Докато начинаещите шофьори винаги са на фокус по отношение на

Докато начинаещите водачи постоянно са на фокус във връзка с сигурността на придвижването и са наранени от ограничения на политическо равнище, в другия завършек на скалата на процедура няма ограничавания, като се изключи няколко (по-теоретични) законови ограничавания и няколко обществени полемики. Наистина ли обаче,  опитът компенсира възрастовите недостатъци при придвижването по пътищата или има възрастова граница, над която шофирането би трябвало да се заобикаля или не разрешава?

Възрастта не споделя доста за възприятието за отговорност или физическата валидност, които са нужни, с цел да можеш да управляваш безвредно транспортно средство. Следователно не е извънредно, 80-годишният водач да е кадърен и витален, както душевен, по този начин и физически, а някои младежи на 30 към този момент да не са.

Правото на подвижност не би трябвало да бъде ограничавано за възрастните хора. По-специално в селските региони, автомобилът постоянно е единственото средство за превоз за покриване на по-дълги дистанции - и затова и за ежедневни неща като извършване на покупки или поддържане на обществени контакти.

Във всеки случай в някои страни към този момент съществува правният принцип, че можете да управлявате транспортно средство единствено в случай че контролирате сетивата и тялото си. Това значи, че обстановката е ясно контролирана от закона и не изисква в допълнение стягане.

Опитът играе значима роля в придвижването по пътищата за безвредното прекосяване от А до Б. И този опит нормално е просто по-висок за по-възрастните участници в придвижването, в сравнение с за начинаещите или по-младите водачи.

Сред причините за въвеждане на възрастова граница за шофиране е фактът, че способността за шофиране (особено във връзка с възрастта) съвсем не се управлява. Отнемане на шофьорската брошура или инспекция на годността за шофиране, в случай че произшествието се случило, е прекомерно късна мярка.

Има избрани признаци на стареене при хората, които постоянно не могат да бъдат повлияни и не би трябвало да бъдат пренебрегнати. Такъв да вземем за пример е фактът, че бързината на реакциите понижава с възрастта.

Друг мотив за въвеждане на възрастови ограничавания е че " правото на подвижност “ може да се упражнява и с публичния превоз. Особено когато към този момент не сте заети в по-стара възраст, може да се чака да вършите нужните неща съгласно разписанието за градския превоз, написа " Automedia ".

Но кой предизвиква повече злополуки – новаците или по-възрастните участници в придвижването? Данните от " Статистика Австрия “ демонстрират по-добри резултати във връзка с честотата на злополуките и смъртните случаи при хора над 70 години, в сравнение с при водачи сред 20 и 29 години.

За да се реализира рационално справедлив резултат, честотата на произшествията по отношение на изминатите километри от възрастовите групи също би трябвало да се вземе поради.

Тук разнообразни изследвания от Съединени американски щати демонстрират, че статистически видяно, един 80-годишен участник в придвижването предизвиква 20 смъртни случая на всеки милиард изминати километри, до момента в който жена на средата на 30-те години " единствено " три смъртни случая.

Причините за катастрофи се разграничават ясно сред доста младите и доста старите. Докато по-младите участници в придвижването по-често предизвикват повреди заради превишена скорост, други аргументи са по-характерни за по-възрастните участници в придвижването, например неточност при обезпечаване на преимущество.

По-строгото законодателство по отношение на по-възрастните участници в придвижването, което заради липса на запаси може да не бъде приложено на процедура, не води до на никое място. Много по-важно е да се моли към всички млади и възрастни водачи да признаят сами за себе си в случай че не се усещат физически или душевен 100% способни да ръководят безвредно транспортно средство. В случай на подозрение, може да се консултирате с доктор - тъй като самооценката в това отношение за жалост постоянно води до надценяване.