Добив на злато край Крумовград е имало още по времето на Микена и Троя
Добивът на злато на Ада тепе край Крумовград влезе в теоретичен труд след две изложения във Виена и у нас, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
Сборникът „ Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата ера “ е формиран от Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев. Той е публикуван с финансовата поддръжка на Дънди Прешъс Металс – канадската компания, която създава златното находище край Крумовград, оповестиха от пресцентъра. Музеят за история на изкуството във Виена приема при започване на 2017 година изложбата „ Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа “, която е резултат от взаимната работа на НАИМ към Българска академия на науките, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките.
В изложбата вземат участие 14 български музея с 333 находки. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 индивида и с това оглавява класацията за най-посещавана в света галерия на антична тема през 2017 година. В България до този миг в никакъв случай не е правена профилирана краткотрайна експозиция, отдадена на бронзовата ера. Разширена и актуализирана, изложбата става факт у нас в края на 2017 година със заглавие „ Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата ера “ с присъединяване на 28 музея с над 600 находки, сред които златни украшения и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изтичане на бронзовите предмети, дребен брой сребърни украшения. Идеята за изложбите идва от избавителните изследвания на хълма Ада тепе до Крумовград. Проучванията се водят в границите на план за създаване на открит рудник за златоносни руди „ Ада тепе “ от 2001 година. „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД е сдружението, което създава първия за последните 40 година рудник в България и се концентрира в откритията.
Минното сдружение и НАИМ към Българска академия на науките съумяват да покажат публичната значителност на избавената информация и да допринесат за известността на Ада тепе в Крумовград и България в международен мащаб. В правенето на огромния теоретичен труд вземат участие над 80 експерти от 8 страни, измежду които Германия, Австрия, Съединени американски щати, Белгия и други споделя Христо Попов, началник на изследванията на хълма Ада тепе и зам.-директор на НАИМ към Българска академия на науките. Според изпълнителния шеф на минното сдружение доктор инж. Илия Гърков с финансирането на избавителните изследвания на Ада тепе се обезпечава спомага за запазване на значимо културно-историческо завещание. Историята на археологическите изследвания на Ада тепе води началото си още от 2001 година, когато на върха се обследва малко тракийско светилище. През 2005 година стартират първите разкрития на следите от остарелия златодобив, откривани по скатовете на върха, с финансовата поддръжка на крумовградското сдружение, което е дъщерно на Дънди Прешъс Металс Инк. – Канада. Резултатите от това партньорство демонстрират, че златодобив на върха е имало още в средата на ІІ хиляди прочие Хр. – времето на Микена и на Троя. Днес част от находките са изложени в Регионалния исторически музей Кърджали. Откритията през последните десетилетия демонстрират, че Източно-балканското пространство е било важен кръстопът и източник на благородни метали и през бронзовата ера./БГНЕС
Сборникът „ Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата ера “ е формиран от Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев. Той е публикуван с финансовата поддръжка на Дънди Прешъс Металс – канадската компания, която създава златното находище край Крумовград, оповестиха от пресцентъра. Музеят за история на изкуството във Виена приема при започване на 2017 година изложбата „ Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа “, която е резултат от взаимната работа на НАИМ към Българска академия на науките, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките.
В изложбата вземат участие 14 български музея с 333 находки. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 индивида и с това оглавява класацията за най-посещавана в света галерия на антична тема през 2017 година. В България до този миг в никакъв случай не е правена профилирана краткотрайна експозиция, отдадена на бронзовата ера. Разширена и актуализирана, изложбата става факт у нас в края на 2017 година със заглавие „ Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата ера “ с присъединяване на 28 музея с над 600 находки, сред които златни украшения и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изтичане на бронзовите предмети, дребен брой сребърни украшения. Идеята за изложбите идва от избавителните изследвания на хълма Ада тепе до Крумовград. Проучванията се водят в границите на план за създаване на открит рудник за златоносни руди „ Ада тепе “ от 2001 година. „ Дънди Прешъс Металс Крумовград “ ЕАД е сдружението, което създава първия за последните 40 година рудник в България и се концентрира в откритията.
Минното сдружение и НАИМ към Българска академия на науките съумяват да покажат публичната значителност на избавената информация и да допринесат за известността на Ада тепе в Крумовград и България в международен мащаб. В правенето на огромния теоретичен труд вземат участие над 80 експерти от 8 страни, измежду които Германия, Австрия, Съединени американски щати, Белгия и други споделя Христо Попов, началник на изследванията на хълма Ада тепе и зам.-директор на НАИМ към Българска академия на науките. Според изпълнителния шеф на минното сдружение доктор инж. Илия Гърков с финансирането на избавителните изследвания на Ада тепе се обезпечава спомага за запазване на значимо културно-историческо завещание. Историята на археологическите изследвания на Ада тепе води началото си още от 2001 година, когато на върха се обследва малко тракийско светилище. През 2005 година стартират първите разкрития на следите от остарелия златодобив, откривани по скатовете на върха, с финансовата поддръжка на крумовградското сдружение, което е дъщерно на Дънди Прешъс Металс Инк. – Канада. Резултатите от това партньорство демонстрират, че златодобив на върха е имало още в средата на ІІ хиляди прочие Хр. – времето на Микена и на Троя. Днес част от находките са изложени в Регионалния исторически музей Кърджали. Откритията през последните десетилетия демонстрират, че Източно-балканското пространство е било важен кръстопът и източник на благородни метали и през бронзовата ера./БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ