Започват нови разкопки в археологическия резерват Марцианополис
До седмица стартират нови разкопки в рамките на археологическия резерват " Марцианополис “ в Девня. Това заяви ръководителят на експедицията доктор Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна. Работата ще се концентрира зад Музея на мозайките, където се намира антична жилищна постройка. Разкопките на обекта ще се правят от пандизчии на лек режим, откакто Министерството на културата отпусна 15 хиляди лв. за археологически изследвания на инсулата (карето) западно от Vila Urbana. Те ще обзет повърхност от към 70 кв. м. и ще доближат до 3 метра дълбочина.
" Два сезона във времето обратно са провеждани разкопки на това място. Целта ни е да ги приключим, с цел да разкрием колкото се може повече архитектура от руините на римския град Марцианопол, след това да ги социализираме и приспособяваме в околомузейното пространство “, съобщи доктор Христо Кузов. Той се надява финансирането на археологическите експедиции да продължи, с цел да се проучат и други елементи на античния град като пространството пред поликлиниката в Девня, откъдето се допуска, че е минавала основната улица на Марцианопол, а около нея може да се попадне на форума (главния градски площад) и на значими публични здания.
" За нас по-ценни са чисто археологическите резултати, надяваме се да открием и нещо атрактивно, което би привлякло вниманието на необятната аудитория, само че авансово не можем да определим тъкмо какво “, разяснява доктор Кузов. Той позволи, че е допустимо някои скъпоценни артефакти от античния град към този момент да са изнесени отвън България, само че е безапелационен, че все пак Марцианополис е един от най-запазените археологически обекти в България.
Малко прочут за необятната общност факт е, че при разкопки през 50-те години на предишния век на територията на резервата е открита епископска базилика, което удостоверява данните от историческите извори, че Марцианопол е бил и значим християнски център в рамките на Римската империя. Този обект обаче не е изследван до дъно и е бил засипан със земна маса, с цел да не се разрушава от атмосферните въздействия и с цел да не бъде разграбен от иманяри. Реставрацията и консервацията на епископската базилика би коствала стотици хиляди левове, уточни доктор Кузов.
" Два сезона във времето обратно са провеждани разкопки на това място. Целта ни е да ги приключим, с цел да разкрием колкото се може повече архитектура от руините на римския град Марцианопол, след това да ги социализираме и приспособяваме в околомузейното пространство “, съобщи доктор Христо Кузов. Той се надява финансирането на археологическите експедиции да продължи, с цел да се проучат и други елементи на античния град като пространството пред поликлиниката в Девня, откъдето се допуска, че е минавала основната улица на Марцианопол, а около нея може да се попадне на форума (главния градски площад) и на значими публични здания.
" За нас по-ценни са чисто археологическите резултати, надяваме се да открием и нещо атрактивно, което би привлякло вниманието на необятната аудитория, само че авансово не можем да определим тъкмо какво “, разяснява доктор Кузов. Той позволи, че е допустимо някои скъпоценни артефакти от античния град към този момент да са изнесени отвън България, само че е безапелационен, че все пак Марцианополис е един от най-запазените археологически обекти в България.
Малко прочут за необятната общност факт е, че при разкопки през 50-те години на предишния век на територията на резервата е открита епископска базилика, което удостоверява данните от историческите извори, че Марцианопол е бил и значим християнски център в рамките на Римската империя. Този обект обаче не е изследван до дъно и е бил засипан със земна маса, с цел да не се разрушава от атмосферните въздействия и с цел да не бъде разграбен от иманяри. Реставрацията и консервацията на епископската базилика би коствала стотици хиляди левове, уточни доктор Кузов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ