От мисъл към реч: Учени тестват революционен мозъчен имплант
Докато приказваме, мозъците ни хореографират комплициран танц на мускулите в устата и гърлото ни, с цел да образуват звуците, съставляващи думите. Този комплициран развой се отразява в електрическите сигнали, изпращани към речевите мускули .
В ново изследване учените са поместили голям набор от дребни датчици в пространство, не по-голямо от пощенска марка. Устройството има за цел да разчете комплицираната композиция от електрически сигнали, които възпроизвежда тялото ни. С новата технология учените считат, че могат да плануват звуците, които човек се пробва да издаде.
„ Речевата протеза “ отваря вратата към бъдеще, в което хората, които не могат да приказват заради неврологични болести, ще могат да поддържат връзка, употребявайки импланта.
Устройството открива кои мускули желаеме да движим от устните, езика, челюстта и ларинкса, показват учените.
„ Има доста пациенти, които страдат от инвалидизиращи двигателни разстройства, като амиотрофична латерална склероза, които могат да нарушат способността им да приказват “ , споделя неврологът Грегъри Коган от университета “Дюк ”. „ Настоящите налични принадлежности, които разрешават на хората да споделят, като цяло са доста мудни и тромави “, счита специалистът.
Подобна технология декодира речта с към половината от междинната скорост на говорене. Екипът счита, че техният способ би трябвало да усъвършенства забавянето, защото побира повече електроди в дребен масив, с цел да записва по-прецизни сигнали. Трябва да се създадат още усъвършенствания, преди речевата протеза да бъде предоставена на обществеността, изяснява ученият.
„ Ние сме в точката, в която генерираната тирада е доста по-бавна от естествената “, споделя Джонатан Вивенти, биомедицински инженер от университета “Дюк ”.
Изследователите са конструирали своя електроден масив от здравна ултратънка и гъвкава пластмаса, с електроди, ситуирани на по-малко от два милиметра един от различен, които могат да открият характерни сигнали от невроните.
За да тестват, какъв брой потребни са тези мозъчни записи в микромащаб за декодиране на тирада, учените краткотрайно са вградили своето устройство на четирима пациенти без говорни увреждания.
Докато дребният масив е бил вграден, екипът е съумял да запише интензивност в мозъчната речево-моторна кора, която алармира на речевите мускули, до момента в който пациентите са повтаряли 52 безсмислени думи. Пациентите са изговаряли девет разнообразни фонеми, най-малките звукови единици.
Биомедицинският инженер от университета “Дюк ” Сусеендракумар Дурайвел употребявал логаритъм за машинно образование, с цел да оцени записаната информация.
Някои звуци били планувани с 84 % акуратност. Точността е варирала в разнообразни обстановки. Това се основава единствено на 90-секундна извадка от данни от всеки участник, прецизират специалистите.
В ново изследване учените са поместили голям набор от дребни датчици в пространство, не по-голямо от пощенска марка. Устройството има за цел да разчете комплицираната композиция от електрически сигнали, които възпроизвежда тялото ни. С новата технология учените считат, че могат да плануват звуците, които човек се пробва да издаде.
„ Речевата протеза “ отваря вратата към бъдеще, в което хората, които не могат да приказват заради неврологични болести, ще могат да поддържат връзка, употребявайки импланта.
Устройството открива кои мускули желаеме да движим от устните, езика, челюстта и ларинкса, показват учените.
„ Има доста пациенти, които страдат от инвалидизиращи двигателни разстройства, като амиотрофична латерална склероза, които могат да нарушат способността им да приказват “ , споделя неврологът Грегъри Коган от университета “Дюк ”. „ Настоящите налични принадлежности, които разрешават на хората да споделят, като цяло са доста мудни и тромави “, счита специалистът.
Подобна технология декодира речта с към половината от междинната скорост на говорене. Екипът счита, че техният способ би трябвало да усъвършенства забавянето, защото побира повече електроди в дребен масив, с цел да записва по-прецизни сигнали. Трябва да се създадат още усъвършенствания, преди речевата протеза да бъде предоставена на обществеността, изяснява ученият.
„ Ние сме в точката, в която генерираната тирада е доста по-бавна от естествената “, споделя Джонатан Вивенти, биомедицински инженер от университета “Дюк ”.
Изследователите са конструирали своя електроден масив от здравна ултратънка и гъвкава пластмаса, с електроди, ситуирани на по-малко от два милиметра един от различен, които могат да открият характерни сигнали от невроните.
За да тестват, какъв брой потребни са тези мозъчни записи в микромащаб за декодиране на тирада, учените краткотрайно са вградили своето устройство на четирима пациенти без говорни увреждания.
Докато дребният масив е бил вграден, екипът е съумял да запише интензивност в мозъчната речево-моторна кора, която алармира на речевите мускули, до момента в който пациентите са повтаряли 52 безсмислени думи. Пациентите са изговаряли девет разнообразни фонеми, най-малките звукови единици.
Биомедицинският инженер от университета “Дюк ” Сусеендракумар Дурайвел употребявал логаритъм за машинно образование, с цел да оцени записаната информация.
Някои звуци били планувани с 84 % акуратност. Точността е варирала в разнообразни обстановки. Това се основава единствено на 90-секундна извадка от данни от всеки участник, прецизират специалистите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ