Докато анализатори спореха дали главният прокурор е самостоятелен играч на

Докато анализатори спореха дали основният прокурор е независим състезател на политическата сцена, или единствено чинно оръдие в ръцете на констелацията от ползи, които го сложиха на този висок пост, тези дни самият Иван Гешев даде отговор. И той е замайващ: " Аз схващам себе си, за положително или за неприятно, като инструмент в ръцете на Господ ".
Разбира се, обвинител номер едно е създател на потресаващи бисери като сравнението сред " триумфите " на прокуратурата по делото КТБ с " кацане на Луната с дизелов мотор ". Един от предшествениците му, починалият Иван Татарчев, пък бе споделил, че над него стои единствено Бог.
Но цитираната самокритика на господин Гешев за мисионерската му роля в мирозданието е шедьовър от напълно различен диаметър.
Ако следваме логиката на Гешев
В устрема си към по-голяма известност редица политици обичат да се заиграват с християнската вяра, а и с другите вероизповедания. Макар и да е обезпокоителен факт, не е изненада и това, че основният прокурор приказва и се държи като политическа фигура. Но, в случай че продължим " логиката " на господин Гешев, слагането на Господ в основата на правосъдната система в една световна страна е рисков анахронизъм. Нима ще се наложи даващите показания да се заклеват, както през Средновековието, с ръка върху Библията преди да продумат в правосъдната зала? Или подсъдимите ще бъдат " изпитвани " посредством прекосяване през огън и вода?
Думите на господин Гешев за следващ път издават комична липса на обикновен обществен филтър за това кое е уместно да се вербализира и кое не. Те обаче са смущаващи и по друга причина. Осъзнато или не, в тях се съдържа претенцията за безпогрешност.
Това не е първият път, в който той разголва високото си самочувствие пред публиката. Тук няма лапсус. Ако човек си направи труда да изслуша и другите изявления на господин Гешев, може да остане с усещането, че той към този момент е произнесъл присъда над всички, които дръзват да подлагат на критика дейностите и методите му. Главният прокурор е единствено на една крачка разстояние от манията на Великия инквизитор - героя от " Братя Карамазови " на Достоевски, който е уверен, че е схванал християнството по-добре от Христа; и на едвам педя разстояние от кредото на севилския кардинал от притчата, който счита, че хората са прекомерно слаби, с цел да бъдат оставени да следват свободната си воля и, затова, би трябвало да бъдат принуждавани, с цел да са щастливи.
Важните въпроси, на които Гешев би трябвало да отговори
Вместо да изпада в набожен възторг и да гони по донкихотовски " вятърните мелници " на " кресливата демократична общественост ", основният прокурор би трябвало да стартира да дава отговори на увеличаващата се купчина от значими въпроси на бюрото му. Докога медиите ще правят огромна част от работата му ( " Апартаментгейт ", абсурдът с господин Мавродиев и ББР)? Грижи ли се прокуратурата за свободата на словото или, в противен случай, желае да задуши дребното трибуни, в които звучат рецензии против властта? Каква е ролята на господин Пеевски във банкрута на КТБ? Кой организираше " контрапротестите " в негова " отбрана " към избора му за основен прокурор? Какво стана с хазартния необут Васил Божков и ювелирната акция против него - кой го упрекна, с цел да го пусне да избяга, и праща ли картички на прокуратурата от ОАЕ?
Г-н Гешев, който възприема себе си " като инструмент в ръцете на Господ ", дължи отговорите на тези и доста други въпроси. Какво ли му е споделил Господ по тези тематики?
Автор: Петър Чолаков, Deutsche Welle