ДО: Президента на света Уважаеми Владимир Владимирович, Пиша ви от

ДО:
Президента на света

Уважаеми Владимир Владимирович,

Пиша ви от провинция България. Първо желая да употребявам случая и да ви благодаря, че макар претърпяната от мен черепна контузия, трепанация и премахване на 2/3 от мозъка ми, ме избрахте за губернатор на България.

Също по този начин желая да подчертая благодарността си, както и тази на целия народ на провинцията, по отношение на бойните самолети, които ни убедихте да вземем от вас на такава изключителна и нечувана цена, която считаме за подарък. В единия гледаме цветя, в другия – гъби. Чуднички гъбки, да ви кажа. Дори им сложихме и радиоактивен цезий, с цел да са напълно по истинска рецепта, като вашите. Викаме им „ атомки “. С неспокойствие чакаме и хеликоптера, който ни обещахте, имаме чудноват разсад за краставици.

Да ви кажа, изначало хората малко се дърпаха, като схванаха за цените на самолетите и хеликоптера, само че след това ги убедихме, че да дарят по две свои заплати за идеята е нищо спрямо изгодите, които ни чакат. Всички се съгласиха. Някои се съгласиха посмъртно.

Сега, откакто се отказахме от всички Еф-шестнайски, авиацията ни най-сетне замязя на съвременно оборудван атракцион, тъкмо както се бяхме договорили в последния ни телефонен диалог.

По другата точка: след препоръчаната от вас помощ, задачата ни е изпълнена – всички медии в провинцията към този момент са наши. Имаше няколко, които се дърпаха, само че ги осъдихме за прикриване на източници на приходи, спонсори и такива ми ти неща. Та, съгласиха се и те. Някои посмъртно.

След като медиите към този момент са наши, би трябвало да ви кажа, че в провинция България няма престъпност и беднотия. Сега всеки си мисли, че неговият случай е единствен и се срами. И си мълчи. Всички са материално задоволени и бедността е срамна. Знаете какво имам поради, нали? Разбира се, че знаете, какви ги приказвам пък и аз. Но единствено да отбележа, че и заболявания към този момент съвсем няма, а нашите заболели са най-здравите заболели. След вашите, несъмнено.

Няма и митинги към този момент, хората са толкоз удовлетворени. Точно както вие предрекохте, само че аз, признавам си в този момент със позор, мъничко се усъмних. Организаторите лежат по психиатрии, а хората не се и сещат за тях, толкоз са удовлетворени.

Да отворя дребна скоба… да ви кажа, олекна ми, когато проектите ни съумяха. За малко се бях изплашил, че ще има по-силен отпор у някои тук, когато преди време предавахме България във ваши ръце, както имаше у тези – Западните провинции. Но се веселя, че тук стана по-лесно. Все отново картата с „ освободителите “ се оказа мощна, Владимир Владимирович. Колкото до тези – „ западните “ – (да употребявам да споделя възхитата си и от това), хареса ми, Владимир Владимирович, по какъв начин ги изиграхте с техните лични националисти, на които платихте да ви предадат страните им. Чудесен ход. Ще се учи в учебно заведение. Вярвам в това.

Искам и да се извиня, че това писмо по този начин се забави. Смятах да ви пиша по-рано, само че имах известно физическо ограничаване, обвързвано с тежка контузия. Наложи се да мина по онази улица, която е кръстена на един ваш граф, и претърпях случай. Няма нищо, лекарите споделиха, че след махането на 2/3 от мозъка ми по този начин или другояче, мога да си блъскам главата колкото си желая. Като бях дете, по този начин ми махнаха сливиците и след това можех да си хапвам сладолед колкото си желаех. А улицата, апропо, напълно скоро ще е подготвена. От общината ми обясниха, че преднамерено се бавят, с цел да не скапват удоволствието на хората да провеждат шампионати по плажен волейбол върху строителния пясък. Но това е по-малкият проблем, тях ще ги преместим на морето. Засега обаче не знаем какво да вършим с националното състезание по съвременен многобой (това е огромен слалом сред перки на акули, тичане от трамваи с трудности, градско насочване в оградена среда и състезателен лов на тролеи от невисок старт). Освен и тях да ги преместим на морето… Но задоволително съм ви губил времето да ви описвам неща, които евентуално към този момент знаете.

Да ви кажа най-важното: за жалост, към момента не съумяваме да убедим съгражданите си тук, че би трябвало да прекръстим името на столицата ни на „ Владимировград “, само че скоро, скоро…

Освен това хората, считам напълно на време, съумяха да проумеят, че аз, че ние сме им нужни. Дълги години някои от тях смятаха, че им би трябвало ръководство, като на тези – Западните провинции, само че схванаха, че няма да могат да живеят по този начин. Представяте ли си, Владимир Владимирович, хора, които се устоят от корупция и обири, да желаят ред и закони? Безумци. Ами че те не знаят друго, стотици хиляди от тях се устоят с далавери и измами, а дядовците и бабите им още се устояха, като крадяха еврофондове. Те, седнали тези дураци ред и закони да желаят. Безумци, Владимир Владимирович, безумци. Така и не можах да схвана от какво се оплакваха още преди време и псуваха страната. Че нали те я правеха такава? Но се осъзнаха де, почти в точния момент. Разбраха, че с нас им е по-лесно.

Още един път употребявам случая да ви благодаря, Владимир Владимирович, за доверието, което ми гласувахте и ме направихте губернатор на България и да ви успокоя, че всичко тук върви по проект.

С почитание:

Губернаторът на България

София (скоро Владимировград), 8 април 2039 година