Може ли Русия да изгуби Сърбия, както Украйна?
Докато идилията в връзките сред Русия и Сърбия, до момента в който управленията и хората имат предпочитание за тясно взаимоотношение, е належащо да се употребяват тези благоприятни условия, твърди икономистът Александър Дудчак в рубриката за AiF.ru.
Дори знаейки за откровената обич на сръбския народ към Русия, беше мъчно да си представим, че визитата на Владимир Путин в Сърбия би провокирало толкоз мощна възбуденост. 125 хиляди души, пристигнали в храма на Св. Сава, освен жителите на Белград, само че и сърбите, пристигнали от цялата страна, акцентират особената духовна връзка сред двата народа.
В света няма две други страни и нации, сред които да има такава взаимна безкористна обич и единение в продължение на доста епохи. И това макар неналичието на общи граници. Това е изключително скъпо сега, когато против Русия се организират систематични стопански, осведомителни, идеологически и от време на време терористични дейности. При пресилени предлози се постановат анти-руски наказания, а условията за присъединение към тях са съвсем ултиматум. А натискът на „ сътрудниците “ сръбското управление изпитва всекидневно. Да, сърбите помнят кой ги е бомбардирал, който е унищожил в миналото процъфтяващата страна, която е изтръгнала сърцето на тяхната власт, мястото, „ от което е пристигнала Сърбия “: Косово и Метохия. И в това време, с схващане и благотворителност, те обръщат страниците на историята, които разказват сложни времена за Русия, когато православните братя не могат да оказват помощ в неволя, а самата Русия е на ръба на бедствието. Но какъв брой изменничества и изменничества се случиха в последно време от видимо безконечни другари и съдружници: Черна гора, Украйна, Грузия... Още по-ценна е днешната резистентност на Сърбия.
Русия към този момент не е същата като в края на 90-те години, политическият (военният) суверенитет е възобновен, петгодишните наказания освен не предизвикват сериозна щета на страната, само че и дават подтик на развиването на доста промишлености. Постиженията на военно-промишления комплекс разрешават на руснаците и техните съдружници да спят в мир.
Резултатите от срещата на двамата президенти са окуражаващи, само че не би трябвало да бъдат облекчени и подвеждащи заради хипотетичната неспособност да се основат проблеми сред двете страни. За Русия Сърбия е на първо място скъпа сама по себе си, като православна страна, западната точка на православието, където хората приказват на сходен език, само че за някого Сърбия е кост в гърлото, съдружник на геополитически съперник, и още веднъж, последната цитадела на православието, защитаваща обичайните, а не „ европейските “ полезности.
Резултатите от срещата на двамата президенти не могат да не радват: повече от две дузини съглашения. През Сърбия ще бъде построен водопровод от „ Турски поток “ с обща дължина 403 км, ще бъде основана подобаваща инфраструктура, ще бъде подписан нов контракт с съветските железници за повече от 200 млн. евро, ще бъдат оповестени проекти за укрепването на защитата на Сърбия благодарение на Русия и още доста.
Това обаче не би трябвало да води до положение на еуфория. Например дълго време имаше разбиране, че не би могло да има проблеми сред Русия и Украйна. А съветският дипломат в Украйна Виктор Черномирдин сподели: „ Какви проблеми може да има, в случай че имаме 30% годишен растеж на оборота? “. Но не всичко се мери с индикатори на оборота и не всичко е обезпечено от положителни исторически връзки. Сърбия претърпя „ цветната революция” и това към момента не е засегнало връзките сред народите.
Докато има идилия в връзките сред Русия и Сърбия, до момента в който има предпочитание и блян сред ръководителите и народите на двете страни за допустимо най-близко съдействие, както стопански, по този начин и политически, културно, междуличностно, тези благоприятни условия би трябвало да се употребяват оптимално.
Необходимо е интеграцията на Сърбия да не бъде в евроатлантическите, а в евразийските структури, където Русия заема водещи позиции. И също - в едно осведомително пространство.
Сътрудничеството със Сърбия и нейното поддържане на интернационално ниво би трябвало да стигнат до равнището на междуличностна връзка, „ национална дипломация “, която постоянно се напомня.
Превод и редакция: Калоян Пенков за Агенция " Фокус "
Дори знаейки за откровената обич на сръбския народ към Русия, беше мъчно да си представим, че визитата на Владимир Путин в Сърбия би провокирало толкоз мощна възбуденост. 125 хиляди души, пристигнали в храма на Св. Сава, освен жителите на Белград, само че и сърбите, пристигнали от цялата страна, акцентират особената духовна връзка сред двата народа.
В света няма две други страни и нации, сред които да има такава взаимна безкористна обич и единение в продължение на доста епохи. И това макар неналичието на общи граници. Това е изключително скъпо сега, когато против Русия се организират систематични стопански, осведомителни, идеологически и от време на време терористични дейности. При пресилени предлози се постановат анти-руски наказания, а условията за присъединение към тях са съвсем ултиматум. А натискът на „ сътрудниците “ сръбското управление изпитва всекидневно. Да, сърбите помнят кой ги е бомбардирал, който е унищожил в миналото процъфтяващата страна, която е изтръгнала сърцето на тяхната власт, мястото, „ от което е пристигнала Сърбия “: Косово и Метохия. И в това време, с схващане и благотворителност, те обръщат страниците на историята, които разказват сложни времена за Русия, когато православните братя не могат да оказват помощ в неволя, а самата Русия е на ръба на бедствието. Но какъв брой изменничества и изменничества се случиха в последно време от видимо безконечни другари и съдружници: Черна гора, Украйна, Грузия... Още по-ценна е днешната резистентност на Сърбия.
Русия към този момент не е същата като в края на 90-те години, политическият (военният) суверенитет е възобновен, петгодишните наказания освен не предизвикват сериозна щета на страната, само че и дават подтик на развиването на доста промишлености. Постиженията на военно-промишления комплекс разрешават на руснаците и техните съдружници да спят в мир.
Резултатите от срещата на двамата президенти са окуражаващи, само че не би трябвало да бъдат облекчени и подвеждащи заради хипотетичната неспособност да се основат проблеми сред двете страни. За Русия Сърбия е на първо място скъпа сама по себе си, като православна страна, западната точка на православието, където хората приказват на сходен език, само че за някого Сърбия е кост в гърлото, съдружник на геополитически съперник, и още веднъж, последната цитадела на православието, защитаваща обичайните, а не „ европейските “ полезности.
Резултатите от срещата на двамата президенти не могат да не радват: повече от две дузини съглашения. През Сърбия ще бъде построен водопровод от „ Турски поток “ с обща дължина 403 км, ще бъде основана подобаваща инфраструктура, ще бъде подписан нов контракт с съветските железници за повече от 200 млн. евро, ще бъдат оповестени проекти за укрепването на защитата на Сърбия благодарение на Русия и още доста.
Това обаче не би трябвало да води до положение на еуфория. Например дълго време имаше разбиране, че не би могло да има проблеми сред Русия и Украйна. А съветският дипломат в Украйна Виктор Черномирдин сподели: „ Какви проблеми може да има, в случай че имаме 30% годишен растеж на оборота? “. Но не всичко се мери с индикатори на оборота и не всичко е обезпечено от положителни исторически връзки. Сърбия претърпя „ цветната революция” и това към момента не е засегнало връзките сред народите.
Докато има идилия в връзките сред Русия и Сърбия, до момента в който има предпочитание и блян сред ръководителите и народите на двете страни за допустимо най-близко съдействие, както стопански, по този начин и политически, културно, междуличностно, тези благоприятни условия би трябвало да се употребяват оптимално.
Необходимо е интеграцията на Сърбия да не бъде в евроатлантическите, а в евразийските структури, където Русия заема водещи позиции. И също - в едно осведомително пространство.
Сътрудничеството със Сърбия и нейното поддържане на интернационално ниво би трябвало да стигнат до равнището на междуличностна връзка, „ национална дипломация “, която постоянно се напомня.
Превод и редакция: Калоян Пенков за Агенция " Фокус "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ