Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар

Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември остарял стил) 1833 година в Шумен в фамилията на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Учи цигулка при унгарския бежанец Михай Шафран. Свири на флейта, китара и малко на пиано. От 1851 година взе участие като цигулар в първия български оркестър, който е учреден от Михай Шафран. Завършва френския лицей „ Сен Беноа “ в Цариград (1856 – 1858). През целия си живот е преподавател – изначало в Шумен (1858 – 1864), където стартира обществено-политическата си активност като уредник на така наречен „ млади “ в черковната битка и като читалищен деятел. Въвежда като образователни предмети на българска история и нотно пеене. Автор е на учебници по българска история, българска граматика и книжовност, една христоматия, а през 1859 година сформира училищен хор, изпълняващ двугласни, тригласни и четиригласни всемирски и духовни песни. Съставя и управлява оркестър от 14 – 15 възпитаници и преподава частни уроци по цигулка, флейта и китара. След напускането на Шафран на Шумен през 1861 година, Войников поема управлението на оркестъра. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864 – 1870) и в Гюргево (1871 – 1873).
През 1860 година Добри Войников издава „ Сборник от всякакви съчинения “, антология на френската литература, която провокира полемики в печата сред франкофили и русофили. По-късно разгласява „ Кратка българска история “ (1861) и „ Ръководство за книжовност “ (1874), която е посочена за един от най-хубавите мостри на българската литературна доктрина от 1870-те години.
Роден е Панайот Пипков, български композитор и капелмайстор
Той е роден на 21 ноември 1871 година в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и написа стихове. Участва в лю...
През зимата на 1865 година Войников провежда в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Пише драми и комедии, както и музика за тях. Директор е на първичното българско учебно заведение в града, което съумява да издигне в класно. В интервала 1867 – 1870 година издава вестник „ Дунавска зора “. През 1869 година става един от учредителите на Българското книжовно сдружение (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 година продължава театралната си активност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 година, откакто приема съветско гражданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) става шеф на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк „ Дружба “ във Велико Търново до гроба на Колю Фичето.