Опазете поне Шопската, и тя като Самуил е от София, не от Македония
Докато смесената историческа комисия направи нещо като дефиниция, която да подели цар Самуил - роден в София , че бил управлявал страна, която съгласно множеството историци била България, но пък била с център в земите на РСМ, комшиите безочливо окрадоха шопската салата и дори си направиха националната туристическа реклама с нея.
Шопската също е от София , изключително в последния си вид - с настърганото сирене от горната страна, което тъкмо преди 51 години я доукрасява по концепция на основния готвач на тогавашния гранд-хотел София, в този момент Интерконтинентал на жълтите павета, на опашката на коня, в самото сърце на българската столица.
Идеолог на въвеждането й в рецептурниците на Балкантурист още през 50-те години е бащата на Райна Кабаиванска, който ръководи тогава туристическия монополист. През 70-те е освен доразработена, само че и е институционализирана, в това число влиза в формалната готварска книга на българската национална кухня. Нещо, което не би било неприятно да съберем и през днешния ден.
Най-лошото е, че по никакъв начин не се сещаме да вършим туризъм и милиони евро от шопската салата. Да я запазим като марка, да организираме курсове по изработката й, та по този начин да помогнем и на съвсем умрялото зеленчукопроизводство в тази наша страна, където всички агромилиарди отиват, с цел да си купуват зърнарите мерцедеси и бентлита - последно Промяната им наля над 3,5 милиарда лева за половин година.
А шопската салата - под същото това име, се радва на необятна известност от Варшава до Пиран и Порторож и от Братислава до Загреб, попада най-отгоре в много менюта от влиятелни заведения за хранене, през летищни питейни заведения до пунктовете за ядене по бензиностациите в ред страни.
Виновни сме си, че не си пазим съкровищата, тъй като не разбираме, че са съкровища. Кой ни е крив тогава, че ни ги крадат - от историята до салатата. Пък ни е си вървим небогати. А, споделят - скоро и гладни.
Борис Ангелов
Шопската също е от София , изключително в последния си вид - с настърганото сирене от горната страна, което тъкмо преди 51 години я доукрасява по концепция на основния готвач на тогавашния гранд-хотел София, в този момент Интерконтинентал на жълтите павета, на опашката на коня, в самото сърце на българската столица.
Идеолог на въвеждането й в рецептурниците на Балкантурист още през 50-те години е бащата на Райна Кабаиванска, който ръководи тогава туристическия монополист. През 70-те е освен доразработена, само че и е институционализирана, в това число влиза в формалната готварска книга на българската национална кухня. Нещо, което не би било неприятно да съберем и през днешния ден.
Най-лошото е, че по никакъв начин не се сещаме да вършим туризъм и милиони евро от шопската салата. Да я запазим като марка, да организираме курсове по изработката й, та по този начин да помогнем и на съвсем умрялото зеленчукопроизводство в тази наша страна, където всички агромилиарди отиват, с цел да си купуват зърнарите мерцедеси и бентлита - последно Промяната им наля над 3,5 милиарда лева за половин година.
А шопската салата - под същото това име, се радва на необятна известност от Варшава до Пиран и Порторож и от Братислава до Загреб, попада най-отгоре в много менюта от влиятелни заведения за хранене, през летищни питейни заведения до пунктовете за ядене по бензиностациите в ред страни.
Виновни сме си, че не си пазим съкровищата, тъй като не разбираме, че са съкровища. Кой ни е крив тогава, че ни ги крадат - от историята до салатата. Пък ни е си вървим небогати. А, споделят - скоро и гладни.
Борис Ангелов
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ