Добромир Карамаринов: Олимпиада трябва да има, иначе световният спорт тръгва в опасна посока
Добромир Карамаринов е най-високопоставеният българин в международния спорт. В момента ръководителят на федерацията по лека атлетика е член на управата на международната централа, краткотраен президент на европейската след гибелта на Свен-Арне Хансен и оглавява балканската асоциация по този спорт. Леката атлетика е основополагаща в олимпийското придвижване, като заема едно от първите места във всички обществени мрежи съгласно последното изследване на МОК. Пред " 24 часа " Карамаринов описа за обстановката в олимпийски спорт №1.
- Г-н Карамаринов, ще има ли изобщо лека атлетика тази година?
- Спорт постоянно ще има. Ако разделим нещата, на национално равнище, въпреки и много ремонтиран, календарът стартира да се извършва. За да приключи с шампионата за мъже и дами на 8-9 август. На балканско най-голямата ни цел е да проведем игрите в Клуж на 19-20 септември, маратона в Кюстендил и колкото можем повече надпревари. На европейско и международно равнище нещата още са комплицирани. Отпаднаха доста надпревари. Но огромната вяра е да се направи шампионатът от “Диамантената лига” в Монако на 14 август. Домакините считат да пуснат 5000 фенове.
- Ще има ли български спортисти там?
- Ще има. Доколкото знам, Ивет Лалова към този момент е получила покана. Домакините са много огромни оптимисти, като чакат даже американци и етиопци. Княжеството не е наранено толкоз от пандемията. Там има към 100 инфектирани и единствено двама умряли. Провеждането на един подобен шампионат ще е дребна светлина в тунела, само че ще покаже на света, че съществуваме, че ни има. Това е доста значимо. Да, отложихме европейското състезание, отложихме международно състезание, отложихме олимпиада. Вече нищо не е това, което беше. И би трябвало да привикваме с тази мисъл. Но се надявам през есента да стартират кросовите бягания, по-късно да се мине последователно към сезона в зала, където към този момент ще има европейско и международно, и последователно да се възстановяват нещата. Колкото е допустимо в тази обстановка.
- Как виждате обстановката сега?
- Като едно тестване. Голямо тестване, изключително на характера и душeвността. Загуби се една година от живота на спортистите, а не би трябвало да забравяме, че той е лимитиран. В елита си сред 5 и 8 години, от които в този момент едната е изгубена.
- Освен в случай че не си Ивет Лалова.
- Без да искаш, уцели точния образец. Ивет сега е доста значим образец за всеки един състезател. Подходи метафизичен на нещата, с оптимизъм. Нямаше време за кахъри и пустосване. Пък и от тях няма никаква изгода. Заради това споделих, че времената са на тестване на характера. Да, физически също ще имаш проблеми, само че те са преодолими. Но в случай че се предадеш душевен, си изгубен. Когато си огромен обаче, ще се оправиш.
- На този декор по какъв начин се оправя федерацията по лека атлетика?
- Според мен сега сме извънредно добре. Имам наблюдаване върху процесите в целия свят. България е една от дребното страни, които не понижиха държавната дотация за федерациите. В други страни орязаха парите с 50 до 70 на 100. За което честно и откровено благодаря на министър Кралев. Защото това е визия. Най-лесното в този миг е да се скриеш зад пандемията. А това решение ни даде успокоение и резервира капацитета ни. Когато спреш надпреварите, в случай че спреш и подготовката на един спортист, доста елементарно можеш да го загубиш. При нас нямаше понижение на договорите, нямаше някакви съществени земетресения. Което ни дава оптимизъм за бъдещето.
- Но към този момент се чува, че провеждаето на олимпиадата и следващата година е под въпрос.
- Това ще е много съдбовно решение. Ако не се проведат игрите, има заплаха международният спорт да тръгне в посока, която ще го погуби. В името на човешкия дух би трябвало да се организира олимпиадата. За да покаже, че спортът е жив. Защото той би трябвало да живее, а освен да съществува. Да гори, да бъде ослепителен. Знам, че това са малко мощни думи, само че е истина.
- В международната атлетика обаче остава казусът с Русия. Няма ли да се реши най-сетне?
- Руснаците доста добре знаеха какво ги чака. Бяха наясно с последствията от всяка своя стъпка. Сега могат да изгубят даже неутралния статут на своите спортисти. Но не може да се приказва за някаква виновност отвън Русия. Те одобриха изискванията и периодите, сложени от международната федерация. И не ги извършиха. Опитаха машинация сега, в който проблемите бяха почнали да се вземат решение. Това не го разбирам. Да, на идващото съвещание на международната федерация ще се занимаваме още веднъж с този проблем. Той продължава да ни виси със страшна мощ.
- Всъщност атлетиката съумя ли изобщо да излезе от рецесията на този скандал?
- О, да. И бяхме подготвени да създадем летящ старт, в случай че не бе пандемията. Върнахме доверието на хората, на сътрудниците си. Много скърбя, че тъкмо в този момент се случи тази рецесия, тъй като щяхме да покажем на света едно ново лице на спорта. Чисто и неопетнено. Да, имаме проблеми, които би трябвало да се вземат решение, само че множеството към този момент са зад нас.
- В тази обстановка, откакто има заплаха доста руснаци да станат “свободни агенти”, няма ли да притеглим някого да се състезава за България?
- Това към този момент е извънредно мъчно след последните промени, които направи международната федерация. Пък и персоналното ми мнение е, че това не може да бъде политиката на една национална федерация. Един човек, който не знае песните ти, не е ял от храната ти, няма по какъв начин да съставлява страната ти. Клубната политика е друго нещо. Клубовете имат право да вземат независими решения.
- Г-н Карамаринов, ще има ли изобщо лека атлетика тази година?
- Спорт постоянно ще има. Ако разделим нещата, на национално равнище, въпреки и много ремонтиран, календарът стартира да се извършва. За да приключи с шампионата за мъже и дами на 8-9 август. На балканско най-голямата ни цел е да проведем игрите в Клуж на 19-20 септември, маратона в Кюстендил и колкото можем повече надпревари. На европейско и международно равнище нещата още са комплицирани. Отпаднаха доста надпревари. Но огромната вяра е да се направи шампионатът от “Диамантената лига” в Монако на 14 август. Домакините считат да пуснат 5000 фенове.
- Ще има ли български спортисти там?
- Ще има. Доколкото знам, Ивет Лалова към този момент е получила покана. Домакините са много огромни оптимисти, като чакат даже американци и етиопци. Княжеството не е наранено толкоз от пандемията. Там има към 100 инфектирани и единствено двама умряли. Провеждането на един подобен шампионат ще е дребна светлина в тунела, само че ще покаже на света, че съществуваме, че ни има. Това е доста значимо. Да, отложихме европейското състезание, отложихме международно състезание, отложихме олимпиада. Вече нищо не е това, което беше. И би трябвало да привикваме с тази мисъл. Но се надявам през есента да стартират кросовите бягания, по-късно да се мине последователно към сезона в зала, където към този момент ще има европейско и международно, и последователно да се възстановяват нещата. Колкото е допустимо в тази обстановка.
- Как виждате обстановката сега?
- Като едно тестване. Голямо тестване, изключително на характера и душeвността. Загуби се една година от живота на спортистите, а не би трябвало да забравяме, че той е лимитиран. В елита си сред 5 и 8 години, от които в този момент едната е изгубена.
- Освен в случай че не си Ивет Лалова.
- Без да искаш, уцели точния образец. Ивет сега е доста значим образец за всеки един състезател. Подходи метафизичен на нещата, с оптимизъм. Нямаше време за кахъри и пустосване. Пък и от тях няма никаква изгода. Заради това споделих, че времената са на тестване на характера. Да, физически също ще имаш проблеми, само че те са преодолими. Но в случай че се предадеш душевен, си изгубен. Когато си огромен обаче, ще се оправиш.
- На този декор по какъв начин се оправя федерацията по лека атлетика?
- Според мен сега сме извънредно добре. Имам наблюдаване върху процесите в целия свят. България е една от дребното страни, които не понижиха държавната дотация за федерациите. В други страни орязаха парите с 50 до 70 на 100. За което честно и откровено благодаря на министър Кралев. Защото това е визия. Най-лесното в този миг е да се скриеш зад пандемията. А това решение ни даде успокоение и резервира капацитета ни. Когато спреш надпреварите, в случай че спреш и подготовката на един спортист, доста елементарно можеш да го загубиш. При нас нямаше понижение на договорите, нямаше някакви съществени земетресения. Което ни дава оптимизъм за бъдещето.
- Но към този момент се чува, че провеждаето на олимпиадата и следващата година е под въпрос.
- Това ще е много съдбовно решение. Ако не се проведат игрите, има заплаха международният спорт да тръгне в посока, която ще го погуби. В името на човешкия дух би трябвало да се организира олимпиадата. За да покаже, че спортът е жив. Защото той би трябвало да живее, а освен да съществува. Да гори, да бъде ослепителен. Знам, че това са малко мощни думи, само че е истина.
- В международната атлетика обаче остава казусът с Русия. Няма ли да се реши най-сетне?
- Руснаците доста добре знаеха какво ги чака. Бяха наясно с последствията от всяка своя стъпка. Сега могат да изгубят даже неутралния статут на своите спортисти. Но не може да се приказва за някаква виновност отвън Русия. Те одобриха изискванията и периодите, сложени от международната федерация. И не ги извършиха. Опитаха машинация сега, в който проблемите бяха почнали да се вземат решение. Това не го разбирам. Да, на идващото съвещание на международната федерация ще се занимаваме още веднъж с този проблем. Той продължава да ни виси със страшна мощ.
- Всъщност атлетиката съумя ли изобщо да излезе от рецесията на този скандал?
- О, да. И бяхме подготвени да създадем летящ старт, в случай че не бе пандемията. Върнахме доверието на хората, на сътрудниците си. Много скърбя, че тъкмо в този момент се случи тази рецесия, тъй като щяхме да покажем на света едно ново лице на спорта. Чисто и неопетнено. Да, имаме проблеми, които би трябвало да се вземат решение, само че множеството към този момент са зад нас.
- В тази обстановка, откакто има заплаха доста руснаци да станат “свободни агенти”, няма ли да притеглим някого да се състезава за България?
- Това към този момент е извънредно мъчно след последните промени, които направи международната федерация. Пък и персоналното ми мнение е, че това не може да бъде политиката на една национална федерация. Един човек, който не знае песните ти, не е ял от храната ти, няма по какъв начин да съставлява страната ти. Клубната политика е друго нещо. Клубовете имат право да вземат независими решения.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ