Ким Клайстерс пред Sportal.bg за тениса и живота
Докато играеше, Ким Клайстерс бе измежду най-обичаните тенисистки. Причината бяха нейните опити да подхожда позитивно към всички към нея. Това, както и блестящите й изяви на корта, накара съперничките да я почитат и харесват и я трансформира в фаворитка на почитателите. Този метод не й попречи да демонстрира малко по-различна страна на корта, където имаше нужната експанзия да стигне до четири трофеи от Големия шлем и номер 1 в международната класация.
34-годишната Клайстерс бе една от първите тенисистки, които се завърнаха сполучливо в тениса след раждане. Белгийката печели три от огромните си трофеи точно след появяването на бял свят на щерка й Джейда. Миналата година тя роди третото си дете и макар натоварения й график продължава да е част от женския тенис. Това лято пък Ким бе включена в Залата на славата.
От няколко години тя се занимава с тенис академията в родния й град Бре, където се пробва да съобщи наученото на корта на млади гении. Освен това оказва помощ на най-хубавите белгийски тенисистки във всеки миг, в който те се извърнат към нея.
Тази година Клайстерс посети някои от шампионатите от Големия шлем, а с бебето у дома не може да е непрекъснато с академията. Когато дойде в комплекса, тя обръща внимание на всички, измежду които е и майка й, която управлява нещата в ресторанта на клуба. След това Ким стартира да споделя пред Sportal.bg за академията, женския тенис и по какъв начин наподобява животът й сега. Тя споделя усещанията си от Григор Димитров и какви общи тематики има с Маги Малеева.
- Как реши да се заемеш с ръководенето на тенис академия?
- Аз упражнявах тук последните 10 години от кариерата ми. Когато бях на 21-22, ме питаха дали желая да купя мястото. Това беше по средата на кариерата ми, по тази причина споделих " Не ". Не можех да мисля за това, концентрацията ми беше върху тениса. Това щеше да бъде по-скоро разпръскване, в сравнение с нещо, което ще ми доставя наслаждение да върша. Седем години по-късно ме питаха още веднъж. Тогава бях по-близо до края на кариерата ми и се замислих. Заедно с мой другар, предприемач, започнахме реорганизация. Отне ни две години да създадем цялостно обновяване на комплекса.
Имаме деца от разнообразни краища на света. Поддържаме къща наоколо, където могат да живеят. Някои идват за седмица дружно със фамилията си или оставят при някое семейство, или на хотел. Има разнообразни разновидности, предлагаме разнообразни стратегии. Има групи от Пакистан до Нова Зеландия и Южна Америка. Идват от време на време за седмица, от време на време за три или шест месеца.
Моята цел с академията постоянно е била да има персонален метод. Не да е нещо голямо и да вземем за пример шест деца да упражняват на един корт. И този метод да не е единствено на корта, а при възобновяване и подготовката. За мен това е значимо. И се опитваме да го реализираме.
- Тук създадохте " Енерджи Лаб ", в която с технологията на " Хоук Ай " следите представянето на тенисистите…
- Това е доста готино, като играчка, която сложихме. Фитнес индикаторите на един състезател е доста мъчно да се мерят. Може би единствено на пътека за тичане. Но в този момент можем да го вършим на корта с всички камери. Може да се види всеки удар, всевъзможни индикатори. Как равнището на ударите се трансформират, когато се почувства отмалялост. Много е готино. Всичко се записва - по какъв начин отскача топката, къде е точката на удара. Така може да се тренира върху тъкмо избрани неща, които да подобрят играта на тенисиста.
- Това ли е разликата с времето, когато ти стартира - технологиите, множеството информация?
- Да, голяма разлика. От тези проби се събира огромно количество информация, само че не би трябвало цялата да стига до играча. Важно е треньорът да я обработва и да предава част от нея към тенисиста. Хубаво е за младите, когато могат да видят образно ударите си. Показват им се разликите в ударите и е по-лесно да се изясни по какъв начин би трябвало да го вършат и за тях е по-лесно да го възприемат.
- Помагаш на водещите белгийски тенисисти. Те упражняват тук, работиш с Янина Викмайер. Харесва ли ти работата като треньор?
- Да, работя с Викмайер и с Елизе Мертенс. Опитвам се да оказвам помощ, когато мога, играя с тях. Харесва ми да се занимавам с това. Когато започнахме, ми беше мъчно да намеря най-точното място за мен тук. Бях шефът, само че желаех и да съм на корта, да дам освен това. Не изяснявам на най-малките основите на ударите. Но когато един състезател е на малко по-високо равнище, мога да давам насоки. Освен това, когато играеш с някой, го усещаш, можеш да схванеш доста повече неща. Неща, които от време на време треньорите не виждат.
- Вероятно нямаш задоволително време, с цел да работиш с някой като персонален треньор.
- Не, нямам. Не работя с тях по този метод. Когато Викмайер или Мертенс упражняват тук, те питат дали мога да дойда да упражнявам с тях, да им оказвам помощ. Това не е проблем. Ако желаят да работят с техните треньори, също е ОК.
- Белгия имаше страховит интервал, в който разполагаше с две тенисистки на върха в твое лице и това на Жустин Енен. Нещо, което страни като Англия рядко виждат. Какво е равнището сега?
- Беше доста особено и доста неповторимо. За всеки след нас ще е мъчно, тъй като ще бъде сравняван с това, което ние с Жустин постигнахме. От друга страна оказва помощ, тъй като има компании, които се интересуват от тениса и е малко по-лесно да се намерят спонсори. Елизе Мертенс е млада, на 21 години, и е в топ 40. Викмайер е малко по-надолу, само че тренира като състезател от топ 30. Надявам се да й помогнем да върви нагоре.
- Ти си една от най-обичаните тенисистки и беше по този начин и до момента в който играеше. Как може човек, който се схваща с всички и подхожда по този метод, да е толкоз друг на корта?
- Това мисля, че се схваща неправилно. Мотивацията ми не беше обвързвана с това да ненавиждам съперничките си. Това беше нещо от вътрешната страна - желаех да съм по-добра и ходя нагоре. Бях ядосана на себе си, в случай че не играя добре, а не на другите тенисистки, в случай че те играят мощно. Силно се мотивирах, когато допусках загуба, тъй като желаех да бъда по-добра. Бях най-големият си критик, упражнявах ужасно настойчиво. Това обаче по никакъв метод не бе обвързвано със съперничките ми. Разбира се, желаех да познавам мощните и слабите им страни, само че не е трябвало да ги ненавиждам, с цел да играя по-добре.
- Значи е допустимо да има положителни връзки в съблекалнята? Защото непрекъснато се приказва по какъв начин желанието за триумфи в женския тенис пречи на това.
- Винаги има девойки, които се схващат по-добре с някои, в сравнение с с останалите. ОК, има я обстановката с Шарапова. Но да вземем за пример Серина и Вожняцки, Серина и Азеренка, множеството се разбираме чудесно. Освен това медиите обичат да преувеличават тези съперничества, което е разбираемо, само че в края на деня ние имаме нашия тим, имаме нашите самостоятелни цели и се опитваме да се концентрираме върху това. Аз доста рано осъзнах, че не би трябвало да прахосвам силата си върху неща, върху които нямам надзор. И се пробвах да го върша.
- В последно време доста настояща тематика в женския тенис стана кариерата след раждане, откакто Серина Уилямс и Виктория Азаренка към този момент имат деца и незабавно желаят да се върнат на корта. Колко мъчно беше за теб да го направиш?
- Разликата при мен беше, че аз нямах желание да се връщам на корта. Това, което ме изумява при Серина и Вика е, че когато те забременяха, незабавно споделиха, че ще се върнат. Те упражняваха, когато бяха бременни в седмия месец. Аз не допрях ракетата в границите на година, откакто родих. Подходът е друг. На мен ми трябваха към девет месеца, с цел да се приготвя и да мога да играя на най-високото равнище. Но желаех да имам това време, да не прибързвам. Когато съм подготвена, тогава. Серина в този момент споделя, че ще играе в Австралия, което рано, само че ще забележим, може да се случи.
- Мислиш ли, че тя може да се върне на върха?
- Да, мисля, че може. Тя знае какво би трябвало да направи. Мисля, че става дума за централизация и убеденост и имам вяра, че тя може да го направи.
- Азаренка показа, че най-трудното е да сложиш твоите потребности преди всичко, а не тези на детето, когато би трябвало да тренираш и да се фокусираш върху тениса.
- Имаш моменти, в които усещаш виновност. Аз имах такива и това беше едно от най-трудните неща, с които е трябвало да се оправям - по едно и също време да бъда професионален тенисист и майка за първи път. Беше мъчно, когато отивах на корта и трябваше да оставям бебето на брачна половинка ми или бавачката. Не е елементарно, само че последователно свикваш да ги разграничаваш. Това е работата ми. Аз имах по-голям шанс от други майки, които вървят на работа денем. Аз виждах щерка си повече. Да, не можехме да отидем до зоологическата градина, тъй като трябваше да се възвръщам. Но осъзнах, че съм в привилегирована позиция, тъй като можех да я заведа в Австралия, да пътуваме дружно. Тя научи доста от това.
- Вероятно не съжаляваш за това решение. Особено с моментите, които съумя да споделиш с нея.
- Не скърбя. Винаги сме подхождали внимателно, да не я водим по шампионати прекомерно доста, тъй като там е доста натоварващо - ужасно доста хора, преса, фотографи. Понякога идваше за няколко дни, оставаше в хотела. Внимавахме и се опитвахме да бъде колкото е допустимо по-нормално за нея. Сега, когато е по-голяма, тя не си спомня нищо. Но гледа фотоси и видеа, влиза в YouTube и гледа по какъв начин е излизала на корта. Казва на приятелите си: “Вижте, това съм аз”. Смешно е.
- Тази година много по-често вървиш по огромните шампионати. Посланик си на WTA за финалите в Сингапур. Как намираш време за всичко?
- Бях в Австралия, мисля, че предходната година. Играх в шампионата на легендите и работих малко за телевизия. Тази година го направих в Париж, по-късно на " Уимбълдън ". Бях и на US Open. Ако мога да отивам на шампионатите от Големия шлем, за мен е наслаждение. Работя с някои малките екрани, вземам участие в някои ивенти с други играчи и в благотворителни събития. Опитвам се да го съчетавам и с треньорство - с Викмайер и Мертенс, да упражнявам с тях или да виждам някои от съперничките им. Тези две седмици са доста наторени, само че ми харесва. Аз не отивам там на отмора, а да работя и да оказа помощ на девойките да реализират положителни резултати.
Когато съм на тези места, децата не са с мен. Понякога идват за няколко дни. Когато имам време, съм тях. Преди две години мъжът ми пристигна с най-голямата ни до Париж и обикаляхме малко по туристически места. Но аз съм там, с цел да се занимавам с тенис. Ходим на ваканции с децата по друго време.
- Следиш какво се случва в тениса. Какви са усещанията ти от играта на Григор Димитров?
- Мисля, че е доста, доста надарен. Играта му е доста красива за наблюдение - техниката и придвижването му по корта. Спечели Мастърса в Синсинати и очакваш сходни резултати от него. Беше хубаво, че завоюва тази купа. За мен той постоянно е състезател, който виждам и си споделям: " Хайде, да забележим, можеш повече ". Той е ужасно благ човек, най-малко отношението му към мен е такова. Вероятно към теб не се държи по същия метод (смее се). Той е един от най-харесваните хора измежду тенисистите.
- Мнозина споделят, че в тениса се разчита от ден на ден на физиката и това е една от аргументите той да не може да стигне до купа от Големия шлем.
- Не проследявам толкоз мъжкия тенис, колкото женския. На последните шампионати, на които бях, доста се говореше по какъв начин някои от девойките удрят по-силно от мъжете. Остапенко, Мадисън Кийс. Няма подозрение, че физическата мощ в женския тенис е на по-високо равнище. Много от девойките от рано са учени, че би трябвало да удрят топката мощно. Това е обикновено през днешния ден. Когато аз започнах, единствено някои удряха толкоз мощно - Девънпорт, Винъс, Серина, Дженифър Каприати. Не толкоз доста. Със сигурност тенисът е друг, изключително откогато Винъс и Серина започнаха да играят. Те бяха толкоз мощни, че всички взеха това за образец и започнаха да работят повече в тази тенденция.
- Сега, когато Серина не играе, Шарапова беше осъдена, всеки има късмет, само че като цяло равнището не е толкоз високо…
- Серина има освен мощ, само че скорост и цялостна игра. Тя вижда неща, има страховит сервис, има всичко на най-високо равнище. Може би техниката й не е както на Жустин преди време, само че за тази мощност е доста добра. Мадисън Кийс, да вземем за пример, също удря топката доста мощно, само че тя не е толкоз преносима, сервисът й не е толкоз непрекъснат, като този на Серина. Има доста девойки, които разполагат с някои неща на високо равнище, само че не са толкоз приключени като тенисисти. Мисля, че това е повода Серина да господства по този метод толкоз години.
- Тази година беше призната в Залата на славата. Какво беше чувството?
- Беше необикновено, беше прочувствено. В Белгия Залата на славата няма същото значение. Трябваше да привикна с концепцията какъв брой особено е това в Съединени американски щати. Когато бях там и почувствах какво е смисъла, можех да го оценя. Беше особено и неповторимо да бъда част от това. Много се веселя, че споделих този миг с Анди Родик. Беше доста прелестно.
- Играла си с Магдалена Малеева няколко пъти. Сега се засичате по шампионатите за легендите.
- Обичам Маги. Обичам да играя с нея. Видяхме се в Щутгарт и на " Уимбълдън ". Тренирахме дружно. Винаги е прелестно с нея, ритъмът е отличен, топката постоянно идва с една и съща скорост. Знам, че тя също се занимава с тенис клуб. Говорихме за това, за децата, за сходни неща.
- Как минава един твой ден, когато си у дома?
- Алармата ме буди в 6,30. Приготвям закуска. Сега към този момент с три деца. Най-голямата се оправя сама, само че би трябвало да й споделям: " Побързай. Обуй си обувките. Раницата ти подготвена ли е? " Малкият би трябвало да го подготвя за учебно заведение, да нахраня бебето. Натоварено е, само че ми харесва. Хубаво е да има баланс. Да вървя по шампионати, а у дома да е, както беше при мен, когато бях на 11-12. Да поддържам брачна половинка ми, когато той е ангажиран с тренировки. Не мога да бъда у дома от самото начало.
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
34-годишната Клайстерс бе една от първите тенисистки, които се завърнаха сполучливо в тениса след раждане. Белгийката печели три от огромните си трофеи точно след появяването на бял свят на щерка й Джейда. Миналата година тя роди третото си дете и макар натоварения й график продължава да е част от женския тенис. Това лято пък Ким бе включена в Залата на славата.
От няколко години тя се занимава с тенис академията в родния й град Бре, където се пробва да съобщи наученото на корта на млади гении. Освен това оказва помощ на най-хубавите белгийски тенисистки във всеки миг, в който те се извърнат към нея.
Тази година Клайстерс посети някои от шампионатите от Големия шлем, а с бебето у дома не може да е непрекъснато с академията. Когато дойде в комплекса, тя обръща внимание на всички, измежду които е и майка й, която управлява нещата в ресторанта на клуба. След това Ким стартира да споделя пред Sportal.bg за академията, женския тенис и по какъв начин наподобява животът й сега. Тя споделя усещанията си от Григор Димитров и какви общи тематики има с Маги Малеева.
- Как реши да се заемеш с ръководенето на тенис академия?
- Аз упражнявах тук последните 10 години от кариерата ми. Когато бях на 21-22, ме питаха дали желая да купя мястото. Това беше по средата на кариерата ми, по тази причина споделих " Не ". Не можех да мисля за това, концентрацията ми беше върху тениса. Това щеше да бъде по-скоро разпръскване, в сравнение с нещо, което ще ми доставя наслаждение да върша. Седем години по-късно ме питаха още веднъж. Тогава бях по-близо до края на кариерата ми и се замислих. Заедно с мой другар, предприемач, започнахме реорганизация. Отне ни две години да създадем цялостно обновяване на комплекса.
Имаме деца от разнообразни краища на света. Поддържаме къща наоколо, където могат да живеят. Някои идват за седмица дружно със фамилията си или оставят при някое семейство, или на хотел. Има разнообразни разновидности, предлагаме разнообразни стратегии. Има групи от Пакистан до Нова Зеландия и Южна Америка. Идват от време на време за седмица, от време на време за три или шест месеца.
Моята цел с академията постоянно е била да има персонален метод. Не да е нещо голямо и да вземем за пример шест деца да упражняват на един корт. И този метод да не е единствено на корта, а при възобновяване и подготовката. За мен това е значимо. И се опитваме да го реализираме.
- Тук създадохте " Енерджи Лаб ", в която с технологията на " Хоук Ай " следите представянето на тенисистите…
- Това е доста готино, като играчка, която сложихме. Фитнес индикаторите на един състезател е доста мъчно да се мерят. Може би единствено на пътека за тичане. Но в този момент можем да го вършим на корта с всички камери. Може да се види всеки удар, всевъзможни индикатори. Как равнището на ударите се трансформират, когато се почувства отмалялост. Много е готино. Всичко се записва - по какъв начин отскача топката, къде е точката на удара. Така може да се тренира върху тъкмо избрани неща, които да подобрят играта на тенисиста.
- Това ли е разликата с времето, когато ти стартира - технологиите, множеството информация?
- Да, голяма разлика. От тези проби се събира огромно количество информация, само че не би трябвало цялата да стига до играча. Важно е треньорът да я обработва и да предава част от нея към тенисиста. Хубаво е за младите, когато могат да видят образно ударите си. Показват им се разликите в ударите и е по-лесно да се изясни по какъв начин би трябвало да го вършат и за тях е по-лесно да го възприемат.
- Помагаш на водещите белгийски тенисисти. Те упражняват тук, работиш с Янина Викмайер. Харесва ли ти работата като треньор?
- Да, работя с Викмайер и с Елизе Мертенс. Опитвам се да оказвам помощ, когато мога, играя с тях. Харесва ми да се занимавам с това. Когато започнахме, ми беше мъчно да намеря най-точното място за мен тук. Бях шефът, само че желаех и да съм на корта, да дам освен това. Не изяснявам на най-малките основите на ударите. Но когато един състезател е на малко по-високо равнище, мога да давам насоки. Освен това, когато играеш с някой, го усещаш, можеш да схванеш доста повече неща. Неща, които от време на време треньорите не виждат.
- Вероятно нямаш задоволително време, с цел да работиш с някой като персонален треньор.
- Не, нямам. Не работя с тях по този метод. Когато Викмайер или Мертенс упражняват тук, те питат дали мога да дойда да упражнявам с тях, да им оказвам помощ. Това не е проблем. Ако желаят да работят с техните треньори, също е ОК.
- Белгия имаше страховит интервал, в който разполагаше с две тенисистки на върха в твое лице и това на Жустин Енен. Нещо, което страни като Англия рядко виждат. Какво е равнището сега?
- Беше доста особено и доста неповторимо. За всеки след нас ще е мъчно, тъй като ще бъде сравняван с това, което ние с Жустин постигнахме. От друга страна оказва помощ, тъй като има компании, които се интересуват от тениса и е малко по-лесно да се намерят спонсори. Елизе Мертенс е млада, на 21 години, и е в топ 40. Викмайер е малко по-надолу, само че тренира като състезател от топ 30. Надявам се да й помогнем да върви нагоре.
- Ти си една от най-обичаните тенисистки и беше по този начин и до момента в който играеше. Как може човек, който се схваща с всички и подхожда по този метод, да е толкоз друг на корта?
- Това мисля, че се схваща неправилно. Мотивацията ми не беше обвързвана с това да ненавиждам съперничките си. Това беше нещо от вътрешната страна - желаех да съм по-добра и ходя нагоре. Бях ядосана на себе си, в случай че не играя добре, а не на другите тенисистки, в случай че те играят мощно. Силно се мотивирах, когато допусках загуба, тъй като желаех да бъда по-добра. Бях най-големият си критик, упражнявах ужасно настойчиво. Това обаче по никакъв метод не бе обвързвано със съперничките ми. Разбира се, желаех да познавам мощните и слабите им страни, само че не е трябвало да ги ненавиждам, с цел да играя по-добре.
- Значи е допустимо да има положителни връзки в съблекалнята? Защото непрекъснато се приказва по какъв начин желанието за триумфи в женския тенис пречи на това.
- Винаги има девойки, които се схващат по-добре с някои, в сравнение с с останалите. ОК, има я обстановката с Шарапова. Но да вземем за пример Серина и Вожняцки, Серина и Азеренка, множеството се разбираме чудесно. Освен това медиите обичат да преувеличават тези съперничества, което е разбираемо, само че в края на деня ние имаме нашия тим, имаме нашите самостоятелни цели и се опитваме да се концентрираме върху това. Аз доста рано осъзнах, че не би трябвало да прахосвам силата си върху неща, върху които нямам надзор. И се пробвах да го върша.
- В последно време доста настояща тематика в женския тенис стана кариерата след раждане, откакто Серина Уилямс и Виктория Азаренка към този момент имат деца и незабавно желаят да се върнат на корта. Колко мъчно беше за теб да го направиш?
- Разликата при мен беше, че аз нямах желание да се връщам на корта. Това, което ме изумява при Серина и Вика е, че когато те забременяха, незабавно споделиха, че ще се върнат. Те упражняваха, когато бяха бременни в седмия месец. Аз не допрях ракетата в границите на година, откакто родих. Подходът е друг. На мен ми трябваха към девет месеца, с цел да се приготвя и да мога да играя на най-високото равнище. Но желаех да имам това време, да не прибързвам. Когато съм подготвена, тогава. Серина в този момент споделя, че ще играе в Австралия, което рано, само че ще забележим, може да се случи.
- Мислиш ли, че тя може да се върне на върха?
- Да, мисля, че може. Тя знае какво би трябвало да направи. Мисля, че става дума за централизация и убеденост и имам вяра, че тя може да го направи.
- Азаренка показа, че най-трудното е да сложиш твоите потребности преди всичко, а не тези на детето, когато би трябвало да тренираш и да се фокусираш върху тениса.
- Имаш моменти, в които усещаш виновност. Аз имах такива и това беше едно от най-трудните неща, с които е трябвало да се оправям - по едно и също време да бъда професионален тенисист и майка за първи път. Беше мъчно, когато отивах на корта и трябваше да оставям бебето на брачна половинка ми или бавачката. Не е елементарно, само че последователно свикваш да ги разграничаваш. Това е работата ми. Аз имах по-голям шанс от други майки, които вървят на работа денем. Аз виждах щерка си повече. Да, не можехме да отидем до зоологическата градина, тъй като трябваше да се възвръщам. Но осъзнах, че съм в привилегирована позиция, тъй като можех да я заведа в Австралия, да пътуваме дружно. Тя научи доста от това.
- Вероятно не съжаляваш за това решение. Особено с моментите, които съумя да споделиш с нея.
- Не скърбя. Винаги сме подхождали внимателно, да не я водим по шампионати прекомерно доста, тъй като там е доста натоварващо - ужасно доста хора, преса, фотографи. Понякога идваше за няколко дни, оставаше в хотела. Внимавахме и се опитвахме да бъде колкото е допустимо по-нормално за нея. Сега, когато е по-голяма, тя не си спомня нищо. Но гледа фотоси и видеа, влиза в YouTube и гледа по какъв начин е излизала на корта. Казва на приятелите си: “Вижте, това съм аз”. Смешно е.
- Тази година много по-често вървиш по огромните шампионати. Посланик си на WTA за финалите в Сингапур. Как намираш време за всичко?
- Бях в Австралия, мисля, че предходната година. Играх в шампионата на легендите и работих малко за телевизия. Тази година го направих в Париж, по-късно на " Уимбълдън ". Бях и на US Open. Ако мога да отивам на шампионатите от Големия шлем, за мен е наслаждение. Работя с някои малките екрани, вземам участие в някои ивенти с други играчи и в благотворителни събития. Опитвам се да го съчетавам и с треньорство - с Викмайер и Мертенс, да упражнявам с тях или да виждам някои от съперничките им. Тези две седмици са доста наторени, само че ми харесва. Аз не отивам там на отмора, а да работя и да оказа помощ на девойките да реализират положителни резултати.
Когато съм на тези места, децата не са с мен. Понякога идват за няколко дни. Когато имам време, съм тях. Преди две години мъжът ми пристигна с най-голямата ни до Париж и обикаляхме малко по туристически места. Но аз съм там, с цел да се занимавам с тенис. Ходим на ваканции с децата по друго време.
- Следиш какво се случва в тениса. Какви са усещанията ти от играта на Григор Димитров?
- Мисля, че е доста, доста надарен. Играта му е доста красива за наблюдение - техниката и придвижването му по корта. Спечели Мастърса в Синсинати и очакваш сходни резултати от него. Беше хубаво, че завоюва тази купа. За мен той постоянно е състезател, който виждам и си споделям: " Хайде, да забележим, можеш повече ". Той е ужасно благ човек, най-малко отношението му към мен е такова. Вероятно към теб не се държи по същия метод (смее се). Той е един от най-харесваните хора измежду тенисистите.
- Мнозина споделят, че в тениса се разчита от ден на ден на физиката и това е една от аргументите той да не може да стигне до купа от Големия шлем.
- Не проследявам толкоз мъжкия тенис, колкото женския. На последните шампионати, на които бях, доста се говореше по какъв начин някои от девойките удрят по-силно от мъжете. Остапенко, Мадисън Кийс. Няма подозрение, че физическата мощ в женския тенис е на по-високо равнище. Много от девойките от рано са учени, че би трябвало да удрят топката мощно. Това е обикновено през днешния ден. Когато аз започнах, единствено някои удряха толкоз мощно - Девънпорт, Винъс, Серина, Дженифър Каприати. Не толкоз доста. Със сигурност тенисът е друг, изключително откогато Винъс и Серина започнаха да играят. Те бяха толкоз мощни, че всички взеха това за образец и започнаха да работят повече в тази тенденция.
- Сега, когато Серина не играе, Шарапова беше осъдена, всеки има късмет, само че като цяло равнището не е толкоз високо…
- Серина има освен мощ, само че скорост и цялостна игра. Тя вижда неща, има страховит сервис, има всичко на най-високо равнище. Може би техниката й не е както на Жустин преди време, само че за тази мощност е доста добра. Мадисън Кийс, да вземем за пример, също удря топката доста мощно, само че тя не е толкоз преносима, сервисът й не е толкоз непрекъснат, като този на Серина. Има доста девойки, които разполагат с някои неща на високо равнище, само че не са толкоз приключени като тенисисти. Мисля, че това е повода Серина да господства по този метод толкоз години.
- Тази година беше призната в Залата на славата. Какво беше чувството?
- Беше необикновено, беше прочувствено. В Белгия Залата на славата няма същото значение. Трябваше да привикна с концепцията какъв брой особено е това в Съединени американски щати. Когато бях там и почувствах какво е смисъла, можех да го оценя. Беше особено и неповторимо да бъда част от това. Много се веселя, че споделих този миг с Анди Родик. Беше доста прелестно.
- Играла си с Магдалена Малеева няколко пъти. Сега се засичате по шампионатите за легендите.
- Обичам Маги. Обичам да играя с нея. Видяхме се в Щутгарт и на " Уимбълдън ". Тренирахме дружно. Винаги е прелестно с нея, ритъмът е отличен, топката постоянно идва с една и съща скорост. Знам, че тя също се занимава с тенис клуб. Говорихме за това, за децата, за сходни неща.
- Как минава един твой ден, когато си у дома?
- Алармата ме буди в 6,30. Приготвям закуска. Сега към този момент с три деца. Най-голямата се оправя сама, само че би трябвало да й споделям: " Побързай. Обуй си обувките. Раницата ти подготвена ли е? " Малкият би трябвало да го подготвя за учебно заведение, да нахраня бебето. Натоварено е, само че ми харесва. Хубаво е да има баланс. Да вървя по шампионати, а у дома да е, както беше при мен, когато бях на 11-12. Да поддържам брачна половинка ми, когато той е ангажиран с тренировки. Не мога да бъда у дома от самото начало.
ЕМИЛ ЯНЧЕВ
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ