Две конституционни решения, една оставка или отново за състоянието на държавата*
Докато седна да нахвърлям коментар на решенията на Конституционен съд, с които постанови, че оставка на народен представител не се гласоподава и увековечи правосъдната номенклатура, пристигна новината за оставката на ген. Антонов като началник на НСО. Привидно, трите събития нямат нищо общо, само че в действителност те приказват доста за това по какъв начин на процедура се ръководи страната ни – това, което назоваваме " задкулисие ", " дълбока страна ", " неписана (анти-) конституция ". А има и общи сюжети, които ги сплотяват.
Едно по едно:
1. От събитията към решението на Конституционен съд във връзка оставката на Делян Добрев, излиза наяве, че Д. Добрев евентуално е знаел от рано какъв ще бъде резултатът. Това изяснява за какво месеци след абсурда, оставката си и нейното отменяне, Добрев внезапно се присети преди нова година и безшумно си " отдръпна оставката ". Сега това се употребява като главен нахален мотив от ГЕРБ той да си остане в Народното събрание.
2. В същия ден, по искане на основния прокурор, Конституционен съд постанови, че Конституцията позволява един и същи човек да заема управителни позиции в правосъдната власт без спиране, стига да се парашутира от институция в институция. С това така наречен безконечни началници в правосъдната власт получиха конституционна отбрана и правосъдната номенклатура спечелва.
3. От известно време беше ясно, че Радев се пробва да се освободи от индивида на Борисов отпред на НСО. Вероятно е имал съмнения от къде " изтичат " изобилните битови компроматчета към брачната половинка му. А около дреболиите, текат и по-важни неща. Стана ясно и друго – Антонов е бил притиснат по прокурорска линия.
Общите знаменатели:
1. Цацаров
Цацаров е главно настоящо лице и в трите случая.
Той е поръчител за това, че нито кум-гейт, нито суджук-гейт ще бъдат разплетени, само че и ще стоят на трупчета, с цел да подсигуряват, че ГЕРБ и Борисов ще бъдат управляеми, да вземем за пример, когато става дума за съветски енергийни ползи.
Самият Цацаров е екстракт на правосъдната номенклатура – цялостен живот е работил началник. С настояването си за пояснение на конституцията във връзка с статута на правосъдните шефове, той се грижи за " своите ". Нещо повече, евентуално това пояснение на конституцията е детайл от покупко-продажбите, към договарянето на идващия основен прокурор.
Срещу този вид услуги Цацаров чака да получи място в Конституционния съд, който към този момент е трансфорат в нещо сред Парнас и дембел-хане, дето се издигат най-заслужилите представители на правосъдната номенклатура и от там, в безшумно шушукане със мощните на деня подсигуряват неприкосновеността на дълбоката страна.
Малко изненадващото подпомагане, което Цацаров оказва на Радев по проблема НСО, е идникатор за две неща. Едно, Цацаров чака да бъде номиниран за Конституционен съд от президента и това може да включва разпъване на процедурата, тъй че да не му се постанова да се отхвърля от поста основен прокурор прекомерно рано. Второ, по този начин Цацаров се отблагодарява на Радев. Президентът щедро спекулира с тематиката за битката с корупцията, от време на време загатва правосъдната промяна и в последно време почна да се ядове за положението на демокрацията. И трите неща опират до промяната на прокуратурата, която обаче Радев не смее даже да спомене.
2. Борисов
Борисов е в режим на оцеляване. Лично. Това изисква, първо, да не се разплитат сюжети като кум-гейт и суджук-гейт. Второ, да има безпрепятствено предаване на властта в прокуратурата на идващ Цацаров, който ще пази корупционното статукво. Но и, трето, да си отвори пътя към президенството на идващите избори, тъй като схваща, че нито може да се пенсионира, нито да остава министър председател постоянно и му би трябвало застраховка.
Доколко дефинитивно е " изрязан " от НСО ще съдим по наследника на Антонов. Ако това е човек върху който Борисов няма въздействие, това ще значи сериозна загуба на действителна власт за премиера. Вероятно не без единодушието на Пеевски.
По-голямата картина
В тези няколко дни от бита и душевността на българската олигархия виждаме какво на процедура значи корупционен захват на страната.
Виждаме три институции, които играят основна роля за поддържането на статуквото:
1. Прокуратурата, която не проверява когато не би трябвало, почва следствия когато би трябвало и държи материали на трупчета, за когато потрябва.
2. НСО в ролята на преторианска армия и " златна клетка " на държавния ни хайлайф, която събира компромати, претаква информация и държи висши политически лица в шах (нали помните по какъв начин беше " махнат " Местан – с " махане " на защитата пред жилището му).
3. Конституционният съд, който има грижата да обслужва статуквото като не разрешава конституцията да се спънка ненужно и, в същото време е нещо като заключителен спокоен кей за заслужили функционери. Физически, Конституционен съд се намира на последния етаж на Министерски съвет и за един парламентарен арбитър или ръководител на Конституционен съд е доста елементарно да слезе от асансьора на етажа на премиера и да пие кафе с него просто като избере второто вместо последното копче.
Виждаме механизма на ръководство посредством компромати, зависимости и писани и не писани привилегии. Но виждаме и по какъв начин са вероятни схеми, въвличащи доста институции, предполагащи една отровна естетика в дейностите на голям брой хора и разгръщащи се в течение на много време.
Виждаме, най-накрая, една паразитна каста, изпълваща институциите. В магистратурата, службите, администрацията се отглеждат поколения хора, чийто поминък е аморалността, търговията с пълномощия и разпродаването на държавността на " вторични първични материали ". Организирани са в разнообразни кланове, професионални списъки, секрети общества и ловни дружинки. Имат своята суб-култура, висока степен на фамилна последователност и незабравим инстикт за вътрешно съгласие. И, естествено, корените на цялата тази токсична екосистема са във властовите структури на комунистическия режим: Държавна сигурност, държавно-организирания криминалитет, партийно-бюрократичната номенклатура в центъра и по места.
Има ли лек?
Има. Нито елементарен, нито бърз, нито финален. Все отново, даже и в историята на последните десетилетия у нас има образци по какъв начин с решителна гражданско-политическа готовност и смели промени се отвоюва институционален и властови терен. В този смисъл, има съответни институционални и по-общо политически предписания. Ето няколко образеца:
За упоменатите институции
1. Прокуратура: уверено преосноваване посредством:
- извеждане от правосъдната власт
- слагане в режим на ясна демократична отчетност на основния прокурор,
- ре-селекция на прокурорите и следователите;
- и, дружно с това, решителна промяна на Министерство на вътрешните работи.
2. НСО – закриване в сегашната му форма и учредяване на нова и мощно редуцирана работа, която охранява доста по-малък кръг лица (и никакви резиденции, ловни стопанства и обслужващ персонал).
3. Конституционен съд
- Въвеждане на директна конституционна тъжба за жителите, тъй че да се приключи опцията в границите на олигархията да се договарят и питанията, и решенията;
- Въвеждане на гаранции за действителен асортимент учреден на качествата (характер и компетентност) на бъдещите конституционни съдии;
- Преместване на Конституционен съд в друга постройка, а най-добре отвън София (например постройката на Учредителното заседание във Велико Търново – за покачване на морала).
За администрацията въобще:
- Революция на селекцията и кариерния развой посредством одобряване на конкурсното начало и действително атестиране;
- Реални инспекции за преданост към страната и за корупция, провеждани от прочистени служби;
- Електронно ръководство, което да увеличи взривно отчетността, прозрачността и условията за подготвеност и ефективност;
- Лустрация, вкл във връзка с принадлежност към структури на " дълбоката страна " след 89г.
Общо политически:
Изграждане на партийни машини, които са в положение да излъчват първокласен човешки материал в паламента и по върховете на институциите. Това изисква одобряване на нова политическа просвета и вътре в партиите, и в връзките им с жителите. Изисква интензивно партийно строителство с верни цели и селекция на хора, не поради тяхната преданост и морална всеядност, а поради темперамент (!), подготвеност и възприятие за възпитание.
В последна сметка, това е, което дружно с приятелите ни от партиите на демократичната общественост се опитваме да предложим на гласоподавателите:
- Доказана (при всичките ни неточности и слабости) обвързаност към демокрацията и законността;
- Ясна стратегия за ре-старт на основните институции и преосноваване на държавността
- Качествени хора (ако се съмнявате – вижте сегашния състав на парламента).
Имаме още работа, само че и работим извънредно с напрежение във всяка от тези направления. Алтернативата е още безперспективна " непоклатимост " и срутване на страната в геополитическата външна страна на Европейски Съюз и НАТО.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на Христо Иванов.
*- заглавието е на редакцията
Едно по едно:
1. От събитията към решението на Конституционен съд във връзка оставката на Делян Добрев, излиза наяве, че Д. Добрев евентуално е знаел от рано какъв ще бъде резултатът. Това изяснява за какво месеци след абсурда, оставката си и нейното отменяне, Добрев внезапно се присети преди нова година и безшумно си " отдръпна оставката ". Сега това се употребява като главен нахален мотив от ГЕРБ той да си остане в Народното събрание.
2. В същия ден, по искане на основния прокурор, Конституционен съд постанови, че Конституцията позволява един и същи човек да заема управителни позиции в правосъдната власт без спиране, стига да се парашутира от институция в институция. С това така наречен безконечни началници в правосъдната власт получиха конституционна отбрана и правосъдната номенклатура спечелва.
3. От известно време беше ясно, че Радев се пробва да се освободи от индивида на Борисов отпред на НСО. Вероятно е имал съмнения от къде " изтичат " изобилните битови компроматчета към брачната половинка му. А около дреболиите, текат и по-важни неща. Стана ясно и друго – Антонов е бил притиснат по прокурорска линия.
Общите знаменатели:
1. Цацаров
Цацаров е главно настоящо лице и в трите случая.
Той е поръчител за това, че нито кум-гейт, нито суджук-гейт ще бъдат разплетени, само че и ще стоят на трупчета, с цел да подсигуряват, че ГЕРБ и Борисов ще бъдат управляеми, да вземем за пример, когато става дума за съветски енергийни ползи.
Самият Цацаров е екстракт на правосъдната номенклатура – цялостен живот е работил началник. С настояването си за пояснение на конституцията във връзка с статута на правосъдните шефове, той се грижи за " своите ". Нещо повече, евентуално това пояснение на конституцията е детайл от покупко-продажбите, към договарянето на идващия основен прокурор.
Срещу този вид услуги Цацаров чака да получи място в Конституционния съд, който към този момент е трансфорат в нещо сред Парнас и дембел-хане, дето се издигат най-заслужилите представители на правосъдната номенклатура и от там, в безшумно шушукане със мощните на деня подсигуряват неприкосновеността на дълбоката страна.
Малко изненадващото подпомагане, което Цацаров оказва на Радев по проблема НСО, е идникатор за две неща. Едно, Цацаров чака да бъде номиниран за Конституционен съд от президента и това може да включва разпъване на процедурата, тъй че да не му се постанова да се отхвърля от поста основен прокурор прекомерно рано. Второ, по този начин Цацаров се отблагодарява на Радев. Президентът щедро спекулира с тематиката за битката с корупцията, от време на време загатва правосъдната промяна и в последно време почна да се ядове за положението на демокрацията. И трите неща опират до промяната на прокуратурата, която обаче Радев не смее даже да спомене.
2. Борисов
Борисов е в режим на оцеляване. Лично. Това изисква, първо, да не се разплитат сюжети като кум-гейт и суджук-гейт. Второ, да има безпрепятствено предаване на властта в прокуратурата на идващ Цацаров, който ще пази корупционното статукво. Но и, трето, да си отвори пътя към президенството на идващите избори, тъй като схваща, че нито може да се пенсионира, нито да остава министър председател постоянно и му би трябвало застраховка.
Доколко дефинитивно е " изрязан " от НСО ще съдим по наследника на Антонов. Ако това е човек върху който Борисов няма въздействие, това ще значи сериозна загуба на действителна власт за премиера. Вероятно не без единодушието на Пеевски.
По-голямата картина
В тези няколко дни от бита и душевността на българската олигархия виждаме какво на процедура значи корупционен захват на страната.
Виждаме три институции, които играят основна роля за поддържането на статуквото:
1. Прокуратурата, която не проверява когато не би трябвало, почва следствия когато би трябвало и държи материали на трупчета, за когато потрябва.
2. НСО в ролята на преторианска армия и " златна клетка " на държавния ни хайлайф, която събира компромати, претаква информация и държи висши политически лица в шах (нали помните по какъв начин беше " махнат " Местан – с " махане " на защитата пред жилището му).
3. Конституционният съд, който има грижата да обслужва статуквото като не разрешава конституцията да се спънка ненужно и, в същото време е нещо като заключителен спокоен кей за заслужили функционери. Физически, Конституционен съд се намира на последния етаж на Министерски съвет и за един парламентарен арбитър или ръководител на Конституционен съд е доста елементарно да слезе от асансьора на етажа на премиера и да пие кафе с него просто като избере второто вместо последното копче.
Виждаме механизма на ръководство посредством компромати, зависимости и писани и не писани привилегии. Но виждаме и по какъв начин са вероятни схеми, въвличащи доста институции, предполагащи една отровна естетика в дейностите на голям брой хора и разгръщащи се в течение на много време.
Виждаме, най-накрая, една паразитна каста, изпълваща институциите. В магистратурата, службите, администрацията се отглеждат поколения хора, чийто поминък е аморалността, търговията с пълномощия и разпродаването на държавността на " вторични първични материали ". Организирани са в разнообразни кланове, професионални списъки, секрети общества и ловни дружинки. Имат своята суб-култура, висока степен на фамилна последователност и незабравим инстикт за вътрешно съгласие. И, естествено, корените на цялата тази токсична екосистема са във властовите структури на комунистическия режим: Държавна сигурност, държавно-организирания криминалитет, партийно-бюрократичната номенклатура в центъра и по места.
Има ли лек?
Има. Нито елементарен, нито бърз, нито финален. Все отново, даже и в историята на последните десетилетия у нас има образци по какъв начин с решителна гражданско-политическа готовност и смели промени се отвоюва институционален и властови терен. В този смисъл, има съответни институционални и по-общо политически предписания. Ето няколко образеца:
За упоменатите институции
1. Прокуратура: уверено преосноваване посредством:
- извеждане от правосъдната власт
- слагане в режим на ясна демократична отчетност на основния прокурор,
- ре-селекция на прокурорите и следователите;
- и, дружно с това, решителна промяна на Министерство на вътрешните работи.
2. НСО – закриване в сегашната му форма и учредяване на нова и мощно редуцирана работа, която охранява доста по-малък кръг лица (и никакви резиденции, ловни стопанства и обслужващ персонал).
3. Конституционен съд
- Въвеждане на директна конституционна тъжба за жителите, тъй че да се приключи опцията в границите на олигархията да се договарят и питанията, и решенията;
- Въвеждане на гаранции за действителен асортимент учреден на качествата (характер и компетентност) на бъдещите конституционни съдии;
- Преместване на Конституционен съд в друга постройка, а най-добре отвън София (например постройката на Учредителното заседание във Велико Търново – за покачване на морала).
За администрацията въобще:
- Революция на селекцията и кариерния развой посредством одобряване на конкурсното начало и действително атестиране;
- Реални инспекции за преданост към страната и за корупция, провеждани от прочистени служби;
- Електронно ръководство, което да увеличи взривно отчетността, прозрачността и условията за подготвеност и ефективност;
- Лустрация, вкл във връзка с принадлежност към структури на " дълбоката страна " след 89г.
Общо политически:
Изграждане на партийни машини, които са в положение да излъчват първокласен човешки материал в паламента и по върховете на институциите. Това изисква одобряване на нова политическа просвета и вътре в партиите, и в връзките им с жителите. Изисква интензивно партийно строителство с верни цели и селекция на хора, не поради тяхната преданост и морална всеядност, а поради темперамент (!), подготвеност и възприятие за възпитание.
В последна сметка, това е, което дружно с приятелите ни от партиите на демократичната общественост се опитваме да предложим на гласоподавателите:
- Доказана (при всичките ни неточности и слабости) обвързаност към демокрацията и законността;
- Ясна стратегия за ре-старт на основните институции и преосноваване на държавността
- Качествени хора (ако се съмнявате – вижте сегашния състав на парламента).
Имаме още работа, само че и работим извънредно с напрежение във всяка от тези направления. Алтернативата е още безперспективна " непоклатимост " и срутване на страната в геополитическата външна страна на Европейски Съюз и НАТО.
Текстът е оповестен във фейсбук профила на Христо Иванов.
*- заглавието е на редакцията
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ