Докато неспокойни инвеститори се изтеглят от Каталуня от страх, че

...
Докато неспокойни инвеститори се изтеглят от Каталуня от страх, че
Коментари Харесай

"Ние не сме Каталония": Италианските сепаратисти вървят внимателно към автономия

Докато неспокойни вложители се изтеглят от Каталуня от боязън, че богатата област може да се отдели от Испания, различен европейски район, чиито политици едно време водеха акция за самостоятелност, пробва да притегли някои от тях, говорейки за автономност, не за разединение. Италианската област Ломбардия, индустриалният мотор на страната и дом на финансовата й столица Милано, гласоподава на референдум в неделя за повече автономност. Според нейния водач, който преди време искаше разединение от Италия, това би привлякло повече вложения. Това може да стане за сметка на Каталуня, която е съперник на Ломбардия в конкуренцията за привличане на работодатели, бягащи от различен мъчителен европейски бракоразвод, Брекзит, разясняват Марк Бендейх и Сара Роси за " Ройтерс ", представени от Труд. „ Ние не сме Каталуня “, сподели регионалният шеф на Ломбардия Роберто Марони, в кабинета си със стъклени стени и панорамна панорама към Милано, на 36-ия етаж на наскоро издигнатата постройка на регионалната администрация.

„ Оставаме част от италианската страна с повече автономност, до момента в който Каталуня желае да стане 29-а страна членка на Европейския съюз. Ние не. Засега не “. Говори за Каталуня като за съперник в някои връзки, само че споделя, че не прикотква съзнателно нейните компании. „ Не сме във екстаз от това, че компаниите напущат Каталуня. Ще забележим какво ще стане, само че към момента не съм имал никакви запитвания от каталонски компании. “

Марони е член на управлението на партия „ Северна лига “, която стартира през ’90-те да води акция за самостоятелна страна Падания, разпростряла се в северната част на Италия, по поречието на р. По, от Ломбардия на запад до Венеция на изток. „ Северната лига “ към този момент не води дейна акция за разединение, само че провежда в ръководените от нея области Ломбардия и Венето, където се намира Венеция, референдуми за повече автономност, в това число за по-добра финансова договорка с централното държавно управление. Парите са от голяма важност Ако жителите на Ломбардия гласоподават с „ да “, Рим не е задължен да извърши настояването, само че Марони сподели, че това ще му даде мощен мандат да договаря за по-добра договорка.

„ Ясно е – от колкото по-силна позиция повеждам договарянията, толкоз повече парище съумея да прибера вкъщи “, сподели той. За Рим референдумът е непотребен, въпреки и разрешен от конституцията на Италия, която дава опция на областите да договарят за повече автономност. Управляващата италианска Демократическа партия също е неутрална по въпроса, макар че най-малко един от нейните кметове в Ломбардия прикани да се гласоподава с „ да “.

Подобно на Каталуня, Ломбардия съставлява до една пета от националната стопанска система и се оплаква, че централното държавно управление й изразходва парите. Но за разлика от Каталуня, където стотици компании си реалокираха централите в други области на Испания след референдума за самостоятелност на 1 октомври, ръководителят на Ломбардия държи много по-мек курс и употребява самодейността си за автономност като средство за привличане на вложения. Марони споделя, че Ломбардия заплаща годишно като налози 54 милиарда евро повече, в сравнение с получава от централните управляващи. Той желае да понижи разликата на половина. Обещава да употребява част от парите за научноизследователска и развойна активност, за поощряване на фамилни бизнеси и стартъпи, както и данъчни ваканции за привличане на огромни интернационалните компании.

На огромните мултинационални компании, обмислящи да влагат в Европа, ще каже: „ Да знаете, че в случай че дойдете в Милано, две или три години няма да ви карам да плащате налози. “

Рим обаче не е в позиция да позволи на най-силната в стопански проект своя област да се снабди внезапно с такива финансови привилегии, тъй като това ще сътвори заплаха за стопански колапс в така и така бедния Юг, споделят специалисти. „ Това е игра с нулева сума “, сподели професор Лука Риколфи, специалист по федерализъм от Торинския университет. „ Италия не би могла да оцелее “ Джан-Клаудио Бреса, държавен министър по районните въпроси в Рим, споделя, че въпросът не е просто да бъдат върнати пари.

Регионите би трябвало да покажат, че могат да поемат от националното държавно управление някои комунални услуги и да се оправят по-добре в даването им. Едва тогава се отпускат повече средства на нова самостоятелна област, които да я подкрепят да финансира тези спомагателни услуги. „ Италия е унитарна страна, учредена на взаимна фискална взаимност сред районите “, сподели Бреса. „ За да вземе повече пари от страната, Ломбардия би трябвало да показва, че предлаганите услуги са по-добри от тези, които дава самата страна. Ако 27 милиарда евро би трябвало да бъдат употребявани за нещо друго от услуги, Италия не би могла да оцелее, несъмнено “, добавя той. „ Щом зачекнете въпроса какво заплащат северните райони, чакам ответна реакция от Южна Италия “, сподели Джовани Орсина, учител по история в римския университет „ Луис-Гуидо Карли “.

Кутията на Пандора
Дори да се гласоподава всеобщо с “да” на неделните референдуми, специалисти не чакат бързи или трагични промени. Ломбардия ще счита за победа, в случай че успее да се нагърби с още няколко отговорности и се снабди с 1-2 милиарда евро в допълнение финансиране, сподели Риколфи от Торинския университет. В политически проект, обаче, може да пламне напрежение сред богатия Север и бедния Юг и да отслаби заварката, крепяща тази страна, която до обединяването през 19 век е била цялост от дребни районни страни, говорещи разнообразни диалекти.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР