Докато някои родители измислят хронични заболявания на децата си, за

Докато някои родители измислят хронични болести на децата си, с цел да ги уредят с детска градина, други крият същинските им проблеми, с цел да могат да ги пуснат на градина и учебно заведение. Причината е, че медицинските лица в тези институции отхвърлят да се занимават с хронично заболяване на дребните като диабет. " Упражнението " на родителите е рисково за децата. За да го вършат, евентуално са в цялостна невъзможност. 

 

Това не е антиутопия, а действителността

 

Преди дни една майка разказа пред тв камера за сходно неприемливо държание на шеф и медицински личен състав във варненски детски градини. Тази майка обаче не е единствената. Родителите на деца с диабет могат да опишат хиляди случки от всекидневието, които потвърждават дъното, което обществото ни е стигнало. И по какъв начин има хора, които не би трябвало да са нито педагози, нито да имат здравна тапия, защото очевидно възприемат работата си в учебни заведения и детски градини само като трупане на стаж за пенсия. Няма по какъв начин другояче да си разбираем мненията пред децата какъв брой неприятни са родителите им, че вместо да ги гледат у дома, са ги пуснали на учебно заведение или градина или

 

реплики пред 4-годишни, че това дете може веднага да почине

 

Как въобще е допустимо възпитаник да бъде изпъден от час по физическо, тъй като си мери захарта с глюкомер? Или да не се разреши на дете да третира хипогликемията, тъй като на третия етаж в учебното заведение не се яде? Или да се вземе глюкомерът му, тъй като можело да преписва от него... Това са единствено част от разказите на родителите, предизвикани от майката на 4-годишната Виктория от Варна.

Зад това безумие прозира рецесията на разнообразни равнища в системата. Медицинският личен състав е намерил дупка в нормативната уредба и приема, че няма обвързване да прави операции на децата, а единствено да реагира при незабавно положение, до момента в който пристигна кола за спешна помощ. От Министерството на здравеопазването настояват, че това не е по този начин и няма спънка сестрите и учебните лекари да оказват помощ за лечението на хронично болните деца. И даже в противен случай - промени в Закона за здравето, които са в действие от началото на 2017 година, ги задължават да спомагат. Но и от министерството, и от общините, под чиято шапка са градините и учебните заведения, се оказват безсилни да трансформират обстановката. За тях казусът е решен - най-малко на хартия. Хората от медицинския личен състав несъмнено се усещат незаменими, защото заплатите са смешни на фона на отговорността за подобен брой деца. И надали има тълпи искащи да заемат позициите им. Учителите евентуално си споделят, че не им е работа да се образоват по тематиката, нито да оказват помощ на децата, в случай че се наложи. 

 

Невежеството е на всички места в обществото

 

Колко хора имат съответна информация за диабета да вземем за пример, какъв брой биха могли да окажат първа помощ, в случай че станат очевидци на случай? Възпитанието за това би трябвало да стартира от фамилията и да продължи в градините и учебните заведения.

Има работещи положителни образци. Като общинска детска градина в София, където има " диабетна " група. Сестрите там спомагат, има и особено меню. За всички деца от градината се провеждат срещи със особено подготвени кучета водачи, които усещат наближаващите рецесии и сигнализират преди тях. Но такива места са по-скоро екзотични изключения, в сравнение с предписание, каквото би трябвало в действителност да бъдат. 

Но нали живеем в държава, в която детското опазване на здравето е пратено в девета глуха. Видяхме по какъв начин се подхожда към националната детска болница - откровена насмешка с дребните пациенти, родителите им и лекарите. Предизборно мятане на обещания и дребни суми, които да замажат очи и да запушат устата на по-гръмогласните. Когато добавим и публичното равнодушие към непознатите проблеми и стигматизирането на хора с всякакви заболявания, картината става още по-страшна. И излаз не се вижда.