Нобеловата реч на Боб Дилън
Добър вечер на всички. Изказвам най-топли поздрави към членовете на Шведската академия и към всички изтъкнати посетители на събитието довечера.
Съжалявам, че не мога да участвам персонално, само че бъдете уверени, че духом съм с вас и за мен е чест да получа толкоз влиятелно отличие. Да ми бъде присъдена Нобеловата премия за литература е нещо, което в никакъв случай не съм си представял или предугаждал. От най-ранна детска възраст чета и гълтам работите на тези, които са счетени за почтени за сходно отличие – Киплинг, Шоу, Томас Ман, Пърл Бък, Албер Камю, Хемингуей. Тези колоси на литературата, чиито произведения се учат в учебно заведение, пазят се в библиотеки по целия свят и за които се приказва с такова вдъхновение, постоянно са ми правили надълбоко усещане. Че аз се причислявам към имената в сходен лист, е в действителност оттатък думите.
Не знам дали тези хора даже са си помисляли за достойнството от Нобела като такава, само че допускам, че всеки, който написа книга, стихотворение или пиеса някъде по света може да таи тази загадка фантазия надълбоко в себе си. Навярно е заровена толкоз надълбоко, че те даже не знаят, че е там.
Ако някой в миналото ми беше споделил, че имам и най-дребен късмет да печеля Нобелова премия, бих си споделил, че долу-горе същият е да се кача на Луната. Всъщност, в годината, когато аз съм роден и няколко години по-късно, не е имало никой в света, считан за задоволително добър да завоюва Нобел. Така че най-малкото правя оценка обстоятелството, че съм в рядка компания.
Бях на път, когато научих тази изненадваща вест и ми лиши много време изцяло да я осъзная. Замислих се за Уилям Шекспир, велика литературна фигура. Предполагам, че той се е възприемал като драматург. Мисълта, че не написа литература, не му е минавала през главата. Неговите слова са били предопределени за сцената. Замислени да бъдат изговаряни, а не четени. Когато той е пишел „ Хамлет “, съм сигурен, че е мислил за разнообразни неща: „ Кои са верните артисти за тези функции? “, „ Как би трябвало да се сложи това? “, „ Наистина ли би трябвало действието да се развива в Дания? “. Неговите изобретателен взор и упоритости безспорно са били на напред във времето в мозъка му, само че е имало и по-прагматични проблеми, с които е трябвало да се занимава: „ Достатъчно ли е финансирането? “, „ Има ли задоволително места за патроните ми? “, „ Откъде ще намеря човешки череп? “. Бих се обзаложил, че последният въпрос, вълнувал Шекспир, е бил: „ Това литература ли е? “.
Когато започнах да пиша песни като младеж и даже когато започнах да ставам прочут със качествата си, очакванията ми не стигаха надалеч. Мислех, че частите ми може да бъдат чути в кафенета или питейни заведения, може би по-късно тук-там като „ Карнеги хол “, „ Лондон Паладиум “. Ако стигах надалеч в фантазиите си, може би си представях да направя записи и след това да слушам песните си по радиото. Това беше в действителност огромна премия в мозъка ми. Да записваш и да чуваш частите си по радиото би означавало, че достигаш огромна публика и че можеш да продължиш да вършиш това, което си почнал.
И по този начин, аз правих това дълго време. Направих десетки записи и изнесох хиляди концерти по целия свят. Но моите песни са виталният център на съвсем всичко, което върша. Те наподобява са намерили място в животите на доста хора, от доста разнообразни култури и аз съм признателен за това.
Но има едно нещо, което би трябвало да кажа. Като реализатор съм свирил пред 50 хиляди фенове и пред 50 фенове – и мога да ви кажа, че е по-трудно да го вършиме пред 50. 50 хиляди души са персона в само число, само че 50 – не. Всеки от тях има характерност, обособена еднаквост, свят в самия себе си. Те могат да възприемат нещата по-ясно. Твоята почтеност и по какъв начин тя се отнася към дълбочината на гения ти са сложени на тестване. Фактът, че Нобеловият комитет е толкоз дребен, не ми е убегнал.
Но, както и Шекспир, аз постоянно съм ангажиран с преследването на своите креативен инициативи и разрешаването на всички аспекти на прагматичните житейски въпроси. „ Кои са най-хубавите музиканти за тези песни? “, „ В вярното студио ли протоколирам? “, „ Тази ария в вярната тоналност ли е? “. Някои неща в никакъв случай не се трансформират, даже за 400 години.
Нито един път не съм имал времето да се запитам: „ Литература ли са моите песни? “.
Така че благодаря на Шведската академия – и за това, че са отделили време да обмислят точно този въпрос, и, в последна сметка, за поднасянето на толкоз прелестен отговор.
С най-хубави пожелания към всички,
Боб Дилън
Боб Дилън не участва персонално на церемонията по връчването на Нобеловите награди на 10 декември в Стокхолм. От негово име речта произнесе американският дипломат в Швеция Азита Раджи.
Инфо: magnifisonz.com
