В Азия треперят Байдън да не бие
Докато желанията на американците кой да бъде идващият им президент се двоумят и ще решат изхода от битката в последния миг, изборът на по-голямата част от демократичния свят сякаш е явен. С политиката си на изолационизъм, с споровете си с сътрудници и другари, с слагането на Америка преди всичко сегашният президент Доналд Тръмп като че ли предреши благосклонностите да отидат на страната на противника му – Джо Байдън.
От европейска позиция това наподобява повече от разумно, имайки поради обтягането на връзките сред съдружниците от двете страни на Атлантика през последните четири години. В изгода на Байдън приказва и това, че за разлика от Тръмп, който влезе в Белия дом като изцяло неграмотен в интернационалните каузи, той е същински интернационален специалист с дълготраен опит.
Оказа се обаче, че отвън Европа надалеч няма такова единогласие. Приятелите на Съединени американски щати от най-големия континент, Азия – в това число водещи международни стопански системи като Япония и Индия – са мощно обезпокоени от промяната в Белия дом. Управляващите в Токио, Делхи, Тайпе, Сингапур и други азиатски столици се усещаха спокойни по време на ръководството на Тръмп и на твърдия му метод към Китай. А вероятността за Байдън в Белия дом разсънва
неприятни мемоари от ръководството на Барак Обама,
което мнозина в Азия възприемаха като прекомерно меко по отношение на Поднебесната империя.
В своята тирада на конференцията на Демократическата партия самият Байдън дефинира четирите целта на ръководството си, в които бяха включени справяне с коронавирусната зараза и с расовото неравноправие. Отношенията с Китай, които преди всичко вълнуват азиатските политически елити, обаче изобщо не участваха в листата.
Пропускът надали е останал неусетен в Токио. Още през април визията на Япония за Тръмп бе показано в излизащото на два месеца профилирано издание за политика American Interest. Материалът, озаглавен "Плюсовете на конфронтационната тактика по отношение на Китай ", с създател неизвестен чиновник на японското външно министерство, остро подлага на критика китайската политика на Обама, чиято основна задача постоянно била "да ангажира Китай ", а не да се съревновава с него. Действията на Тръмп не били безпогрешни, само че по-твърдият му метод към Пекин бил своевременен. "Искаме ли, в случай че е допустимо, да се върнем в света преди Тръмп? ", пита японският чиновник и дава отговор: "За доста от ръководещите в Токио отговорът евентуално е "не ", тъй като
зле прилаганата, само че фундаментално вярна тактика
(при Тръмп) е за предпочитане пред добре прилаганата, само че неразбираема тактика (при Обама).
Материалът е неизвестен, само че публикуването му сигурно е станало с утвърждението на външното министерство, което значи, че отразява вижданията на ръководещите в японската столица.
Подобни настроения се споделят и в Индия. Миналата година външният министър Субраманян Джаишанкар отхвърли изказванията, съгласно които Тръмп бил увредил връзките с Индия. "Това, което следя у Тръмп през последните две или три години, напълно не е обичайна американската система - съобщи той, представен от "Форин полиси ". - Всъщност следим огромни, смели, решителни стъпки в редица области. " При състояние че връзките сред Китай и Индия бързо се утежняват, за което свидетелстват и граничните произшествия с човешки жертви през последните месеци, е естествено, че Делхи ще поддържа от време на време безредната, само че изрично антикитайска политика на Доналд Тръмп. Най-малкото, което би донесло идването на власт на Байдън, ще е усложняване на
стратегическата позиция на Индия
– изключително в случай че новият собственик на Белия дом извърши завой във външната политика и втвърди курса по отношение на Русия за сметка на намаляване по отношение на Китай, безпокоят се в Делхи.
От същото се притесняват и в Тайван, където разбираемо са изключително чувствителни към измененията в американската външна политика и където наскоро на посещаване дойде американският здравен министър Алекс Азар. Визита на такова равнище не бе имало от четири десетилетия, откакто през 1979-а Съединените щати прекратиха дипломатическите си връзки с Тайпе като част от нормализацията с Пекин. Тайван е миропомазан от първия мандат на Тръмп и сегашният курс е за предпочитане пред каквито и да било предизборни обещания, безапелационни са на острова.
Поддръжниците на Байдън не одобряват тези причини. Втора администрация на Тръмп би предизвикала обилни вреди на района – като се стартира от неуважителното и меркантилно отношение на президента към съдружниците му и се стигне до риска от боен конфликт със самия Китай, считат те. Мнозина представители на района също биха приветствали едно по-дружелюбно държание на американската дипломация и
се надяват на изглаждане на различията
с Китай. "Двете сили би трябвало да работят за взаимно битие, допускащо конкуренция в някои области, само че без да разрешават на съперничеството да отравя връзките с другия ", написа наскоро сингапурският министър председател Ли Сян Лун.
Освен това самият Байдън показва по-твърдо отношение към Китай, в сравнение с преди време Обама. По време на диспути през февруари той даже назова китайския президент Си Дзинпин "престъпник ". В друго изявление обрисува Китай като "авторитарна тирания ".
По време на акцията си Байдън изпрати и сигнали до Асоциацията на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН, като даде да се разбере, че ще участва на районните срещи, което Тръмп най-редовно пропускаше да направи. Особено показателна бе срещата на АСЕАН през ноември 2019-а в Банкок (последната, на която водачите участваха физически, преди епидемията от Ковид-19). На нея
американският президент освен че не пристигна,
само че и не изпрати нито вицепрезидента, нито държавния си секретар. Обидени от това отношение, седем от водачите на десетте страни от общността не дойдоха в Тайланд и на процедура срещата се провали.
Но въпреки че е възприел по-остър звук към Китай, Байдън е изправен алтернативи – като тази за човешките права. Бившият вицепрезидент на Обама сложи тематиката в центъра на метода си към Пекин, като постоянно обръща внимание върху нежеланото състояние на уйгурите в провинция Синдзян. "Ще върна главните полезности в американската външна политика ", означи наскоро той в остро изявление, отдадено на обстановката в Тибет.
Там е работата обаче, че не всички другари на Съединени американски щати в Азия биха се зарадвали на тези думи. Основният противник на Китай – Индия, през последните години е под непрекъсната рецензия за ерозията на демокрацията и изключително за метода, по който третира мюсюлманското малцинство в Кашмир. Но и други страни от района, имащи проблеми с Пекин, не биха приветствали вероятността Вашингтон да им изнася лекции по човешки права.
От европейска позиция това наподобява повече от разумно, имайки поради обтягането на връзките сред съдружниците от двете страни на Атлантика през последните четири години. В изгода на Байдън приказва и това, че за разлика от Тръмп, който влезе в Белия дом като изцяло неграмотен в интернационалните каузи, той е същински интернационален специалист с дълготраен опит.
Оказа се обаче, че отвън Европа надалеч няма такова единогласие. Приятелите на Съединени американски щати от най-големия континент, Азия – в това число водещи международни стопански системи като Япония и Индия – са мощно обезпокоени от промяната в Белия дом. Управляващите в Токио, Делхи, Тайпе, Сингапур и други азиатски столици се усещаха спокойни по време на ръководството на Тръмп и на твърдия му метод към Китай. А вероятността за Байдън в Белия дом разсънва
неприятни мемоари от ръководството на Барак Обама,
което мнозина в Азия възприемаха като прекомерно меко по отношение на Поднебесната империя.
В своята тирада на конференцията на Демократическата партия самият Байдън дефинира четирите целта на ръководството си, в които бяха включени справяне с коронавирусната зараза и с расовото неравноправие. Отношенията с Китай, които преди всичко вълнуват азиатските политически елити, обаче изобщо не участваха в листата.
Пропускът надали е останал неусетен в Токио. Още през април визията на Япония за Тръмп бе показано в излизащото на два месеца профилирано издание за политика American Interest. Материалът, озаглавен "Плюсовете на конфронтационната тактика по отношение на Китай ", с създател неизвестен чиновник на японското външно министерство, остро подлага на критика китайската политика на Обама, чиято основна задача постоянно била "да ангажира Китай ", а не да се съревновава с него. Действията на Тръмп не били безпогрешни, само че по-твърдият му метод към Пекин бил своевременен. "Искаме ли, в случай че е допустимо, да се върнем в света преди Тръмп? ", пита японският чиновник и дава отговор: "За доста от ръководещите в Токио отговорът евентуално е "не ", тъй като
зле прилаганата, само че фундаментално вярна тактика
(при Тръмп) е за предпочитане пред добре прилаганата, само че неразбираема тактика (при Обама).
Материалът е неизвестен, само че публикуването му сигурно е станало с утвърждението на външното министерство, което значи, че отразява вижданията на ръководещите в японската столица.
Подобни настроения се споделят и в Индия. Миналата година външният министър Субраманян Джаишанкар отхвърли изказванията, съгласно които Тръмп бил увредил връзките с Индия. "Това, което следя у Тръмп през последните две или три години, напълно не е обичайна американската система - съобщи той, представен от "Форин полиси ". - Всъщност следим огромни, смели, решителни стъпки в редица области. " При състояние че връзките сред Китай и Индия бързо се утежняват, за което свидетелстват и граничните произшествия с човешки жертви през последните месеци, е естествено, че Делхи ще поддържа от време на време безредната, само че изрично антикитайска политика на Доналд Тръмп. Най-малкото, което би донесло идването на власт на Байдън, ще е усложняване на
стратегическата позиция на Индия
– изключително в случай че новият собственик на Белия дом извърши завой във външната политика и втвърди курса по отношение на Русия за сметка на намаляване по отношение на Китай, безпокоят се в Делхи.
От същото се притесняват и в Тайван, където разбираемо са изключително чувствителни към измененията в американската външна политика и където наскоро на посещаване дойде американският здравен министър Алекс Азар. Визита на такова равнище не бе имало от четири десетилетия, откакто през 1979-а Съединените щати прекратиха дипломатическите си връзки с Тайпе като част от нормализацията с Пекин. Тайван е миропомазан от първия мандат на Тръмп и сегашният курс е за предпочитане пред каквито и да било предизборни обещания, безапелационни са на острова.
Поддръжниците на Байдън не одобряват тези причини. Втора администрация на Тръмп би предизвикала обилни вреди на района – като се стартира от неуважителното и меркантилно отношение на президента към съдружниците му и се стигне до риска от боен конфликт със самия Китай, считат те. Мнозина представители на района също биха приветствали едно по-дружелюбно държание на американската дипломация и
се надяват на изглаждане на различията
с Китай. "Двете сили би трябвало да работят за взаимно битие, допускащо конкуренция в някои области, само че без да разрешават на съперничеството да отравя връзките с другия ", написа наскоро сингапурският министър председател Ли Сян Лун.
Освен това самият Байдън показва по-твърдо отношение към Китай, в сравнение с преди време Обама. По време на диспути през февруари той даже назова китайския президент Си Дзинпин "престъпник ". В друго изявление обрисува Китай като "авторитарна тирания ".
По време на акцията си Байдън изпрати и сигнали до Асоциацията на страните от Югоизточна Азия – АСЕАН, като даде да се разбере, че ще участва на районните срещи, което Тръмп най-редовно пропускаше да направи. Особено показателна бе срещата на АСЕАН през ноември 2019-а в Банкок (последната, на която водачите участваха физически, преди епидемията от Ковид-19). На нея
американският президент освен че не пристигна,
само че и не изпрати нито вицепрезидента, нито държавния си секретар. Обидени от това отношение, седем от водачите на десетте страни от общността не дойдоха в Тайланд и на процедура срещата се провали.
Но въпреки че е възприел по-остър звук към Китай, Байдън е изправен алтернативи – като тази за човешките права. Бившият вицепрезидент на Обама сложи тематиката в центъра на метода си към Пекин, като постоянно обръща внимание върху нежеланото състояние на уйгурите в провинция Синдзян. "Ще върна главните полезности в американската външна политика ", означи наскоро той в остро изявление, отдадено на обстановката в Тибет.
Там е работата обаче, че не всички другари на Съединени американски щати в Азия биха се зарадвали на тези думи. Основният противник на Китай – Индия, през последните години е под непрекъсната рецензия за ерозията на демокрацията и изключително за метода, по който третира мюсюлманското малцинство в Кашмир. Но и други страни от района, имащи проблеми с Пекин, не биха приветствали вероятността Вашингтон да им изнася лекции по човешки права.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ