„Добър вечер, столетие мое” завладя публиката в зрителната зала на

„Добър вечер, столетие мое” завладя публиката в зрителната зала на ...

Как да догониш влак, разказа Стоянка Мутафова пред асеновградска публика.

„Добър вечер, столетие мое” завладя публиката в зрителната зала на Народно читалище "Родолюбие" в Асеновград. Помещението се оказа тясно да побере всички желаещи да присъстват на премиерата на книгата, посветена на великата Стоянка Мутафова. Автор на творбата е Мария Грубешлиева - Муки - дъщеря на голямата българска актриса. Творбата е биографична и разкрива моменти от живота на двете дами. В книгата си Муки предава спомените на майка си в техния най-чист вид.
Стоянка Мутафова споделя с неповторимото си чувство за хумор и човечност спомени от своя живот. Разказва за приятелите си, за хората от театъра и киното, за изживените мигове с Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Константин Коцев и други също известни и обичани артисти. В произведението тя разкрива и голяма част от личния си живот – за отношенията със своите съпрузи, родители и близки, събития и незабравими случки.

Дъщеря й Мария пише в книгата си, че двете са в непрестанни спорове и винаги са на различно мнение. Не могат да живеят една с друга и в същото време не могат една без друга. Мария Грубешлиева разказа, че тя самата е израснала сред големи актьори в Сатиричния театър в София. Гледала е десетки представления там, което по онова време не се е случвало на всяко дете. Тя също е актриса, но е разбрала, че кариера трудно се прави и на 40 г. сама е напуснала театъра, за което не съжалява.
Стоянка Мутафова безапелационно остава най-голямата и обичана българска актриса. Истинското й име е Стояна-Мария, но е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка. Родена е на 02.02.1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в столицата. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 г. до 1956 г. - в Народния театър “Иван Вазов”. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”, където работи от 1956 г. до 1991 г. През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. - орден “Стара планина”, I степен. Стоянка Мутафова е участвала в много български филми и постановки.
Актрисата има три брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг - чешкият режисьор Роберт Роснер, когато тя е на 23 г., а той – на 51 г. След като се оженват двамата отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – чаровната Мария. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. С него за първи път се вижда в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ.
Част от младостта на Стоянка Мутафова е преминала в Асеновград, тъй като къщата на семейството й в София е била съборена по време на войните. Вълнуваща за актрисата бе срещата с Екатерина Златева. Тя е била дете, когато Стоянка е трябвало да отседне у тях, в село Патриарх Евтимово. Двете си припомниха онези времена, когато актрисата е организирала карнавал за Великден и други различни игри, с които е забавлявала всички деца. Стоянка си спомни дори, че в това село я е срещнала една циганка, която поискала да й "гледа на ръка". Тя й казала, че ще стане голяма актриса и ще живее дълго.

После Стоянка сподели, че за нея най-великият артист не само в България, а и по света, е Кръстьо Сарафов. След една нейна роля в известна по онова време постановка, той отишъл при баща й и му казал, че Стоянка ще стане невероятно добра актриса. Тя разказа, че първоначално са искали да я направят певица, но тя отказала, защото цял живот трябва да бъде роб на тази професия. Пред асеновградчани Мутафова представи и няколко забавни истински истории от своя живот, в типичния за нея хумористичен стил. Тя разказа за ситуация, в която заедно с други също станали по-късно известни актьори, са изпуснали влак, но въпреки това, са успели да го "настигнат".
И днес 97-годишната Стоянка Мутафова продължава със завиден дух и емоция да играе в няколко постановки и не слиза от театралната сцената. А асеновградската публика успя да се докосне до нейната харизма и неповторимост. Любителският театър към читалище "Родолюбие" пък изненада Стоянка Мутафова с кратка сценка, като изигра нейната любима роля на баба Гицка. "Когато гледам постановки, в които съм играла, изпълнени от млади актьори, се просълзявам. Връщам се назад в годините. А баба Гицка ми е един от любимите образи", каза Мутафова. И посъветва асеновградчани: "Аз не усетих кога се изтърколи моето столетие. Не се взимайте твърде насериозно. Винаги искайте още предизвикателства. Недоволствайте! Постигайте стремежите си. Но и прощавайте. Не е нужно да влачите със себе си тежки спомени".

От името на кмета на общината - доктор Емил Караиванов, актрисата получи почетния символ „Плакет Асеновград”. Той бе връчен на Стоянка Мутафова за нейния огромен принос в световната театрална култура и като свидетелство за това, че родословните ѝ корени са свързани с асеновградския край. След премиерата Стоянка Мутафова остана дълго време на сцената за автографи и снимки с почитателите си. Книгата "Добър вечер, столетие мое" бе представена от нейния мениджър Евгени Боянов и дъщеря й Мария Грубешлиева. Великата Стоянка Мутафова си тръгна от залата в читалище „Родолюбие” в Асеновград с думите: „И като остарея пак ще дойда!”.

Източник: actualno.com