Милосърдните искания на сестрите
Добре че към този момент не назовават медицинските сестри " милосърдни ", както в предишното, тъй като щеше да е доста смешно. Милосърдието е нещо друго. То е на първо място непретенциозно и смирено. А никаква невзискателност и никакво примирение нямаше в сцената, която видях в петък по малкия екран и която ме наведе на мислите, които ще споделя в този момент. Сцената беше следната: жена в червен анорак, клекнала на перваза на някакъв прозорец и с по един мобилен телефон във всяка ръка, викаща:
" Снимайте!... Снимайте!... Снимайте!... "
И вярно: в случай че малките екрани не ни снимат, няма смисъл да се хàбим. После стана ясна историята с барикадирането в постройката на Народното събрание, която няма да описвам, тъй като всички я знаят. Ще отбележим единствено изказването на рехабилитаторката от " Пирогов " Бойка Атанасова (обикновено виждам да не загатвам имена на хора в такива случаи, само че в този момент мисля, че иска ми се разсърди, в случай че я лиша от гласност и слава) при излизането ѝ от постройката:
Аз в тази постройка ще вляза някой ден, само че с Калашник. Не съм терористка, не съм нестабилна, само че някой ден това ще се случи. Един ден Народният съд ще се върне, ще има национални присъди, нека да съм жива, с цел да вземам участие! "
И тъй като настояването за национален съд и разстрели е по-скоро политическо, в сравнение с икономическо или синдикално, стана ми любопитно. Че става дума само за политика се удостовери и от събитието, че надали не до момента в който рехабилитаторката към момента висеше от прозореца, в пленарната зала на Парламента (и в навечерието на конгреса, който ще взема решение ориста ѝ) Корнелия Нинова се изрече:
" Случилото се с медицинските сестри е невиждан акт на обезсърчение ".
Изказване, явно приготвено авансово със усърдие и опитност. Забележете речника: " обезсърчение ", " укрепление ", " ескалация ", " неистини ", " правдивост ", " бедност ", " неуспех ", " воля ", " надменност ", " цинизъм ", " изтощение "... Звучи ли ви познато? Има си цяла просвета за политическите речи, независим дял от риториката.
На собствен ред главнокомандващият Радев, който, до момента в който всички ние с паника броим мигрантите на границата и тръпнем пред апокалиптичните кошмари на ковид, е на посещаване в Албания, се обади оттова, че:
" НСО (което е под негово командване - б.м.) би трябвало да работи съгласно своите указания за защита на такива чувствителни обекти, само че това не е проблем на сигурността, а бездънен систематичен проблем на българското опазване на здравето. "
Не, окупирането на Парламента е проблем на сигурността и на нищо друго. Като видяха, че става сеир, бързо изпратиха Джок Полфрийман (той за какво е на независимост?) да се причисли към митинга на сестрите, евентуално като представител на демократичната общественост. Присъедини се и Николай Колев Босия, само че към момента не е почнал да гладува. Това е в общи линии ситуацията.
Странно обаче по какъв начин уредниците и участниците в акцията се мъчат да ни убедят, че акцията не е политическа, не е част от масирания поход за срутване на държавното управление, а има стопански и обществени претенции. Исканията са отправени към " уважаемите господа ръководещи " (къде е тук джендър салдото, няма ли дами ръководещи?), както написа в документа. Забележете фигурата " г-да ръководещи ". Кои са ръководещите? Това са " ТЕ ", неприятните, политиците, богаташите, " властимеющите "... Защо настояванията не са адресирани до министър-председателя, до Народното събрание или дори до Конституционния съд? Защото не са от компетенциите на нито една от тези институции. И тъй като те в действителност не са адресирани до никоя институция, а само до медиите и посредством тях - до предразположените към отвращение и ропот маси. Ето ги прочее и самите претенции:
Без търговски сдружения в опазването на здравето . И аз считам, че не е добре лечебните заведения да са търговски сдружения. Ето едно рационално предложение, което единствено ще пострада, сложено от висящи от прозорците медицински сестри - рехабилитаторки. Аз също мисля, че лечебните заведения не трябва да са търговски сдружения, тъй като по този начин, даже съгласно Търговския закон, техните шефове са длъжни да ги управляват с " грижата на положителни стопани ", т.е. при всяка опция да обезпечават оптималната комерсиална облага. А задача №1 в болничното заведение не трябва да е комерсиалния баланс, а лекуването и здравето на болните, даже с цената на загуби. Но преди, когато не бяха търговски сдружения - та какво, да не бяха по-хубави? Докато не се промени индивидът от вътрешната страна, нищо друго не може да се помени към положително - към този момент ставам скучен да го дублирам. Това не става с маскирана като синдикализъм партизанщина.
Еднаква заплата за всички специалности за здравни грижи, без значение от местоработата или собствеността на болничното заведение (две минимални заплати) . Удивително! Дори и при комунизма служащите имаха разряди и взимаха разнообразни заплати. Какво да кажат да вземем за пример търговците? Има приказно богати търговци и търговци, които едвам свързват двата края в магазинчетата си. Кой е справедливият метод да ги изравним по благосъстояние? Възнаграждението на индивида е част от плода на общия труд, в който взе участие, а не е нещо, което му се поставя по принцип, само че някаква зла капиталистическа мощ отхвърля да му даде. Но при сестрите е друго, те могат да си разрешат обществени гневни прояви. Те са специалност, която може да си разреши да изнудва. Колко други специалности не са удовлетворени от заплащането си, обаче в случай че увиснат от прозорците на партийния дом, никой няма да им обърне внимание?
Допълнителните съглашения и техните размери да бъдат по регламентирани правила според от натовареността . Към кого е това искане? Когато сестрите са на държавна работа - окей. Но когато са на общинска или частна? Как държавното управление да се меси в връзките им с работодателите? Или те желаят безспорен надзор на страната посредством изпълнителната власт във всяка област и на всеки стадий от стопанския живот? Не се ли наричаше това тоталитаризъм? Не беше ли премахването на тоталитаризма най-голямото ни достижение през 20 век? Или носталгията по калашниците и " националните " съдилища в действителност е носталгия по тоталитаризма?
Връщане на медицинските стандарти . Какво значи връщане? Откъде да се върнат? Бърз взор демонстрира, че сега има 47 медицински стандарта, написани на уеб страницата на Министерство на здравеопазването. Друг е въпросът до каква степен те са съответни, това аз не мога да преценява. Друг е също и въпросът, до каква степен тъкмо тези пет протестиращи сестри ги покриват. Стар закон на синдикализма е, че най-страстно стачкуват и се борят за права и правдивост най-калпавите служащи.
Нощен труд по часово възнаграждение - 3 лева на час . Ето, това е едно типично икономическо искане. Обаче то следва да се насочи към съответния шеф посредством съответния профсъюз, а не към " господа ръководещите ". Как сестра в частна клиника ще желае от държавното управление да дефинира размера на заплащането на нощния ѝ труд? Как ще се почувства сестра с висока заплата, в случай че пристигна държавното управление и каже на работодателя ѝ: ти няма да ѝ плащаш към този момент толкоз, с цел да има за оная, дето виси от прозореца?
Колективен трудов контракт на национално равнище наложително за всички структури в опазването на здравето . Колективният трудов контракт в бранш " Здравеопазване " от 2018 година (по-нов не виждам да има) е сред работодателите (6 бр. организации) и синдикатите (2 бр.), а страната " участва " при подписването в лицето на здравния си министър. В член 1 (2) на документа написа: " С този отраслов групов трудов контракт (ОКТД) не могат да се договарят условия по-неблагоприятни за служащите и чиновниците от плануваните в нормативен акт от националното законодателство или интернационален акт, утвърден и влезнал в действие за Република България ". Следователно, в случай че има проблем, то той е законодателен и следва да се стачкува пред Парламента. Странно по какъв начин Мая Манолова, бидейки божем правист, е пропуснала да изясни това на медицинските си сестри. Нали е неразделно до тях във всички несгоди!
Възможност за регламентирана, независима сестринска процедура . Ето това тук не го разбирам напълно. Мигар в този момент, в случай че някоя сестра реши да стартира работа в частен зъболекарски кабинет, някой ще я спре? Пък и за такова нещо стачкува ли се? Протестира се, в случай че до момента някой с кървави репресии им е пречил да имат независима сестринска процедура и ситуацията е станало в действителност към този момент нетърпимо. Тогава се стачкува и се търсят калашници.
Промяна в категория на труд . Според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране сестрите попадат в трета категория, най-общо казано - " всички останали ". Те наподобява желаят да се реалокират в горните две категории дружно с водолазите, металурзите и миньорите. От друга страна може би имат право, тъй като не виждам с какво специалността на тролейбусния водач е по-тежка и по-опасна от тази на някои от медицинските сестри. Не на всички, тъй като да вземем за пример в труда на сестрата на джипито не виждам нищо рисково или прибързано похабяващо. Запознавайки се с документа, свежо усещане ми направи, че цирковите актьори - " акробати, гимнастици, балансьори и еквилибристи " - попадат в една категория да вземем за пример с " пещари, шлосери на промяна и пълначи при производството на карбид ". Да, една здравна сестра сигурно би трябвало да се пенсионира при условия не по-лоши от тези на еквилибриста.
Но макар че им отделихме толкоз време и внимание, в тази ситуация настояванията нямат безусловно никакво значение. Става дума за две извънредно грозни феномени: за реализиране на политически цели посредством публично мъчителни тематики и за ексхибиционизма на дребния човек, попаднал инцидентно в лъча на прожектора.
Всяко нещо, упоменато на тематика " здраве ", звучи трагично: " Здравето няма цена! ". Толкова по-зъл е един политик, колкото повече гласоподавателите повярват, че той заради корумпираност или несръчност протяга ръка на тяхното здраве. Затова следващата световна офанзива против нормалността, на която нашите управляващи се поддават с печална подготвеност, е под угрозата точно на ковид, а не на нещо друго.
Що се отнася до второто събитие, човек се опиянява от вниманието на себеподобните. От утвърждението и възхищението - още повече. А вниманието на медиите му работи като опиат. Сигурен съм, че на протестиращите сестри (и рехабилитаторки с калашници) са обещани действителни изгоди, само че за тях доста по-сладка е славата. Защото индивидът е пустославен. И колкото по-крехък е нравственият му гръбнак, колкото по-скромен е културният му ресурс, толкоз по-доминиращо е тщеславието.
Казвал съм го още при Орешарски и отново дублирам: внимавайте. Ако вършиме евтина политика под формата на претенции за другояче съществени неща, то намалявате вероятността другояче сериозните неща в действителност да се реализиран и да се случат. Ето, съгласно мен една промяна, при която лечебните заведения ще престанат да бъдат търговски сдружения, е потребна, само че висящите от прозорците протестиращи, " загрижените " политици в Парламента и Президентството, лешоядно настроените медии я отдалечават.
По-почтено е да си кажете " желаеме да свалим държавното управление ", а не " желаеме лечебните заведения да не са търговски сдружения ". Пак ще намерите почитатели, тъй като едно държавно управление постоянно има защо да бъде свалено. Иначе е лицемерно, а лицемерието нервира. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен макар възможните митинги от негова страна.
" Снимайте!... Снимайте!... Снимайте!... "
И вярно: в случай че малките екрани не ни снимат, няма смисъл да се хàбим. После стана ясна историята с барикадирането в постройката на Народното събрание, която няма да описвам, тъй като всички я знаят. Ще отбележим единствено изказването на рехабилитаторката от " Пирогов " Бойка Атанасова (обикновено виждам да не загатвам имена на хора в такива случаи, само че в този момент мисля, че иска ми се разсърди, в случай че я лиша от гласност и слава) при излизането ѝ от постройката:
Аз в тази постройка ще вляза някой ден, само че с Калашник. Не съм терористка, не съм нестабилна, само че някой ден това ще се случи. Един ден Народният съд ще се върне, ще има национални присъди, нека да съм жива, с цел да вземам участие! "
И тъй като настояването за национален съд и разстрели е по-скоро политическо, в сравнение с икономическо или синдикално, стана ми любопитно. Че става дума само за политика се удостовери и от събитието, че надали не до момента в който рехабилитаторката към момента висеше от прозореца, в пленарната зала на Парламента (и в навечерието на конгреса, който ще взема решение ориста ѝ) Корнелия Нинова се изрече:
" Случилото се с медицинските сестри е невиждан акт на обезсърчение ".
Изказване, явно приготвено авансово със усърдие и опитност. Забележете речника: " обезсърчение ", " укрепление ", " ескалация ", " неистини ", " правдивост ", " бедност ", " неуспех ", " воля ", " надменност ", " цинизъм ", " изтощение "... Звучи ли ви познато? Има си цяла просвета за политическите речи, независим дял от риториката.
На собствен ред главнокомандващият Радев, който, до момента в който всички ние с паника броим мигрантите на границата и тръпнем пред апокалиптичните кошмари на ковид, е на посещаване в Албания, се обади оттова, че:
" НСО (което е под негово командване - б.м.) би трябвало да работи съгласно своите указания за защита на такива чувствителни обекти, само че това не е проблем на сигурността, а бездънен систематичен проблем на българското опазване на здравето. "
Не, окупирането на Парламента е проблем на сигурността и на нищо друго. Като видяха, че става сеир, бързо изпратиха Джок Полфрийман (той за какво е на независимост?) да се причисли към митинга на сестрите, евентуално като представител на демократичната общественост. Присъедини се и Николай Колев Босия, само че към момента не е почнал да гладува. Това е в общи линии ситуацията.
Странно обаче по какъв начин уредниците и участниците в акцията се мъчат да ни убедят, че акцията не е политическа, не е част от масирания поход за срутване на държавното управление, а има стопански и обществени претенции. Исканията са отправени към " уважаемите господа ръководещи " (къде е тук джендър салдото, няма ли дами ръководещи?), както написа в документа. Забележете фигурата " г-да ръководещи ". Кои са ръководещите? Това са " ТЕ ", неприятните, политиците, богаташите, " властимеющите "... Защо настояванията не са адресирани до министър-председателя, до Народното събрание или дори до Конституционния съд? Защото не са от компетенциите на нито една от тези институции. И тъй като те в действителност не са адресирани до никоя институция, а само до медиите и посредством тях - до предразположените към отвращение и ропот маси. Ето ги прочее и самите претенции:
Без търговски сдружения в опазването на здравето . И аз считам, че не е добре лечебните заведения да са търговски сдружения. Ето едно рационално предложение, което единствено ще пострада, сложено от висящи от прозорците медицински сестри - рехабилитаторки. Аз също мисля, че лечебните заведения не трябва да са търговски сдружения, тъй като по този начин, даже съгласно Търговския закон, техните шефове са длъжни да ги управляват с " грижата на положителни стопани ", т.е. при всяка опция да обезпечават оптималната комерсиална облага. А задача №1 в болничното заведение не трябва да е комерсиалния баланс, а лекуването и здравето на болните, даже с цената на загуби. Но преди, когато не бяха търговски сдружения - та какво, да не бяха по-хубави? Докато не се промени индивидът от вътрешната страна, нищо друго не може да се помени към положително - към този момент ставам скучен да го дублирам. Това не става с маскирана като синдикализъм партизанщина.
Еднаква заплата за всички специалности за здравни грижи, без значение от местоработата или собствеността на болничното заведение (две минимални заплати) . Удивително! Дори и при комунизма служащите имаха разряди и взимаха разнообразни заплати. Какво да кажат да вземем за пример търговците? Има приказно богати търговци и търговци, които едвам свързват двата края в магазинчетата си. Кой е справедливият метод да ги изравним по благосъстояние? Възнаграждението на индивида е част от плода на общия труд, в който взе участие, а не е нещо, което му се поставя по принцип, само че някаква зла капиталистическа мощ отхвърля да му даде. Но при сестрите е друго, те могат да си разрешат обществени гневни прояви. Те са специалност, която може да си разреши да изнудва. Колко други специалности не са удовлетворени от заплащането си, обаче в случай че увиснат от прозорците на партийния дом, никой няма да им обърне внимание?
Допълнителните съглашения и техните размери да бъдат по регламентирани правила според от натовареността . Към кого е това искане? Когато сестрите са на държавна работа - окей. Но когато са на общинска или частна? Как държавното управление да се меси в връзките им с работодателите? Или те желаят безспорен надзор на страната посредством изпълнителната власт във всяка област и на всеки стадий от стопанския живот? Не се ли наричаше това тоталитаризъм? Не беше ли премахването на тоталитаризма най-голямото ни достижение през 20 век? Или носталгията по калашниците и " националните " съдилища в действителност е носталгия по тоталитаризма?
Връщане на медицинските стандарти . Какво значи връщане? Откъде да се върнат? Бърз взор демонстрира, че сега има 47 медицински стандарта, написани на уеб страницата на Министерство на здравеопазването. Друг е въпросът до каква степен те са съответни, това аз не мога да преценява. Друг е също и въпросът, до каква степен тъкмо тези пет протестиращи сестри ги покриват. Стар закон на синдикализма е, че най-страстно стачкуват и се борят за права и правдивост най-калпавите служащи.
Нощен труд по часово възнаграждение - 3 лева на час . Ето, това е едно типично икономическо искане. Обаче то следва да се насочи към съответния шеф посредством съответния профсъюз, а не към " господа ръководещите ". Как сестра в частна клиника ще желае от държавното управление да дефинира размера на заплащането на нощния ѝ труд? Как ще се почувства сестра с висока заплата, в случай че пристигна държавното управление и каже на работодателя ѝ: ти няма да ѝ плащаш към този момент толкоз, с цел да има за оная, дето виси от прозореца?
Колективен трудов контракт на национално равнище наложително за всички структури в опазването на здравето . Колективният трудов контракт в бранш " Здравеопазване " от 2018 година (по-нов не виждам да има) е сред работодателите (6 бр. организации) и синдикатите (2 бр.), а страната " участва " при подписването в лицето на здравния си министър. В член 1 (2) на документа написа: " С този отраслов групов трудов контракт (ОКТД) не могат да се договарят условия по-неблагоприятни за служащите и чиновниците от плануваните в нормативен акт от националното законодателство или интернационален акт, утвърден и влезнал в действие за Република България ". Следователно, в случай че има проблем, то той е законодателен и следва да се стачкува пред Парламента. Странно по какъв начин Мая Манолова, бидейки божем правист, е пропуснала да изясни това на медицинските си сестри. Нали е неразделно до тях във всички несгоди!
Възможност за регламентирана, независима сестринска процедура . Ето това тук не го разбирам напълно. Мигар в този момент, в случай че някоя сестра реши да стартира работа в частен зъболекарски кабинет, някой ще я спре? Пък и за такова нещо стачкува ли се? Протестира се, в случай че до момента някой с кървави репресии им е пречил да имат независима сестринска процедура и ситуацията е станало в действителност към този момент нетърпимо. Тогава се стачкува и се търсят калашници.
Промяна в категория на труд . Според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране сестрите попадат в трета категория, най-общо казано - " всички останали ". Те наподобява желаят да се реалокират в горните две категории дружно с водолазите, металурзите и миньорите. От друга страна може би имат право, тъй като не виждам с какво специалността на тролейбусния водач е по-тежка и по-опасна от тази на някои от медицинските сестри. Не на всички, тъй като да вземем за пример в труда на сестрата на джипито не виждам нищо рисково или прибързано похабяващо. Запознавайки се с документа, свежо усещане ми направи, че цирковите актьори - " акробати, гимнастици, балансьори и еквилибристи " - попадат в една категория да вземем за пример с " пещари, шлосери на промяна и пълначи при производството на карбид ". Да, една здравна сестра сигурно би трябвало да се пенсионира при условия не по-лоши от тези на еквилибриста.
Но макар че им отделихме толкоз време и внимание, в тази ситуация настояванията нямат безусловно никакво значение. Става дума за две извънредно грозни феномени: за реализиране на политически цели посредством публично мъчителни тематики и за ексхибиционизма на дребния човек, попаднал инцидентно в лъча на прожектора.
Всяко нещо, упоменато на тематика " здраве ", звучи трагично: " Здравето няма цена! ". Толкова по-зъл е един политик, колкото повече гласоподавателите повярват, че той заради корумпираност или несръчност протяга ръка на тяхното здраве. Затова следващата световна офанзива против нормалността, на която нашите управляващи се поддават с печална подготвеност, е под угрозата точно на ковид, а не на нещо друго.
Що се отнася до второто събитие, човек се опиянява от вниманието на себеподобните. От утвърждението и възхищението - още повече. А вниманието на медиите му работи като опиат. Сигурен съм, че на протестиращите сестри (и рехабилитаторки с калашници) са обещани действителни изгоди, само че за тях доста по-сладка е славата. Защото индивидът е пустославен. И колкото по-крехък е нравственият му гръбнак, колкото по-скромен е културният му ресурс, толкоз по-доминиращо е тщеславието.
Казвал съм го още при Орешарски и отново дублирам: внимавайте. Ако вършиме евтина политика под формата на претенции за другояче съществени неща, то намалявате вероятността другояче сериозните неща в действителност да се реализиран и да се случат. Ето, съгласно мен една промяна, при която лечебните заведения ще престанат да бъдат търговски сдружения, е потребна, само че висящите от прозорците протестиращи, " загрижените " политици в Парламента и Президентството, лешоядно настроените медии я отдалечават.
По-почтено е да си кажете " желаеме да свалим държавното управление ", а не " желаеме лечебните заведения да не са търговски сдружения ". Пак ще намерите почитатели, тъй като едно държавно управление постоянно има защо да бъде свалено. Иначе е лицемерно, а лицемерието нервира. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен макар възможните митинги от негова страна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ