Украйна избра промяна сред умора от корупцията и "захапана" от външен враг
Добър или неприятен, балотажът в неделя сред досегашния президент Петро Порошенко (р. 1965 г.) и зрелищно издигналият се до негов съперник Володимир Зеленский (р. 1978 г.) е върховен избор на разтерзан от вътрешни несъгласия и конфликти и захапан от външен зложелател народ. Това е външен зложелател, който по едно и също време се показва като непосредствен комшия и другар и в това време слага под подозрение въобще правото на украинците на независим и самостоятелен път. Добър или неприятен, изборът в неделя е решение на законно болшинство - следствията от което тази героична, препатила, само че мъжествена страна ще носи в идващите 5 години. Героично и мъжествено.
Трагично опозорилият се Виктор Янукович също пристигна на власт с почтени и законни избори - и отново с балотаж - през февруари 2010 година против тогавашния министър-председател Юлия Тимошенко. През оня февруари ориста сякаш се отплати със забавяне на Янукович поради доста противоречивата победа на неговия конкурент Виктор Юшченко на президентските избори през есента на 2004 година На втория тур за Янукович действително бяха дали своят вот повече гласоподаватели (малко над 15 млн. украинци) по отношение на 14.220 млн. за Юшченко, само че Върховният съд анулира резултатите от балотажа и насрочи трети кръг - където преимуществото към този момент беше на страната на Юшченко.
Припомням го, с цел да кажа, че в политическия живот в Украйна нищо не е толкоз еднопосочно и изрично, нито черно-бяло, колкото от време на време ни се желае.
Споменатата Тимошенко е различен сладкодумен образец: ту героиня (на Оранжевата гражданска война през 2004-2005 г.), ту " газова принцеса " с мекушава позиция към Москва и податлива на натиска от Владимир Путин; един път - изстрадала жертва на властническите тежнения на Янукович, различен път - спирачка за промените и компрометирано лице от предишното, дърпащо Украйна обратно... Бившата съветска пленничка и сегашен народен представител Надя Савченко също е поучителна история.
© Reuters
Зеленский и Коломойски
Да, в екипа на 41-годишния Зеленский има хора, които са работили за предходни управляващи (в апарата на побегналия след Майдана министър председател Микола Азаров, както и в компрометиралата се Партия на районите на Янукович). Да, измежду тях личат и фигури с тесни връзки с олигарха Игор Коломойски, шести по благосъстояние в страната, някогашен губернатор на Днепропетровска област.
Да, самият Зеленский по всичко наподобява също поддържа някакви, по-малко или повече интензивни контакти с спорния Коломойски (подигравателно именуван от време на време в общественото пространство Беня Крик, по името на комичния престъпен престиж от " Одеските разкази " на Исак Бабел). Според следствията на Радио " Свобода " за последните 2 години Зеленский 13 пъти е летял до Женева и Тел Авив, където живее олигархът. При това придружаван от юридически съветници на Коломойски.
Вярно е също по този начин, че шоуменът е взел участие в предишното със своята натрупа ( " Студия Квартал 95 " ) в предизборни мероприятия на Партията на районите на Янукович.
Но от всичко изброено не следва автоматизираното и изрично умозаключение, че той ще се провали като държавен глава. Или пък ще тласне Украйна в бездната на някаква преизподня.
Професията " комедиант " сама по себе си също не трябва да е присъда. Комик и сатирик (даже негов връстник) през днешния ден е министър председател на Словения - Марян Шарец. Колега от сектора стана и кмет на исландската столица Рейкявик от 2010 до 2014 година, това е Йон Гнар. Сегашният кмет на арменската столица Ереван, 42-годишният Айк Марутян, също е комедиен артист, сценарист и продуцент. Следователно възходът на Зеленский изобщо не е казус.
Ако го упрекваме, че няма по какъв начин да носи " новото " при толкоз съмнителни обвързаности и схеми в предишното, то не трябва да се не помни, че същото важи и за Петро Порошенко.
© Reuters
" Багажът " на Порошенко
Днешният украински държавен глава - милиардер с многообразен бизнес - няма по какъв начин да избяга от не изключително приятното определение " олигарх ". В бизнес империята на 53-годишния Порошенко (чието благосъстояние сп. Forbes оцени през 2014 година на 1.3 милиарда долара) с изключение на интернационално известният сладкарски тръст Roshen влизат и корабостроителни и автомобилостроителни компании, компании от аграрния бранш. Да не пропуснем и медиите - телевизионният " 5 канал " (с общонационално покритие, трети по рейтинг) и няколко радиостанции.
Обърнем ли взор обратно, то няма по какъв начин да не забележим, че Порошенко участва в политическия хайлайф на Украйна най-малко от 1998 година насам. Тогава печели първия си депутатски мандат във Върховната рада в Киев. В 2001 година взе участие в основаването на Партията на районите (лоялна по това време на президента Леонид Кучма), сетне беше зам.-председател и ръководител на Съвета на Националната банка на Украйна. При Юшченко стана секретар на Съвета по национална сигурност и защита, а след оставката на държавното управление на Тимошенко през март 2010 година краткотрайно управляваше и Министерството на външните работи. При Янукович беше дори и министър на икономическото развиване и търговията (март-декември 2012 г.). А това не са ли обвързаности - и най-малкото подозрителни моменти?
Несъмнено Порошенко беше мощен президент на интернационалната сцена. Подкрепяше интеграцията с Европейски Съюз и говореше за път към НАТО. Още през декември 2014 година даже даде обещание референдум за участие в Организацията на Северноатлантическия контракт. Такъв, несъмнено, не се организира, аргументите са ясни. Атлантическата тематика към момента е взривоопасна в Украйна, лагерите са поляризирани и никой властимащ не би се ангажирал/рискувал с крайни дейности. За разлика от посоката Европейски съюз, одобрявана от болшинството.
И най-важното във външен проект: президентът беше корав и праволинеен по отношение на Москва и нейните дейности в Източна Украйна. Тази неотстъпчивост значително убеди западните сътрудници (и в границите на Нормандския формат и в двустранните връзки със САЩ) да реагират остро на съветската военна експанзия в присъединението на Крим и основаването на терористично-окупационните формирания ДНР и ЛНР през размирната 2014 година Санкциите против Русия - както европейски, по този начин и американски - не престават да работят и през днешния ден, за което немаловажна заслуга има и самият Порошенко.
© Reuters
Бремето на корупцията
Но вътрешнополитически Порошенко бледнееше. Значителна част от украинските жители не видяха същинска битка против втръсналата им корупция, разпростряла пипалата си навсякъде и корозивна радикално обществото. При цялата си власт не можа да организира мечтаните промени за премахване на многочислените навици и привички, вкоренени надълбоко в административния нрав още от руско време. Проблем в забележителна степен и на свръхочакванията: след десетилетията корумпирана власт украинците разбираемо нямат самообладание да заживеят най-накрая нормално; не им се чака, отпускат към този момент най-малко толеранс на всеки властник.
Успехи, несъмнено, имаше. Огромният бранш за сигурност, най-много Министерството на вътрешните работи, през днешния ден е много по-различен от (пост)съветската картинка, набила се в главите на милиони източноевропейци: дебелият нахален " силовик ". Особено Патрулната полиция - тотално преобразена от авторитетния министър Арсен Аваков - е достижение, които малко на брой смятаха за допустимо в границите на няколко години.
Един от последните кавги, наклонили везните в посока Зеленский, беше аферата с покупката на съветски аварийни елементи за украинската войска. Журналистическо следствие разкри внушителна корупционна скица в държавния военно-промишлен тръст " Укроборонпром " с присъединяване на първия зам.-секретар на Съвета по национална сигурност и защита, Олег Гладковский, който е непосредствен с Порошенко, негов приятел още от казармата и сетнешен бизнес-партньор.
Става дума за доста завишаване на цените на купените от Украйна елементи, което вкарало в джобовете на далавераджиите 250 млн. гривни (над 9.2 млн. долара). Сделките са осъществени през три подставени компании, една от които - корабостроителният цех " Кузница на Рыбальском " - принадлежи на Порошенко
Зеленский ще е шестият държавен глава на Украйна от оповестяването на независимостта на 24 август 1991 година Какъв ще е мандатът му, следва да забележим. Отсега не могат да се вършат еднопосочни и безапелационни оценки. И ние, и братята-украинци сме се нагледали на блестящи герои, понесли се на крилете на свръхнадежди и големи упования, съпроводени с екстаз и аплаузи, които след това кацат твърдо на бунището на историята.
Единственото, което можем да им пожелаем, е да имат сили за идващ Майдан. Пореден. В техните (и в нашите, впрочем) земи Революцията на достолепието наподобява би трябвало да е перманентна. И това евентуално е добре.
Трагично опозорилият се Виктор Янукович също пристигна на власт с почтени и законни избори - и отново с балотаж - през февруари 2010 година против тогавашния министър-председател Юлия Тимошенко. През оня февруари ориста сякаш се отплати със забавяне на Янукович поради доста противоречивата победа на неговия конкурент Виктор Юшченко на президентските избори през есента на 2004 година На втория тур за Янукович действително бяха дали своят вот повече гласоподаватели (малко над 15 млн. украинци) по отношение на 14.220 млн. за Юшченко, само че Върховният съд анулира резултатите от балотажа и насрочи трети кръг - където преимуществото към този момент беше на страната на Юшченко.
Припомням го, с цел да кажа, че в политическия живот в Украйна нищо не е толкоз еднопосочно и изрично, нито черно-бяло, колкото от време на време ни се желае.
Споменатата Тимошенко е различен сладкодумен образец: ту героиня (на Оранжевата гражданска война през 2004-2005 г.), ту " газова принцеса " с мекушава позиция към Москва и податлива на натиска от Владимир Путин; един път - изстрадала жертва на властническите тежнения на Янукович, различен път - спирачка за промените и компрометирано лице от предишното, дърпащо Украйна обратно... Бившата съветска пленничка и сегашен народен представител Надя Савченко също е поучителна история.
© Reuters
Зеленский и Коломойски
Да, в екипа на 41-годишния Зеленский има хора, които са работили за предходни управляващи (в апарата на побегналия след Майдана министър председател Микола Азаров, както и в компрометиралата се Партия на районите на Янукович). Да, измежду тях личат и фигури с тесни връзки с олигарха Игор Коломойски, шести по благосъстояние в страната, някогашен губернатор на Днепропетровска област.
Да, самият Зеленский по всичко наподобява също поддържа някакви, по-малко или повече интензивни контакти с спорния Коломойски (подигравателно именуван от време на време в общественото пространство Беня Крик, по името на комичния престъпен престиж от " Одеските разкази " на Исак Бабел). Според следствията на Радио " Свобода " за последните 2 години Зеленский 13 пъти е летял до Женева и Тел Авив, където живее олигархът. При това придружаван от юридически съветници на Коломойски.
Вярно е също по този начин, че шоуменът е взел участие в предишното със своята натрупа ( " Студия Квартал 95 " ) в предизборни мероприятия на Партията на районите на Янукович.
Но от всичко изброено не следва автоматизираното и изрично умозаключение, че той ще се провали като държавен глава. Или пък ще тласне Украйна в бездната на някаква преизподня.
Професията " комедиант " сама по себе си също не трябва да е присъда. Комик и сатирик (даже негов връстник) през днешния ден е министър председател на Словения - Марян Шарец. Колега от сектора стана и кмет на исландската столица Рейкявик от 2010 до 2014 година, това е Йон Гнар. Сегашният кмет на арменската столица Ереван, 42-годишният Айк Марутян, също е комедиен артист, сценарист и продуцент. Следователно възходът на Зеленский изобщо не е казус.
Ако го упрекваме, че няма по какъв начин да носи " новото " при толкоз съмнителни обвързаности и схеми в предишното, то не трябва да се не помни, че същото важи и за Петро Порошенко.
© Reuters
" Багажът " на Порошенко
Днешният украински държавен глава - милиардер с многообразен бизнес - няма по какъв начин да избяга от не изключително приятното определение " олигарх ". В бизнес империята на 53-годишния Порошенко (чието благосъстояние сп. Forbes оцени през 2014 година на 1.3 милиарда долара) с изключение на интернационално известният сладкарски тръст Roshen влизат и корабостроителни и автомобилостроителни компании, компании от аграрния бранш. Да не пропуснем и медиите - телевизионният " 5 канал " (с общонационално покритие, трети по рейтинг) и няколко радиостанции.
Обърнем ли взор обратно, то няма по какъв начин да не забележим, че Порошенко участва в политическия хайлайф на Украйна най-малко от 1998 година насам. Тогава печели първия си депутатски мандат във Върховната рада в Киев. В 2001 година взе участие в основаването на Партията на районите (лоялна по това време на президента Леонид Кучма), сетне беше зам.-председател и ръководител на Съвета на Националната банка на Украйна. При Юшченко стана секретар на Съвета по национална сигурност и защита, а след оставката на държавното управление на Тимошенко през март 2010 година краткотрайно управляваше и Министерството на външните работи. При Янукович беше дори и министър на икономическото развиване и търговията (март-декември 2012 г.). А това не са ли обвързаности - и най-малкото подозрителни моменти?
Несъмнено Порошенко беше мощен президент на интернационалната сцена. Подкрепяше интеграцията с Европейски Съюз и говореше за път към НАТО. Още през декември 2014 година даже даде обещание референдум за участие в Организацията на Северноатлантическия контракт. Такъв, несъмнено, не се организира, аргументите са ясни. Атлантическата тематика към момента е взривоопасна в Украйна, лагерите са поляризирани и никой властимащ не би се ангажирал/рискувал с крайни дейности. За разлика от посоката Европейски съюз, одобрявана от болшинството.
И най-важното във външен проект: президентът беше корав и праволинеен по отношение на Москва и нейните дейности в Източна Украйна. Тази неотстъпчивост значително убеди западните сътрудници (и в границите на Нормандския формат и в двустранните връзки със САЩ) да реагират остро на съветската военна експанзия в присъединението на Крим и основаването на терористично-окупационните формирания ДНР и ЛНР през размирната 2014 година Санкциите против Русия - както европейски, по този начин и американски - не престават да работят и през днешния ден, за което немаловажна заслуга има и самият Порошенко.
© Reuters
Бремето на корупцията
Но вътрешнополитически Порошенко бледнееше. Значителна част от украинските жители не видяха същинска битка против втръсналата им корупция, разпростряла пипалата си навсякъде и корозивна радикално обществото. При цялата си власт не можа да организира мечтаните промени за премахване на многочислените навици и привички, вкоренени надълбоко в административния нрав още от руско време. Проблем в забележителна степен и на свръхочакванията: след десетилетията корумпирана власт украинците разбираемо нямат самообладание да заживеят най-накрая нормално; не им се чака, отпускат към този момент най-малко толеранс на всеки властник.
Успехи, несъмнено, имаше. Огромният бранш за сигурност, най-много Министерството на вътрешните работи, през днешния ден е много по-различен от (пост)съветската картинка, набила се в главите на милиони източноевропейци: дебелият нахален " силовик ". Особено Патрулната полиция - тотално преобразена от авторитетния министър Арсен Аваков - е достижение, които малко на брой смятаха за допустимо в границите на няколко години.
Един от последните кавги, наклонили везните в посока Зеленский, беше аферата с покупката на съветски аварийни елементи за украинската войска. Журналистическо следствие разкри внушителна корупционна скица в държавния военно-промишлен тръст " Укроборонпром " с присъединяване на първия зам.-секретар на Съвета по национална сигурност и защита, Олег Гладковский, който е непосредствен с Порошенко, негов приятел още от казармата и сетнешен бизнес-партньор.
Става дума за доста завишаване на цените на купените от Украйна елементи, което вкарало в джобовете на далавераджиите 250 млн. гривни (над 9.2 млн. долара). Сделките са осъществени през три подставени компании, една от които - корабостроителният цех " Кузница на Рыбальском " - принадлежи на Порошенко
Зеленский ще е шестият държавен глава на Украйна от оповестяването на независимостта на 24 август 1991 година Какъв ще е мандатът му, следва да забележим. Отсега не могат да се вършат еднопосочни и безапелационни оценки. И ние, и братята-украинци сме се нагледали на блестящи герои, понесли се на крилете на свръхнадежди и големи упования, съпроводени с екстаз и аплаузи, които след това кацат твърдо на бунището на историята.
Единственото, което можем да им пожелаем, е да имат сили за идващ Майдан. Пореден. В техните (и в нашите, впрочем) земи Революцията на достолепието наподобява би трябвало да е перманентна. И това евентуално е добре.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ