Как кашмирената индустрията може да стане устойчива?
До пролетта в обширните тревни площи на Централна Монголия зимните снегове значително са се стопили, само че мощните ветрове и пясъчните стихии могат да я създадат един от най-суровите интервали в годината, написа CNN. За пастира Баярдуурен Зундуйхуу той е и един от най-натоварените.
Събуждаме се, когато слънцето изгрява. Пролетта е обвързвана с реколтата от кашмир “, споделя тя.
Подобно на доста членове на към 300 хиляди номадски пастирски семейства в Монголия, Баярдуурен изкарва огромна част от приходите си, събирайки и продавайки кашмирена вълна от свободно скитащите си кози, чиито руна тя разресва едно по едно.
Ценен поради своята устойчивост и мекост, кашмирът се употребява за изработката на първокласни пуловери, шалове и одеяла. Около 40% от международния рандеман на кашмир идва от Монголия – почти 10 000 метрични тона през 2021 година, съгласно Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН).
Днес кашмирът е една от главните износни артикули на страната. Но възходящото световно търсене на тази първокласна вълна оказва въздействие върху околната среда и заплашва обичайния метод на живот. С повишаването на пазара на кашмир през последните десетилетия, се усилва и броят на козите, пасящи по полята на Монголия.
Сега има почти 27 милиона от тях, което значи, че превъзхождат хората в страната с повече от осем към едно. Изменението на климата, рисковите метеорологични условия и пашата на добитък се съчетават, с цел да оставят към 70% от пасищата деградирали до известна степен, съгласно ПРООН. Това заплашва необратимо да унищожи екосистемите на Монголия - и промишленостите, разчитащи на тях.
По-екологични други възможности
На фона на тези опасения за околната среда, някои първокласни марки се обръщат към по-екологични други възможности. Ново потомство монголски дизайнери търси способи да направи кашмира по-устойчив, като в същото време поддържа локалните пастири.
Процесът постоянно стартира с разбирането къде тъкмо и по какъв начин се създава материалът ”, твърди Оюна Церендорж, която е израснала в Монголия и в този момент ръководи марка за кашмирено облекло и артикули за дома.
Основана доскоро повече от 20 години, Oyuna се предлага в първокласни универсални магазини, като Harrods в Лондон и Lane Crawford в Хонконг. Въпреки че ръководи марката си от Лондон, дизайнерката набира и създава облеклата в родната си страна.
„ Имаме доста къса верига на доставки. Ние проектираме нашите сбирки и работим с фабриките в Монголия. Знаем от кои региони и номадски кооперативи идва нашият кашмир “, споделя Оюна.
Обмисленият метод на Оюна си има цена. Докато някои търговци на всеобщия пазар продават пуловери от 100% кашмир за под 80 $, нейните могат да костват над 1000 $. Качеството на преждата, производството на дребни партиди и трудоемката ръчна направа изясняват някои от разликите в цената. Но устойчивите практики също въздействат върху цената, изписана на етикетите. Оюна се доставя единствено от пастири, които дават отговор на стандартите за резистентност, даже в случай че това значи компанията да харчи повече за материали.
Според ПРООН, превръщането на бизнеса на пастирите в по-печеливш може да понижи натиска върху околната среда посредством обезкуражаване на несъразмерната паша. Например, преработката и производството на повече кашмир в Монголия, която сега изнася до 90% от суровината (много преди да се трансформира в прежда, да не приказваме за шапка или шал), може да им обезпечи спомагателен приход без потребност от повече кози.
От Програмата на Организация на обединените нации за развиване показват, че пастирите могат да почистват и сортират кашмир непосредствено за локалните компании, а като подсигуряват, че тяхната продукция не се смесва с други, те управляват по-добре качеството и могат да покачат цените.
Вълна от крепък - новият кашмир?
Все по-голям брой марки търсят етични други възможности на обичайния кашмир. Stella McCartney, да вземем за пример, употребява единствено рециклиран кашмир от 2016 година насам. Това оказва помощ в битката с отпадъците, като въздействието върху околната среда е седем пъти по-ниско от това на необработения кашмир, показват от компанията.
Междувременно, японският стартъп Spiber създава опция на синтетичен кашмир, въодушевена от паяжината, посредством ферментиране на растителни съставки в протеинов полимер. Лейбълът Athleisure KD New York пък създаде плат с сходни на кашмир качества, употребявайки нишки на основата на соя.
Тези високотехнологични материали към момента не са необятно публикувани. Но няколко марки се обръщат към леснодостъпна опция на кашмира - такава, която може да обезпечи на монголските пастири приходи, като в същото време пази земята им от деградация - вълна от крепък.
Bodios е измежду лейбълите, които залагат на яка. От основаната в Улан Батор марка трикотаж споделят, че създават повече от половината от своите произведения от вълна от това животно – в това число пуловери, шалове и одеяла, в Монголия. Вълната на крепък се събира по метод, сходен на кашмира при козите. Материалът обаче не е толкоз известен, частично тъй като влакната са по-груби и по-тъмни, което ги прави по-трудни за боядисване.
Но от Bodios показват, че навиците на паша на яковете са по-благоприятни за екосистемата. Например, до момента в който козите изкореняват растенията, хранейки се, яковете употребяват единствено листата, което улеснява възобновяване на пасищата. Те пасат на по-висока надморска височина, което значи, че не способстват за деградирането на към този момент прекалено експлоатираните пасища.
Някои специалисти считат, че разрастването на пазара за вълна от якове - известна още като пух от якове, може да обезпечи по-екологичен източник на приходи за пастирите в Монголия. А някои локални производители на трикотаж се надяват да употребяват сравнителната необичайност на материала (в Монголия има по-малко от един милион якове) за стимулиране на продажбите. По отношение на мекотата, кашмирът и пухът на крепък са доста близки, само че вторият е по-топъл и дишащ.
Базираното в Улан Батор бутиково студио Hypechase прави дребни партиди облекла от вълна на крепък за едноименния си лейбъл, както и за други марки по света. Основателят Адриен де Вил споделя, че материалът, когато е оставен в естествените си, небоядисани цветове - които могат да варират от мрачно кафяво до сиво и бяло - набира известност както измежду главните, по този начин и измежду пробните дизайнери, като основания в Антверпен Ян-Ян Ван Еше.
По-малко е повече?
Въпреки възходящия брой други възможности, световният вкус за дрехи от кашмир продължава да пораства. От пазарния анализатор Grand View Research пресмятат, че промишлеността ще пораства с повече от 6% годишно до 2030 година, когато ще възлиза на 4.23 милиарда $. Но съгласно Илейн Конкиевич, непрекъснат представител на ПРООН в Монголия, секторът към момента може да пораства стабилно, в случай че купувачите дават приоритет на качеството пред количеството.
Не става дума за всеобщо увеличение на броя дрехи, а за поддържане на положително качество и устойчини практики по цялата верига “, споделя Конкиевич.
" Ако потребителите в чужбина си споделят: Добре, този пуловер, шал или ръкавици са създадени от началото до края в Монголия, това е от изгода за метода на живот на пастирите и хуманното отношение към животните, тогава това ще докара до по-висока цена ”, добавя той.
Колко реалистично е това в ерата на бързата мода следва да забележим. За пастири, като Баярдуурен обаче, една по-устойчива промишленост може да й помогне да продължи да населява степта. Тя преди обмисля да потърси работа в града, макар дълбоката си връзка с природата.
" Родителите ми бяха пастири и аз също избрах да повеждам подобен живот. Той се предава в моето семейство от генерации “, споделя тя.
Събуждаме се, когато слънцето изгрява. Пролетта е обвързвана с реколтата от кашмир “, споделя тя.
Подобно на доста членове на към 300 хиляди номадски пастирски семейства в Монголия, Баярдуурен изкарва огромна част от приходите си, събирайки и продавайки кашмирена вълна от свободно скитащите си кози, чиито руна тя разресва едно по едно.
Ценен поради своята устойчивост и мекост, кашмирът се употребява за изработката на първокласни пуловери, шалове и одеяла. Около 40% от международния рандеман на кашмир идва от Монголия – почти 10 000 метрични тона през 2021 година, съгласно Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН).
Днес кашмирът е една от главните износни артикули на страната. Но възходящото световно търсене на тази първокласна вълна оказва въздействие върху околната среда и заплашва обичайния метод на живот. С повишаването на пазара на кашмир през последните десетилетия, се усилва и броят на козите, пасящи по полята на Монголия.
Сега има почти 27 милиона от тях, което значи, че превъзхождат хората в страната с повече от осем към едно. Изменението на климата, рисковите метеорологични условия и пашата на добитък се съчетават, с цел да оставят към 70% от пасищата деградирали до известна степен, съгласно ПРООН. Това заплашва необратимо да унищожи екосистемите на Монголия - и промишленостите, разчитащи на тях.
По-екологични други възможности
На фона на тези опасения за околната среда, някои първокласни марки се обръщат към по-екологични други възможности. Ново потомство монголски дизайнери търси способи да направи кашмира по-устойчив, като в същото време поддържа локалните пастири.
Процесът постоянно стартира с разбирането къде тъкмо и по какъв начин се създава материалът ”, твърди Оюна Церендорж, която е израснала в Монголия и в този момент ръководи марка за кашмирено облекло и артикули за дома.
Основана доскоро повече от 20 години, Oyuna се предлага в първокласни универсални магазини, като Harrods в Лондон и Lane Crawford в Хонконг. Въпреки че ръководи марката си от Лондон, дизайнерката набира и създава облеклата в родната си страна.
„ Имаме доста къса верига на доставки. Ние проектираме нашите сбирки и работим с фабриките в Монголия. Знаем от кои региони и номадски кооперативи идва нашият кашмир “, споделя Оюна.
Обмисленият метод на Оюна си има цена. Докато някои търговци на всеобщия пазар продават пуловери от 100% кашмир за под 80 $, нейните могат да костват над 1000 $. Качеството на преждата, производството на дребни партиди и трудоемката ръчна направа изясняват някои от разликите в цената. Но устойчивите практики също въздействат върху цената, изписана на етикетите. Оюна се доставя единствено от пастири, които дават отговор на стандартите за резистентност, даже в случай че това значи компанията да харчи повече за материали.
Според ПРООН, превръщането на бизнеса на пастирите в по-печеливш може да понижи натиска върху околната среда посредством обезкуражаване на несъразмерната паша. Например, преработката и производството на повече кашмир в Монголия, която сега изнася до 90% от суровината (много преди да се трансформира в прежда, да не приказваме за шапка или шал), може да им обезпечи спомагателен приход без потребност от повече кози.
От Програмата на Организация на обединените нации за развиване показват, че пастирите могат да почистват и сортират кашмир непосредствено за локалните компании, а като подсигуряват, че тяхната продукция не се смесва с други, те управляват по-добре качеството и могат да покачат цените.
Вълна от крепък - новият кашмир?
Все по-голям брой марки търсят етични други възможности на обичайния кашмир. Stella McCartney, да вземем за пример, употребява единствено рециклиран кашмир от 2016 година насам. Това оказва помощ в битката с отпадъците, като въздействието върху околната среда е седем пъти по-ниско от това на необработения кашмир, показват от компанията.
Междувременно, японският стартъп Spiber създава опция на синтетичен кашмир, въодушевена от паяжината, посредством ферментиране на растителни съставки в протеинов полимер. Лейбълът Athleisure KD New York пък създаде плат с сходни на кашмир качества, употребявайки нишки на основата на соя.
Тези високотехнологични материали към момента не са необятно публикувани. Но няколко марки се обръщат към леснодостъпна опция на кашмира - такава, която може да обезпечи на монголските пастири приходи, като в същото време пази земята им от деградация - вълна от крепък.
Bodios е измежду лейбълите, които залагат на яка. От основаната в Улан Батор марка трикотаж споделят, че създават повече от половината от своите произведения от вълна от това животно – в това число пуловери, шалове и одеяла, в Монголия. Вълната на крепък се събира по метод, сходен на кашмира при козите. Материалът обаче не е толкоз известен, частично тъй като влакната са по-груби и по-тъмни, което ги прави по-трудни за боядисване.
Но от Bodios показват, че навиците на паша на яковете са по-благоприятни за екосистемата. Например, до момента в който козите изкореняват растенията, хранейки се, яковете употребяват единствено листата, което улеснява възобновяване на пасищата. Те пасат на по-висока надморска височина, което значи, че не способстват за деградирането на към този момент прекалено експлоатираните пасища.
Някои специалисти считат, че разрастването на пазара за вълна от якове - известна още като пух от якове, може да обезпечи по-екологичен източник на приходи за пастирите в Монголия. А някои локални производители на трикотаж се надяват да употребяват сравнителната необичайност на материала (в Монголия има по-малко от един милион якове) за стимулиране на продажбите. По отношение на мекотата, кашмирът и пухът на крепък са доста близки, само че вторият е по-топъл и дишащ.
Базираното в Улан Батор бутиково студио Hypechase прави дребни партиди облекла от вълна на крепък за едноименния си лейбъл, както и за други марки по света. Основателят Адриен де Вил споделя, че материалът, когато е оставен в естествените си, небоядисани цветове - които могат да варират от мрачно кафяво до сиво и бяло - набира известност както измежду главните, по този начин и измежду пробните дизайнери, като основания в Антверпен Ян-Ян Ван Еше.
По-малко е повече?
Въпреки възходящия брой други възможности, световният вкус за дрехи от кашмир продължава да пораства. От пазарния анализатор Grand View Research пресмятат, че промишлеността ще пораства с повече от 6% годишно до 2030 година, когато ще възлиза на 4.23 милиарда $. Но съгласно Илейн Конкиевич, непрекъснат представител на ПРООН в Монголия, секторът към момента може да пораства стабилно, в случай че купувачите дават приоритет на качеството пред количеството.
Не става дума за всеобщо увеличение на броя дрехи, а за поддържане на положително качество и устойчини практики по цялата верига “, споделя Конкиевич.
" Ако потребителите в чужбина си споделят: Добре, този пуловер, шал или ръкавици са създадени от началото до края в Монголия, това е от изгода за метода на живот на пастирите и хуманното отношение към животните, тогава това ще докара до по-висока цена ”, добавя той.
Колко реалистично е това в ерата на бързата мода следва да забележим. За пастири, като Баярдуурен обаче, една по-устойчива промишленост може да й помогне да продължи да населява степта. Тя преди обмисля да потърси работа в града, макар дълбоката си връзка с природата.
" Родителите ми бяха пастири и аз също избрах да повеждам подобен живот. Той се предава в моето семейство от генерации “, споделя тя.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ