Между Кристо и Кристалина: възход и падение БГ - slava.bg
Докато президентът се възхищаваше на последното създание на, който за жалост не доживя да види Триумфалната арка опакована по своя план, светът към този момент сигурно разбра, че съвсем адашката на художника са стъкмявали класацията на Световната банка за правене на бизнес. При това в интерес на две страни, към които тъкмо в този миг и Съединени американски щати и така наречен интернационална общественост изпитват най-меко казано съмнение. Едната е Китай, който аргументи на милиарди хора и на международната стопанска система Коронавирус19. Другата е Саудитска Арабия, която оповестен тези дни отчет на ФБР уличава като обвързвана най-малко с няколко от 19-те терористи, осъществили гибелните за над 3000 души офанзиви на 11 септември 2001 година
Ирония на ориста е такова едно съвпадане на български напредък и проваляне. "Де тоз шанс ", гласи националният израз. Хеле пък на празника на вярата, вярата и любовта и тяхната майка - мъдростта. И също календарно незабавно след общия за Кристо - Христо и за Кристалина, която одобряваме, че не е Сталинка в оригинал, имен ден Кръстовден. Възходът и падението на една нация, полетът и срамът, по този начин несъмнено би обрисувал картината на деня някой класик.
"Каквото посееш, това ще пожънеш ", гласи присъщата за сезона сентенция, обвързвана с прибирането на реколтата. Кристо пося нещо гениално - разтвори изкуството в природата, в градовете, в средата на живот на хората, вместо да стои затворено в дворци и галерии. Виждаше го от своя птичи погед и полет, без да е имало дронове в зората на международната му кариера. С това възхити света. И в този момент жъне величие, голямо интернационално самопризнание и му следва в скоро време на бъде приет за класик на съвременността, в което не можем да имаме никакво подозрение. За унижението, на което безусловно излишно и в присъщия си жанр го подложи българската администрация, та Явашев не искаше и да чува за страната, дано да описват нейните представители - примерно Томислав Дончев - допускаме, че има какво.
"Каквото посееш, това ще пожънеш " важи със страшна мощ, само че противоположна, и
...
Ирония на ориста е такова едно съвпадане на български напредък и проваляне. "Де тоз шанс ", гласи националният израз. Хеле пък на празника на вярата, вярата и любовта и тяхната майка - мъдростта. И също календарно незабавно след общия за Кристо - Христо и за Кристалина, която одобряваме, че не е Сталинка в оригинал, имен ден Кръстовден. Възходът и падението на една нация, полетът и срамът, по този начин несъмнено би обрисувал картината на деня някой класик.
"Каквото посееш, това ще пожънеш ", гласи присъщата за сезона сентенция, обвързвана с прибирането на реколтата. Кристо пося нещо гениално - разтвори изкуството в природата, в градовете, в средата на живот на хората, вместо да стои затворено в дворци и галерии. Виждаше го от своя птичи погед и полет, без да е имало дронове в зората на международната му кариера. С това възхити света. И в този момент жъне величие, голямо интернационално самопризнание и му следва в скоро време на бъде приет за класик на съвременността, в което не можем да имаме никакво подозрение. За унижението, на което безусловно излишно и в присъщия си жанр го подложи българската администрация, та Явашев не искаше и да чува за страната, дано да описват нейните представители - примерно Томислав Дончев - допускаме, че има какво.
"Каквото посееш, това ще пожънеш " важи със страшна мощ, само че противоположна, и
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ