Нов археологически парк на София ще показва 8000-годишно селище
Догодина стартира реализацията на първия стадий от идващия археологически парк на София. Вероятно още другата есен той ще приема гости. Той ще бъде в Слатинското неолитно населено място.
5 следващи години Столичната община финансира археологическите изследвания там с близо 300 хиляди лева Това е едно от най-старите неолитни селища. „Тук виждаме на 8 хиляди годишната история, тогава когато на територията на нашия град са живели едни от основателите на първата европейска цивилизация“, сподели столичният кмет Йорданка Фандъкова.
„Предвиждаме дружно с кмета на регион Слатина и с Българската академия на науките, на чиято територия се намира част от този парк, да сменим счупените бараки тук с един дребен посетителски център с едно озеленено пространство и да може посетителите да следят, да се любуват и да учат това, което предците преди нас са оставили“, сподели столичният кмет. На мястото ще могат да продължат археологическите изследвания, само че към този момент ще е пригодено и за гости. Главният проектант на София Здравко Здравков е подготвен да заложи подробния организационен проект за новото парково пространство. То ще бъде построено на стадии.
„Тук задачата е комплицирана, защото от праисторията, от тази отдалечена от нас на повече от 8 000 години ера остават доста малко материални свидетелства. Тук със средствата на градинско-парковото изкуство, с маркиране на зелената система, с цветя, с разнообразни съчетания от камъчета, и с други способи ще се опитаме да представим на посетителите на това място по какъв начин са изглеждали свещения трап на селището, какъв брой са били огромни тези триделни къщи. Вероятно в един дребен, само че доста забавен посетителски център ще има и 3D възстановки, както и истински артефакти, открити тук при разкопките“, изясни столичният зам.-кмет доцент доктор. Тодор Чобанов.
Образователен център ще проработи и на Ларгото. Продължават разкопките на пл. „Света Неделя“, също по този начин финансирани от столична стратегия „Култура“. „Очаквам до края на август основният проектант да разгласи архитектурния конкурс за площадното пространство на пл. „Света Неделя“, което да експонира забавните остатъци открити там“, добави Фандъкова. 2 млн. лева общо е отделила Столичната община през последните години единствено за изследвания и планове, свързани с културно-историческото завещание на София.
В Слатинското населено място тази година са открити скотски кости и керамика, овъглени растения, жертвани в обредните изкопи, изясни пред „Труд“ проф. Васил Николов, който води разкопките на селището. „Събрали сме извънредно доста информация и за градежа на тази къщата тук и за материалната просвета. През 1985 година беше проучена тази къща от 117 кв. м, която е най-голямата къща в праисторическа Европа. Преди 2 година попаднахме на друга къща, която е 147 кв. м. След това е открита още една къща, която е към 300 кв. м., което е необикновено за прехода 7-6 хилядолетие. Ако някой като съм бил студент ми беше разказвал такива неща, щях да му кажа че споделя фантазии“, сподели проф. Николов.
Тази година в селището са открити три успоредни рова. Те са характерност на най-ранните селища в Югоизточна Европа. Къщите са на 8000 години, а рововете са още по- остарели от тях. „Рововете тук не са физически, а вълшебен защитни уреди. Традицията на едно ранноземеделско населено място постоянно допуска ограждане на техния космос, а всичко на открито е хаоса. Именно тези изкопи отделят космоса от хаоса в съзнанието на античните. Такива изкопи има и на друго място в Югоизточна Европа, само че това което го няма на друго място и ни изуми, са дървените стени, които са били налични в два от рововете“, изясни професора. Стените не са били отбранителни, археолозите изследват защо са служили.
5 следващи години Столичната община финансира археологическите изследвания там с близо 300 хиляди лева Това е едно от най-старите неолитни селища. „Тук виждаме на 8 хиляди годишната история, тогава когато на територията на нашия град са живели едни от основателите на първата европейска цивилизация“, сподели столичният кмет Йорданка Фандъкова.
„Предвиждаме дружно с кмета на регион Слатина и с Българската академия на науките, на чиято територия се намира част от този парк, да сменим счупените бараки тук с един дребен посетителски център с едно озеленено пространство и да може посетителите да следят, да се любуват и да учат това, което предците преди нас са оставили“, сподели столичният кмет. На мястото ще могат да продължат археологическите изследвания, само че към този момент ще е пригодено и за гости. Главният проектант на София Здравко Здравков е подготвен да заложи подробния организационен проект за новото парково пространство. То ще бъде построено на стадии.
„Тук задачата е комплицирана, защото от праисторията, от тази отдалечена от нас на повече от 8 000 години ера остават доста малко материални свидетелства. Тук със средствата на градинско-парковото изкуство, с маркиране на зелената система, с цветя, с разнообразни съчетания от камъчета, и с други способи ще се опитаме да представим на посетителите на това място по какъв начин са изглеждали свещения трап на селището, какъв брой са били огромни тези триделни къщи. Вероятно в един дребен, само че доста забавен посетителски център ще има и 3D възстановки, както и истински артефакти, открити тук при разкопките“, изясни столичният зам.-кмет доцент доктор. Тодор Чобанов.
Образователен център ще проработи и на Ларгото. Продължават разкопките на пл. „Света Неделя“, също по този начин финансирани от столична стратегия „Култура“. „Очаквам до края на август основният проектант да разгласи архитектурния конкурс за площадното пространство на пл. „Света Неделя“, което да експонира забавните остатъци открити там“, добави Фандъкова. 2 млн. лева общо е отделила Столичната община през последните години единствено за изследвания и планове, свързани с културно-историческото завещание на София.
В Слатинското населено място тази година са открити скотски кости и керамика, овъглени растения, жертвани в обредните изкопи, изясни пред „Труд“ проф. Васил Николов, който води разкопките на селището. „Събрали сме извънредно доста информация и за градежа на тази къщата тук и за материалната просвета. През 1985 година беше проучена тази къща от 117 кв. м, която е най-голямата къща в праисторическа Европа. Преди 2 година попаднахме на друга къща, която е 147 кв. м. След това е открита още една къща, която е към 300 кв. м., което е необикновено за прехода 7-6 хилядолетие. Ако някой като съм бил студент ми беше разказвал такива неща, щях да му кажа че споделя фантазии“, сподели проф. Николов.
Тази година в селището са открити три успоредни рова. Те са характерност на най-ранните селища в Югоизточна Европа. Къщите са на 8000 години, а рововете са още по- остарели от тях. „Рововете тук не са физически, а вълшебен защитни уреди. Традицията на едно ранноземеделско населено място постоянно допуска ограждане на техния космос, а всичко на открито е хаоса. Именно тези изкопи отделят космоса от хаоса в съзнанието на античните. Такива изкопи има и на друго място в Югоизточна Европа, само че това което го няма на друго място и ни изуми, са дървените стени, които са били налични в два от рововете“, изясни професора. Стените не са били отбранителни, археолозите изследват защо са служили.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ