Водещите – между позата и знанието
Добрите публицисти знаят два пъти повече от това, което приказват. Лошите публицисти знаят два пъти по-малко от това, което приказват. Това ни говореше обичаният професор Боршуков в Университета. Освен това ни споделяше, че от публицистиката би трябвало да си тръгнеш, преди тя да си тръгне от теб. Така постъпи Мариана Векилска, която напусна БТВ, с цел да отиде в Брюксел. Бързо я не помниха за сметка на нейната заместничка Алекс, която бе представяна и интервюирана в продължение на цяла седмица. Хвалиха я и Антон Хекимян, и Венелин Петков, а новата й партньорка Жени Марчева благосклонно разкри „ Ти си красива и интелигентна “. Самата Алекс приказва толкоз възторжено за новото си занятие, че мярката бе надхвърлена. Помислих си по какъв начин ще се усеща, в случай че не дай боже, не се оправи и си тръгне. За тръгващите си никой не приказва. Затова промените би трябвало да се вършат гладко, с цел да няма разтърсвания. Ако да вземем за пример се стигне до промяна на Жени Марчева, на нейното място да вземем за пример умерено може да пристигна Ани Цолова, която няма потребност от никакво показване. А за образец на подправена поза може да послужи „ Господарите на ефира “, които показват нещата все едно малките екрани се бият за тях, а не че са опозорени.
При Жени Марчева скоро гостува Найо Тицин, който кореспондентът в Париж Деси Минчева постоянно загатваше в своите репортажи за митингите във френската столица. Предположих, че Найо най-сетне снима като оператор същински митинги, а Деси постъпва колегиално. Найо бе показан и в един от репортажите – със синя каска и с маска, всичко както би трябвало. Спомням се, че той бе снимал с любителска камера по улиците на София през нощта на 10 против 11 януари 1997 година, след обсадата на Народното събрание. Когато гледахме с Иван Костов в „ Панорама “ репортажа на Найо, водачът на опозицията несъзнателно сподели „ Но то нищо не се вижда. “ А по време на митингите против Орешарски през 2013 година Найо някак си на игра измисляше атрактивни акции, които полицията наблюдаваше равнодушно. Сега в Париж няма игра, няма смешки. Радвах се за Найо, който в този момент разказваше по какъв начин се снима в Париж през тези дни. Засечката пристигна, когато водещата изиска мнението му за самите митинги.
И тогава Найо изясни авторитетно, че тези митинги са дирижирани от Москва. Колко обикновено, безпочвено, лишено от всякаква логичност. Това са разсъждения, каквито и в кварталната френска механа няма да прозвучат. Французите въпреки всичко имат национално достолепие. Не можеш да приписваш личните им митинги и революции на други. Известни са политическите убеждения на Найо, само че такава обикновена агитация звучеше неуместно. Ех,бедни Найо, да си бе останал единствено оператор, а не да се излагаш.
Но да разтеглим рамката. Тези дни патриотичната общественост в нашето родно място е обзета от войнствена възбуденост. Ще нападаме и ще превземем… не, не Истанбул, а Брюксел ще превземаме. Износ на митинги ще вършим. След като създадохме протести-менте, които бяха предопределени за компрометиране на същинските митинги, откакто преминахме към „ митингите на работодателите “, към този момент изнасяме митингите на открито и ще окупираме със стотици тирове Брюксел, столицата на Европейски Съюз. Начело ще бъде дребният челник Джамбазки, който дава отговор за дислокацията, ще взе участие и български министър, както и български евродепутати. Досега по площадите на Брюксел събирахме очите на минувачите с български хора, байраци, с всичко, което показва българския родолюбив взрив „ Българи, юнаци. “ А минувачите не можеха да си обяснят на какво от горната страна тези българи тупат крайник по земята в някакъв чудноват такт, откакто се оплакват, че са една от най-бедните европейски страни, че са един от най-нещастните и онеправдани нации. Питаха се, както се запитвам и аз. Може би това е изблик на дълго потисканото национално самочувствие и възкресение на изконните български самовнушения, че сме най-героичните, най-силните, най-красивите. Нещо като „ булгар-булгар. “И ето, че в този момент нахлуваме с тирове в столицата на обединена Европа. И какво ще реализираме? Ще повярват ли жителите на Европа, че протестираме, тъй като водачите ни не желаят да спят в хотели, а в кабините и да не си вървят понякога при фамилиите? Този разкош нас ни онеправдава. Еврочиновниците желали да разорят нашите компании, с цел да ги вземат нашите водачи на работа в техните компании. Как да схванат, че бедният човек е постоянно прекаран.
Пък в случай че не ни схванат, най-малко Джамбазки ще си вдигне увехналия рейтинг за изборите.
Остава необяснимо, за какво нашите малките екрани не отделиха нужното внимание на галактическия успех на Китай, който първи изпрати транспортен съд на противоположната страна на Луната. Дори картофи ще сади там. Ако продължат сполучливо амбициозната си стратегия, китайците ще станат номер едно в завоюването на космоса. Междувременно Китай си изиска и Тайван и съобщи, че е подготвен и на военно решение на този проблем. И до момента в който се питаме в годишните обзори къде ще стартира идната война, Албания и Косово оповестиха, че границата сред тях към този момент не съществува. “ Велика Албания към този момент добива очертания. На Балканите замириса на барут.
Българска социалистическа партия зове публицистите
На среща с медийните началници и определени водещи публицисти Корнелия Нинова прикани сътрудниците да бъдат смели в отстояването на истината. Ако присъствах на срещата, щях да запитам лидерката на основната опозиционна мощ, за какво Българска социалистическа партия нито един път не отбрани някой от уволняваните публицисти, без оглед на това дали са свързани с нейната партия? Защо не употребява парламентарните си права да отстоява свободата на медиите при всяко крещящо нарушаване? Не е ли това непрекъсната грижа на една демократична партия?
При Жени Марчева скоро гостува Найо Тицин, който кореспондентът в Париж Деси Минчева постоянно загатваше в своите репортажи за митингите във френската столица. Предположих, че Найо най-сетне снима като оператор същински митинги, а Деси постъпва колегиално. Найо бе показан и в един от репортажите – със синя каска и с маска, всичко както би трябвало. Спомням се, че той бе снимал с любителска камера по улиците на София през нощта на 10 против 11 януари 1997 година, след обсадата на Народното събрание. Когато гледахме с Иван Костов в „ Панорама “ репортажа на Найо, водачът на опозицията несъзнателно сподели „ Но то нищо не се вижда. “ А по време на митингите против Орешарски през 2013 година Найо някак си на игра измисляше атрактивни акции, които полицията наблюдаваше равнодушно. Сега в Париж няма игра, няма смешки. Радвах се за Найо, който в този момент разказваше по какъв начин се снима в Париж през тези дни. Засечката пристигна, когато водещата изиска мнението му за самите митинги.
И тогава Найо изясни авторитетно, че тези митинги са дирижирани от Москва. Колко обикновено, безпочвено, лишено от всякаква логичност. Това са разсъждения, каквито и в кварталната френска механа няма да прозвучат. Французите въпреки всичко имат национално достолепие. Не можеш да приписваш личните им митинги и революции на други. Известни са политическите убеждения на Найо, само че такава обикновена агитация звучеше неуместно. Ех,бедни Найо, да си бе останал единствено оператор, а не да се излагаш.
Но да разтеглим рамката. Тези дни патриотичната общественост в нашето родно място е обзета от войнствена възбуденост. Ще нападаме и ще превземем… не, не Истанбул, а Брюксел ще превземаме. Износ на митинги ще вършим. След като създадохме протести-менте, които бяха предопределени за компрометиране на същинските митинги, откакто преминахме към „ митингите на работодателите “, към този момент изнасяме митингите на открито и ще окупираме със стотици тирове Брюксел, столицата на Европейски Съюз. Начело ще бъде дребният челник Джамбазки, който дава отговор за дислокацията, ще взе участие и български министър, както и български евродепутати. Досега по площадите на Брюксел събирахме очите на минувачите с български хора, байраци, с всичко, което показва българския родолюбив взрив „ Българи, юнаци. “ А минувачите не можеха да си обяснят на какво от горната страна тези българи тупат крайник по земята в някакъв чудноват такт, откакто се оплакват, че са една от най-бедните европейски страни, че са един от най-нещастните и онеправдани нации. Питаха се, както се запитвам и аз. Може би това е изблик на дълго потисканото национално самочувствие и възкресение на изконните български самовнушения, че сме най-героичните, най-силните, най-красивите. Нещо като „ булгар-булгар. “И ето, че в този момент нахлуваме с тирове в столицата на обединена Европа. И какво ще реализираме? Ще повярват ли жителите на Европа, че протестираме, тъй като водачите ни не желаят да спят в хотели, а в кабините и да не си вървят понякога при фамилиите? Този разкош нас ни онеправдава. Еврочиновниците желали да разорят нашите компании, с цел да ги вземат нашите водачи на работа в техните компании. Как да схванат, че бедният човек е постоянно прекаран.
Пък в случай че не ни схванат, най-малко Джамбазки ще си вдигне увехналия рейтинг за изборите.
Остава необяснимо, за какво нашите малките екрани не отделиха нужното внимание на галактическия успех на Китай, който първи изпрати транспортен съд на противоположната страна на Луната. Дори картофи ще сади там. Ако продължат сполучливо амбициозната си стратегия, китайците ще станат номер едно в завоюването на космоса. Междувременно Китай си изиска и Тайван и съобщи, че е подготвен и на военно решение на този проблем. И до момента в който се питаме в годишните обзори къде ще стартира идната война, Албания и Косово оповестиха, че границата сред тях към този момент не съществува. “ Велика Албания към този момент добива очертания. На Балканите замириса на барут.
Българска социалистическа партия зове публицистите
На среща с медийните началници и определени водещи публицисти Корнелия Нинова прикани сътрудниците да бъдат смели в отстояването на истината. Ако присъствах на срещата, щях да запитам лидерката на основната опозиционна мощ, за какво Българска социалистическа партия нито един път не отбрани някой от уволняваните публицисти, без оглед на това дали са свързани с нейната партия? Защо не употребява парламентарните си права да отстоява свободата на медиите при всяко крещящо нарушаване? Не е ли това непрекъсната грижа на една демократична партия?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ