Докато израелските атаки срещу Газа продължават с неотслабваща сила, като

Докато израелските офанзиви против Газа не престават с неотслабваща мощ, като бойците на Хамас получават единствено скромна въоръжена поддръжка от основаната в Ливан Хизбула, различен, ненапълно непредвиден съдружник се намеси да помогне на палестинската въоръжена група.

Само преди няколко дни предсказах, че сполучливото прехващане от Военноморски сили на Съединените щати на всички ракети, изстреляни от йеменските хуси към Израел, ще ги обезкуражи от бъдещо хабене на снаряди.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Законни ли са офанзивите на Израел против лечебните заведения в Газа? Властите в Газа споделят, че 15 са убити при израелски удар против бежанския лагер Бурейдж Тунис разисква законопроект за криминализиране на нормализирането на връзките с Израел „ Това е моментът за Насрала “: Шефът на Хизбула ще разгласи ли война на Израел? завършек на списъка

Във вторник се оказа, че грешах, когато хусите още веднъж изстреляха крилати ракети и дронове против Израел. Те в никакъв случай не са имали огромен късмет да ударят нещо: на повече от 2000 км (1240 мили) разстояние, Израел е на самия лимит даже на йеменските ракети с максимален обхват.

И с цел да доближат до Израел, ракетите на Хусите би трябвало първо да избегнат корабите на Военноморски сили на Съединени американски щати, патрулиращи в района, които могат да ги смъкват, и по-късно ракетните корвети на Военноморски сили на Израел, ситуирани в Червено море.

Хусите сигурно са наясно с рестриктивните мерки на техния хардуер и знаят, че даже и неколцина да се промъкнат, те биха могли да нанесат единствено алегорични вреди на своите израелски цели.

Така че за какво да си вършим труда?

Отговорът е елементарен: като изстрелват крилати ракети, те не водят военна, а по-скоро политическа война. И същинската цел не е Израел, а основният зложелател на хусите Саудитска Арабия.

За да разберем това, е належащо да погледнем обратно към историята на Йемен и съперничествата в района на Арабския залив.

Йемен претърпя гражданска война през 1962 година, която постави завършек на вековно ръководство на шейхове от сектата шиити зайди. Това промени надълбоко страната. Северните планини, обитаеми най-вече с шиити, прогласиха прозападната република Северен Йемен; техните сунитски сънародници на юг се причислиха към източния, комунистически блок като Народна демократична република Йемен.

Бързо напред през няколко цивилен войни, обединявания и по-нататъшни разделения и до 1990 година имаше главно разединение сред обединявания тогава Йемен и по-голямата част от арабския свят. Йемен се опълчи на намесата на неарабски страни за изпъждане на иракските сили от Кувейт, откакто президентът Саддам Хюсеин нахлу в по-малкия комшия на Ирак.

Саудитска Арабия, която поддържа военната интервенция на Съединени американски щати, отвърна, като изгони близо милион йеменски служащи от кралството. За Йемен, към този момент бедна нация, това означаваше спомагателни стопански усложнения.

Междувременно дългогодишно съревнование за въздействие в Близкия изток, сред Саудитска Арабия и Иран, откри нова сцена в Йемен, където през 2014 година избухна пълномащабна революция. И двете сили се намесиха в спора: Рияд намерено, изпращайки хлабава арабско-африканска коалиция; Иран не изпраща свои войски, само че изцяло поддържа хусите. Близо 100 000 деца са умрели от апетит измежду 400 000, които са изгубили живота си от борби или апетит във война, която се оказа един от най-кървавите спорове за цивилни през 21 век.

Този спор ненапълно понижа от предходната година, само че Йемен към момента има две конкуриращи се „ държавни управления “, нито едно от тях управлява изцяло страната.

Едното е подкрепяното от Иран Правителство на националното избавление, основано в столицата Сана, което управлява по-голямата част от територията. Другото „ държавно управление “ условно се намира в южното пристанище на Аден, само че членовете му прекарват дните си в Рияд, като към момента настояват, че са единствените законни владетели.

Донякъде изненадващо през март тази година Рияд и Техеран дадоха отговор на китайско-иракските посреднически старания и възвърнаха дипломатически връзки след седем години. Вероятно и двете страни са желали да успокоят напрежението в Йемен, само че и да употребяват облекчаването, с цел да преследват другите си стратегически ползи. Саудитска Арабия имаше огромен проект за нормализиране на връзките с Израел.

На този декор офанзивата на Хамас от 7 октомври против Южен Израел беше неприятно разстройство за Саудитска Арабия. Съобщава се, че в границите на дни тя е споделила на Съединени американски щати, че стопира проектите за препоръчаната договорка с Израел, за която Вашингтон се пробва да посредничи.

Докато Газа беше атакувана, единствената въоръжена поддръжка за палестинците, лимитирана и плаха, пристигна от иранското прокси Хизбула. Изстрелването на ракетите на хутите от 19 октомври изглеждаше еднократно. Но многократните, по-големи залпове по-рано тази седмица, въпреки и изцяло неефективни, потенциално сочат към модел: друга подкрепяна от Иран група се причислява към борбата на палестинците.

Междувременно Белият дом съобщи тази седмица, че „ саудитските араби са изразили предпочитание да продължат “ с работата по съглашение за нормализиране с Израел. Саудитска Арабия не е удостоверила изказванието на Белия дом.

И въпреки всичко, в случай че има някаква истина в изказването на Белия дом, последните изстрелвания на ракети от хутите направиха по-трудно от всеки път превръщането на този проект в действителност.

Източник: Ал Джазира