До скоро най-важният въпрос за българската политика бе ще намери

До скоро най-важният въпрос за българската политика бе ще откри ли министър председателят Кирил Петков 12 спомагателни депутати, с цел да има още веднъж болшинство от 121, откакто " ИТН " напусна ръководещата коалиция.

Откакто ГЕРБ внесе избор на съмнение обаче, палачинката се обърна и въпросът към този момент е различен - дали ГЕРБ ще съберат 121 гласа в поддръжка на този избор, с цел да смъкват правителствтото.

При това болшинство от 121 депутати е единствено пожелателно за Петков, тъй като съгласно Конституцията държавното управление може да работи и с по-малка поддръжка в Народното събрание.

Докато за ГЕРБ, в случай че те в действителност желаят да смъкват кабинета, намирането на 121 депутати е наложително.

Ето какво написа в главния закон

Чл. 89.

(1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласоподава съмнение на Министерския съвет. Предложението е признато, когато за него са дали своят вот повече от половината от всички народни представители.

Накратко - вотът на съмнение е един от дребното случаи, в които Конституцията наложително изисква общ брой от повече от половината от всички депутати или най-малко 121.

При избор на съмнение да се пресмята дали държавното управление ще събере 121 гласа е безмислено упражнение. При избор на съмнение 121 гласа би трябвало да събере опозицията, която го е внесла.

Разстановката на парламентарните сили е известна.

Трите партии, които остават в ръководещото болшинство, имат общо 109 депутати. " Продължаваме промяната " е с 67 народни представители, Българска социалистическа партия има 26, а " Демократична България " - 16.

Трите партии, които са в съпротива имат общо 106 депутати. ГЕРБ е с 59, Движение за права и свободи има 34, " Възраждане " -13.

" ИТН " е с 20 депутати. Именно тяхното държание е решаващото в тази ситуация.

От скоро има и 5 депутати, които не членуват в парламентарни групи. Те се отделиха от " ИТН ".

Ако приемем, че ГЕРБ може да разчита твърдо на 106 гласа, (което не е доста несъмнено, тъй като значи цялостна готовност на герберите, Движение за права и свободи и " Възраждане " ), то с цел да бъде сполучлив вотът на съмнение " за " него би трябвало да гласоподават още 15 депутати. Въпросът е дали " ИТН " ще обезпечи тези гласове, с цел да смъкна държавното управление.

Откакто напуснаха обединението хората на Слави Трифонов на няколко пъти гласоподаваха дружно с ГЕРБ и Движение за права и свободи срещу начинания на кабинета. В множеството случаи обаче гласовете им бяха " въздържал се ".

Ако от " ИТН " продължат с тази си политика и още веднъж гласоподават " въздържал се ", то те действително ще поддържат кабинета. Защото няма да вземат участие в събирането на 121 гласа " за ", нужни на опозицията за сполучлив избор на съмнение.

Единственият вид държавното управление да падне е " ИТН " да гласоподава " за " вота на съмнение. Това обаче би било пагубно деяние за самите тях. Защото дефинитивно ще затвърди усещането, че извършват поръчка от Сараите. Ако " ИТН " гласоподава " за " вота на съмнение най-вероятно няма да има никакъв смисъл въобще да се явява на идващите парламентарни избори.

Разбира се има вид, при който " ИТН " гласоподава " за " вота, само че все пак държавното управление оцелява. Общият общ брой на гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН е 126. Достатъчно е единствено 6 депутати от всички тях да отсъстват от залата при гласуването и Петков ще продължи да бъде министър председател.