Добрич. Родолюбиви българи организираха експедиция, поредна и не последна, в

Добрич. Родолюбиви българи проведоха експедиция, поредна и не последна, в Северна Добруджа, като посетиха места, запазили и до през днешния ден българския дух, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна. Акцент бе поднасянето на цветя на паметната плоча на Васил Левски, поставенa преди време от други родолюбиви българи на фасадата на постройката на едновремешното учебно заведение в село Еникьой, през днешния ден Михаил Когълничану. Там се намира и дребна старинна черква „ Св. Троица “, за която се знае, че в нея Апостолът е пял по време на служби. Първото място, което групата, показана от поданици на разнообразни места в Приморска Добруджа като Добрич, Варна, Провадия и Балчик посети, бе скален манастир край село Мурфатлар. Според историци допуска се, че е зародил при започване на X век. Открит е през 1926 година по време на откриване на фабрика за извличане на варовик, при осъществяване на изкопни работи. Това сподели историкът Радослав Симеонов, който дружно с различен собствен сътрудник историк и понастоящем народен представител от Добрич – Йордан Йорданов, бяха водачи на експедицията. Вътре в този скален манастир има четири църкви, две отшелнически килии и гробище. На процедура това е отбор от разнообразни по предопределение пространства и обекти. По стените и в наши дни могат да бъдат видяни надписи кирилски букви, както и изписани кръстове и фигури. В наши дни скалният манастир е бетониран, с цел да бъде защитен от атмосферни въздействия и макар, че към него водят типичните за Румъния пътни табели за културно-исторически обекти, скалният манастир публично не е отворен за визити на туристи. Траян Клеанте от Историческия музей в румънския град Констанца посрещна и приветства българските посетители на този обект. Следващото място, което експедицията посети и до което не води никаква указателна табела, е интернационално Военното гробище „ Мирчо Стари “ край село Мирча вода. Любопитен факт е, че там е бил заровен майор Георги Векилски, само че по-късно тленните му остатъци са пренесени. Групата от родолюбиви българи сервира цветя на паметния знак във Военното гробище, където има заровени войни и от други националности и за което се грижат румънски монахини. Военното гробище край Мирча вода е второто българско гробище в Румъния по-късно в Букурещ, в което са заровени костите на българските бойци, сражавали се против северната ни съседка по време на Първата международна война през 1916 година 168 единични български гробове са ситуирани в българския бранш на Военното гробище край Мирча вода. Експедицията посети град Бабадаг, който е бил административен център на Добруджа от XV до към средата на XVII век. „ Това е най-българският град в Северна Добруджа, 100% българи е имало в него. Доказателство за това е фактът, че в края на Първата международна война в Бабадаг се организират съвещанията на Великият добруджански събор (когато се събират българи от цяла Добруджа и желаят тя да остане единна и в границите на България). В града излиза и вестник „ Добруджа “, който ние историците употребяваме и от който научаваме кои са българите, откарани в лагерите в Молдова “, сподели Радослав Симеонов. В Бабадаг има черква. Тя носи името „ Св. Димитър “. В двора ѝ съгласно изследвания се е намирало българско военно гробище, това сподели Радослав Симеонов. В него са заровени към 25 български войни и няколко офицери. Те умират в края на месец декември в боевете за освобождение на Бабадаг, който се явява последната фаза от освободителния поход на Трета българска войска. В наши дни към момента е непокътнато надгробие в църковния двор, на което може да бъде видяна кирилска писмен знак. В съседство се намира гроб на българин – Петър Тодоров, роден в Шумен, само че живял в Бабадаг и умрял прекомерно млад. Надгробната плоча е типичен образец на възрожденска погребална лирика, със непокътнат кирилски надпис. Следващата стъпка по маршрута на родолюбието е село Еникьой. Там през 2011 година по самодейност на Вътрешна македонска революционна организация бе сложена паметна плоча на Васил Левски, който прекарва една зима в селото, учителствайки и пеейки в църковния хор. Именно това е мястото, където Левски се е срещнал със Стефан Караджа и от където е поддържал връзка с революционния комитет в град Тулча. Журналистът Пламен Николов описа, че даже и в наши дни по-старото потомство в селото помни и споделя за Апостола. Легендата споделя, че е учел децата на физически извършения, на добродетели, даже мълвата гласи, че има засадени от него няколко дървета в покрайнината. Сега бившето българско учебно заведение в селото действа като медицински пункт. Недалеч се намира и остарялата черква на село Еникьой, която пази загатна за Дякона. Вътре са непокътнати истински икони от 1866 година, уточни Радослав Симеонов. Иконографисването е на тревненските майстори татко и наследник – Захария Цанюв и Цаню Захариев. След този къс престой Левски отпътува за Румъния, където става знаменосец на четата на Панайот Хитов. Църквата към този момент не е настояща и е застрашена от съсипия, по тази причина и локалната администрация насочва искане до българската страна за подпомагане тя да бъде опазена. Експедицията посети също терен на българско военно гробище край село Аджи мочур. Военното гробище е основано и осветено през 1918 година, цялата му повърхност е опасана с каменна ограда и маркирана с два стълба, на които има кръст за смелост. По време на сраженията край селото е имало полева болница, която е обслужвала българските елементи, описа Радослав Симеонов. По думите на експерта Регионалният исторически музей в Добрич разполага с снимки оттогава. В центъра му се е издигал величествен монумент, който през предходната година бе реставриран. Участниците в експедицията посетиха в град Тулча църквата „ Св. Георги “, в чийто двор могат да се видят гробовете на едни от огромните донори българи в предишното. Бе посетена и къщата в Тулча, където е живял Стефан Караджа и където е сложена паметна плоча. Преди това експедицията се насочи и посети средновековната цитадела „ Енисала “ (в превод Ново село), заобиколена от изящен и спиращ дъха пейзаж. Крепостта е издигната на каменист рид, в подножието на Бабадашката планина, сред две езера – Черноморското езеро лагуна „ Разим “ и Бабадашкото езеро. Родолюбивите българи посетиха църквата „ Св. Атанас Летний “ в село Никулицел. За нея се твърди, че тя е най-старата настояща българска черква в Добруджа, прилича като архитектура и проект, само че в смален мащаб Боянската черква. Предполага се, че е градена през XIV век. Фреските вътре по един безапелационен метод демонстрират паметта за българщината. Следваща стъпка бе мястото, за мнозина наречено люлката на българската страна, познато като Онгъла (първото поселение на Аспаруховите българи след заселването им на Долни Дунав през втората половина на VII век), където е бил укрепеният лагер на Аспарух и където през 680 година се е състояла борбата с армията на византийския император Константин IV Погонат. Местността е извънредно вдъхновяваща със своята подковообразна форма и с легендите за нея. В непосредственост до село Никулицел се намира манастирът „ Кокош “, поклонническо място в наши дни, което се смята за първия български манастир, построен в Добруджа, при започване на XIX век. Последният обект в експедицията бе родната къща на поета Панайот Станчев или прочут в северната ни съседка като Панаит Черна. Негова родственица посреща под чардака гостите на къщата-музей, която пази богат снимков и документален материал за живота и личността на румънския народен стихотворец, живял във времето 1881 – 1913 година Българинът е роден в село Черна, Мачинско. Изминатите стъпки по пътя на българския дух и история не участват в туристически справочници и рекламни брошури, само че биха могли да бъдат изминати от българи от разнообразни генерации, за среща с нашата родова памет, с цел да пребъде българското съзнание и да бъде съхранена българската просвета. В тази концепция се сплотиха участниците в експедицията, хора с разнообразни специалности и обществен статус, само че обединени от любовта към Родината.
Жулиета НИКОЛОВА