Стар бардак с нови досиета
Докато предизборният разгар вади на медийната повърхнина всякаква мътилката, изследването OpenLux ще избълва информация за 55 000 офшорни компании, ръководещи през Люксембург активи на стойност минимум 6 трилиона евро. Включително и за над 250 компании, зад които се крият 500 милиона евро активи на български притежатели.
Воденият от "Монд " медиен консорциум, в който взе участие и "Биволъ ", разказва Великото херцогство като "виртуален финансов дом за яхти, хеликоптери, частни самолети, музикални каталози, права на изображения, творби на изкуството и сладостен бизнес обвързван с асимилиране на публични поръчки в страни с извънредно високи равнища на корупция ".
Сред 157-те националности на бенефициери на регистрирани в Люксембург компании имало над 100 лица с български паспорт. Колко от тях са българи, е от голяма важност. Както и какъв брой са чужденците със скрити у нас вложения. Същественото е обаче по какъв начин и от чии закуски са пестили. Във всеки случай не е неочакван анонсът, че в листата са някои от най-богатите хора у нас, натрупали положение в тъмните години на прехода. Имало и близки на високопоставени магистрати, свързани с ръководството скандални предприемачи и впрочем строители на модерна България.
В очакване на съответни имена помним и предходни сходни разкрития като Панамските досиета, Досиетата от Рая, Азербайджанската перачница, досиетата FinCen и други, последвали бомбата Wikileaks. От там също изскочиха българи, в това число комунисти и комсомолци, пренесли трайно зад океана идейните си убеждения, че парите не миришат. И какво се случи?
След Панамските досиета да вземем за пример чухме, че страната имала към този момент тактика за деяние по информацията за българските притежатели. Тогавашният финансов министър Владислав Горанов даде обещание инспекции за произхода на парите и платени ли са налози. От Национална агенция за приходите се включиха в кадрила с искане на информация от Международния консорциум на проверяващите публицисти (ICIJ). И увериха, че приходната организация щяла да получи „ цялата налична информация за българи и български компании, за които има данни за офшорни сметки и за осъществени интервенции “.
„ В момента, в който излязат данни за някое лице, започваме селекция. За мен използването на офшорни компании демонстрира, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор би трябвало да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а никога отговорът не би трябвало да бъде, че се крият от държавата”, разяснява Горанов. С пояснението, че не считал за допустимо притежателите на капитали, ориентирани към тези зони, да бъдат принудени да ги върнат в страната. Както и че не можело да се приказва за източване.
„ Източени са средствата, които са откраднати или поради които не са платени налози, или които са добити вследствие на незаконна активност, нещо, което ще бъде предмет на следствие от страна на страната. Връщането им тук зависи от техния притежател. В този смисъл няма легални способи да репатрираш капитали от една в друга посока, без да нарушиш съществени права на собственост”, продължи финансовият министър.
Същевременно увери, че българското законодателство било образец за прецизен надзор върху офшорките. Законовите ограничавания такива компании да вършат бизнес в основни браншове на стопанската система правели страната отличник в тази тенденция. Но най-много в друга - решителен водач сме откъм писани закони, които остават на хартия, тъй като няма кой да ги ползва.
Толкова за българските досиета. И за българското ръководство с неговите образци.
Воденият от "Монд " медиен консорциум, в който взе участие и "Биволъ ", разказва Великото херцогство като "виртуален финансов дом за яхти, хеликоптери, частни самолети, музикални каталози, права на изображения, творби на изкуството и сладостен бизнес обвързван с асимилиране на публични поръчки в страни с извънредно високи равнища на корупция ".
Сред 157-те националности на бенефициери на регистрирани в Люксембург компании имало над 100 лица с български паспорт. Колко от тях са българи, е от голяма важност. Както и какъв брой са чужденците със скрити у нас вложения. Същественото е обаче по какъв начин и от чии закуски са пестили. Във всеки случай не е неочакван анонсът, че в листата са някои от най-богатите хора у нас, натрупали положение в тъмните години на прехода. Имало и близки на високопоставени магистрати, свързани с ръководството скандални предприемачи и впрочем строители на модерна България.
В очакване на съответни имена помним и предходни сходни разкрития като Панамските досиета, Досиетата от Рая, Азербайджанската перачница, досиетата FinCen и други, последвали бомбата Wikileaks. От там също изскочиха българи, в това число комунисти и комсомолци, пренесли трайно зад океана идейните си убеждения, че парите не миришат. И какво се случи?
След Панамските досиета да вземем за пример чухме, че страната имала към този момент тактика за деяние по информацията за българските притежатели. Тогавашният финансов министър Владислав Горанов даде обещание инспекции за произхода на парите и платени ли са налози. От Национална агенция за приходите се включиха в кадрила с искане на информация от Международния консорциум на проверяващите публицисти (ICIJ). И увериха, че приходната организация щяла да получи „ цялата налична информация за българи и български компании, за които има данни за офшорни сметки и за осъществени интервенции “.
„ В момента, в който излязат данни за някое лице, започваме селекция. За мен използването на офшорни компании демонстрира, че ти искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане. Този отговор би трябвало да дават хората, които имат офшорни сметки, офшорни компании, а никога отговорът не би трябвало да бъде, че се крият от държавата”, разяснява Горанов. С пояснението, че не считал за допустимо притежателите на капитали, ориентирани към тези зони, да бъдат принудени да ги върнат в страната. Както и че не можело да се приказва за източване.
„ Източени са средствата, които са откраднати или поради които не са платени налози, или които са добити вследствие на незаконна активност, нещо, което ще бъде предмет на следствие от страна на страната. Връщането им тук зависи от техния притежател. В този смисъл няма легални способи да репатрираш капитали от една в друга посока, без да нарушиш съществени права на собственост”, продължи финансовият министър.
Същевременно увери, че българското законодателство било образец за прецизен надзор върху офшорките. Законовите ограничавания такива компании да вършат бизнес в основни браншове на стопанската система правели страната отличник в тази тенденция. Но най-много в друга - решителен водач сме откъм писани закони, които остават на хартия, тъй като няма кой да ги ползва.
Толкова за българските досиета. И за българското ръководство с неговите образци.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ