Какво остана да се реши на Балканите?
Договорът за името на Македония не завърши всички нерешени въпроси на Балканите - границите не престават да бъдат огромен проблем. Годината 2018 може да бъде вписана "със златни букви " в по-новата история на Балканите. Това е годината, която може да донесе решение на два интернационалните разногласието, зародили като последица от разпадането на Югославия. Споразумението сред Скопие и Атина новото име на Македония да бъде Република Северна Македония ще я измъкне от "мъртвата точка " в процесите за присъединение към Европейския съюз и НАТО. Все отново някои разногласия още чакат решение, съобщи Българска национална телевизия.
Косовският въпрос
Сърбия не признава едностранно оповестената самостоятелност на Косово, а наддаванията за броя на страните, които признават без значение Косово, са непрекъснати. От този значителен въпрос произтичат и доста други, които са надалеч от решение: прецизното установяване на административната линия (както я назовава Белград), или границата (както я назовава Прищина), името, въпросът за общините в Северно Косово, участието в интернационалните организации. Чрез разнообразни начинания и с разнообразни медиатори представители на Сърбия и Косово договарят на най-високо ниво повече от 12 години. Европейският съюз внесе въпроса за връзките сред Сърбия и Косово в Глава 35 от договарянията за участие на Сърбия, отваряна за пръв път за една страна евентуална членка.
Границата сред Сърбия и Хърватия
Белград и Загреб към този момент 15 години не съумяват да се договорят за част от границата на Дунав. Докато Сърбия твърди, че границата би трябвало да върви по средата на реката, Хърватия се застъпва за съблюдаване на границите на кадастралните общини. Особено противоречиви са два дунавски острова - Шаренградски и Вуковарски. Темата беше още веднъж повдигната на последната среща на държавните глави Александър Вучич и Колинда Грабар Китарович през февруари 2018 година, когато бе избран всекидневен период за договаряния две години и бе решено в случай че до тогава няма съглашение, да се прибегне към арбитраж. Засега даже няма информация дали делегациите, които би трябвало да договарят, са допълнени с нови членове.
Границата сред Сърбия и Босна
Водноелектрическите централи на Дрина Баина Баща и Зворник, както и железопътната линия Белград-Бар, която минава през територията на Босна и Херцеговина по продължение на 12 километра, са основните точки на разногласието за границата на двете прилежащи страни.
Проблем се явява и вътре в Босна и Херцеговина, където Република Сръбска твърди, че би се съгласила с предлагането на Сърбия за замяна на територии, до момента в който Мюсюлманско-хърватската федерация към този момент не демонстрира същата подготвеност.
Границата сред Босна и Хърватия
Двете страни имат граница, дълга хиляда километра, избрана със съглашение, което през 1999 година подписаха президентите Алия Изетбегович и Франьо Туджман. Споразумението обаче е утвърдено единствено в Сараево, в никакъв случай не е било доказано в Загреб.
Ключов е въпросът за излаза на Босна и Херцеговина на море при град Неум, при което Хърватия в допълнение съобщи, че й принадлежат два дребни острова в региона. Проблематично е и строителството на моста Пелешац, което стартира без "благословията " на Сараево, а има за цел да свърже територията на Хърватия и с авто път да заобиколи босненския изход на Адриатическо море. Официално Сараево е срещу построяването на този мост поради боязън от затваряне на излаза към намерено море.
Границата сред Черна гора и Хърватия
Въпросът за полуостров Превлака има краткотраен отговор. Преди 16 години комисии от двете страни се договориха континенталната част и част от морския пояс да принадлежат на Хърватия, а останалата част от морската зона да бъде "ничие море ". Временното решение още е в действие, а отдавна няма договаряния за трайно решение.
Границата сред Словения и Хърватия
Въпросът за Пиранския залив (както го назовава Словения), или Савудрийска Вала (както го назовава Хърватия), е модел, който всички балкански и европейски страни сочат като отрицателен образец за решение на въпроса за границите на Балканите. Продължилите с години договаряния не доведоха до резултат и спорът послужи на Любляна за известно време да блокира процеса на присъединение на Хърватия към Европейския съюз. Не оказа помощ и прибягването към интернационален арбитраж, тъй като Хърватия излезе от него, потвърждавайки, че процесът е злепоставен от словенските опити да се повлияе на решението на съда. Решението на Арбитражния съд в Хага от юни предходната година, с което Словения получи три четвърти от залива и изход на море, не беше задоволително за Хърватия и нейната делегация даже не участва на произнасянето на присъдата. Последва повишаване на напрежението поради налагане на санкции на риболовци, които внезапно се оказаха в "погрешни " териториални води, и замяна на остра дипломатическа изразителност.
Границата сред Албания и Гърция
Тирана и Атина спорят за морската граница в Йонийско море. Веднъж към този момент бе реализирано съглашение през 2009 година, само че Конституционният съд на Албания го анулира, тъй като локалната съпротива потвърди, че Албания е изгубила 225 квадратни километра териториални води. През май 2018 година договарянията още веднъж бяха задвижени с предварителна среща в Тирана.
Косовският въпрос
Сърбия не признава едностранно оповестената самостоятелност на Косово, а наддаванията за броя на страните, които признават без значение Косово, са непрекъснати. От този значителен въпрос произтичат и доста други, които са надалеч от решение: прецизното установяване на административната линия (както я назовава Белград), или границата (както я назовава Прищина), името, въпросът за общините в Северно Косово, участието в интернационалните организации. Чрез разнообразни начинания и с разнообразни медиатори представители на Сърбия и Косово договарят на най-високо ниво повече от 12 години. Европейският съюз внесе въпроса за връзките сред Сърбия и Косово в Глава 35 от договарянията за участие на Сърбия, отваряна за пръв път за една страна евентуална членка.
Границата сред Сърбия и Хърватия
Белград и Загреб към този момент 15 години не съумяват да се договорят за част от границата на Дунав. Докато Сърбия твърди, че границата би трябвало да върви по средата на реката, Хърватия се застъпва за съблюдаване на границите на кадастралните общини. Особено противоречиви са два дунавски острова - Шаренградски и Вуковарски. Темата беше още веднъж повдигната на последната среща на държавните глави Александър Вучич и Колинда Грабар Китарович през февруари 2018 година, когато бе избран всекидневен период за договаряния две години и бе решено в случай че до тогава няма съглашение, да се прибегне към арбитраж. Засега даже няма информация дали делегациите, които би трябвало да договарят, са допълнени с нови членове.
Границата сред Сърбия и Босна
Водноелектрическите централи на Дрина Баина Баща и Зворник, както и железопътната линия Белград-Бар, която минава през територията на Босна и Херцеговина по продължение на 12 километра, са основните точки на разногласието за границата на двете прилежащи страни.
Проблем се явява и вътре в Босна и Херцеговина, където Република Сръбска твърди, че би се съгласила с предлагането на Сърбия за замяна на територии, до момента в който Мюсюлманско-хърватската федерация към този момент не демонстрира същата подготвеност.
Границата сред Босна и Хърватия
Двете страни имат граница, дълга хиляда километра, избрана със съглашение, което през 1999 година подписаха президентите Алия Изетбегович и Франьо Туджман. Споразумението обаче е утвърдено единствено в Сараево, в никакъв случай не е било доказано в Загреб.
Ключов е въпросът за излаза на Босна и Херцеговина на море при град Неум, при което Хърватия в допълнение съобщи, че й принадлежат два дребни острова в региона. Проблематично е и строителството на моста Пелешац, което стартира без "благословията " на Сараево, а има за цел да свърже територията на Хърватия и с авто път да заобиколи босненския изход на Адриатическо море. Официално Сараево е срещу построяването на този мост поради боязън от затваряне на излаза към намерено море.
Границата сред Черна гора и Хърватия
Въпросът за полуостров Превлака има краткотраен отговор. Преди 16 години комисии от двете страни се договориха континенталната част и част от морския пояс да принадлежат на Хърватия, а останалата част от морската зона да бъде "ничие море ". Временното решение още е в действие, а отдавна няма договаряния за трайно решение.
Границата сред Словения и Хърватия
Въпросът за Пиранския залив (както го назовава Словения), или Савудрийска Вала (както го назовава Хърватия), е модел, който всички балкански и европейски страни сочат като отрицателен образец за решение на въпроса за границите на Балканите. Продължилите с години договаряния не доведоха до резултат и спорът послужи на Любляна за известно време да блокира процеса на присъединение на Хърватия към Европейския съюз. Не оказа помощ и прибягването към интернационален арбитраж, тъй като Хърватия излезе от него, потвърждавайки, че процесът е злепоставен от словенските опити да се повлияе на решението на съда. Решението на Арбитражния съд в Хага от юни предходната година, с което Словения получи три четвърти от залива и изход на море, не беше задоволително за Хърватия и нейната делегация даже не участва на произнасянето на присъдата. Последва повишаване на напрежението поради налагане на санкции на риболовци, които внезапно се оказаха в "погрешни " териториални води, и замяна на остра дипломатическа изразителност.
Границата сред Албания и Гърция
Тирана и Атина спорят за морската граница в Йонийско море. Веднъж към този момент бе реализирано съглашение през 2009 година, само че Конституционният съд на Албания го анулира, тъй като локалната съпротива потвърди, че Албания е изгубила 225 квадратни километра териториални води. През май 2018 година договарянията още веднъж бяха задвижени с предварителна среща в Тирана.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ