От Световната среща по биоразнообразие в Канада: Губим природата с най-бързата скорост в човешката история
Докато изменението на климата господства в екологичните заглавия, по-тихи, стряскащи промени се случват в природата по цялата планета – без значение дали в гори, океани, пустини, селски пейзажи, градове и други места. Губим природата – биоразнообразието – с най-бързата скорост в човешката история. Около милион типа растения и животни са на път да изчезнат. Докато човешките действия унищожават и деградират повече естествени места, природата става все по-фрагментирана. Това разясняват страните на 15-ата Конференция на страните (COP15) по Конвенцията на Организация на обединените нации за биологичното многообразие (CBD). Това е международна среща, събираща държавни управления от целия свят, ще сложи нови цели и ще създаде проект за деяние за природата през идващото десетилетие. Конференцията се организира в Монреал, Квебек, седалището на секретариата на Конвенцията на Организация на обединените нации за биологичното многообразие, от 7 до 19 декември 2022 година.
COP15 ще се концентрира върху опазването на природата и прекъсването на загубата на биологично многообразие по света. Приоритет на държавното управление на Канада е да подсигурява триумф на COP15 за природата. Съществува незабавна потребност интернационалните сътрудници да спрат и извърнат тревожната загуба на биоразнообразие в международен мащаб. Природата обезпечава прясна вода, поддържа питателните системи и е в основата на огромни промишлености като горско стопанство, селско стопанство и риболовство. И въпреки всичко напъните ни да защитим нашето скъпо биоразнообразие са неправилни и извънредно несъответстващи. Опазването на природата през последните десетилетия значително включва основаването на многочислени точки от предпазени територии, които безспорно са помогнали да се забави загубата на биоразнообразие. Но има и граници на този метод. Много предпазени територии не се ръководят дейно или заслужено, някои типове екосистеми са незадоволително показани. Може би най-важното – предпазените територии са издълбани като острови в средата на другояче модифицирани, индустриални, селскостопански и урбанизирани ландшафти. Преговорите към момента не дават отговор на нужното, нужно е освен това от " 30 до 30 " В доста страни по-голямата част от дивите типове животни живеят отвън предпазени територии. Само 9% от мигриращите типове птици в света са съответно покрити от предпазени територии през всички стадии от техния годишен цикъл. Природата просто не може да оцелее, камо ли да процъфтява по този надълбоко злепоставен и разграничен метод. По всичко проличава, че договарянията към момента не дават отговор на това, което е обезверено належащо, с цел да поправяме сегашния си път. Ако желаеме сполучливо да се оправим с рецесията с биоразнообразието, би трябвало да възприемем метод, който може да реализира задачите за запазване и също по този начин да обезпечи храна, вода, сигурност и прехранване за международно население от 10 милиарда души до 2050 година, излиза наяве от разбор на. Ключът към постигането на това просто казано значи да се подсигурява, че нашите пейзажи, морски пейзажи и речни басейни разрешават придвижването на типовете и протичането на естествените процеси. Екологичната съгласуваност е от значително значение за обезпечаване на здравето и продуктивността на екосистемите, оцеляването на дивите животни и растителните типове и генетичното многообразие. Тя способства за устойчивостта и адаптирането към климата, продуктивните земи и ефикасното възобновяване. И е незаменима за хилядите мигриращи типове диви животни, които би трябвало сезонно да се местят от едно местообитание в друго. Екологичната съгласуваност е изключително значима за запазване на биоразнообразието Една от най-обсъжданите хрумвания в договарянията в Монреал, която придобива забележителна политическа мощ, е по този начин наречената цел „ 30 до 30 “, която изисква най-малко тридесет % от сушата, сладководните води и океаните на Земята да бъдат предпазени или непокътнати под някаква форма до 2030 г. Но тази цифрова цел надалеч няма да бъде амбициозна, в случай че свързаността не бъде сложена в центъра на нейното осъществяване и ролята и правата на коренното население и локалните общности не бъдат приети. В момента свързаността е уловена в плана за цел с две дребни думи: „ добре обвързван “. Същите тези думи бяха част от предходни световни цели за биоразнообразието, които по всички сметки са ни провалили. За да успее, свързаността би трябвало да бъде лакмусов тест за всички локални ограничения за запазване на национално равнище. Изборът кои зони да бъдат предпазени и опазени би трябвало да се управлява от това дали те способстват за свързаността – дружно с подобаващите екологични и обществени защитни ограничения. По същия метод градският напредък, развиването на инфраструктурата и други човешки действия би трябвало да се възнамеряват по способи, които реализират обществени и стопански потребности, като в същото време се резервира свързаността. И държавните управления би трябвало да мерят и рапортуват своя прогрес в осъществяването на този ангажимент за съгласуваност. Правителствата да си сътрудничат, с цел да спасят споделените естествени зони и типове Има още един значителен детайл за реализиране на екологична съгласуваност: държавните управления би трябвало да си сътрудничат през националните граници, с цел да защитят и запазят споделените естествени зони и типове. През 2021 година, призоваваща всички държави-членки да усилят интернационалното съдействие за възстановяване на свързаността на трансграничните местообитания, отбягване на тяхното фрагментиране и отбрана на типовете, които разчитат на свързани екосистеми. И въпреки всичко обезпокоително, планът, който ще бъде контрактуван в Монреал, към момента не включва подобен ангажимент за държавните управления да работят дружно за използване на трансграничните аспекти на рамката. Добрата вест е, че имаме знанията и способността да обърнем актуалните трендове и да реализираме устойчива връзка с природата. Има голям подтик за реализиране на съгласуваност от страна на държавни управления, компании, финансов бранш, гражданско общество, коренното население и локалните общности, каза Ейми Френкел е изпълнителен секретар на Конвенцията за запазване на мигриращите типове диви животни (CMS). Например, държавното управление на Канада започва стратегия на стойност 60 милиона канадски $ за екологични коридори, компания в Сабах Борнео приключва 14-километров горист кулоар за диви животни в своята ферма. Учени от локалната общественост в Непал са разкрили, че възобновен от тях кулоар в този момент гъмжи от диви животни. Време е да работим дружно, с цел да свържем природата в мащаб, който ще обезпечи това, от което всички имаме потребност – здрава планета, смята Марко Ламбертини е общоприет шеф на WWF International. Повече за новините от събитието може да наблюдавате от уеб страницата на Организация на обединените нации.
COP15 ще се концентрира върху опазването на природата и прекъсването на загубата на биологично многообразие по света. Приоритет на държавното управление на Канада е да подсигурява триумф на COP15 за природата. Съществува незабавна потребност интернационалните сътрудници да спрат и извърнат тревожната загуба на биоразнообразие в международен мащаб. Природата обезпечава прясна вода, поддържа питателните системи и е в основата на огромни промишлености като горско стопанство, селско стопанство и риболовство. И въпреки всичко напъните ни да защитим нашето скъпо биоразнообразие са неправилни и извънредно несъответстващи. Опазването на природата през последните десетилетия значително включва основаването на многочислени точки от предпазени територии, които безспорно са помогнали да се забави загубата на биоразнообразие. Но има и граници на този метод. Много предпазени територии не се ръководят дейно или заслужено, някои типове екосистеми са незадоволително показани. Може би най-важното – предпазените територии са издълбани като острови в средата на другояче модифицирани, индустриални, селскостопански и урбанизирани ландшафти. Преговорите към момента не дават отговор на нужното, нужно е освен това от " 30 до 30 " В доста страни по-голямата част от дивите типове животни живеят отвън предпазени територии. Само 9% от мигриращите типове птици в света са съответно покрити от предпазени територии през всички стадии от техния годишен цикъл. Природата просто не може да оцелее, камо ли да процъфтява по този надълбоко злепоставен и разграничен метод. По всичко проличава, че договарянията към момента не дават отговор на това, което е обезверено належащо, с цел да поправяме сегашния си път. Ако желаеме сполучливо да се оправим с рецесията с биоразнообразието, би трябвало да възприемем метод, който може да реализира задачите за запазване и също по този начин да обезпечи храна, вода, сигурност и прехранване за международно население от 10 милиарда души до 2050 година, излиза наяве от разбор на. Ключът към постигането на това просто казано значи да се подсигурява, че нашите пейзажи, морски пейзажи и речни басейни разрешават придвижването на типовете и протичането на естествените процеси. Екологичната съгласуваност е от значително значение за обезпечаване на здравето и продуктивността на екосистемите, оцеляването на дивите животни и растителните типове и генетичното многообразие. Тя способства за устойчивостта и адаптирането към климата, продуктивните земи и ефикасното възобновяване. И е незаменима за хилядите мигриращи типове диви животни, които би трябвало сезонно да се местят от едно местообитание в друго. Екологичната съгласуваност е изключително значима за запазване на биоразнообразието Една от най-обсъжданите хрумвания в договарянията в Монреал, която придобива забележителна политическа мощ, е по този начин наречената цел „ 30 до 30 “, която изисква най-малко тридесет % от сушата, сладководните води и океаните на Земята да бъдат предпазени или непокътнати под някаква форма до 2030 г. Но тази цифрова цел надалеч няма да бъде амбициозна, в случай че свързаността не бъде сложена в центъра на нейното осъществяване и ролята и правата на коренното население и локалните общности не бъдат приети. В момента свързаността е уловена в плана за цел с две дребни думи: „ добре обвързван “. Същите тези думи бяха част от предходни световни цели за биоразнообразието, които по всички сметки са ни провалили. За да успее, свързаността би трябвало да бъде лакмусов тест за всички локални ограничения за запазване на национално равнище. Изборът кои зони да бъдат предпазени и опазени би трябвало да се управлява от това дали те способстват за свързаността – дружно с подобаващите екологични и обществени защитни ограничения. По същия метод градският напредък, развиването на инфраструктурата и други човешки действия би трябвало да се възнамеряват по способи, които реализират обществени и стопански потребности, като в същото време се резервира свързаността. И държавните управления би трябвало да мерят и рапортуват своя прогрес в осъществяването на този ангажимент за съгласуваност. Правителствата да си сътрудничат, с цел да спасят споделените естествени зони и типове Има още един значителен детайл за реализиране на екологична съгласуваност: държавните управления би трябвало да си сътрудничат през националните граници, с цел да защитят и запазят споделените естествени зони и типове. През 2021 година, призоваваща всички държави-членки да усилят интернационалното съдействие за възстановяване на свързаността на трансграничните местообитания, отбягване на тяхното фрагментиране и отбрана на типовете, които разчитат на свързани екосистеми. И въпреки всичко обезпокоително, планът, който ще бъде контрактуван в Монреал, към момента не включва подобен ангажимент за държавните управления да работят дружно за използване на трансграничните аспекти на рамката. Добрата вест е, че имаме знанията и способността да обърнем актуалните трендове и да реализираме устойчива връзка с природата. Има голям подтик за реализиране на съгласуваност от страна на държавни управления, компании, финансов бранш, гражданско общество, коренното население и локалните общности, каза Ейми Френкел е изпълнителен секретар на Конвенцията за запазване на мигриращите типове диви животни (CMS). Например, държавното управление на Канада започва стратегия на стойност 60 милиона канадски $ за екологични коридори, компания в Сабах Борнео приключва 14-километров горист кулоар за диви животни в своята ферма. Учени от локалната общественост в Непал са разкрили, че възобновен от тях кулоар в този момент гъмжи от диви животни. Време е да работим дружно, с цел да свържем природата в мащаб, който ще обезпечи това, от което всички имаме потребност – здрава планета, смята Марко Ламбертини е общоприет шеф на WWF International. Повече за новините от събитието може да наблюдавате от уеб страницата на Организация на обединените нации.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ