ИПИ: Енергетиката рискува да потопи държавните финанси
Докато погледът на обществото е върху оставката на кабинета и пазарлъците по съглашение и образуване (евентуално) на ново държавно управление, енергетиката подсети обичайна си роля да натрупва тежест от милиарди върху обществените финанси. Вместо либерализация, отдръпване на страната, привличане на частен капитал и носене на риск от пазарните участници, още веднъж поривът е безконтролно опортюнистично прекачване на всеки проблем върху държавните финанси. Така доста бързо бюджетната дисциплинираност може да се унищожи и дефицитът ще надвиши 3-те %.
Нуждите са неограничени, а ресурсите лимитирани – това е А,Б,В в икономическата просвета, с изключение на, несъмнено, когато играчите насочат апетита си към джоба на данъкоплатеца. Тогава комфортно се приема, че страната има дълбок портфейл, комфортно разполагаем за всяка добре опакована с роман за „ националния интерес “ приказка.
Държавната енергетика за малко, и то с помощта на индуцираната от политиката на Русия енергийна рецесия в цяла Европа, съумя да генерира обилни облаги през 2021 и 2022 година Това генерира голям паричен запас, който беше комфортно раздаден като обезщетения на бизнеса (най-много – към Лукойл и други огромни предприятия, осъществили големи облаги, само че това е обособена тема). Освен това, и може би по-важно – сътвори лъжлива и преходна убеденост, че енергетиката е гъска, снасяща златни яйца, самобитна печатница за пари.
Отрезвяването към този момент идва, само че в процеса ще натрупа (поне) няколко милиарда сметка, която както всекидневно ще се покрие от всички. Едва средата на март е, а към този момент няколко хрумвания и решения натежават на бюджета.
Най-фрапантното от последните дни е предлагането на депутати от ГЕРБ бюджетът да покрие „ дупка “ от 850 милиона лв. във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС). Аргументът, изведен по неотложност, звучи в резюме „ или страната дава, или би трябвало да се подвига цената на тока за семействата “. При забележителен спад на борсовите цени на електрическата енергия в последните месеци разумно има спад в приходите във фонда, само че икономическата логичност е в такава обстановка да се понижат и разноските посредством понижаване на преференциалните цени, обезпечени за някои производители на сила. Но отвън конкретиката на момента, настояването е признак, потвърждаващ връщането на енергетиката към положението отпреди 2021 година – приказва се за дупки, дефицит, дотации, потребност от непрекъснати помощи и избавяне с бюджетни средства.
Почти без спор, въпроси и даже публичен отзив мина и друго решение на Народното събрание – възлагащо на Министерски съвет да приоритизира планове за вложения в газова инфраструктура. Става дума за така наречен отвесен газов кулоар, който обезпечава благоприятни условия за транспорт на газ сред България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова, както и в допълнение създаване на довеждаща инфраструктура в източномаришкия басейн. Звучи добре, само че още веднъж – с обществен запас. Подходът е спомагателни 200 милиона лв. увеличение на капитала на държавното дружество „ Булгартрансгаз “ и нови 625 милиона лв. държавни гаранции за предстоящ заем на сдружението за финансиране на плановете.
Паралелно с това се приготвя публичното мнение и за още директно или индиректно държавно подкрепяне на другояче частните крайни доставчици. Темата отвори един от шефовете на най-голямото електроразпределително сдружение в страната, предупреждавайки за предстояща ликвидна „ дупка “ от 600 милиона лв., която те чакат да се покрие с държавни гаранции, преференциални заеми от държавната „ Българска банка за развиване “, задатъци от ФСЕС. Още проблеми, за които страната директно или индиректно би трябвало да обезпечи запас.
И всичко това на фона на стремежа за вложения в нови нуклеарни мощности. Тук Народното събрание също се е захванал да ръководи ръчно плана, в това число с решения, предопределящи възлаганията на публични поръчки. Покрай тези другояче забавни за кавги и взаимни обвинявания елементи да напомним, че с решение на Народното събрание в края на предходната година държавният „ Български енергиен холдинг “ усили капитала на АЕЦ „ Козлодуй “ с 1,5 милиарда лв., а настрана в закона за държавния бюджет е планувано издаване на държавни гаранции по бъдещи заеми от АЕЦ „ Козлодуй “ за финансиране на плана до 3 милиарда лв. (1,5 милиарда евро).
И не е въпросът дали проблемите са действителни или измислени, дали даден нов план самичък по себе си има преимущества, а това въобще тези въпроси да не се вземат решение от политици с натискане на бутон. Посоката за дълготрайно решение е „ разкачване “ на производството, преноса и търговията с енергийни запаси от страната и основаване среда на пазарна конкуренция и заслужено систематизиране на риска. Това минава (поне) през оптимално ограничение на уговорката на бюджета посредством директни дотации или държавни гаранции, както и приватизация – най-малкото посредством качване на акции от държавните енергийни компании на световна фондова борса.
А в това време в идните месеци въпросът е ще има ли сериозна маса народни представители, които да споделят „ не “ на решения, увеличаващи с огромни стъпки бюджетния недостиг и трупащи прикрит (засега) обществен дълг.
Лъчезар Богданов,
Нуждите са неограничени, а ресурсите лимитирани – това е А,Б,В в икономическата просвета, с изключение на, несъмнено, когато играчите насочат апетита си към джоба на данъкоплатеца. Тогава комфортно се приема, че страната има дълбок портфейл, комфортно разполагаем за всяка добре опакована с роман за „ националния интерес “ приказка.
Държавната енергетика за малко, и то с помощта на индуцираната от политиката на Русия енергийна рецесия в цяла Европа, съумя да генерира обилни облаги през 2021 и 2022 година Това генерира голям паричен запас, който беше комфортно раздаден като обезщетения на бизнеса (най-много – към Лукойл и други огромни предприятия, осъществили големи облаги, само че това е обособена тема). Освен това, и може би по-важно – сътвори лъжлива и преходна убеденост, че енергетиката е гъска, снасяща златни яйца, самобитна печатница за пари.
Отрезвяването към този момент идва, само че в процеса ще натрупа (поне) няколко милиарда сметка, която както всекидневно ще се покрие от всички. Едва средата на март е, а към този момент няколко хрумвания и решения натежават на бюджета.
Най-фрапантното от последните дни е предлагането на депутати от ГЕРБ бюджетът да покрие „ дупка “ от 850 милиона лв. във Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ (ФСЕС). Аргументът, изведен по неотложност, звучи в резюме „ или страната дава, или би трябвало да се подвига цената на тока за семействата “. При забележителен спад на борсовите цени на електрическата енергия в последните месеци разумно има спад в приходите във фонда, само че икономическата логичност е в такава обстановка да се понижат и разноските посредством понижаване на преференциалните цени, обезпечени за някои производители на сила. Но отвън конкретиката на момента, настояването е признак, потвърждаващ връщането на енергетиката към положението отпреди 2021 година – приказва се за дупки, дефицит, дотации, потребност от непрекъснати помощи и избавяне с бюджетни средства.
Почти без спор, въпроси и даже публичен отзив мина и друго решение на Народното събрание – възлагащо на Министерски съвет да приоритизира планове за вложения в газова инфраструктура. Става дума за така наречен отвесен газов кулоар, който обезпечава благоприятни условия за транспорт на газ сред България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова, както и в допълнение създаване на довеждаща инфраструктура в източномаришкия басейн. Звучи добре, само че още веднъж – с обществен запас. Подходът е спомагателни 200 милиона лв. увеличение на капитала на държавното дружество „ Булгартрансгаз “ и нови 625 милиона лв. държавни гаранции за предстоящ заем на сдружението за финансиране на плановете.
Паралелно с това се приготвя публичното мнение и за още директно или индиректно държавно подкрепяне на другояче частните крайни доставчици. Темата отвори един от шефовете на най-голямото електроразпределително сдружение в страната, предупреждавайки за предстояща ликвидна „ дупка “ от 600 милиона лв., която те чакат да се покрие с държавни гаранции, преференциални заеми от държавната „ Българска банка за развиване “, задатъци от ФСЕС. Още проблеми, за които страната директно или индиректно би трябвало да обезпечи запас.
И всичко това на фона на стремежа за вложения в нови нуклеарни мощности. Тук Народното събрание също се е захванал да ръководи ръчно плана, в това число с решения, предопределящи възлаганията на публични поръчки. Покрай тези другояче забавни за кавги и взаимни обвинявания елементи да напомним, че с решение на Народното събрание в края на предходната година държавният „ Български енергиен холдинг “ усили капитала на АЕЦ „ Козлодуй “ с 1,5 милиарда лв., а настрана в закона за държавния бюджет е планувано издаване на държавни гаранции по бъдещи заеми от АЕЦ „ Козлодуй “ за финансиране на плана до 3 милиарда лв. (1,5 милиарда евро).
И не е въпросът дали проблемите са действителни или измислени, дали даден нов план самичък по себе си има преимущества, а това въобще тези въпроси да не се вземат решение от политици с натискане на бутон. Посоката за дълготрайно решение е „ разкачване “ на производството, преноса и търговията с енергийни запаси от страната и основаване среда на пазарна конкуренция и заслужено систематизиране на риска. Това минава (поне) през оптимално ограничение на уговорката на бюджета посредством директни дотации или държавни гаранции, както и приватизация – най-малкото посредством качване на акции от държавните енергийни компании на световна фондова борса.
А в това време в идните месеци въпросът е ще има ли сериозна маса народни представители, които да споделят „ не “ на решения, увеличаващи с огромни стъпки бюджетния недостиг и трупащи прикрит (засега) обществен дълг.
Лъчезар Богданов,
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ