Футбол с дъх на политика
Докато използваха ултрасите като ударни отряди по избори и митинги, партиите незабелязано станаха подвластни на настроенията на ентусиастите
Преходът промени тотално и футболната реалност в България. Упадъкът на обичаната игра у нас поразително съответства с появяването на фенклубове, фракции и ултраси. Може доста да се спори дали те породиха непринудено, или под диктовката на онази политическа част, която назоваваме задкулисие.
Дори да допуснем, че множеството фенски организации са родени от чистата любов към обичания тим, то в един идващ стадий тя бе обяздена и яхната от политическото задкулисие, а фенклубовете бяха овладени от комфортни хора. Доста от тях направиха от фенството си доходоносна специалност.
Този флирт сред политиците и футболните почитатели обаче докара и до нещастия. Потърпевши във всички случаи бяха и са ентусиастите. Много от тях поради сляпата си любов към обичания отбор ставаха маша в ръцете на задкулисието. Въпрос на време беше да се стигне и до съдбовен край.
Истината е, че част от зулумите на агитките и българския вид на ултраси бяха тихомълком толерирани от политиците.
Жертва на тази странна връзка нееднократно са ставали както самите ентусиасти, по този начин и служителите на реда, пращани да се разправят с озверели младежи, които по-късно се отървават с леки санкции или съвсем без такива.
Дори няколко пъти прекрояваният закон за спортното безчинство по никакъв метод не плаши хулиганите. Глоба от 200 лв. се заплаща незабавно, а възбрана да се върви по мачове за 1 година не се съблюдава. Интересно за какво никой не се сети в правилника за използване на закона да запише, че по време на мачове осъдените би трябвало да са под наблюдаване, както е в Англия.
Откъде е този интерес и тази обич на политиците към футболните агитки? Отговорът на този въпрос е доста елементарен. Единствено буйните почитатели имаха опит в пердах с униформените в края на социализма и началото на демократичните промени.
Бойното кръщене на футболните агитки в политическите каузи бе през януари 1997-а, когато падна държавното управление на Жан Виденов и не бе разрешено на Българска социалистическа партия да направи нов кабинет. В челните редици на щурмувалите Народното събрание ясно се виждаха по какъв начин история творят един до друг другояче кръвните врагове от агитките на ЦСКА и Левски.
Друг емблематичен случай е от началото на януари 2009 година, когато студентски митинг бе изопачен и оцапан с кръв с присъединяване на футболни почитатели от цялата страна. Студентите стачкуваха против корупцията и ръководството на тройната коалиция. Сред тях се вклиниха ентусиасти, които не стачкуваха, а просто започнаха да целят с камъни служителите на реда. Те от своя страна разгониха митинга като много от заслужено протестиралите студенти, си потеглиха от площад Народно заседание с насинени от полицейски палки гърбове.
Не е загадка, че и при окървавените митинги на Орлов мост през февруари 2013 година участваха агитки на столичните отбори. Тогава министър председателят Бойко Борисов подаде първата си оставка. Впоследствие не се чу някой от въпросните бабаити да е изтърпял някакво наказване.
Веднъж усетили, че наказванията им се разминават, агиткаджиите искрено изнагляха.
Липсата на съответни наказания доведоха до доста страшни неща. Така да вземем за пример двама души останаха с по една ръка след пловдивските дербита през есента на 2015 година.
В началото на века момиче от агитката на ЦСКА остана неработоспособен, откакто гамен от синята аудитория хвърли бомбичка в алената част от стадиона. Извършителят естествено бе оневинен. Напълно оневинен бе и упрекнатият за убийството на Младен Младенов почитател на Левски.
Филмирането на ентусиастите отиде и по-нататък. Нашите последователи взеха да се побратимяват с агитки от чужбина, в резултат на което стартира импорт и експорт на футболно фенство. Един от резултатите на това пристигна в неделя, когато Тоско Бозаджийски от Ботев бе погубен от хулигани от ПАОК, откакто предния ден бе подкрепял Арис в жълто-черната агитка.
Към този миг органите на реда са учудващо пасивни към интернационализирането на запалянковщината.
Дали това не е по повеля на политиците, които готвят нещо друго, следва да разберем.
Кървавият 24 май на 2003 година
Най-светлият български празник бе опозорен и измърсен в кръв от пердах сред агитките на Локомотив и Ботев. На 24 май 2003 година канарчетата би трябвало да одобряват черно-белите в безусловно неправилен мач.
Нищо не предвещава последвалото грозно меле край Бирената, защото градът е съвсем празен, тъй като предстоят три почивни дни. Не по този начин обаче мислят двете агитки, които предната вечер се засичат в няколко кръчми и след изпития алкохол се раздават плесници. До сериозен случай обаче не се стига.
В деня на мача вали проливно няколко пъти, само че даже това не съумява да охлади пристрастеностите. На няколко места към стадион " Христо Ботев " стават свиреп боеве. Най-свиреп е пред централния вход на Бирената, където отряд жандармеристи близо половин час не може да разтърве биещите се почитатели.
Линейки с ранени хвърчат към Хирургиите на Пещерско. Боевете по знамение се разминават без жертви. В последна сметка дербито е отсрочено за идващия ден поради неприятния терен. На 25 май Локо бие Ботев с 2:1 след поврат в последните минути. В този ден не е записано нито едно нарушаване на публичния ред.
Кутията на Пандора бе отворена на " Гладстон "
Първият огромен пердах сред почитатели на Локомотив и Ботев бе в края на август 2006 година. Красивата пловдивска улица " Гладстон " безусловно бе превърната в полесражение от озверели почитатели на двата тима.
Някъде към Синдикалния дом бе отворена Кутията на Пандора, която и до момента никой не е съумял да затвори.
В общественото пространство вървят доста версии кой пръв е почнал и дали този пердах не е бил уречен по-рано. Любителски камери са запечатили по какъв начин две огромни групи, облечени в черно-бяло и жълто-черно, си налитат.
Полицията явно е била известена за напрежението, само че униформените реагират много късно. Близо 10 минути ентусиастите се млатят като за международно, до момента в който дойдат специфичните сили на жандармерията. Няколко коли за спешна помощ откарват ранени в дежурните клиники. Сериозно потърпевши обаче няма. Остава единствено злобата, която се излива в идващите боеве.
И автомагистрала " Тракия " стана сцена на борбите
И автомагистрала " Тракия " стана сцена на борба сред почитатели на Локомотив и Ботев. Пловдивското дерби търпи нечувано оскърбление да се играе на стадиона в бургаския квартал " Лазур ". Жълто-черните домакини разчитат, че ще съберат доста почитатели край морето, които карат ваканцията си.
На 1 август " Лазур " е в черно-бяло и жълто-черно. Преди самия мач обаче става ужасно меле, което е било уговорено, както се разбра по-късно.
Двете агитки се сбиват на 120-ия километър по посока Бургас. Боят трае няколко минути, а от Лаута се хвалят, че съперниците им са се предали.
Търкалът е подробно сниман от ултрас канал във видеообменна мрежа, благосъстоятелност на руснака Максим Тук. Същият Тук идва за дуела Локо - ЦСКА през есента на 2017 година Срещата е прекратена през първото полувреме поради нечовечен пердах, при който окървавеният Максим е потърпевш най-сериозно.
Източник: вестник Марица
Преходът промени тотално и футболната реалност в България. Упадъкът на обичаната игра у нас поразително съответства с появяването на фенклубове, фракции и ултраси. Може доста да се спори дали те породиха непринудено, или под диктовката на онази политическа част, която назоваваме задкулисие.
Дори да допуснем, че множеството фенски организации са родени от чистата любов към обичания тим, то в един идващ стадий тя бе обяздена и яхната от политическото задкулисие, а фенклубовете бяха овладени от комфортни хора. Доста от тях направиха от фенството си доходоносна специалност.
Този флирт сред политиците и футболните почитатели обаче докара и до нещастия. Потърпевши във всички случаи бяха и са ентусиастите. Много от тях поради сляпата си любов към обичания отбор ставаха маша в ръцете на задкулисието. Въпрос на време беше да се стигне и до съдбовен край.
Истината е, че част от зулумите на агитките и българския вид на ултраси бяха тихомълком толерирани от политиците.
Жертва на тази странна връзка нееднократно са ставали както самите ентусиасти, по този начин и служителите на реда, пращани да се разправят с озверели младежи, които по-късно се отървават с леки санкции или съвсем без такива.
Дори няколко пъти прекрояваният закон за спортното безчинство по никакъв метод не плаши хулиганите. Глоба от 200 лв. се заплаща незабавно, а възбрана да се върви по мачове за 1 година не се съблюдава. Интересно за какво никой не се сети в правилника за използване на закона да запише, че по време на мачове осъдените би трябвало да са под наблюдаване, както е в Англия.
Откъде е този интерес и тази обич на политиците към футболните агитки? Отговорът на този въпрос е доста елементарен. Единствено буйните почитатели имаха опит в пердах с униформените в края на социализма и началото на демократичните промени.
Бойното кръщене на футболните агитки в политическите каузи бе през януари 1997-а, когато падна държавното управление на Жан Виденов и не бе разрешено на Българска социалистическа партия да направи нов кабинет. В челните редици на щурмувалите Народното събрание ясно се виждаха по какъв начин история творят един до друг другояче кръвните врагове от агитките на ЦСКА и Левски.
Друг емблематичен случай е от началото на януари 2009 година, когато студентски митинг бе изопачен и оцапан с кръв с присъединяване на футболни почитатели от цялата страна. Студентите стачкуваха против корупцията и ръководството на тройната коалиция. Сред тях се вклиниха ентусиасти, които не стачкуваха, а просто започнаха да целят с камъни служителите на реда. Те от своя страна разгониха митинга като много от заслужено протестиралите студенти, си потеглиха от площад Народно заседание с насинени от полицейски палки гърбове.
Не е загадка, че и при окървавените митинги на Орлов мост през февруари 2013 година участваха агитки на столичните отбори. Тогава министър председателят Бойко Борисов подаде първата си оставка. Впоследствие не се чу някой от въпросните бабаити да е изтърпял някакво наказване.
Веднъж усетили, че наказванията им се разминават, агиткаджиите искрено изнагляха.
Липсата на съответни наказания доведоха до доста страшни неща. Така да вземем за пример двама души останаха с по една ръка след пловдивските дербита през есента на 2015 година.
В началото на века момиче от агитката на ЦСКА остана неработоспособен, откакто гамен от синята аудитория хвърли бомбичка в алената част от стадиона. Извършителят естествено бе оневинен. Напълно оневинен бе и упрекнатият за убийството на Младен Младенов почитател на Левски.
Филмирането на ентусиастите отиде и по-нататък. Нашите последователи взеха да се побратимяват с агитки от чужбина, в резултат на което стартира импорт и експорт на футболно фенство. Един от резултатите на това пристигна в неделя, когато Тоско Бозаджийски от Ботев бе погубен от хулигани от ПАОК, откакто предния ден бе подкрепял Арис в жълто-черната агитка.
Към този миг органите на реда са учудващо пасивни към интернационализирането на запалянковщината.
Дали това не е по повеля на политиците, които готвят нещо друго, следва да разберем.
Кървавият 24 май на 2003 година
Най-светлият български празник бе опозорен и измърсен в кръв от пердах сред агитките на Локомотив и Ботев. На 24 май 2003 година канарчетата би трябвало да одобряват черно-белите в безусловно неправилен мач.
Нищо не предвещава последвалото грозно меле край Бирената, защото градът е съвсем празен, тъй като предстоят три почивни дни. Не по този начин обаче мислят двете агитки, които предната вечер се засичат в няколко кръчми и след изпития алкохол се раздават плесници. До сериозен случай обаче не се стига.
В деня на мача вали проливно няколко пъти, само че даже това не съумява да охлади пристрастеностите. На няколко места към стадион " Христо Ботев " стават свиреп боеве. Най-свиреп е пред централния вход на Бирената, където отряд жандармеристи близо половин час не може да разтърве биещите се почитатели.
Линейки с ранени хвърчат към Хирургиите на Пещерско. Боевете по знамение се разминават без жертви. В последна сметка дербито е отсрочено за идващия ден поради неприятния терен. На 25 май Локо бие Ботев с 2:1 след поврат в последните минути. В този ден не е записано нито едно нарушаване на публичния ред.
Кутията на Пандора бе отворена на " Гладстон "
Първият огромен пердах сред почитатели на Локомотив и Ботев бе в края на август 2006 година. Красивата пловдивска улица " Гладстон " безусловно бе превърната в полесражение от озверели почитатели на двата тима.
Някъде към Синдикалния дом бе отворена Кутията на Пандора, която и до момента никой не е съумял да затвори.
В общественото пространство вървят доста версии кой пръв е почнал и дали този пердах не е бил уречен по-рано. Любителски камери са запечатили по какъв начин две огромни групи, облечени в черно-бяло и жълто-черно, си налитат.
Полицията явно е била известена за напрежението, само че униформените реагират много късно. Близо 10 минути ентусиастите се млатят като за международно, до момента в който дойдат специфичните сили на жандармерията. Няколко коли за спешна помощ откарват ранени в дежурните клиники. Сериозно потърпевши обаче няма. Остава единствено злобата, която се излива в идващите боеве.
И автомагистрала " Тракия " стана сцена на борбите
И автомагистрала " Тракия " стана сцена на борба сред почитатели на Локомотив и Ботев. Пловдивското дерби търпи нечувано оскърбление да се играе на стадиона в бургаския квартал " Лазур ". Жълто-черните домакини разчитат, че ще съберат доста почитатели край морето, които карат ваканцията си.
На 1 август " Лазур " е в черно-бяло и жълто-черно. Преди самия мач обаче става ужасно меле, което е било уговорено, както се разбра по-късно.
Двете агитки се сбиват на 120-ия километър по посока Бургас. Боят трае няколко минути, а от Лаута се хвалят, че съперниците им са се предали.
Търкалът е подробно сниман от ултрас канал във видеообменна мрежа, благосъстоятелност на руснака Максим Тук. Същият Тук идва за дуела Локо - ЦСКА през есента на 2017 година Срещата е прекратена през първото полувреме поради нечовечен пердах, при който окървавеният Максим е потърпевш най-сериозно.
Източник: вестник Марица
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ