Завършеният цикъл: как Барти стигна до решението, разтърсило женския тенис
Добрата другарка и дълготраен наставник на Ашли Барти – Ивон Гулагонг, към момента помни момента, в който за пръв път е видяла на корта своята сънародничка. Само половин подготовка е задоволителна на двукратната шампионка на Уимбълдън, с цел да уточни 13-годишната Барти на своя брачен партньор Роджър и да съобщи „Това момиче ще е идващият ни шампион“. Предсказанието стартира да се сбъдва две години по-късно, когато родената в Ипсуич тенисистка печели купата на „Свещената трева“ при девойките.
Не след дълго обаче благословията се трансформира в проклинание. В страна като Австралия, чийто поданици обичайно са луди по спорта, в това число и тениса, очакванията на цяла нация се стоварват върху нежните рамене на тийнейджърката. На 18 Барти взема решение, че е претърпяла задоволително, и се отдръпва от тениса. Макар да играе сполучливо на двойки дружно с Кейси Делакуа, като двете доближават до три финала на Големия шлем, бъдещата шампионка към момента не е пробила в Топ 100 в ранглистата на сингъл.
Колкото повече време е надалеч от корта обаче, толкоз повече Барти изпитва възприятието, че има незавършена работа. Една привидно лека и небрежна подготовка с Делакуа я убеждава, че има какво да даде на тениса, и на 20-годишна възраст тя се завръща в тура, включвайки се в шампионата в Нотингам. Австралийката няма ранкинг и стартира от квалификациите, само че все пак доближава до четвъртфинал, където губи от Каролина Плишкова след два тайбрека.
„Не си бях сложила никакви съответни цели и нямах визия какъв брой дълго ще играя“ – показа Барти в изявление за подкаста WTA Insider. „Исках да печеля Уимбълдън. Това постоянно е било огромната ми фантазия. Понякога фантазиите ти не се сбъдват, само че дръг път се случва. В тази втора фаза от кариерата ми желаех просто да дам всичко от себе си и след отдръпването си да знам, че съм направила всичко допустимо, с цел да стигна далеч“.
Пет години по-късно Плишкова е последното затруднение сред Барти и мечтаната купа от Шампионата. Емоционалната победа на Барти идва посред може би най-силния сезон в кариерата ѝ и утвърждава нейната лидерска позиция в Тура. Но до момента в който светът на тениса се възхищава на нейния триумф и всички разясняват какво би мигла да реализира австралийката през идващите няколко години, в нейната глава се въртят напълно разнообразни мисли.
„Когато преследваш една цел в продължение на 20 години и най-сетне я постигнеш, започваш да мислиш „А в този момент какво? Какво още би могъл да ми предложи този спорт? Какво още бих могла да печеля, в случай че продължа да играя тенис?“.
Барти се стреми да резервира положителния си темп и до един миг съумява. Световната №1 печели своята пета и последна купа за годината, триумфирайки в Синсинати. Феновете и медиите обаче няма по какъв начин да подозират, че тежестта, изпитвана от нея, става все по-непосилна.
„Още след идването ни в Токио за Олимпийските игри към този момент ми беше ясно, че тя е съвсем изцяло изтощена. Тя въобще не беше стимулирана за мачовете на сингъл. Точно това беше повода за слабото ѝ пресдтавяне. Чувствах, че тя към този момент е постигнала всичко, което желае, и ще бъде доста мъчно да я накарам да продължи по същия метод. До известна степен го чаках. Още след купата ѝ на Ролан Гарос бях подготвил прочувствена тирада, в която да обясня какво значи този триумф както за нас, по този начин и за австралийския тенис. Вместо това първите ѝ думи към мен след церемонията бяха „Вече мога ли да се отдръпва?“.
Триумфът в Париж изненадва всички, даже самата Барти. Няколко месеца преди шампионата тя декларира в изявление, че за нея сезонът на клей са просто седмиците преди шампионатите на трева.
В началото на 2022 година погледите на цяла Австралия още веднъж са отправени към Барти. На нея още веднъж ѝ следва да бъде първа сложена на Australian Open и да стартира шампионата като една от главните фаворитки за купата. „Да играя на Australian Open беше отличен късмет да дам всичко от себе си за финален път и да опитам да направя това, което никой австралийка не беше успявала да реализира от повече от 40 години. Това беше доста вълнуваща опция. Исках да изляза на корта в Мелбърн, да се вложа на 100 % и да видя какво ще се случи, без да изпитвам никакви съжаления след това“.
Макар към този момент да обмисля съществено възможното си отдръпване, в оня миг Барти към момента не е решила Откритото състезание на Австралия да бъде последният ѝ шампионат. „По време на шампионата в Аделаида не бях напълно сигурна. Причината за това е, че първият шампионат за сезона постоянно е вълнуващо предизвикателство. Не си сигурен в каква форма си, нито по какъв начин тъкмо се чувстваш от прочувствена позиция. Мисля, че след втория кръг на Australian Open седнах с хората от екипа ми и им споделих „Знаете ли какво – това е. Това е последният ми Australian Open. Дайте всичко от себе си и се насладете на шампионата, тъй като в никакъв случай повече няма да изживеем такива моменти“.
Развръзката е най-хубавата допустима – австралийката не губи сет по пътя към купата и става първата представителка на своята татковина, триумфирала в шампионата от 44 години насам. Празнуването ѝ след последната точка е гърмеж от страсти, трупани в продължение на повече от десетилетие, когато за пръв път е избрана като огромната вяра на австралийския тенис.
„В този миг почувствах, че съм приключила един много дълъг цикъл, който представляваше нещо като възмездие за мен. И преди ми се е случвало да съм покрай купата на Australian Open, само че до момента не бях напускала корта без да изпитвам безусловно никакви съжаления. Неуспехите в Мелбърн не ми даваха покой. Точно по тази причина изпитах такова голямо благополучие, когато завоювах тази година“.
Веднага след триумфа екзалтираните почитатели и медии в Австралия стартират да предвиждат по какъв начин ще се развие сезона на тяхната фаворитка. Може би ще завоюва Календарен шелм повтаряйки достижението на Щефи Граф? Или може би ще е първата след Серина Уилямс, спечелила „мейджър“ трофеи и на трите настилки в един сезон? Но още сега, в който поема трофея от ръцете на Гулагонг, решението на Барти към този момент е взето. Всички тези въпроси ще останат без отговор, а триумфалната ѝ обиколка на Rod Laver Arena ще е последната в кариерата ѝ.
„След финала към този момент бях изцяло сигурна. Знаех, че в никакъв случай няма да изживея по-красив миг от този. В случая значима беше не просто купата, а всички старания и жертви, всички мемоари, които създадохме, до момента в който я преследвахме и не на последно място – тези прелестни две седмици в Мелбърн. С хората от екипа ми се държахме като цялостни простаци и от самото начало се шегувахме и играехме игри. Това е частта от живота в Тура, която ще ми липсва най-вече. Това обаче нямаше да промени решението ми. След финала почувствах цялостно задоволство и безспорен покой“.
Фактът, че Барти съумява да отпразнува този успех дружно със фамилията си, е извънредно значим, защото при предходните ѝ две „мейджър“ трофеи това не се случва. На Ролан Гарос родителите ѝ не съумяват да дойдат в точния момент, като самолетът им каца в Лондон малко преди началото на мача, а купата от Шампионата е извоювана по време на един от най-стриктните локдауни, налагани в Австралия от началото на пандемията.
„Огромна късметлийка съм, че реализирах всички тези триумфи, защото посветих доста години от живота си, а хората към мен също ми оказаха неоценима помощ. Никога няма да мога да им благодаря задоволително за всичко, което направиха за мен. Може да ви прозвучи необичайно, само че когато виждам фотоси от най-щастливите си моменти от последните 5-6 години, си давам сметка, че на нито една от тях не съм на корта. На никоя от тях не съм единствено аз. Забавните неща и нелепостите, които сме правили отвън корта – това са миговете, които ще запомня. Тези моменти ме карат да се отдръпва с възприятието, че съм щастлива и удовлетворена“.
„Дали ще бъде вечно? В момента вратата към кариерата ми е затворена и заключена, само че към момента държа ключа и в никакъв случай не се знае какво ще се случи в бъдеще. Но в случай че възнамерявате да се втурнете да си купувате билети за Australian Open 2023 с вярата да се поява изненадващо – по-добре недейте. В момента съм сигурна, че бъдещето ми е другаде“.
Надеждите за завръщане на Барти след дълга пауза не са неоснователни, защото в последна сметка го е правила и преди. Сега обаче обстановката е много по-различна. Тя има няколко кучета, към които е доста привързана, семейство, от което е била надалеч прекомерно дълго, и племенници, които желаят да ги научи на всичките си умения с ракетата. Но въпреки всичко, както споделя самата Барти, в никакъв случай не се знае какво ще ни предложи бъдещето.
