Бъдещето идва - как ще се промени пътуването ни след епидемията
Докато милиони хора в туристическия бизнес се оказват без работа за неопределен срок, засегнатите промишлености се подготвят за някакво бъдещо " възобновяване ", с вярата, че ще се върнат обратно към главните си действия от преди момента на пандемията. Истината може да не се хареса на всички, само че несъмнено туризмът във формата, в която го познаваме преди Covid-19, няма по какъв начин да функционира в постпандемичния свят.
Коронавирусът ще ни принуди да преосмислим всички действия, които нараняват локалните общности, дивата природа и международното ни завещание.
Все по-често пътуванията водят до разочарования у туристите, вместо до щастливи мемоари. Всичко ще трябва да се промени: методът, по който летим, по който вечеряме, по който чакаме на опашка или отиваме на плажа. Самата ни идея за почивка ще се промени.
Андрю Еванс, който от години написа за туристическите обекти и пътешествия за водещи издателства, споделя за NBC News, че специалните оферти за екзотични дестинации, цялостни с девствени естествени кътчета и диви животни, ни карат да имаме вяра, че раят към момента съществува на Земята. И ни предизвикат да плащаме едно малко (а от време на време и много голямо) положение, с цел да стигнем до мечтаната дестинация, където (както ни твърдят експертите по маркетинг) няма да се разминаваме със шумни тълпи или да бъдем обект на улични престъпления, плажовете ще бъдат без отпадък, качеството на въздуха – чудесно, хигиеничните условия – съвършени, а веселите локални поданици ще се възползват с радост от дребните долари на туристите, тъй че и двете страни да останат в действителност удовлетворени.
Истината обаче е напълно друга – необузданият световен капитализъм превърна пътуванията и всеобщия туризъм в съревнование към дъното.
Вземете за образец Сикстинската шапка. Когато я забележим онлайн, дъхът ни стопира. Но всичко това трае няколко минути, тъй като с изключение на нас има стотици други жадни за изкуство туристи, които са създали немислимото, с цел да се озоват там – някои са платили за трансатлантически полет, избрали са безценен хотел, други – са се настанили в препълнен и безстопанствен хостел, само че нали е в Рим – всички жертви си заслужават. За да имат право единствено на минута благоговение (докато кисел надзирател неведнъж оповестява: " Без мълния апелирам! " ), преди да бъдат изстреляни в задната част на шапката и да напуснат принудително, напрягайки погледа през раменете на другите туристи, с цел да зърнат за последно " Сътворението на Адам " на Микеланджело.
И до момента в който природата, тишината и уединението са последните останали луксове, към които се стремим, коронавирусът ни подтиква да погледнем на тях от различен ъгъл.
Да избягаме от безумната навалица, да намерим баланс в природата, да се отърсим от напрежението, да попием насладата от нови места, да споделим хубостта и страстите с обичани хора – това са все аргументи, заради които пътуваме.
За страдание, доста постоянно се оказваме изцяло разочаровани, подложени на капризите на самолетни компании, които от дълго време третират пасажерите си като скучен свръхбагаж. А когато най-сетне пристигнем в мечтаното " райско кътче ", се оказва, че то е в съседство с 12-лентова автомагистрала. Или е залято от боклуци. Или откриваме, че слоновете са избити от бракониери, местообитанието на орангутаните е унищожено, локалната кухня е изместена от световни вериги за бързо хранене, а създадените от занаятчии сувенири са сменени пластмасови отпадъци.
Туризмът може да ни покаже магията на света, само че може и да ни отвори очите за неуместното човешко неравенство и жестокостта на планетата. Може и да ни научи, че язденето на слонове в Азия или гмуркането в клетка с акули в Южна Африка способстват за необятно публикуваната свирепост към животните, че полюсите се топят, тъй като летим прекомерно много и че методът, по който прекарваме почивката си, има своите последици.
И още...
Коронавирусът ще ни принуди да преосмислим всички действия, които нараняват локалните общности, дивата природа и международното ни завещание.
Все по-често пътуванията водят до разочарования у туристите, вместо до щастливи мемоари. Всичко ще трябва да се промени: методът, по който летим, по който вечеряме, по който чакаме на опашка или отиваме на плажа. Самата ни идея за почивка ще се промени.
Андрю Еванс, който от години написа за туристическите обекти и пътешествия за водещи издателства, споделя за NBC News, че специалните оферти за екзотични дестинации, цялостни с девствени естествени кътчета и диви животни, ни карат да имаме вяра, че раят към момента съществува на Земята. И ни предизвикат да плащаме едно малко (а от време на време и много голямо) положение, с цел да стигнем до мечтаната дестинация, където (както ни твърдят експертите по маркетинг) няма да се разминаваме със шумни тълпи или да бъдем обект на улични престъпления, плажовете ще бъдат без отпадък, качеството на въздуха – чудесно, хигиеничните условия – съвършени, а веселите локални поданици ще се възползват с радост от дребните долари на туристите, тъй че и двете страни да останат в действителност удовлетворени.
Истината обаче е напълно друга – необузданият световен капитализъм превърна пътуванията и всеобщия туризъм в съревнование към дъното.
Вземете за образец Сикстинската шапка. Когато я забележим онлайн, дъхът ни стопира. Но всичко това трае няколко минути, тъй като с изключение на нас има стотици други жадни за изкуство туристи, които са създали немислимото, с цел да се озоват там – някои са платили за трансатлантически полет, избрали са безценен хотел, други – са се настанили в препълнен и безстопанствен хостел, само че нали е в Рим – всички жертви си заслужават. За да имат право единствено на минута благоговение (докато кисел надзирател неведнъж оповестява: " Без мълния апелирам! " ), преди да бъдат изстреляни в задната част на шапката и да напуснат принудително, напрягайки погледа през раменете на другите туристи, с цел да зърнат за последно " Сътворението на Адам " на Микеланджело.
И до момента в който природата, тишината и уединението са последните останали луксове, към които се стремим, коронавирусът ни подтиква да погледнем на тях от различен ъгъл.
Да избягаме от безумната навалица, да намерим баланс в природата, да се отърсим от напрежението, да попием насладата от нови места, да споделим хубостта и страстите с обичани хора – това са все аргументи, заради които пътуваме.
За страдание, доста постоянно се оказваме изцяло разочаровани, подложени на капризите на самолетни компании, които от дълго време третират пасажерите си като скучен свръхбагаж. А когато най-сетне пристигнем в мечтаното " райско кътче ", се оказва, че то е в съседство с 12-лентова автомагистрала. Или е залято от боклуци. Или откриваме, че слоновете са избити от бракониери, местообитанието на орангутаните е унищожено, локалната кухня е изместена от световни вериги за бързо хранене, а създадените от занаятчии сувенири са сменени пластмасови отпадъци.
Туризмът може да ни покаже магията на света, само че може и да ни отвори очите за неуместното човешко неравенство и жестокостта на планетата. Може и да ни научи, че язденето на слонове в Азия или гмуркането в клетка с акули в Южна Африка способстват за необятно публикуваната свирепост към животните, че полюсите се топят, тъй като летим прекомерно много и че методът, по който прекарваме почивката си, има своите последици.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ