Българските ядрени надежди – затрупани с неизвестни
Докато в последно време всички приказват за слънчеви панели и вятърни паркове, развиването на българската нуклеарна енергетика не наподобява толкоз бурно, колкото зелените мощности. В последните три години, около Коронавирус пандемията, „ Булатом “ постави на пауза другояче годишната си нуклеарна конференция, на която се разискват проблемите, вероятностите и опциите в бранша. Тази година форумът беше обновен, само че предстоящо съветски представители съвсем нямаше. Презентации обаче имаха новите сътрудници на България, като френската EDF. На събитието участваха и посланици на седем страни, както и представители на Европейската комисия (ЕК).
Планът за АЕЦ „ Козлодуй “
Възраждането на концепцията за 7-ми блок в АЕЦ „ Козлодуй “ стартира още през 2020 година от държавното управление на Бойко Борисов, който заприказва за план с „ радикално друга технология от досегашната “, която е съветска. Друга концепция беше в новите блокове да се употребява наличното съоръжение за АЕЦ „ Белене “, тя обаче отпадна и започнаха да се търсят американски компании за построяването на новите мощности. Три години по-късно, при започване на тази година, Народното събрание одобри решение Министерският съвет да договаря с държавното управление на Съединени американски щати за сключването на междуправителствено съглашение за създаване на нова нуклеарна мощ в АЕЦ " Козлодуй " с технология АР 1000. Такова към момента не е подписано. През март сред Westinghouse и сдружението АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “ беше подписан меморандум за съгласие за обмисляне и вероятно създаване на нов нуклеарен блок. Създаде се взаимна работна група сред двете страни, която ще възнамерява евентуално внедряване на един или повече реактори AP1000.
По време на конференцията на „ Булатом “ Валентин Илиев, който неотдавна още веднъж застана отпред на компанията за нов реактор, разяснява, че резултатите от предпроектното изследване (FEED) с американското сдружение ще са подготвени през 2024 година За създаване на нова нуклеарна централа има одобрена площадка от Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР). За построяването на 7-ми блок има влезнал в действие Оценка на въздействието върху околната среда, който е в правното си деяние.
За седми блок имаме цялата подготвеност за започване на деяние “, съобщи Илиев.
Дотук всичко звучи добре, само че с цел да се вземе публично решение ще се строи ли нова нуклеарна мощ, на първо място е належащо страната ни да има работещ парламент и държавно управление.
Според Илиев точно затова нещата вървят „ постепенно и трудно “, само че той се надява да потръгнат с поддръжката на новия кабинет.
При предпочитание има учредения да вземе решение и да продължим напред. Без поддръжката на държавното управление всичко тук се обезсмисля. “
Той изясни, че за 8-ми блок нещата не са толкоз ясни и напреднали.
За 8-ми блок обаче процедурите към момента не са стартирали, а проблеми може да се появят поради съществуващо техническо изстудяване на АЕЦ „ Козлодуй “, което по думите му с новите два блока е съвсем на лимита си.
Илиев сподели още, че планът от 11 години е на стадия одобрена площадка, а в случай че желаеме да спазим стратегическата визия (7-ми блок до 2045 година – бел. ред.), би трябвало нещата да са по-експедитивни.
Въпреки че изследването към този момент е в ход, план какъв брой ще коства новият блок, към момента няма, сподели Илиев. На въпрос на Economic.bg дали чака още веднъж рокада на поста си, той разяснява, че АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “ е държавна компания и всичко зависи от държавното управление.
Възможността за построяването на 7-ми блок към този момент е най-бързият вид на България да има нова базова мощ, само че три години след рестартирането на плана той към момента е на същия стадий, на какъвто беше и преди повече от 10 години, а точно – изследване на Westinghouse, която и тогава обещаваше вложения, развиване на плана и разкриване на хиляди работни места, само че през 2015 година се отхвърли.
Трябва да се означи, че решението за създаване на " американски " блок в АЕЦ " Козлодуй " при започване на тази година беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Демократична България ", от " Продължаваме промяната " гласоподаваха с " въздържал се ", а Българска социалистическа партия и " Възраждане " застанаха твърдо срещу новата мощ с технология от Съединени американски щати.
Авантюрата АЕЦ " Белене "
За построяването на " втора атомна " в България се заговаря преди повече от половин век и за историята ѝ може да бъде написана книга. Централата излезе още веднъж на напред във времето в стратегическата визия на някогашния отраслов министър Росен Христов, а като причина се посочи неизплзваният актив на площадката. По време на нуклеарната конференция статусът на плана беше показан от Лорин Лоринков, началник на отдел в Националната електрическа компания (НЕК). От него стана ясно, че има утвърдена от АЯР площадка, има настоящ Оценка на въздействието върху околната среда, налична инфраструктура и два съветски реактора за 2.5 милиарда лева За тях от Русия към момента би трябвало да бъдат доставени някои дребни елементи, което съгласно специалистите няма да е проблем.
От Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) разясниха включването на централата към системата като за задачата би трябвало да бъде построен електропровод с дължина 100 км и нова подстанция, което ще коства към 250 млн. лева.
И макар че съгласно Росен Христов има инвеститорски интерес към плана, официално подобен никой не е заявявал.
Всъщност, към централата вниманието си насочват най-вече строители, които желаят да я построяват, само че не и да влагат в нея. Такъв е и френският колос EDF, с който скоро би трябвало да бъде подписан контракт за следващо изследване на опциите. Целта му е да ни каже могат ли съветските реактори да проработят с европейски технологии и да няма взаимозависимост от Русия в реализацията и употребата им.
По време на конференцията коментарът на EDF беше, че ще " оказват помощ " на България в нуклеарните ѝ планове. Анализите на толкоз комплицирани планове лишават най-малко година, което значи, че изясненост и визия за " Белене " не се чакат нито тази, нито идната година, защото съглашение с EDF към момента липсва. Накратко: статусът на плана е, че имаме няколко милиарда актив на площадката, само че не знаем какво и дали има смисъл да вършим за него. Едно обаче е ясно – за завършването на централата ще са нужни още доста милиарди, които не се знае от кое място ще дойдат.
Бизнесът и икономистите също нямат еднопосочен отговор на въпроса нужни ли са новите нуклеарни мощности на България. Причината е незнайните към тях – кой ще ги строи, какъв брой ще костват, по кое време ще са подготвени, на каква цена ще създават, конкурентна ли ще е на пазара и не на последно място, кой ще работи в тях.
Индустрията обаче има потребност от предвидимост и навременни решения. Изпълнителният шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) Ивайло Найденов разяснява, че
новите енергийни планове би трябвало да се развиват единствено на пазарна основа (без преференциални цени и т.н.). "
Според Калоян Стайков, основен икономист в Институт за енергиен мениджмънт
икономическият цикъл се обърна и е време за повече разсъдък и вземане на политически и капиталови решения в верния миг. "
По думите му към този момент е все по-трудно да се вършат прогнози по какъв начин ще наподобява пазарът след години,
тактика до 2050 година е парадокс, в случай, че не знаем какво ще стане това лято и зима ".
Въпросите и по двата плана към момента са доста повече от отговорите, а откакто платим изследванията за двата нуклеарни плана и те бъдат подготвени, не се знае каква ще бъде политическата конюнктура в страната. Напоследък тя е много нестабилна, а за реализацията на планове с подобен мащаб се изисква мощна политическа воля. Така още веднъж може да се окажем в обстановка на полуготови решения и колелото да продължи да се върти, без действително да знаем какво тъкмо вършим.
Ядрената енергетика постоянно е била специфичен бранш за България, в който страната ни има доста насъбран опит и експертиза. Проучванията демонстрират, че обществото също поддържа развиването ѝ, макар че не схваща от тематиката. България сигурно би трябвало да замести базовите си въглищни мощности и това е един от разновидностите, само че икономическият капацитет и пред двата плана към момента е толкоз неразбираем, колкото беше и първоначално им.
Планът за АЕЦ „ Козлодуй “
Възраждането на концепцията за 7-ми блок в АЕЦ „ Козлодуй “ стартира още през 2020 година от държавното управление на Бойко Борисов, който заприказва за план с „ радикално друга технология от досегашната “, която е съветска. Друга концепция беше в новите блокове да се употребява наличното съоръжение за АЕЦ „ Белене “, тя обаче отпадна и започнаха да се търсят американски компании за построяването на новите мощности. Три години по-късно, при започване на тази година, Народното събрание одобри решение Министерският съвет да договаря с държавното управление на Съединени американски щати за сключването на междуправителствено съглашение за създаване на нова нуклеарна мощ в АЕЦ " Козлодуй " с технология АР 1000. Такова към момента не е подписано. През март сред Westinghouse и сдружението АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “ беше подписан меморандум за съгласие за обмисляне и вероятно създаване на нов нуклеарен блок. Създаде се взаимна работна група сред двете страни, която ще възнамерява евентуално внедряване на един или повече реактори AP1000.
По време на конференцията на „ Булатом “ Валентин Илиев, който неотдавна още веднъж застана отпред на компанията за нов реактор, разяснява, че резултатите от предпроектното изследване (FEED) с американското сдружение ще са подготвени през 2024 година За създаване на нова нуклеарна централа има одобрена площадка от Агенцията за нуклеарно контролиране (АЯР). За построяването на 7-ми блок има влезнал в действие Оценка на въздействието върху околната среда, който е в правното си деяние.
За седми блок имаме цялата подготвеност за започване на деяние “, съобщи Илиев.
Дотук всичко звучи добре, само че с цел да се вземе публично решение ще се строи ли нова нуклеарна мощ, на първо място е належащо страната ни да има работещ парламент и държавно управление.
Според Илиев точно затова нещата вървят „ постепенно и трудно “, само че той се надява да потръгнат с поддръжката на новия кабинет.
При предпочитание има учредения да вземе решение и да продължим напред. Без поддръжката на държавното управление всичко тук се обезсмисля. “
Той изясни, че за 8-ми блок нещата не са толкоз ясни и напреднали.
За 8-ми блок обаче процедурите към момента не са стартирали, а проблеми може да се появят поради съществуващо техническо изстудяване на АЕЦ „ Козлодуй “, което по думите му с новите два блока е съвсем на лимита си.
Илиев сподели още, че планът от 11 години е на стадия одобрена площадка, а в случай че желаеме да спазим стратегическата визия (7-ми блок до 2045 година – бел. ред.), би трябвало нещата да са по-експедитивни.
Въпреки че изследването към този момент е в ход, план какъв брой ще коства новият блок, към момента няма, сподели Илиев. На въпрос на Economic.bg дали чака още веднъж рокада на поста си, той разяснява, че АЕЦ „ Козлодуй – Нови мощности “ е държавна компания и всичко зависи от държавното управление.
Възможността за построяването на 7-ми блок към този момент е най-бързият вид на България да има нова базова мощ, само че три години след рестартирането на плана той към момента е на същия стадий, на какъвто беше и преди повече от 10 години, а точно – изследване на Westinghouse, която и тогава обещаваше вложения, развиване на плана и разкриване на хиляди работни места, само че през 2015 година се отхвърли.
Трябва да се означи, че решението за създаване на " американски " блок в АЕЦ " Козлодуй " при започване на тази година беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и " Демократична България ", от " Продължаваме промяната " гласоподаваха с " въздържал се ", а Българска социалистическа партия и " Възраждане " застанаха твърдо срещу новата мощ с технология от Съединени американски щати.
Авантюрата АЕЦ " Белене "
За построяването на " втора атомна " в България се заговаря преди повече от половин век и за историята ѝ може да бъде написана книга. Централата излезе още веднъж на напред във времето в стратегическата визия на някогашния отраслов министър Росен Христов, а като причина се посочи неизплзваният актив на площадката. По време на нуклеарната конференция статусът на плана беше показан от Лорин Лоринков, началник на отдел в Националната електрическа компания (НЕК). От него стана ясно, че има утвърдена от АЯР площадка, има настоящ Оценка на въздействието върху околната среда, налична инфраструктура и два съветски реактора за 2.5 милиарда лева За тях от Русия към момента би трябвало да бъдат доставени някои дребни елементи, което съгласно специалистите няма да е проблем.
От Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) разясниха включването на централата към системата като за задачата би трябвало да бъде построен електропровод с дължина 100 км и нова подстанция, което ще коства към 250 млн. лева.
И макар че съгласно Росен Христов има инвеститорски интерес към плана, официално подобен никой не е заявявал.
Всъщност, към централата вниманието си насочват най-вече строители, които желаят да я построяват, само че не и да влагат в нея. Такъв е и френският колос EDF, с който скоро би трябвало да бъде подписан контракт за следващо изследване на опциите. Целта му е да ни каже могат ли съветските реактори да проработят с европейски технологии и да няма взаимозависимост от Русия в реализацията и употребата им.
По време на конференцията коментарът на EDF беше, че ще " оказват помощ " на България в нуклеарните ѝ планове. Анализите на толкоз комплицирани планове лишават най-малко година, което значи, че изясненост и визия за " Белене " не се чакат нито тази, нито идната година, защото съглашение с EDF към момента липсва. Накратко: статусът на плана е, че имаме няколко милиарда актив на площадката, само че не знаем какво и дали има смисъл да вършим за него. Едно обаче е ясно – за завършването на централата ще са нужни още доста милиарди, които не се знае от кое място ще дойдат.
Бизнесът и икономистите също нямат еднопосочен отговор на въпроса нужни ли са новите нуклеарни мощности на България. Причината е незнайните към тях – кой ще ги строи, какъв брой ще костват, по кое време ще са подготвени, на каква цена ще създават, конкурентна ли ще е на пазара и не на последно място, кой ще работи в тях.
Индустрията обаче има потребност от предвидимост и навременни решения. Изпълнителният шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) Ивайло Найденов разяснява, че
новите енергийни планове би трябвало да се развиват единствено на пазарна основа (без преференциални цени и т.н.). "
Според Калоян Стайков, основен икономист в Институт за енергиен мениджмънт
икономическият цикъл се обърна и е време за повече разсъдък и вземане на политически и капиталови решения в верния миг. "
По думите му към този момент е все по-трудно да се вършат прогнози по какъв начин ще наподобява пазарът след години,
тактика до 2050 година е парадокс, в случай, че не знаем какво ще стане това лято и зима ".
Въпросите и по двата плана към момента са доста повече от отговорите, а откакто платим изследванията за двата нуклеарни плана и те бъдат подготвени, не се знае каква ще бъде политическата конюнктура в страната. Напоследък тя е много нестабилна, а за реализацията на планове с подобен мащаб се изисква мощна политическа воля. Така още веднъж може да се окажем в обстановка на полуготови решения и колелото да продължи да се върти, без действително да знаем какво тъкмо вършим.
Ядрената енергетика постоянно е била специфичен бранш за България, в който страната ни има доста насъбран опит и експертиза. Проучванията демонстрират, че обществото също поддържа развиването ѝ, макар че не схваща от тематиката. България сигурно би трябвало да замести базовите си въглищни мощности и това е един от разновидностите, само че икономическият капацитет и пред двата плана към момента е толкоз неразбираем, колкото беше и първоначално им.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ