- Добре дошъл! – поздрави го администраторът. – Каква е

- Добре пристигнал! – поздрави го админът. – Каква е вашата молба? Каква работа си търсите?

- Аз – рече посетителят – работа си имам. Ама желая да напусна, да стартира нещо друго, че това към този момент не се устоя. Някакви курсове или каквото там имате – подготвен съм на всичко. Просто си диря мястото.

Администраторът разлисти досиетата пред себе си.

- Да стартираме изначало. Вие в този момент си имате работа, само че желаете да я промените, като се запишете при нас, в бюрото за преквалификация на хората. Каква е вашата специалност?

- Журналист съм.

- Ха! – съвсем се зарадва чиновникът. – Вие сте първият, който влиза при нас. Какво толкоз е станало, нормално за вашата специалност има огромен напор?

Човекът сви плещи.

- Наплив и в този момент има, но специалност няма.

- Аз – продължи той – от години проследявам работата на държавното управление – снимане, писане, приказки. Отразявали сме триумфи, достижения, неудачи – всичко. Но нещата започнаха да се трансформират. Първо – спряхме да отразяваме неудачите. Пишехме и снимахме единствено за триумфите и бъдещите планове на властта.

Администраторът подвигна глава:

- Сами ли решите това, или ви го подредиха?

- Първо ни намекнаха, че триумфите на властта са невероятни и за тях е нужно да отделяме заслуженото време и място. После ние сами се досетихме кой е верният избор и започнахме да замазваме ситуацията.

- Колко дълго продължава това?

Човекът махна с ръка.

- Не питай! После право в очите ни рекоха, че държавното управление е безгрешно и всеки, който е на друго мнение – да се усеща свободен, да си търси работа. И най-важното – когато министър-председателят дава брифинг, никой не трябва нищо да го пита?

Администраторът спря да написа и подвигна глава.

- Че може ли по този начин – публицисти без въпроси?

Човекът делово изясни:

- Казаха ни, че министър-председателят доста добре знае какви ще бъдат нашите въпроси и по тази причина не трябва да губим времето му. Той напряко ще ни даде отговорите, а ние единствено да записваме. Така спряхме да питаме премиера за каквото и да е, само че записвахме всичките му отговори.

- Шантава работа! – рече админът.

- Да – съгласи се посетителят. – Тъкмо свикнахме с този нов жанр на работа власт-журналисти и пуснаха ново разпореждане: Вече ще идвате без камери и микрофони! Нямате потребност от тях. И по този начин до през вчерашния ден – ние стояхме, слушахме и не спирахме да пишем за триумфите на властта и бъдещите проекти на управата ни.

- Какво толкоз стана през вчерашния ден?

- Вчера ни споделиха, че в случай че желаеме да продължим да бъдем кореспонденти, които отразяват работата на държавното управление, ще би трябвало да идваме към този момент и без бележници и писалки. Преди всяка конференция щели да ни събличат голи и да ни претърсват да нямаме скрити камери или микрофони по себе си. И който не съблюдава това – остава на улицата, без пропуск. Сили нямам, без душа останах. Ето за това съм тука!

Администраторът затвори досиетата пред себе си.

- Може да ви предложим курс за бърза подготовка, новите ни способи оказват помощ на десетки хора. Само след броени дни всичко във вашия живот ще се промени. Всеки намира място под слънцето.

- И какво ще стане с мен? – попита индивидът.

- Предвид спецификата на вашия поминък – рече админът – може да ви преквалифицираме единствено в едно. В камък.

- Камък? Не може ли…

- Не – не отстъпи чиновника – с вашата рутина, устойчивост и закалка, може да заемете единствено това място – на един камък, само че не крайъгълен, с цел да не се възгордеете! Лесно ще стане, имаме дипломиран личен състав. Знам, не е влиятелно, само че пък ще си живеете живота. Хората не осъзнават това и с години страдат и се мъчат, преди да се извърнат към някого за помощ. А място има за всички, някой са одушевени, други не, само че ние никого не връщаме.

- Добре! – съгласи се посетителят. – Сигурно ли е, че като камък ще бъда надалеч от властта?

Администраторът почтено му отговори:

- Е, това не мога да подсигурявам.