Образованието в България не иска и не иска да се промени
Добър преподавател е оня, който умее да увлича децата, да провежда изследователска работа с тях, а не просто да си приготвя едни уроци, с цел да ги повтаря години наред. Нашето обучение обаче въобще не желае да се промени.
Има дефицит от 4000 учители. С пенсионирането на огромните генерации от 50-те и 60-те се обрисува още по-голяма дупка, чийто пик, съгласно министър Велчев, ще е след десетина години. Освен в случай че до тогава не намалеят в съответната съразмерност и децата, тъй че да спадне и потребността от учебни заведения (казал оптимистът). Да не приказваме, че междинната възраст на към момента работещите учители е към този момент прекомерно висока.
Едва ли този факт ще учуди някого: към този момент няма сфера, в която да не липсват хора. Няма заварчици, няма медицински сестри, няма студенти. Сериозното нарастване на заплатите евентуално ще притегли хора, само че взрив май никой не чака. Впрочем най-интересната констатация в целия този спор беше, че междинното обучение е станало надалеч по-конкурентно от висшето. За положителни междинни учебни заведения тече гневна борба, до момента в който университетите одобряват куцо и сакато. Заслужава деликатно да се обследва тази тематика - аз бих почнал от родителските упоритости, само че не ще да са единствено те. Факт е, че влиятелните междинни учебни заведения нямат проблем; липсват учители единствено там, където няма запас да се предложи нещо – в ромските гета и в неплатежоспособни общини.
Ако се вгледаме в структурата на изчезналите бройки, ще забележим, че главно няма учители по информатика, британски, физика, математика – т.е. все „ съществени " сфери, където младежът може да откри по-интересна реализация. Литератори, историци, философи – които по-трудно се пласират на трудовия пазар, се хващат със надлежно по-голяма ненаситност да даскалуват. Дали това може да се поправи като се накарат ВУЗ-овете да приготвят повече от дефицитните специалности аз не знам. Защото казусът не е, че ги няма, а че другаде им е по-интересно да работят. Значи би трябвало специалността да стане по-интересна.
Какво отблъсква младите?
Най-тежка е работата в дребни обитаеми места, където един 25-годишен човек просто няма какво да прави. Политически мъчно е решението за „ уедряване " на учебните заведения, т.е. концентрирането им в по-големи места, тъй като популистите почват да пищят, че се обезлюдявала страната. Макар че и на учениците евентуално ще им е по-интересно да учат в по-голям град. Скоро писаха за с. Врачеш, където нямало деца, тъй като родителите предпочитали да запишат децата си в Ботевград, който се намира на смешните 3 километра от селото. Що се отнася до учителите, те умерено могат да пътуват, в случай че не желаят да се заселват в места без нощни заведения и театри. Споменатото Врачеш е на 41 км от София, разстояние, което в Германия или Съединени американски щати милиони работещи изминават всеки ден без проблем. Важното е младият преподавател да не се усеща уловен вечно в клопката на селото, където са го изпратили.-->
Thinkstockphotos
От почнали работа на места слушам и за неправилни неща. Понеже бюджетът не стигал, един бил уволняван преди ваканцията и преназначаван при започване на образователната година; друга пък трябвало да поеме без пари часовете на шефа. Но да оставим обособените случки. Представете си един младеж, който попада в далечно място с феодални порядки, локални котерии, форми на омерта. Прословутото почитание към учителя, загубата на което окайваме непрекъснато, е функционалност точно на местничеството – пристигналият извън потегля от най-ниското ходило и това, несъмнено, няма за какво да му се харесва. Местните също са подозрителни към самоуверения нов сътрудник.
Годишен проект, срочен проект, проект за часа...
Бюрокрацията в учебното заведение е феноменална. За всеки урок би трябвало да се попълни проект авансово и да се получи утвърждение. Описваш главните понятия, главните запаси, които използваш, главните компетентности, които обаче са разнообразни от главните пълномощия. Годишен проект, срочен проект, седмичен проект, проект за часа... Кариерното развиване, което би трябвало да стимулира учителите, се движи по стълбица, която е по-подходяща за казарма, в сравнение с за креативна специалност. Добавете към това загубата на всевъзможни средства за налагане на ред и престиж. Не можеш да изключиш ученика, тъй като учебното заведение е на ръба с бройката; в случай че му пишеш неприятна записка, най-вече да ти зашлеви пестник, той или родителите му. Наистина отношението на медиите към учителите в последните години е много по-добро - обществото взе да взима тяхната страна в споровете. Но чувството за беззащитност не си отива. Дрънкаш някакви неща, те си пипат телефоните и се щипят.
Thinkstockphotos
Най-сложната тематика тук е смяната в самия метод на учене, към който не желае и не желае да се приспособява нашата просветителна система. Огромно е количеството на наложителните неща, които би трябвало да се покрият, зазубрят и възпроизведат в тестова форма. Наместо да научи децата на драго сърце да четат и проучват, учителят би трябвало да мине по наложителни творби, тематики, основни думи. Наместо да развие интерес към устройството на света и законите, които го движат – задачки за алдехиди и кетони. За да Ви шокирам, ще кажа и че правописът, който у нас към момента се води висш аршин на начетеност, през днешния ден към този момент не разграничава грамотни и необразовани, тъй като и едните, и другите имат спелчек на компютрите си.
Един младеж би се чувствал доста по-добре, в случай че го освободят от всичките тези стратегии и задължителности и му дадат свободата да работи с децата по този начин, както ще им е забавно - пък дано след това да ревизират уменията им да се оправят с проблеми. Днес всички ние сами търсим информация, когато се хванем да вършим нещо. Кога за финален път прочетохте учебник по работа с „ Пейнт “ или „ Опън офис “? Наместо да влезе в този дух на времето, нашата система се държи за 20 век и не се пуска – учебници, уроци, домашни. Дете скоро попитало учителката за какво би трябвало да знаят по какъв начин се прави 10-процентов разтвор от нещо си. Отговорът хвърлил мост към практиката: ами представете си, че слагате кисело зеле. Е, запитвам, по какъв начин би направил кисело зеле уважаемият четец - като смъкна от тавана тетрадката си по химия? Или просто ще огледа в интернет?
Проблемно-ориентирано образование, а не запълване на часове
Ако би трябвало да ида по-нататък, коства ми се, че даже специализацията на учителите през днешния ден към този момент стартира да наподобява несъразмерна. Какво пречи историк да преподава география, географ да приказва за биологическото многообразие, преподавател по изобразяване да ги образова по какъв начин се вършат видеоклипове? Компетентността в тази специалност от ден на ден е в способността да увличаш, да организираш изследователска работа дружно с децата – а не в това да подготвиш едни уроци, които да повтаряш години наред. Добре е да вървим в посоката, която се разисква в последно време в Германия – проблемно-ориентирано образование (а не, с цел да си попълнят часовете тези, които нямат задоволително, както се случва у нас!). Например дават на дадена група задача да разработят проект за бунище на града. Размишляват откъм географията, екологията, химията, може да се появи етически проблем, който да преглеждат от философска позиция. В сходни планове, несъмнено, би трябвало да вземат участие и външни специалисти, което е спомагателен плюс.
Обаче? Подобна огромна независимост на учителя рискува да заплаши държавно-бюрократичните устои на образованието. Ще повлече други форми на оценяване, ще подкопае сакралните показа за проби. Затова и няма да я дочакаме скоро.
Има дефицит от 4000 учители. С пенсионирането на огромните генерации от 50-те и 60-те се обрисува още по-голяма дупка, чийто пик, съгласно министър Велчев, ще е след десетина години. Освен в случай че до тогава не намалеят в съответната съразмерност и децата, тъй че да спадне и потребността от учебни заведения (казал оптимистът). Да не приказваме, че междинната възраст на към момента работещите учители е към този момент прекомерно висока.
Едва ли този факт ще учуди някого: към този момент няма сфера, в която да не липсват хора. Няма заварчици, няма медицински сестри, няма студенти. Сериозното нарастване на заплатите евентуално ще притегли хора, само че взрив май никой не чака. Впрочем най-интересната констатация в целия този спор беше, че междинното обучение е станало надалеч по-конкурентно от висшето. За положителни междинни учебни заведения тече гневна борба, до момента в който университетите одобряват куцо и сакато. Заслужава деликатно да се обследва тази тематика - аз бих почнал от родителските упоритости, само че не ще да са единствено те. Факт е, че влиятелните междинни учебни заведения нямат проблем; липсват учители единствено там, където няма запас да се предложи нещо – в ромските гета и в неплатежоспособни общини.
Ако се вгледаме в структурата на изчезналите бройки, ще забележим, че главно няма учители по информатика, британски, физика, математика – т.е. все „ съществени " сфери, където младежът може да откри по-интересна реализация. Литератори, историци, философи – които по-трудно се пласират на трудовия пазар, се хващат със надлежно по-голяма ненаситност да даскалуват. Дали това може да се поправи като се накарат ВУЗ-овете да приготвят повече от дефицитните специалности аз не знам. Защото казусът не е, че ги няма, а че другаде им е по-интересно да работят. Значи би трябвало специалността да стане по-интересна.
Какво отблъсква младите?
Най-тежка е работата в дребни обитаеми места, където един 25-годишен човек просто няма какво да прави. Политически мъчно е решението за „ уедряване " на учебните заведения, т.е. концентрирането им в по-големи места, тъй като популистите почват да пищят, че се обезлюдявала страната. Макар че и на учениците евентуално ще им е по-интересно да учат в по-голям град. Скоро писаха за с. Врачеш, където нямало деца, тъй като родителите предпочитали да запишат децата си в Ботевград, който се намира на смешните 3 километра от селото. Що се отнася до учителите, те умерено могат да пътуват, в случай че не желаят да се заселват в места без нощни заведения и театри. Споменатото Врачеш е на 41 км от София, разстояние, което в Германия или Съединени американски щати милиони работещи изминават всеки ден без проблем. Важното е младият преподавател да не се усеща уловен вечно в клопката на селото, където са го изпратили.-->
Thinkstockphotos От почнали работа на места слушам и за неправилни неща. Понеже бюджетът не стигал, един бил уволняван преди ваканцията и преназначаван при започване на образователната година; друга пък трябвало да поеме без пари часовете на шефа. Но да оставим обособените случки. Представете си един младеж, който попада в далечно място с феодални порядки, локални котерии, форми на омерта. Прословутото почитание към учителя, загубата на което окайваме непрекъснато, е функционалност точно на местничеството – пристигналият извън потегля от най-ниското ходило и това, несъмнено, няма за какво да му се харесва. Местните също са подозрителни към самоуверения нов сътрудник.
Годишен проект, срочен проект, проект за часа...
Бюрокрацията в учебното заведение е феноменална. За всеки урок би трябвало да се попълни проект авансово и да се получи утвърждение. Описваш главните понятия, главните запаси, които използваш, главните компетентности, които обаче са разнообразни от главните пълномощия. Годишен проект, срочен проект, седмичен проект, проект за часа... Кариерното развиване, което би трябвало да стимулира учителите, се движи по стълбица, която е по-подходяща за казарма, в сравнение с за креативна специалност. Добавете към това загубата на всевъзможни средства за налагане на ред и престиж. Не можеш да изключиш ученика, тъй като учебното заведение е на ръба с бройката; в случай че му пишеш неприятна записка, най-вече да ти зашлеви пестник, той или родителите му. Наистина отношението на медиите към учителите в последните години е много по-добро - обществото взе да взима тяхната страна в споровете. Но чувството за беззащитност не си отива. Дрънкаш някакви неща, те си пипат телефоните и се щипят.
Thinkstockphotos Най-сложната тематика тук е смяната в самия метод на учене, към който не желае и не желае да се приспособява нашата просветителна система. Огромно е количеството на наложителните неща, които би трябвало да се покрият, зазубрят и възпроизведат в тестова форма. Наместо да научи децата на драго сърце да четат и проучват, учителят би трябвало да мине по наложителни творби, тематики, основни думи. Наместо да развие интерес към устройството на света и законите, които го движат – задачки за алдехиди и кетони. За да Ви шокирам, ще кажа и че правописът, който у нас към момента се води висш аршин на начетеност, през днешния ден към този момент не разграничава грамотни и необразовани, тъй като и едните, и другите имат спелчек на компютрите си.
Един младеж би се чувствал доста по-добре, в случай че го освободят от всичките тези стратегии и задължителности и му дадат свободата да работи с децата по този начин, както ще им е забавно - пък дано след това да ревизират уменията им да се оправят с проблеми. Днес всички ние сами търсим информация, когато се хванем да вършим нещо. Кога за финален път прочетохте учебник по работа с „ Пейнт “ или „ Опън офис “? Наместо да влезе в този дух на времето, нашата система се държи за 20 век и не се пуска – учебници, уроци, домашни. Дете скоро попитало учителката за какво би трябвало да знаят по какъв начин се прави 10-процентов разтвор от нещо си. Отговорът хвърлил мост към практиката: ами представете си, че слагате кисело зеле. Е, запитвам, по какъв начин би направил кисело зеле уважаемият четец - като смъкна от тавана тетрадката си по химия? Или просто ще огледа в интернет?
Проблемно-ориентирано образование, а не запълване на часове
Ако би трябвало да ида по-нататък, коства ми се, че даже специализацията на учителите през днешния ден към този момент стартира да наподобява несъразмерна. Какво пречи историк да преподава география, географ да приказва за биологическото многообразие, преподавател по изобразяване да ги образова по какъв начин се вършат видеоклипове? Компетентността в тази специалност от ден на ден е в способността да увличаш, да организираш изследователска работа дружно с децата – а не в това да подготвиш едни уроци, които да повтаряш години наред. Добре е да вървим в посоката, която се разисква в последно време в Германия – проблемно-ориентирано образование (а не, с цел да си попълнят часовете тези, които нямат задоволително, както се случва у нас!). Например дават на дадена група задача да разработят проект за бунище на града. Размишляват откъм географията, екологията, химията, може да се появи етически проблем, който да преглеждат от философска позиция. В сходни планове, несъмнено, би трябвало да вземат участие и външни специалисти, което е спомагателен плюс.
Обаче? Подобна огромна независимост на учителя рискува да заплаши държавно-бюрократичните устои на образованието. Ще повлече други форми на оценяване, ще подкопае сакралните показа за проби. Затова и няма да я дочакаме скоро.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ