Добрич. . Български камерен оркестър - Добрич ще отбележи 120

Добрич. . Български камерен оркестър - Добрич ще означи 120 годишнината от рождението на Панчо Владигеров с концерт „ Славянска музика “, съобщи кореспондентът на Радио „ Фокус ” – Варна . Програмата включва Леош Яначек - Сюита за струнни; Антонин Дворжак - 2 валса оп. 54, Славянски танц в Ми минор и Хумореска оп. 101, № 7; Йозеф Сук - Мечтание, Панчо Владигеров - 4 танца. Панчо Хараланов Владигеров е роден в Цюрих на 13 март 1899 година Само два месеца след раждането на близнаците Любен и Панчо, семейство Владигерови се връща в родния град Шумен, където минават детските години на композитора. Първите си уроци по пиано получава от майка си, а по-късно стартира да взима уроци от Паула Вайсман, пианистка, близка на фамилията му. След гибелта на бащата майката се мести с двете си деца в София, където музикалното обучение на Панчо Владигеров стартира в Частното музикално учебно заведение. Големият чешки музикант и създател на клавирната школа в България Хенрих Визнер му преподава пиано, а доктрина на музиката учи при известния в епохата композитор Добри Христов. По това време Владигеров прави първи опити в композирането. Заедно с брат си и майка си Панчо Владигеров отпътува за Берлин и от 1912 до 1915 година учи комбинация и пиано в Държавното висше учебно заведение в немската столица при Хайнрих Барт и Паул Юон, след което се образова в Академията по изкуствата в същия град. Учи пиано при Леонид Кройцер и комбинация при Фридрих Гернсхайм и Георг Шуман. Завършва Академията с отличие през 1922 година. Още като студент има първите си огромни триумфи. Два пъти печели Менделсоновата премия, която е годишно отличие, което се дава от композиционния отдел на Академията. Първия път премията е за „ Концерт за пиано и оркестър Nr. 1 “, a втория път – Трите импресии за оркестър из оп. 9 - „ Копнеж “, „ Страст “ и „ Изненада “. В началото на креативната си кариера Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин. Това е огромен акцент в житейския му и креативен път. В продължение на 11 години Владигеров написа музика за спектаклите на огромния немски режисьор, поставяни в „ Дойчес Театър “ в Берлин и „ Театър ан дер Йозефщад “ във Виена. В този интервал написа музиката към „ Цезар и Клеопатра “ на Шоу, „ Сънна игра “ на Стриндберг, „ Юдит “ на Хебел, „ Тебеширеният кръг “ на Клабунд, „ Юарец и Максимилиан “ на Верфел, „ Много звук за нищо “, „ Венецианският търговец “ и „ Дванайсета нощ “ на Шекспир. До 1932 година Владигеров живее в Германия. Макар и надалеч от родината той основава ярки народностни творби, които притеглят вниманието на европейската музикална общност. Изпълнената за пръв път на 27 януари 1923 година Рапсодия „ Вардар “ печели необятна интернационална популярност. Първоначално композиторът я основава като произведение за цигулка и пиано. Той доста постоянно концертира дружно с брат си Любен, който е цигулар. Огромният триумф, с който двамата извършват „ Вардар “, подтиква композитора да оркестрира творбата. В този интервал Владигеров основава Концерта за цигулка, Втория концерт за пиано и оркестър, цикъла пиеси за пиано „ Седем екзотични прелюдии “, „ Класично и сантиментално “, редица пиеси за цигулка и други принадлежности. Концертира със свои произведения в Германия, Франция и България. През 1932 година Панчо Владигеров се завръща в България и става професор по пиано и комбинация в Музикалната академия, където работи в продължение на повече от 40 години. Обогатява жанрово творчеството си с творби като операта „ Цар Калоян ”(1936), която е поставяна и в чужбина, Симфония №1 (1939), Концерт за пиано и оркестър №3 (1937), „ Импровизация и токата “ (1942), балета „ Легенда за езерото “ (1946), „ Концертна фикция за виолончело и оркестър “, „ Еврейска поема “, „ Люлински импресии “, клавирните миниатюри „ Шумен “ „ Епизоди “ и „ Акварели “. На 3 октомври 1937 е изпълнен за пръв път Третият концерт за пиано и оркестър. В този интервал Владигеров написа и Първата си симфония в Ре мажор, Струнен квартет в Сол мажор, „ Четири румънски симфонични танца “. Превръща двете пиеси за пиано „ Импровизация “ и „ Токата “ в ярки оркестрови произведения. Като пианист от висока класа Владигеров основава над 60 пиеси за пиано, включени в 14 опуса. Повечето от тези произведения носят програмни заглавия и са безусловно удостоверение за ненадминатите умения на композитора и търсенето на единение сред техника и наличие. Клавирните произведения на Владигеров носят общия белег на цялото му творчество – изразителен изказ с виртуозен искра или гладко описателен, граничен с елегичност и емфатичен лиризъм. Въпреки че демонстрира желание към симфоничната музика, Владигеров основава и доста вокално-инструментални произведения с висока художествена стойност. В интервала от 1936 до 1942 година той е представител за България в Постоянния съвет за интернационално съдействие на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949, член е на жури на влиятелни интернационалните състезания. След Втората международна война Владигеров написа Симфония №2 „ Майска “ (1949), увертюрата „ Девети септември “ (1949), както и всеобщи хорови песни. През 1968 година Панчо Владигеров получава влиятелната премия на Виенския университет „ Готфрид декор Хердер ” за принос в европейското културно завещание. Композиторът работи дълго като професор по комбинация в Музикалната академия в София, която от 1995 година носи неговото име. Създава професионална композиторска школа и възпитава цяло потомство композитори като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Красимир Кюркчийски, Александър Йосифов, Юлия Ценова, Георги Костов, Константин Илиев. За огромния му принос за развиването на българската музикална просвета, Владигеров е почетен с всички най-високи държавни оценки. Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 година в София. Интонационната линия на творбите на Владигеров е в директен контакт с градския фолклор, само че пречупен през призмата на неговия персонален почерк. В музиката му съществува, въпреки и не директна, връзка с късния романтизъм и импресионизма. Първите български композитори Емануил Манолов, Панайот Пипков, Добри Христов, Маестро Георги Атанасов имат задачата да положат началото на културния музикален живот и да основат основа за насърчаване на традиция. Следващото потомство музиканти, измежду което създатели като Владигеров, Пипков и Големинов приближава българската музика до езика на актуалното международно творчество. Панчо Владигеров заема централно място в развиването на българската композиторска школа. Творчеството му се отличава с търсения в музикалната форма от песента до операта, балета, симфонията и инструменталния концерт. Той е ослепителен оркестратор, който вгради фолклора и европейските течения в подтекста на своите хрумвания. Балетът „ Легенда за езерото “ е измежду огромните постижения на майсторството на композитора. Той приковава вниманието с присъщата за композитора звукова помпозност, с драматизма, реализиран с огромни контрасти, с широтата и мащаба на звученето си.
Жулиета НИКОЛОВА