Високата цена на ниските образователни постижения
Доброто обучение е тясно обвързано с просперитета на обособения човек и на цялото общество.
© Георги Кожухаров Асенка Христова е изпълнителен шеф на Института за проучвания в образованието и старши специалист в Европейската експертна мрежа за стопанска система на образованието към Европейската комисия.
Образованието е основен фактор за икономическия напредък, за превъзмогването на съществуващите неравенства на пазара на труда и за обществена кохензия. От теоретична позиция образованието се преглежда като инвестиция в човешки капитал. То обезпечава на хората уменията, които ги вършат по-продуктивни и образува знанията и компетентостите, които разрешават да се генерират и популяризират нови хрумвания, да се развиват нововъведения, да се внедряват и употребяват нови технологии.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-доброто обучение е обвързвано с повишението на продуктивността на труда, с подобряването на индустриалните благоприятни условия в стопанската система, със основаването на претовареност и с генерирането на по-високи приходи. С други думи, положителното обучение е тясно обвързано с просперитета на обособения човек и на цялото общество.
Редица емпирични проучвания демонстрират мощна историческа връзка сред просветителните достижения и растежа на националните стопански системи. Наскоро Европейската експертна мрежа за стопанска система на образованието разгласява особено проучване,измерващо количествено икономическите изгоди от предприемането на промени, които биха довели до възстановяване на просветителните достижения за всяка от страните в Европейския съюз. Моделирани са четири сюжета за възстановяване на образованието, които са съобразени с динамичностите на просветителните промени в обособените страни.
Всички сюжети и прогнози регистрират времето, належащо за последователно увеличение на резултатите на учениците и за навлизането на пазара на труда на важен дял по-добре образована работна мощ. Образователните достижения се мерят посредством резултатите по математика и естествени науки от Програмата за интернационално оценяване на учениците – PISA. Базовите стойности, по отношение на които се наблюдава смяната са резултатите от PISA-2015. Времето за реализиране на резултатите от промените е до 2035 година, когато родените през 2020 година деца навършат 15 години (възрастта за присъединяване в PISA).
Икономическите изгоди се простират в границите на предстоящата междинна дълготрайност на живота на тези деца – 80 години, до 2100 година За изчисляването им се употребява прогнозата за брутния вътрешен артикул (БВП) за 2020 година на Международния валутен фонд (МВФ, 2019), преизчислен при паритет на покупателната дарба (ППС) - за България тази прогноза е 158 милиарда евро (ППС). Във всички сюжети икономическата изгода се пресмята като дисконтирана стойност на нарастването на бъдещия Брутният вътрешен продукт (при ППС). За България вероятностите са следните: 1/ Сценарий 1: Подобряване на просветителните достижения приблизително с 25 точки в PISA по математика и естествени науки до 2035 г . При отчитането на резултата на възможните просветителни промени, които биха довели до реализирането на този сюжет, Брутният вътрешен продукт към 2100 година би бил с 30% по-висок, в сравнение с при опазване на настоящето състояние, т.е. без промени. В номинално изражение икономическата изгода (изразена в по-висок Брутният вътрешен продукт при паритет на покупателната способност) от промените, които биха довели до повишение на резултатите на българските възпитаници в PISA с 25 точки, се пресмята на 85 милиарда евро до 2060 година и на 535 милиарда евро до 2100 година
2/ Сценарий 2: Всички възпитаници реализират резултати над второ ниво в PISA до 2035 година, т.е. получават базовите умения, нужни за конкурентно и продуктивно присъединяване в стопанската система. Под второ ниво в PISA са резултати до 420 точки по математика и до 410 точки по естествени науки. Икономическата изгода от просветителните промени, които биха довели до образуването на универсални базови умения, се пресмятат на 95 милиарда евро до 2060 година и 771 милиарда евро до 2100 година При този сюжет изгодата за България, измерена като съответствие от настоящето Брутният вътрешен продукт е една от най-значимите в Европейски Съюз - 489%.
Предвид високия дял на възпитаници със слаби достижения в част от страните, в това число в България, се предлага и по-умерен сюжет за превъзмогване на слабите достижения, съгласно който делът на учениците, които не могат да покрият сериозното второ ниво по математика (по-малко от 420 точки) и естествени науки ( по-малко от 410 точки) се свива до 15%. Реализирането на промени с сходен резултат би донесло на българското общество спомагателни 304 милиарда евро за 80-годишен интервал. Този резултат е доста по-нисък от резултата на образуването на универсални базови умения измежду безусловно всички възпитаници, само че остава забележителен по отношение на размера на стопанската система – 193% от настоящия Брутният вътрешен продукт.
3/ Сценарий 3: Подобряване на просветителните достижения на всички застрашени от отпадане възпитаници с 25 точки в PISA (по математика и естествени науки). В така наречен PISA еквивалент това на пратика допуска увеличение на междинния престой в учебно заведение на всички евентуално застрашени от отпадане възпитаници с 1 година. При този модел делът на застрашените от отпадане възпитаници подхожда на настоящия дял на ранно напусналите просветителната система младежи (18-24 години), който за България е оценен на 13.8%. Очакваната икономическа изгода от просветителни промени с сходен резултат е 69 милиарда евро за интервал от 80 години. Макар съвкупният резултат при този сюжет да е най-нисък по отношение на останалите три, на самостоятелно равнище (за застрашените от отпадане ученици) той е значителен.
4/ Сценарий 4: Повишаване на каузи на учениците с високи достижения (пето и шесто ниво в PISA по математика и естествени науки) на над 15% от всички възпитаници. Поради ниския условен дял на учениците с високи достижения сега, България е една от страните с най-големи евентуални изгоди по отношение на размера на стопанската система – 79% по-висок Брутният вътрешен продукт от настоящето равнище след 80 години. В номинално изражение предстоящият стопански резултат от фокусиране на политиките върху увеличение на високите достижения е 21 милиарда евро до 2060 година и 124 милиарда евро до 2100 година
Eмпиричният модел, в границите на който са създадени горните сюжети, приема за база резултатите от PISA-2015. Към момента България бързо се отдалечава от реализирането на тези сюжети, като записва утежняване на резултатите и в трите познавателни области. При естествените науки, едната основна област, взета поради в модела, понижението на резултатите през 2018 година е с цели 22 точки по отношение на 2015 година Това от своя страна е обвързвано със съществени пропуснати изгоди под формата на икономическо богатство.
Фигура 1: Средни резултати на българските възпитаници в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Увеличаване
Фигура 1: Средни резултати на българските възпитаници в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Преглед на оригинала [ОИСР/PISA] Смаляване
От извършените до момента шест стадия на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) в България (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г) се вижда, че в продължение на съвсем две десетилетия българската просветителна система поддържа:
1/ Устойчиво висок дял на учениците с резултати под сериозния предел на достижения (под второ ниво и в трите съществени познавателни области – четене, математика и естествени науки. Много обезпокоително е забележителното увеличение на каузи на учениците под сериозния предел на достижения, което отдалечава страната от реализирането и на двете разновидности на сюжет 2 (придобиването на универсални базови знания), обвързван с евентуалното осъществяване на най-съществени стопански изгоди.
В момента 44% от учениците не съумяват да покрият сериозното второ ниво по математика, т.е. не имат познания и умения, които да им разрешават да вършат преценки или да взимат решения в разнообразни персонални и професионални обстановки, в които се изисква математическа просветеност. С други думи, 44% от българските възпитаници не могат да употребяват математиката в елементарни житейски обстановки. Наред с това 47% от българските възпитаници не имат базова природонаучна просветеност, която да им разрешава да интерпретират данни или да намират уместно научно пояснение в ежедневна обстановка - най-високата стойност от последните 12 години и утежняване от съвсем 10% в рамките единствено на три години.
Фигура 2: Дял на българските възпитаници с резултати под второ ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Увеличаване
Фигура 2: Дял на българските възпитаници с резултати под второ ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Преглед на оригинала [ОИСР/PISA] Смаляване
Показателят " дял на учениците с резултати под второ ниво " постоянно се употребява от анализаторите като индикация за феномена " просветителна беднотия " . На процедура тези възпитаници не имат базовите познания и умения, нужни за ефикасното и продуктивното им присъединяване на пазара на труда, за сполучливата им трудова и житейска реализация и за пълноценната им интеграция в модерното общество.
За тези български възпитаници бъдещето на автоматизация, цифрова промяна, бързо изменящи се бизнес-модели и характерности на специалностите, е обвързвано с по-висока накърнимост, неустановеност на работните места и по-висока безработица, по-ниски приходи, по-нисък капацитет за преквалификация и кариерно развиване, неконкурентноспособност и живот без хоризонт. Не инцидентно премахването на просветителната беднотия е и сюжетът, при който може да се чака най-значимата икономическа изгода за България. Засега той наподобява и най-нереалистичен, поради извънредно високият дял на учениците с ниски достижения.
2/ Нисък дял на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище). Делът на учениците с високи достижения по математика и естествени науки е доста надалеч от целевия дял (над 15%) за осъществяване на сюжет 4. Нещо повече, този дял понижава и в двете познавателни области, включени в сюжета. Особено обезпокоителен е ниският дял на учениците с високи достижения по естествени науки който се свива от 2.9% през 2015 година на 2% през 2018 година
Фигура 3: Дял на българските възпитаници с резултати над пето и шесто ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Увеличаване
Фигура 3: Дял на българските възпитаници с резултати над пето и шесто ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Преглед на оригинала [ОИСР/PISA] Смаляване
Потенциалните последствия от поддържането на ниски просветителни достижения са огромни. Бързата и основна смяна в тези достижения не е химера. Редица страни (Полша, Германия, Португалия и др.) съумяха да реализират незабравим прогрес в границите на по-малко от 15 години. Общото при всички тях е сериозното преосмисляне на същността и ролята на образованието и построяването на необятен публичен консенсус за провеждането на добре структурирани и координирани радикални промени. Това е съпроводено с цялостно преосмисляне на смисъла и потреблението на данните и доказателствата при провеждането, наблюдението и оценката на просветителни политики.
Всяка просветителна система се отличава със лична парадигма за същността на образованието, неговата роля за образуването на човешкия капитал, разпределението на функциите и отговорностите в този развой, характера на образуваното познание и методите на преподаване и учене. Българската парадигма към момента е фокусирана върху учебен модел, присъщ за индустриалния мениджмънт от началото предишния век и отличаващ се с висока степен на стандартизация, педантизъм, блян към унификация и старание, предаване на фактологично академично познание и образуване на стеснен набор от доста характерни умения. Този модел е подобаващ за статична система, при която знанието е закрепено и универсално, " предава " се еднократно и е задоволително за цялостен живот. Приспособяването му към днешната индустриална организация, основана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развиването на технологиите, допуска бърза, добре премислена и основна смяна. Вместо да " научи " един път вечно, учебното заведение би трябвало да основава умения да се учи непрекъснато.
Основна причина за по-добри достижения е преосмислянето на съществуващата просветителна парадигма и основаването на необятна социална поддръжка за целенасочени, сложни промени, отчитащи:
(1) потребностите от промени (от нови стратегии, образователно наличие, система за развиване на качествени учители, консолидиране на технологии, хомогенизиране на качеството на образованието в обособените учебни заведения в посока предложение на еднообразно добра просветителна услуга и т.н.) и
(2) потенциала на просветителната система да се оправи и да поеме отговорността, обвързана с по-голямата независимост.
Механичното преместване на положителни практики, увеличението на вложенията в обучение или частичните интервенции не са задоволителни. Много емпирични проучвания демонстрират, че съсредоточаването на политиките единствено върху ресурсите (финансиране, величина на класовете, съответствие " възпитаници на преподавател ", образование на учителите и т.н.) няма консистентна, статистически значима обязаност с по-високите достижения на учениците без основна смяна в тласъците и методите, по които се употребяват тези запаси. Не инцидентно това е отправната точка, от която потеглят множеството страни, които претърпяха под една или друга форма " шока от PISA " и съумяха да реализират бързи промени.
Залогът е огромен - подобряването на българското учебно заведение може да има голям резултат върху икономическото богатство.
© Георги Кожухаров Асенка Христова е изпълнителен шеф на Института за проучвания в образованието и старши специалист в Европейската експертна мрежа за стопанска система на образованието към Европейската комисия.
Образованието е основен фактор за икономическия напредък, за превъзмогването на съществуващите неравенства на пазара на труда и за обществена кохензия. От теоретична позиция образованието се преглежда като инвестиция в човешки капитал. То обезпечава на хората уменията, които ги вършат по-продуктивни и образува знанията и компетентостите, които разрешават да се генерират и популяризират нови хрумвания, да се развиват нововъведения, да се внедряват и употребяват нови технологии.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По-доброто обучение е обвързвано с повишението на продуктивността на труда, с подобряването на индустриалните благоприятни условия в стопанската система, със основаването на претовареност и с генерирането на по-високи приходи. С други думи, положителното обучение е тясно обвързано с просперитета на обособения човек и на цялото общество.
Редица емпирични проучвания демонстрират мощна историческа връзка сред просветителните достижения и растежа на националните стопански системи. Наскоро Европейската експертна мрежа за стопанска система на образованието разгласява особено проучване,измерващо количествено икономическите изгоди от предприемането на промени, които биха довели до възстановяване на просветителните достижения за всяка от страните в Европейския съюз. Моделирани са четири сюжета за възстановяване на образованието, които са съобразени с динамичностите на просветителните промени в обособените страни.
Всички сюжети и прогнози регистрират времето, належащо за последователно увеличение на резултатите на учениците и за навлизането на пазара на труда на важен дял по-добре образована работна мощ. Образователните достижения се мерят посредством резултатите по математика и естествени науки от Програмата за интернационално оценяване на учениците – PISA. Базовите стойности, по отношение на които се наблюдава смяната са резултатите от PISA-2015. Времето за реализиране на резултатите от промените е до 2035 година, когато родените през 2020 година деца навършат 15 години (възрастта за присъединяване в PISA).
Икономическите изгоди се простират в границите на предстоящата междинна дълготрайност на живота на тези деца – 80 години, до 2100 година За изчисляването им се употребява прогнозата за брутния вътрешен артикул (БВП) за 2020 година на Международния валутен фонд (МВФ, 2019), преизчислен при паритет на покупателната дарба (ППС) - за България тази прогноза е 158 милиарда евро (ППС). Във всички сюжети икономическата изгода се пресмята като дисконтирана стойност на нарастването на бъдещия Брутният вътрешен продукт (при ППС). За България вероятностите са следните: 1/ Сценарий 1: Подобряване на просветителните достижения приблизително с 25 точки в PISA по математика и естествени науки до 2035 г . При отчитането на резултата на възможните просветителни промени, които биха довели до реализирането на този сюжет, Брутният вътрешен продукт към 2100 година би бил с 30% по-висок, в сравнение с при опазване на настоящето състояние, т.е. без промени. В номинално изражение икономическата изгода (изразена в по-висок Брутният вътрешен продукт при паритет на покупателната способност) от промените, които биха довели до повишение на резултатите на българските възпитаници в PISA с 25 точки, се пресмята на 85 милиарда евро до 2060 година и на 535 милиарда евро до 2100 година
2/ Сценарий 2: Всички възпитаници реализират резултати над второ ниво в PISA до 2035 година, т.е. получават базовите умения, нужни за конкурентно и продуктивно присъединяване в стопанската система. Под второ ниво в PISA са резултати до 420 точки по математика и до 410 точки по естествени науки. Икономическата изгода от просветителните промени, които биха довели до образуването на универсални базови умения, се пресмятат на 95 милиарда евро до 2060 година и 771 милиарда евро до 2100 година При този сюжет изгодата за България, измерена като съответствие от настоящето Брутният вътрешен продукт е една от най-значимите в Европейски Съюз - 489%.
Предвид високия дял на възпитаници със слаби достижения в част от страните, в това число в България, се предлага и по-умерен сюжет за превъзмогване на слабите достижения, съгласно който делът на учениците, които не могат да покрият сериозното второ ниво по математика (по-малко от 420 точки) и естествени науки ( по-малко от 410 точки) се свива до 15%. Реализирането на промени с сходен резултат би донесло на българското общество спомагателни 304 милиарда евро за 80-годишен интервал. Този резултат е доста по-нисък от резултата на образуването на универсални базови умения измежду безусловно всички възпитаници, само че остава забележителен по отношение на размера на стопанската система – 193% от настоящия Брутният вътрешен продукт.
3/ Сценарий 3: Подобряване на просветителните достижения на всички застрашени от отпадане възпитаници с 25 точки в PISA (по математика и естествени науки). В така наречен PISA еквивалент това на пратика допуска увеличение на междинния престой в учебно заведение на всички евентуално застрашени от отпадане възпитаници с 1 година. При този модел делът на застрашените от отпадане възпитаници подхожда на настоящия дял на ранно напусналите просветителната система младежи (18-24 години), който за България е оценен на 13.8%. Очакваната икономическа изгода от просветителни промени с сходен резултат е 69 милиарда евро за интервал от 80 години. Макар съвкупният резултат при този сюжет да е най-нисък по отношение на останалите три, на самостоятелно равнище (за застрашените от отпадане ученици) той е значителен.
4/ Сценарий 4: Повишаване на каузи на учениците с високи достижения (пето и шесто ниво в PISA по математика и естествени науки) на над 15% от всички възпитаници. Поради ниския условен дял на учениците с високи достижения сега, България е една от страните с най-големи евентуални изгоди по отношение на размера на стопанската система – 79% по-висок Брутният вътрешен продукт от настоящето равнище след 80 години. В номинално изражение предстоящият стопански резултат от фокусиране на политиките върху увеличение на високите достижения е 21 милиарда евро до 2060 година и 124 милиарда евро до 2100 година
Eмпиричният модел, в границите на който са създадени горните сюжети, приема за база резултатите от PISA-2015. Към момента България бързо се отдалечава от реализирането на тези сюжети, като записва утежняване на резултатите и в трите познавателни области. При естествените науки, едната основна област, взета поради в модела, понижението на резултатите през 2018 година е с цели 22 точки по отношение на 2015 година Това от своя страна е обвързвано със съществени пропуснати изгоди под формата на икономическо богатство.
Фигура 1: Средни резултати на българските възпитаници в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Увеличаване
Фигура 1: Средни резултати на българските възпитаници в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Преглед на оригинала [ОИСР/PISA] Смаляване
От извършените до момента шест стадия на Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) в България (2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018 г) се вижда, че в продължение на съвсем две десетилетия българската просветителна система поддържа:
1/ Устойчиво висок дял на учениците с резултати под сериозния предел на достижения (под второ ниво и в трите съществени познавателни области – четене, математика и естествени науки. Много обезпокоително е забележителното увеличение на каузи на учениците под сериозния предел на достижения, което отдалечава страната от реализирането и на двете разновидности на сюжет 2 (придобиването на универсални базови знания), обвързван с евентуалното осъществяване на най-съществени стопански изгоди.
В момента 44% от учениците не съумяват да покрият сериозното второ ниво по математика, т.е. не имат познания и умения, които да им разрешават да вършат преценки или да взимат решения в разнообразни персонални и професионални обстановки, в които се изисква математическа просветеност. С други думи, 44% от българските възпитаници не могат да употребяват математиката в елементарни житейски обстановки. Наред с това 47% от българските възпитаници не имат базова природонаучна просветеност, която да им разрешава да интерпретират данни или да намират уместно научно пояснение в ежедневна обстановка - най-високата стойност от последните 12 години и утежняване от съвсем 10% в рамките единствено на три години.
Фигура 2: Дял на българските възпитаници с резултати под второ ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Увеличаване
Фигура 2: Дял на българските възпитаници с резултати под второ ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Преглед на оригинала [ОИСР/PISA] Смаляване
Показателят " дял на учениците с резултати под второ ниво " постоянно се употребява от анализаторите като индикация за феномена " просветителна беднотия " . На процедура тези възпитаници не имат базовите познания и умения, нужни за ефикасното и продуктивното им присъединяване на пазара на труда, за сполучливата им трудова и житейска реализация и за пълноценната им интеграция в модерното общество.
За тези български възпитаници бъдещето на автоматизация, цифрова промяна, бързо изменящи се бизнес-модели и характерности на специалностите, е обвързвано с по-висока накърнимост, неустановеност на работните места и по-висока безработица, по-ниски приходи, по-нисък капацитет за преквалификация и кариерно развиване, неконкурентноспособност и живот без хоризонт. Не инцидентно премахването на просветителната беднотия е и сюжетът, при който може да се чака най-значимата икономическа изгода за България. Засега той наподобява и най-нереалистичен, поради извънредно високият дял на учениците с ниски достижения.
2/ Нисък дял на учениците с високи резултати (на пето и шесто равнище). Делът на учениците с високи достижения по математика и естествени науки е доста надалеч от целевия дял (над 15%) за осъществяване на сюжет 4. Нещо повече, този дял понижава и в двете познавателни области, включени в сюжета. Особено обезпокоителен е ниският дял на учениците с високи достижения по естествени науки който се свива от 2.9% през 2015 година на 2% през 2018 година
Фигура 3: Дял на българските възпитаници с резултати над пето и шесто ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Увеличаване
Фигура 3: Дял на българските възпитаници с резултати над пето и шесто ниво в трите съществени познавателни области на PISA – четене, математика и естествени науки.
Преглед на оригинала [ОИСР/PISA] Смаляване
Потенциалните последствия от поддържането на ниски просветителни достижения са огромни. Бързата и основна смяна в тези достижения не е химера. Редица страни (Полша, Германия, Португалия и др.) съумяха да реализират незабравим прогрес в границите на по-малко от 15 години. Общото при всички тях е сериозното преосмисляне на същността и ролята на образованието и построяването на необятен публичен консенсус за провеждането на добре структурирани и координирани радикални промени. Това е съпроводено с цялостно преосмисляне на смисъла и потреблението на данните и доказателствата при провеждането, наблюдението и оценката на просветителни политики.
Всяка просветителна система се отличава със лична парадигма за същността на образованието, неговата роля за образуването на човешкия капитал, разпределението на функциите и отговорностите в този развой, характера на образуваното познание и методите на преподаване и учене. Българската парадигма към момента е фокусирана върху учебен модел, присъщ за индустриалния мениджмънт от началото предишния век и отличаващ се с висока степен на стандартизация, педантизъм, блян към унификация и старание, предаване на фактологично академично познание и образуване на стеснен набор от доста характерни умения. Този модел е подобаващ за статична система, при която знанието е закрепено и универсално, " предава " се еднократно и е задоволително за цялостен живот. Приспособяването му към днешната индустриална организация, основана на грандиозни скокове в еволюцията на знанието, наличността и достъпа до информация и развиването на технологиите, допуска бърза, добре премислена и основна смяна. Вместо да " научи " един път вечно, учебното заведение би трябвало да основава умения да се учи непрекъснато.
Основна причина за по-добри достижения е преосмислянето на съществуващата просветителна парадигма и основаването на необятна социална поддръжка за целенасочени, сложни промени, отчитащи:
(1) потребностите от промени (от нови стратегии, образователно наличие, система за развиване на качествени учители, консолидиране на технологии, хомогенизиране на качеството на образованието в обособените учебни заведения в посока предложение на еднообразно добра просветителна услуга и т.н.) и
(2) потенциала на просветителната система да се оправи и да поеме отговорността, обвързана с по-голямата независимост.
Механичното преместване на положителни практики, увеличението на вложенията в обучение или частичните интервенции не са задоволителни. Много емпирични проучвания демонстрират, че съсредоточаването на политиките единствено върху ресурсите (финансиране, величина на класовете, съответствие " възпитаници на преподавател ", образование на учителите и т.н.) няма консистентна, статистически значима обязаност с по-високите достижения на учениците без основна смяна в тласъците и методите, по които се употребяват тези запаси. Не инцидентно това е отправната точка, от която потеглят множеството страни, които претърпяха под една или друга форма " шока от PISA " и съумяха да реализират бързи промени.
Залогът е огромен - подобряването на българското учебно заведение може да има голям резултат върху икономическото богатство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ