокоени от COVID-19 и през 2020 година, когато обхвана Северна Америка и елементи от Европа след убийството на Джордж Флойд. Ограниченията поради ковид не попречиха на хората да излеят обществено гнева си и по време на военната ескалация сред Израел и палестинците напролет на предходната година.
След като разговарях с няколко западни анализатори, публицисти и дипломати, стигнах до два вероятни отговора на въпроса за какво опасността на Русия против Украйна и суверенитета на половин Европа не провокира никакви всеобщи безредици измежду западните общества. Първият се отнася до опцията да влияеш или до неналичието на такава опция. Вторият се отнася до старите политически разделения в доста страни, които към момента са определящи за отношението към Русия, а и към уличните митинги като цяло.
С опцията за въздействие има доста просто, само че правдиво пояснение. Ако още веднъж употребяваме за съпоставяне водената от Съединени американски щати война в Ирак през 2003 година, би трябвало да отбележим, че като част от демократично общество, за политиците в Съединените щати публичното мнение е нещо доста значимо и митингите въздействат на техните решения.
Нима един властнически водач би се тормозил от проява?
Но белким един властнически водач би се тормозил от проява пред неговото посолство в някоя далечна страна?
Липсата на опция за въздействие би могла да изясни и неналичието на огромни митинги в Централна и Източна Европа – районът, който е най-близо до евентуалния спор в Украйна, а и който е сцена на голям брой други митинги през последните години.
Погледнете Полша и демонстрациите там против лимитираното право на аборт и против потъпканото господство на закона, вижте Словакия след убийството на журналиста Ян Куцияк, спомнете си митингите против Бабиш и Орбан в Чехия и Унгария. Всички тези образци са свързани с вътрешни за тези страни проблеми, а не с интернационалните процеси и събития, които в исторически проект в този район са решавани от по-големите сили на прекомерно високо равнище.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Второто пояснение е по-подходящо за Северна Америка и Западна Европа. Изглежда, че митингите в тези елементи на света след Втората международна война са присъщи по-скоро за крайнолевите и крайнодесните, както и за по-широкия ляв политически център, само че не и за дясноцентристите, които избират да въздействат на политиката посредством лобиране или медийни изявления.
Това, което постоянно предизвикваше левите през годините на Студената война, бяха разнообразни прояви на капитализма и колониализма. Протестите им бяха наситени най-много с настроения против Америка, Запада като цяло и Израел. Често такива митинги бяха водени от хора, наранени от нацистката окупация или претърпели зверства.
Симпатиите към Москва, било като към избавител или знаменосец на антифашизма, беше нещо всекидневно. Не е чудно тогава, че Москва се опитваше и постоянно успяваше да култивира тесни връзки и да добие известно въздействие измежду левите партии и така наречен "движения за мир " на Запад през 60-те и 70-те години.
Голяма част от това завещание по някакъв метод е живо и до през днешния ден. Макар съществуването на сходни настроения да не значи безусловно проруска ориентировка, доста постоянно то допуска отрицателно отношение към Вашингтон.
Антиамериканизмът към момента е жив в доста елементи на западните общества
Този самобитен антиамериканизъм към момента е жив в доста елементи на френските, немските и скандинавските общества. Там е много елементарно да се схване гледната точка, съгласно която след бомбардировките в Сърбия през 1999 година и траялата десетилетия война в Афганистан, НАТО се насочва към самата Русия.
Притегателната мощ на "западната виновност " – за употребата или за войните в Третия свят - към момента е по-силна от възмущението от аморалните дейности на която и да е незападна страна. Или както ми довери един лявоцентристки политик: "От Студената война насам просто не сме в положение или не желаем да нулираме моралния си компас. "
Въпреки че полезностите на режима на Путин мъчно могат да съвпаднат с антирасистките, про-ЛГБТ и екологичните възгледи, припознавани от днешните западни леви, заплашителното му наличие към момента не провокира подтик у хората от този политически набор.
Тази много изкривена вероятност е способна да накара милиони хора да стачкуват против една фактически съмнителна война, ориентирана против близкоизточен деспот някъде надалеч, само че да не създадат нищо, когато мощен демагог заплашва сигурността на личния им континент.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ