Коронавирусът ще принуди Европа да вземе решение за Италия
Докато коронавирусът продължава да бушува из цяла Европа, представителите на Европейски Съюз стартират да изготвят проекти за бъдещето след утихването на болестта, написа Блумбърг.
На фона на продължаващия ръст на смъртните случаи и неналичието на изясненост по отношение на евентуалната дата, когато ще бъдат анулирани рестриктивните мерки за бизнеса, които на процедура доведоха до блокаж на стопанската система на Европейски Съюз, прогнозите за вредите от пандемията остават всеки по този начин условни и частични. Едно нещо обаче е несъмнено – вредите ще бъдат големи.
Германия, най-голямата стопанска система в Европа, чака стопанската система ѝ да се свие с над 5% през 2020 година, до момента в който Европейската комисия пресмята, че за всеки минал месец на изключително състояние икономическото произвеждане в Европейски Съюз понижава с 3%. Миналата седмицата водачите на страните от Съюза приканиха ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел и шефът на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да стартират правенето на проект за възобновяване, който да включва „ невиждани вложения “.
Испания упорства за огромна стратегия за обществени разноски, финансирана с издаването на общ дълг. Германците обаче са решени да избегнат т.нар „ коронаоблигации “ и вместо това насочват полемиката към Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) –спасителният фонд, който има необработен кредитен потенциал от 410 милиарда евро. Франция предлага основаването на краткотраен фонд за икономическо възобновяване, също финансиран от издаването на взаимен дълг, като компромисно решение.
Всички тези договаряния обаче опират до едно нещо – ориста на Италия
Третата най-голяма стопанска система в Европейски Съюз имаше най-слабите стопански вероятности и най-крехките обществени финанси още преди да бъде ударена от епидемията от COVID-19. Днес страната има най-вече смъртни случаи в Европа (макар че Испания се приближава до нейните равнища с всеки минал ден) и най-дълго траялите карантинни ограничения. Индустриалният мотор на Италия – регионът към Милано, не работи от повече от три седмици.
Официалните лица в Брюксел, Париж и Берлин може да приказват за възобновяване на европейската стопанска система, само че по-сложният въпрос е какво може да създадат за Италия.
Правителството в Рим разчита на финансова поддръжка от Европейската централна банка (ЕЦБ), като съгласно консервативни оценки, Италия ще има дълг от над 150% от Брутният вътрешен продукт след края на епидемията.За възобновяване на страната ще бъдат нужни милиарди евро, които не могат да бъдат събрани от обичайните източници на финансиране. Това ще бъде същински тест за способността на Европейски Съюз да оказва помощ на страните в потребност.
Официалните лица и техните политически ръководители са изправени пред тежка главоблъсканица
От една страна, естеството на пандемията е такова, че по един или различен метод всички страни ще бъдат наранени от нея. На всякъде ще има криза, растеж на безработицата, парализа на производството и висок дълг. Това е една от аргументите европейският отговор на пандемията досега да бъде толкоз съдбоносен. Европейски Съюз се отхвърли от разпоредбите си за недостига, Германия отпусна огромен пакет за стимулиране на стопанската система, а ЕЦБ показа стратегия за изкупуване на облигации на стойност 750 милиарда евро.
Въпреки всичко това, доста специалисти показват опасения по отношение на дълготрайната поддръжка, която Европейски Съюз и неговите институции са подготвени да окажат на засегнатите най-тежко страни.
Финансовият министър на Португалия Марио Сентeно подчертава върху тази алтернатива в поканата си към своите европейски сътрудници за осъществяване на видеоконференция идващия вторник, на която да бъдат дискутирани краткосрочни ограничения против вируса.
„ Начинът, по който Европа ще работи във връзка с финансовите вреди, оставени от вируса, ще дефинира формата и мащаба на възобновяване, а в последна сметка и сплотеността на Еврозоната “, съобщи той.
Планове за възобновяване
Испанският министър председател Педро Санчес още предишния месец прикани за основаване на „ План Маршал “ на Европейския съюз за битка с икономическите последствия от пандемията.Той също по този начин изрази поддръжка за „ коронаблигациите “, които обаче срещат мощна опозицията от страна на т.нар, спестовна четворка - Германия, Холандия, Австрия и Финландия. Те поддържат потреблението на Европейският стабилизационен механизъм, на който обаче не са почитатели Италия и Испания, които споделят, че той носи „ стигма “.
Зад този спор стои по-голям спор за неефективността на фискалните правила на Еврозоната.
Други разновидности
В опит да бъде преодоляна пропастта сред двете групи в спора, от Франция предложиха основаването на краткотраен фонд за икономическо възобновяване, който да действа от 5 до 10 години с съответната цел да подкрепя страните, наранени най-вече от пандемията. Той ще бъде финансиран посредством издаването на общ дълг, подсилен от цялата Еврозона, с цел да се показа финансовата тежест за възобновяване на стопанската система.
Други страни предложиха да се употребява дълготрайният бюджет на Европейски Съюз като инструмент за директни фискални прехвърляния от по-богатите страни към по-бедните. Бюджетът обаче следва да бъде предоговорен тази година.
С таван от към 1% от Брутният вътрешен продукт за седемгодишния си интервал и фокус върху земеделието и инфраструктурните планове, бюджетът на Европейски Съюз, какъвто е все още, не е задоволителен за попречване на рецесията.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел застава зад концепцията за по-голям специфичен бюджет за идващите две години, компромисен вид, който може да срещне повече утвърждение от Германия и Холандия.
Германският финансови министър Олаф Шолц към този момент приготвя немската общност за концепцията заподпомагане на страни като Италия в кратковременен проект с кредитни линии от избавителния фонд на Еврозоната. Тези заеми би трябвало да дойдат без изискванията, съпътстващи предходните избавителни ограничения, сподели той през вчерашния ден пред ARD.
„ Тази помощ би трябвало да пристигна неотложно и бързо “, добави Шолц.
На фона на продължаващия ръст на смъртните случаи и неналичието на изясненост по отношение на евентуалната дата, когато ще бъдат анулирани рестриктивните мерки за бизнеса, които на процедура доведоха до блокаж на стопанската система на Европейски Съюз, прогнозите за вредите от пандемията остават всеки по този начин условни и частични. Едно нещо обаче е несъмнено – вредите ще бъдат големи.
Германия, най-голямата стопанска система в Европа, чака стопанската система ѝ да се свие с над 5% през 2020 година, до момента в който Европейската комисия пресмята, че за всеки минал месец на изключително състояние икономическото произвеждане в Европейски Съюз понижава с 3%. Миналата седмицата водачите на страните от Съюза приканиха ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел и шефът на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен да стартират правенето на проект за възобновяване, който да включва „ невиждани вложения “.
Испания упорства за огромна стратегия за обществени разноски, финансирана с издаването на общ дълг. Германците обаче са решени да избегнат т.нар „ коронаоблигации “ и вместо това насочват полемиката към Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ) –спасителният фонд, който има необработен кредитен потенциал от 410 милиарда евро. Франция предлага основаването на краткотраен фонд за икономическо възобновяване, също финансиран от издаването на взаимен дълг, като компромисно решение.
Всички тези договаряния обаче опират до едно нещо – ориста на Италия
Третата най-голяма стопанска система в Европейски Съюз имаше най-слабите стопански вероятности и най-крехките обществени финанси още преди да бъде ударена от епидемията от COVID-19. Днес страната има най-вече смъртни случаи в Европа (макар че Испания се приближава до нейните равнища с всеки минал ден) и най-дълго траялите карантинни ограничения. Индустриалният мотор на Италия – регионът към Милано, не работи от повече от три седмици.
Официалните лица в Брюксел, Париж и Берлин може да приказват за възобновяване на европейската стопанска система, само че по-сложният въпрос е какво може да създадат за Италия.
Правителството в Рим разчита на финансова поддръжка от Европейската централна банка (ЕЦБ), като съгласно консервативни оценки, Италия ще има дълг от над 150% от Брутният вътрешен продукт след края на епидемията.За възобновяване на страната ще бъдат нужни милиарди евро, които не могат да бъдат събрани от обичайните източници на финансиране. Това ще бъде същински тест за способността на Европейски Съюз да оказва помощ на страните в потребност.
Официалните лица и техните политически ръководители са изправени пред тежка главоблъсканица
От една страна, естеството на пандемията е такова, че по един или различен метод всички страни ще бъдат наранени от нея. На всякъде ще има криза, растеж на безработицата, парализа на производството и висок дълг. Това е една от аргументите европейският отговор на пандемията досега да бъде толкоз съдбоносен. Европейски Съюз се отхвърли от разпоредбите си за недостига, Германия отпусна огромен пакет за стимулиране на стопанската система, а ЕЦБ показа стратегия за изкупуване на облигации на стойност 750 милиарда евро.
Въпреки всичко това, доста специалисти показват опасения по отношение на дълготрайната поддръжка, която Европейски Съюз и неговите институции са подготвени да окажат на засегнатите най-тежко страни.
Финансовият министър на Португалия Марио Сентeно подчертава върху тази алтернатива в поканата си към своите европейски сътрудници за осъществяване на видеоконференция идващия вторник, на която да бъдат дискутирани краткосрочни ограничения против вируса.
„ Начинът, по който Европа ще работи във връзка с финансовите вреди, оставени от вируса, ще дефинира формата и мащаба на възобновяване, а в последна сметка и сплотеността на Еврозоната “, съобщи той.
Планове за възобновяване
Испанският министър председател Педро Санчес още предишния месец прикани за основаване на „ План Маршал “ на Европейския съюз за битка с икономическите последствия от пандемията.Той също по този начин изрази поддръжка за „ коронаблигациите “, които обаче срещат мощна опозицията от страна на т.нар, спестовна четворка - Германия, Холандия, Австрия и Финландия. Те поддържат потреблението на Европейският стабилизационен механизъм, на който обаче не са почитатели Италия и Испания, които споделят, че той носи „ стигма “.
Зад този спор стои по-голям спор за неефективността на фискалните правила на Еврозоната.
Други разновидности
В опит да бъде преодоляна пропастта сред двете групи в спора, от Франция предложиха основаването на краткотраен фонд за икономическо възобновяване, който да действа от 5 до 10 години с съответната цел да подкрепя страните, наранени най-вече от пандемията. Той ще бъде финансиран посредством издаването на общ дълг, подсилен от цялата Еврозона, с цел да се показа финансовата тежест за възобновяване на стопанската система.
Други страни предложиха да се употребява дълготрайният бюджет на Европейски Съюз като инструмент за директни фискални прехвърляния от по-богатите страни към по-бедните. Бюджетът обаче следва да бъде предоговорен тази година.
С таван от към 1% от Брутният вътрешен продукт за седемгодишния си интервал и фокус върху земеделието и инфраструктурните планове, бюджетът на Европейски Съюз, какъвто е все още, не е задоволителен за попречване на рецесията.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел застава зад концепцията за по-голям специфичен бюджет за идващите две години, компромисен вид, който може да срещне повече утвърждение от Германия и Холандия.
Германският финансови министър Олаф Шолц към този момент приготвя немската общност за концепцията заподпомагане на страни като Италия в кратковременен проект с кредитни линии от избавителния фонд на Еврозоната. Тези заеми би трябвало да дойдат без изискванията, съпътстващи предходните избавителни ограничения, сподели той през вчерашния ден пред ARD.
„ Тази помощ би трябвало да пристигна неотложно и бързо “, добави Шолц.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ