Със 750 млрд. евро срещу корона кризата
Добрата вест е, че този път френско-германският мотор се задейства бързо и амбициозно
© Reuters Мнозина го нарекоха " Хамилтън моментът " на Европейски Съюз. Аналогията е с Александър Хамилтън, един от американските татковци създатели, който оказва помощ за трансформирането на Съединени американски щати в същински политически съюз със схемата си националното държавно управление да поеме задълженията на 13-те тогавашни колонии и бъдещи щати.
В случая с Европейски Съюз има значими разлики. Не става въпрос за шерване на остарели отговорности, за полагане на начало на издаване на общи еврооблигации и за вдишване на курс към цялостен фискален съюз, а по-скоро за еднократно изтегляне на взаимен дълг. И все пак Рубикон е кръстосан.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В сряда ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен показа предложение за инструмент за възобновяване от пандемичната рецесия в размер на 750 милиарда евро, който да бъде финансиран от дълг, набран на финансовите пазари от името на Европейски Съюз. Планът на Брюксел стъпва на френско-германската самодейност, оповестена предходната седмица, за фонд от 500 милиарда евро, които да бъдат разпределени под формата на грантове, като прибавя още 250 милиарда евро в заеми. " Това е европейска гражданска война - стига да мине ", споделя Мухтаба Раман, ръководещ шеф в Eurasia Group, представен от в. New York Times. И отбелязва, че за пръв път Европейски Съюз ще може " да набира пари и да ги трансферира директно към страните, районите и промишленостите, които имат най-голяма потребност, без да утежнява още повече обстановката им, като ги натоварва с спомагателен дълг ".
Голяма стъпка напред
Ако да вземем за пример тежко ударената от пандемията и мощно задлъжняла Италия вземе от фонда 100 милиарда евро безплатна помощ, нейното съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт към края на идната година ще бъде 149% вместо 155%, демонстрират калкулации на UniCredit. Но в действителност символизмът на това, че Германия прекрачва дългогодишното си табу и се съгласява на взаимно изтегляне на дълг в името на солидарността и запазването на Европейски Съюз, е даже по-силен от действителния макроикономически резултат от програмата.
Има няколко пояснения за какво канцлерът Ангела Меркел, пословична с политиката си на дребните и внимателни стъпки, в този момент е подготвена за голям скок напред. Първо, както отбелязва колумнистът на Politico Пол Тейлър, с гладкото си и решително ръководство на рецесията с ковид тя подвигна рейтинга си вкъщи и получи мощна инжекция от нов политически капитал. И може да си разреши да го изразходва за обезпечаване на европейското си завещание във евентуално последната си година в канцлерството. Второ, пандемията от COVID-19 е толкоз друга от еврокризата, че причините за " честен риск " от спасяването на фискално провинили се страни този път не са съответни. По думите на някогашния италиански министър председател Марио Монти " в този момент не е за la dolce vita (сладкия живот), а за la vita - за самия живот ". И трето, неотдавнашното решение на Конституционния съд в Карлсруе, което слага под въпрос печатането на пари от Европейската централна банка (ЕЦБ), евентуално е сложило Меркел под напън да работи уверено. И да направи това, за което самата ЕЦБ приканва от дълго време - водачите на Европейски Съюз да прибавят фискална мощност към нейните парични старания за спешен мениджмънт.
А в този момент - договарянията
При представянето на проекта на Европейска комисия (виж спомагателния текст) пред Европейския парламент Урсула фон дер Лайен предизвести, че рецесията, пред която е изправена Европа, е прекомерно огромна, с цел да могат страните от Европейски Съюз да се оправят с нея сами вместо дружно. Сякаш с цел да концентрира мозъците, няколко часа по-рано ЕЦБ предвижда, че стопанската система на еврозоната може да се свие с от 8% до 12%, което значи, че рецесията ще е двойно по-дълбока спрямо тази след финансовия срив от 2008 година
Планът на Брюксел съчетава възстановителния фонд със идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз, който би трябвало да стартира от следващата година и Европейска комисия предлага да бъде в размер на 1.1 трлн. евро. И по двете тематики обаче борбите предстоят.
Заявката на Европейска комисия включва основаването на нови източници на доходи за бюджета на Европейски Съюз, като да вземем за пример " цифров налог " и " въглероден налог ". Според комисията тези нови " лични запаси " могат на доктрина да покрият изплащането на изтегления дълг за избавителния фонд. Но практиката демонстрира, че националните държавни управления не са склонни да поддържат сходни източници на средства. При последните бюджетни договаряния през февруари да вземем за пример самодейността на Брюксел за налог върху пластмасовите боклуци, който би донесъл 7 милиарда евро, се натъкна на опозиция от редица страни.
Самият фонд също беше посрещнат със залп от рецензии от така наречен спестовна четворка (Австрия, Дания, Холандия и Швеция) още преди да бъде публично разгласен. Техните претенции са за по-малко средства, които да бъдат давани като заем вместо като безплатна помощ и отпущането им да бъде обвързано със прецизни условия. Но налагането на промени извън би било мъчно за преглъщане в страна като Италия. В сряда австрийският канцлер Себастиан Курц предизвести, че предлагането на Европейска комисия е единствено " начална точка " за договаряния. За да бъде то признато, е нужно единодушието на всички 27 страни. Говорейки от името на " четворката ", Курц акцентира пред Politico, че има потребност от гаранции, че фондът е еднократна изключителна мярка, а не " първа стъпка към дългов съюз ".
Както постоянно се случва в Европейски Съюз, комбинираната мощност на Германия и Франция ще се окаже задоволителна за пробутване възстановителния фонд, само че северната група евентуално ще успее да се пребори за някои отстъпки. Александър Стуб, някогашен министър председател на Финландия и финансов министър, кален в голям брой среднощни спешни срещи в Брюксел, предвижда пред в. Guardian, че резултатът ще е типичен европейски компромис, който няма да задоволява напълно нито Севера, нито Юга, нито Изтока, нито пък ще дава отговор изцяло на първичната френско-германска самодейност. " Ще има положително решение, само че, несъмнено, няма да е най-оптималното, тъй като европейските решения са такива по формулировка ", споделя Стуб. Добрата вест е, че за разлика от предходната рецесия този път Европейски Съюз се задейства бързо. Лошата е, че даже това няма да е задоволително за отбягване на дълбока криза.
Какво има за България във фонда за възобновяване
Според предлагането на Европейска комисия чистият резултат за България от фонда с общ размер 750 милиарда евро е позитивен и доближава 11.7 милиарда евро, или 19.3% от българския Брутният вътрешен продукт, което би я наредило втора след Хърватия като огромен реципиент по отношение на размера на стопанската система й.
При вноска от 3.3 милиарда евро страната ще получи 15 милиарда под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през интервала 2021 - 2024 година, излиза наяве от проекта на Европейска комисия. " При това 15-те милиарда ще могат да се употребяват незабавно, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10 - 20 години, че и повече ", написа Георги Ангелов от института " Отворено общество ".
Предложението е основано на модел, при който страните са разграничени на три групи. Тези с над междинния в Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от популацията получават по-малък дял от фонда и се трансформират в чисти донори. А тези с под междинния са разграничени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече поддръжка.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Предложението е парите да се наберат на финансовите пазари, като дългът ще би трябвало да се изплати до 2058 година Планът за възстановителния фонд не е финален, той занапред би трябвало да бъде утвърден и може да бъде значително изменен.
" Най-големият дял от общите пакети отива за стимулиране на обществените вложения под формата на безплатни средства и заеми ", написа в предлагането на Брюксел. Това значи 451 милиарда евро под формата на грантове и 250 милиарда евро като заеми, които ще се изплащат през идващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са планувани за InvestEU и европейските структурни и капиталови фондове като хранителни запаси за финансиране на частни вложения.
Основните донори ще са страните от групата с високи приходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с Брутният вътрешен продукт под междинното за Европейски Съюз, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за страни с ниски приходи и висок дълг - което значи, че 50.6% от средствата отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър. Разчетите на Европейска комисия са, че фондът в този му тип средносрочно би покачил Брутният вътрешен продукт в страните - чисти реципиенти, с 4.25% над базовия сюжет без него, а в донорите - с 1.25%.
© Reuters Мнозина го нарекоха " Хамилтън моментът " на Европейски Съюз. Аналогията е с Александър Хамилтън, един от американските татковци създатели, който оказва помощ за трансформирането на Съединени американски щати в същински политически съюз със схемата си националното държавно управление да поеме задълженията на 13-те тогавашни колонии и бъдещи щати.
В случая с Европейски Съюз има значими разлики. Не става въпрос за шерване на остарели отговорности, за полагане на начало на издаване на общи еврооблигации и за вдишване на курс към цялостен фискален съюз, а по-скоро за еднократно изтегляне на взаимен дълг. И все пак Рубикон е кръстосан.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В сряда ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен показа предложение за инструмент за възобновяване от пандемичната рецесия в размер на 750 милиарда евро, който да бъде финансиран от дълг, набран на финансовите пазари от името на Европейски Съюз. Планът на Брюксел стъпва на френско-германската самодейност, оповестена предходната седмица, за фонд от 500 милиарда евро, които да бъдат разпределени под формата на грантове, като прибавя още 250 милиарда евро в заеми. " Това е европейска гражданска война - стига да мине ", споделя Мухтаба Раман, ръководещ шеф в Eurasia Group, представен от в. New York Times. И отбелязва, че за пръв път Европейски Съюз ще може " да набира пари и да ги трансферира директно към страните, районите и промишленостите, които имат най-голяма потребност, без да утежнява още повече обстановката им, като ги натоварва с спомагателен дълг ".
Голяма стъпка напред
Ако да вземем за пример тежко ударената от пандемията и мощно задлъжняла Италия вземе от фонда 100 милиарда евро безплатна помощ, нейното съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт към края на идната година ще бъде 149% вместо 155%, демонстрират калкулации на UniCredit. Но в действителност символизмът на това, че Германия прекрачва дългогодишното си табу и се съгласява на взаимно изтегляне на дълг в името на солидарността и запазването на Европейски Съюз, е даже по-силен от действителния макроикономически резултат от програмата.
Има няколко пояснения за какво канцлерът Ангела Меркел, пословична с политиката си на дребните и внимателни стъпки, в този момент е подготвена за голям скок напред. Първо, както отбелязва колумнистът на Politico Пол Тейлър, с гладкото си и решително ръководство на рецесията с ковид тя подвигна рейтинга си вкъщи и получи мощна инжекция от нов политически капитал. И може да си разреши да го изразходва за обезпечаване на европейското си завещание във евентуално последната си година в канцлерството. Второ, пандемията от COVID-19 е толкоз друга от еврокризата, че причините за " честен риск " от спасяването на фискално провинили се страни този път не са съответни. По думите на някогашния италиански министър председател Марио Монти " в този момент не е за la dolce vita (сладкия живот), а за la vita - за самия живот ". И трето, неотдавнашното решение на Конституционния съд в Карлсруе, което слага под въпрос печатането на пари от Европейската централна банка (ЕЦБ), евентуално е сложило Меркел под напън да работи уверено. И да направи това, за което самата ЕЦБ приканва от дълго време - водачите на Европейски Съюз да прибавят фискална мощност към нейните парични старания за спешен мениджмънт.
А в този момент - договарянията
При представянето на проекта на Европейска комисия (виж спомагателния текст) пред Европейския парламент Урсула фон дер Лайен предизвести, че рецесията, пред която е изправена Европа, е прекомерно огромна, с цел да могат страните от Европейски Съюз да се оправят с нея сами вместо дружно. Сякаш с цел да концентрира мозъците, няколко часа по-рано ЕЦБ предвижда, че стопанската система на еврозоната може да се свие с от 8% до 12%, което значи, че рецесията ще е двойно по-дълбока спрямо тази след финансовия срив от 2008 година
Планът на Брюксел съчетава възстановителния фонд със идващия седемгодишен бюджет на Европейски Съюз, който би трябвало да стартира от следващата година и Европейска комисия предлага да бъде в размер на 1.1 трлн. евро. И по двете тематики обаче борбите предстоят.
Заявката на Европейска комисия включва основаването на нови източници на доходи за бюджета на Европейски Съюз, като да вземем за пример " цифров налог " и " въглероден налог ". Според комисията тези нови " лични запаси " могат на доктрина да покрият изплащането на изтегления дълг за избавителния фонд. Но практиката демонстрира, че националните държавни управления не са склонни да поддържат сходни източници на средства. При последните бюджетни договаряния през февруари да вземем за пример самодейността на Брюксел за налог върху пластмасовите боклуци, който би донесъл 7 милиарда евро, се натъкна на опозиция от редица страни.
Самият фонд също беше посрещнат със залп от рецензии от така наречен спестовна четворка (Австрия, Дания, Холандия и Швеция) още преди да бъде публично разгласен. Техните претенции са за по-малко средства, които да бъдат давани като заем вместо като безплатна помощ и отпущането им да бъде обвързано със прецизни условия. Но налагането на промени извън би било мъчно за преглъщане в страна като Италия. В сряда австрийският канцлер Себастиан Курц предизвести, че предлагането на Европейска комисия е единствено " начална точка " за договаряния. За да бъде то признато, е нужно единодушието на всички 27 страни. Говорейки от името на " четворката ", Курц акцентира пред Politico, че има потребност от гаранции, че фондът е еднократна изключителна мярка, а не " първа стъпка към дългов съюз ".
Както постоянно се случва в Европейски Съюз, комбинираната мощност на Германия и Франция ще се окаже задоволителна за пробутване възстановителния фонд, само че северната група евентуално ще успее да се пребори за някои отстъпки. Александър Стуб, някогашен министър председател на Финландия и финансов министър, кален в голям брой среднощни спешни срещи в Брюксел, предвижда пред в. Guardian, че резултатът ще е типичен европейски компромис, който няма да задоволява напълно нито Севера, нито Юга, нито Изтока, нито пък ще дава отговор изцяло на първичната френско-германска самодейност. " Ще има положително решение, само че, несъмнено, няма да е най-оптималното, тъй като европейските решения са такива по формулировка ", споделя Стуб. Добрата вест е, че за разлика от предходната рецесия този път Европейски Съюз се задейства бързо. Лошата е, че даже това няма да е задоволително за отбягване на дълбока криза.
Какво има за България във фонда за възобновяване
Според предлагането на Европейска комисия чистият резултат за България от фонда с общ размер 750 милиарда евро е позитивен и доближава 11.7 милиарда евро, или 19.3% от българския Брутният вътрешен продукт, което би я наредило втора след Хърватия като огромен реципиент по отношение на размера на стопанската система й.
При вноска от 3.3 милиарда евро страната ще получи 15 милиарда под формата на грантове и заеми, по 25% годишно през интервала 2021 - 2024 година, излиза наяве от проекта на Европейска комисия. " При това 15-те милиарда ще могат да се употребяват незабавно, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 10 - 20 години, че и повече ", написа Георги Ангелов от института " Отворено общество ".
Предложението е основано на модел, при който страните са разграничени на три групи. Тези с над междинния в Европейски Съюз Брутният вътрешен продукт на глава от популацията получават по-малък дял от фонда и се трансформират в чисти донори. А тези с под междинния са разграничени на две групи - нискозадлъжнели и високозадлъжнели, като последните ще получат повече поддръжка.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Предложението е парите да се наберат на финансовите пазари, като дългът ще би трябвало да се изплати до 2058 година Планът за възстановителния фонд не е финален, той занапред би трябвало да бъде утвърден и може да бъде значително изменен.
" Най-големият дял от общите пакети отива за стимулиране на обществените вложения под формата на безплатни средства и заеми ", написа в предлагането на Брюксел. Това значи 451 милиарда евро под формата на грантове и 250 милиарда евро като заеми, които ще се изплащат през идващите 20 години от бенефициентите - страните членки. Останалата част от средствата са планувани за InvestEU и европейските структурни и капиталови фондове като хранителни запаси за финансиране на частни вложения.
Основните донори ще са страните от групата с високи приходи като Германия, Дания, Белгия, Франция, Швеция, а бенефициенти ще са страните с Брутният вътрешен продукт под междинното за Европейски Съюз, където влиза и България. Половината от средствата обаче отиват за страни с ниски приходи и висок дълг - което значи, че 50.6% от средствата отиват при Италия, Испания, Португалия, Гърция и Кипър. Разчетите на Европейска комисия са, че фондът в този му тип средносрочно би покачил Брутният вътрешен продукт в страните - чисти реципиенти, с 4.25% над базовия сюжет без него, а в донорите - с 1.25%.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ