Лицата от протеста: Валентина, Васил, Георги и Гаврил – от Лондон до Орлов мост |
До оня ден не ги познавах. Не бях чувала имената им. Те не са в медиите. Те са на площада. Някои са спали в палатките на Орлов мост, други не са. В абстрактен проект обаче всички се считат за „ барикадисти “. Учили са доста. Работили са на разнообразни места. Говорят непознати езици. Облечени са с привидна немарливост. Предпочитат да си приказваме на ти, само че резервират онази безгрижна вежливост, която е по-скоро въпрос на табиет, в сравнение с изпитание. Имат самочувствие. Оптимисти са (почти).
Срещам ги близо до Орлов мост преди следващия митинг. Пием наливна бира. Аз запитвам, те дават отговор.
Кои сте вие?
Аз съм Валентина Долмова. На 32 година Последните шест се занимавам с логика на психиката, профилирана в работа с бизнесмени. Живях дълго време в Англия и се прибрах преди 2 година в София. Това не е първият митинг, на който вземам участие в България.
Аз съм Васил Рабухчиев, на 31 година Завърших в Англия – бизнес и финанси. Живял съм също в Канада и Китай. Прибрах се в София през 2018 година и работя в IT бранша. С група другари участваме в митинга с разнообразни начинания. Например, изписахме със светлини думата Оставка на Витоша.
Аз съм Георги Цветков, на 31 година Завърших ТУ-София, компетентност автоматизация. В момента се занимавам със сградна автоматизация. Работих 4 месеца в Ирландия. Правех същото, което върша и тук, само че в един по-спокоен работен режим. Замислих се дали да не остана и да си дръпна дамата, само че в последна сметка взех решение да се върна.
Аз съм Гаврил Тонев. Нa 27 година Завърших компютърни науки и бизнес администрация в Американския университет в България. Последната година в университета стартирах IT компания дружно с няколко сътрудници и тя се разрасна до 60 индивида през днешния ден. В момента съм действен управител в друга IT компания. Прекарах няколко летни бригади в Щатите.
Кое натежа в решението ви да се приберете в България?
Валентина: Ние доста сме обсъждали това между тях. Всеки се прибира заради друга причина. За мен персонално настъпи моментът на осъзнаване, че в кариерно отношение тук никога не е по-добре от там, само че за всички други аспекти от живота ми – родители, семейство, чувство за принадлежност и смисъл – мястото ми е тук.
Васил: И при мен е по този начин. В един миг икономическите изгоди отстъпват пред желанието да се чувстваш пълностоен. Освен това се отвори забавна професионална опция и по тази причина взех решение и дръпнах спусъка.
Няма по какъв начин да схвана кои сте, в случай че не знам каква музика слушате...
Валентина: Аз съм от хората, които са минали през всевъзможен вид музика, в това число чалга. Престанах да я чувам, когато се прибрах в България. Защото, когато човек е на открито, той я асоциира с нещо домашно и родно. Тук обаче тя към този момент му звучи долнопробно. Слушам поп и Z-rock радио.
Васил: Тук простотията постоянно те залива отвред, по тази причина аз също виждам да си спестя най-малко чалгата. Харесвам по-старите части на Графа, Сленг, Кафе, Ъпсурт.
Георги: Рок и метал – Iron Maiden, Rammstein, Deep Purple, White Snake
Гаврил: Алтернативен рок от вида на Alt-J, само че също Red Hot Chilli Peppers, Five Finger Death Punch, Disturbed, Gramatik.
Коя е най-звучната българска дума след думата „ Оставка “?
Гаврил: Непротивоконституционствувателствувайте.
Васил: Благодаря е дума, която звучи добре.
Георги: Също думата Народ.
С коя историческа персона бихте желали да поговорите през днешния ден?
Васил: Аз съм царист и бих желал да се срещна с Цар Борис III.
Валентина: С риск да скърбя, ще кажа Айнщайн.
Георги: Левски.
Гаврил: Вазов. Харесвам по какъв начин написа, по какъв начин разсъждава. Също Никола Тесла.
Бихте ли се влюбили в човек, с който не споделяте сходни политически възгледи?
Валентина: Вече го направих един път. В ретроспекция не мога да допускам какъв брой съм била глупава.
Васил: Аз го върша го от самото начало.
Гаврил: И аз.
Георги: Аз съм женен и отхвърлям да давам отговор на този въпрос. Пък и жена ми всякога споделя, че би трябвало да стачкувам за трима.
Според вас възприятието на ненавист или злост се насочва по-лесно към обособен човек или към група хора?
Валентина: Социалната логика на психиката твърди, че групата се ненавижда по-лесно. Ето, аз не мога да го ненавиждам този човек - Бойко Борисов. Даже се пробвам да му намирам оправдания – може пък да е слаб, или вманиачен, или прекомерно малоумен. Същевременно нямам никаква приемливост към структурата ГЕРБ. Но пък това води до рискови генерализации и разделяне измежду хората – на комунисти, антикомунисти, герберисти, дабългаристи и така нататък Всяка генерализация е по формулировка неверна.
Васил: Аз бих споделил противоположното. Нетърпимостта ми към даден политик не се проектира автоматизирано към хората, които го поддържат. Това са разнообразни неща. Това са разнообразни хора, които не могат да бъдат поставяни под общ знаменател.
Гаврил: Всъщност най-лесно се ненавиждат или обичат съответни хрумвания, правила, държание.
А парите? Тях ненавиждате ли?
Васил и Валентина: Не, въобще. Парите сами по себе си нямат стойност. Те са единствено инструмент за преместване на стойност от едно място на друго. Затова няма по какъв начин да бъдат ненавиждани или обичани. Те обаче са средство да влияеш на света, да го променяш, да реализираш смислени планове, да живееш добре. Парите оказват помощ да се случват все нови и нови неща.
Знаете ли какъв брой коства пакетче масло в магазина?
(Четири идентични отговора) Да.
Съвременен политик, който цените?
Васил: Малко от нас хранят преданост и афинитет към съответен политик. По-скоро припознаваме обособени хрумвания, в сравнение с дадена персона. И това ненапълно ни отличава като потомство. Много хора, поради користолюбие към даден водач, са склонни да одобряват безрезервно всичко, което той споделя. Това не е нашето мислене. Всъщност единственият политик, който проследявам в обществените мрежи, е евродепутатът Ги Верхофстат. Идеите, които стартира, от време на време наподобяват ексцентрични, само че в действителност са смели и прагматични. Мисля, че като цяло това е недостиг в европейската политика – ние сме доста дипломатични и ни липсва директност и кураж, които да привлекат хората.
Валентина: Аз ще загатна Джасинда Ардерн, министър председател на Нова Зеландия. От българските политици не мога да посоча образци. По същия метод не мога да застана безусловно и зад съответна политическа партия. Но това не значи, че няма да гласоподавам. Ние постоянно гласуваме.
Георги: И аз не мога да се сетя за български политик, от който откровено се удивлявам.
Гаврил: Аз ще загатна Макрон - поради екологичните му начинания.
Васил: Искам да допълня нещо за политическите партии. Мисля, че доста хора в последните години дават поддръжката си за разнообразни партии според от моментната обстановка. Например, без да звучи прекомерно нападателно, аз съм корав антикомунист. Смятам, че комунистическото минало на страната е тежък товар, който носим. Но на последните президентски избори гласувах за Радев. Давам го просто като образец за това по какъв начин от време на време човек е заставен да върви против своите общи политически настройки в името на някакво рационално държание. Подобни вариации се случват при доста хора и по тази причина се получава подобен миш-маш. Така ще е, допускам, и на идващите избори.
Как отговаряте на обвиняванията, че в действителност сте ракетоносители на непознати политически планове? Че ви манипулират и употребяват като миловидното младежко лице на грозни политически упоритости?
Валентина: Ние непрестанно го чуваме това – че сме наивни, че ни яхат и че нямаме памет за предишното, която да ни защищава от неточности. Аз персонално намирам сходно говорене за извънредно надменно. Първо, на митинг постоянно ще има хора, които са разнообразни от теб и с които ти не искаш да се асоциираш. Като си излязъл на митинг е по този начин - знаеш, че не си тръгнал на разходка. Второ, не разбирам за какво хора на тридесет и повече години се третират като деца и младежи. На какъв брой години се чака да сме възрастни хора? Трето, да речем, че е по този начин. Че нямаме опит. Това значи ли да нямаме гражданска позиция? Трябва ли да седим в профил и да гледаме? Тук към този момент става въпрос не за това дали някой се възползва от нас или не, а дали имаме право на глас или не. Протестът може да се води от Отровното трио, от Да, България или някой различен, само че това не значи, че аз нямам право да съм там и да заявя себе си. Утре, в случай че те са на власт и злоупотребяват с нея, аз още веднъж ще съм на улицата. Това е въпрос на гражданска просвета, а не на тънки сметки. Само когато има интензивно гражданско общество, е вероятен пълноправен разговор с властта. Само тогава тя ще престане да лицемерничи и да работи от позиция на силата.
Васил: Тук аз ще прибавя, че съм отчаян, че сегашният митинг не засилва даже повече социална сила. Изглежда, заявяването на гражданска позиция не е изключително атрактивно занятие за нас, българите. Да не приказваме, че доста мъчно можеш да повлияеш на хора, които са апатични или със закърняло мислене. Хората, които са си навили нещо на пръста, са безусловно неспособни да възприемат нови хрумвания или да погледнат на света под различен ъгъл. И въпреки упованията ми за крайния излаз от митинга да са скромни, аз въпреки всичко върша това, което считам, че всеки би трябвало да прави. Защото в случай че си тръгнал да се давиш, какъв е смисълът да спреш да плуваш.
Георги: Има доста хора, на които просто не им се занимава да отидат на митинг. Тяхното гражданско отвращение няма силата да ги вдигне вечер от дивана. Седят вкъщи и чакат някой различен да свърши работата. И тук желая да дам образец от моята област – автоматизацията. За да управляваш един развой, би трябвало да имаш противоположна връзка и да знаеш какво се случва. В случая митингът е тъкмо това – той е противоположната връзка. Той демонстрира дали резултатите са тези, които сме възнамерявали или има потребност от смяна в ръководещия механизъм. Протестът обаче може да извърши тази своя функционалност единствено, в случай че има задоволително хора на улицата. Хората би трябвало всеобщо да кажат на тези горе, че нещата не са наред - резултатът от ръководството им няма нищо общо с упованията.
Валентина: От моя позиция, на фона на безобразията, които се случват в страната, протестиращите сме прекомерно малко. И сме все едни и същи хора – най-вече млади, най-вече с обучение, най-вече с дребни деца. През 2013 година митингът беше гладен и имаше повече хора. Днес той е честен и хората свиват плещи – хайде, да вървят младите там да повикат.
Коя е най-голямата неистина, която сте чули за митинга?
Валентина: Моята обичана е от през вчерашния ден – Божков заплаща по 800 лева на всеки протестиращ. По-рано беше единствено 50.
Гаврил: Според мен най-голямата неистина я изрече Борисов – това, че на митинга е мафията.
Кое в митингите смятате за неточност? Какво мислите за блокадите? Много хора не ги утвърждават.
Валентина: Грешка бе това, че допуснахме провокатори. Ние ги виждахме тези хора още през цялото време. Те са облечени друго, приказват друго, държат се друго. Но не успяхме да ги обезвреждаме. Например, в случай че бяхме повече хора от митинга и по-добре проведени късно вечерта на 2 септември, сходни изкривявания нямаше да се случат.
Васил: Иначе утвърждаваме напълно блокадите. Лъжа е, че са били платени. Познаваме персонално хората, които отделяха от времето си, с цел да са при палатките. Блокадите бяха извънредно добре проведени и напълно културни. Пропускаха се всички коли със специфичен режим на придвижване, от време на време и градски превоз. Не се вдигаше непотребен звук. Не се трупаше отпадък. Това бе последната фаза на един кротичък, цивилизован цивилен митинг.
Гаврил: Освен това блокадите бяха страхотна опция за среща на протестиращи и непротестиращи и за доближаване на мненията им. Докато бяхме там, непрестанно се спираха жители и разговаряха с нас, спореха, ние обяснявахме, те задаваха въпроси, ние отговаряхме. Блокадите се оказаха център за кротичък спор и продан на хрумвания.
Васил и Гаврил
Кой е най-големият запас на България през днешния ден?
Хората. Особено най-младите - тези, които още не са минали през университета. Това е огромният капацитет, въпреки за развиването му да е нужно време. Иначе най-достъпният запас, който може незабавно да се употребява и да има значителен резултат, това са българите в чужбина. Трябва ни тъкмо тази сериозна маса от свободни и съумели хора. Но вместо това ние още веднъж се цепим на такива, които работим в България, и тези от чужбина, дето все доста знаят.
Кое е това, което ви обезкуражава в България през днешния ден?
Георги: Провалът на прехода. Неосъществената упоритост на родителите ни да сме страна с европейска уредба, а то се получи, че сякаш влязохме в Европейски Съюз, а не сме излезли от Варшавския контракт.
Васил: Освен това разочароващо е повърхностното мислене на доста българи. Задоволяването на някакви минимални материални потребности се оказа задоволително, с цел да се почувстват удобно. Една западна кола на остаряло, един малко по-голям апартамент, през лятото на море в Гърция и до тук. Толкова са ни упоритостите и фантазиите. И това е просто влудяващо. Не може да е толкоз ниска летвата ни. Не може да мислим, че по този начин сме добре. Не, не сме добре. Ние сме доста, доста обратно.
Кой е основният световен проблем, който не търпи отсрочване?
Валентина: Според мен главният проблем на човечеството през днешния ден е наложеният индивидуализъм. Особено в западния културен подтекст. Индивидуализмът е другото лице на егоизма – всеки да се оправя самичък. А това по никакъв метод не оказва помощ за решаването на който и да е различен световен проблем.
Васил: Има доста универсални проблеми, само че за мен преди всичко е нелепостта и неналичието на качествено всеобщо обучение. Настоящите форми на образование са безусловно несъответстващи за потребностите и настройката на хората да се образоват. Това е фундаментален въпрос и неналичието на решение води не просто до пропуснати изгоди, а до застой и декаданс.
Георги: Към това ще прибавя екологията. Гори, води, въздух – всичко това е изчерпаем запас. Oк, за нас ще има, само че за тези след нас?
Гаврил: Ами аз да обобщя. Населението на земята ще продължава да се усилва и без вярно ръководство на ресурсите, без положително обучение и без общи старания вероятността е мрачна.
По какво бихте желали да наподобявате на родителите си и на тяхното потомство?
Васил: По тяхната устойчивост и непримиримост. Защото ние сме малко капризни. Ако нещо не ни хареса, незабавно се прехвърляме на друго. Ние сме доста бързи да сменяме всякакви неща – във всевъзможен аспект – професионален, обществен, персонален. Докато те някак по-добре схващат смисъла на постоянството и лоялността.
Гаврил: Освен това са имали по-голямо чувство за заедност. Това ни липсва през днешния ден.
По какво не бихте желали да наподобявате на тях?
Родителите ни са имали доста по-ограничени благоприятни условия, по-ограничен избор и може би по тази причина не са се научили да поемат опасности. С други думи – липсва им задоволително кураж и самодейност.
Но пък в строго персонален проект са взимали огромните решения да основат семейство или да имат деца, с доста по-голяма лекост и храброст в сравнение с ние през днешния ден.
Свързвате ли родината с националното знаме? На митинга има доста флагове.
(Четири идентични отговора) Да.
Нуждае ли се човек от татковина?
Васил: Ако дълго време си живял пренос, доста елементарно можеш да минеш без този аспект от живота. Той стартира да ти липсва единствено, в случай че познаеш тежестта на това да имаш татковина и по-късно се откъснеш. Тогава към този момент става проблем.
Валентина: Родината е част от самоидентификацията. Къде принадлежиш? Кой си? Какъв си? Не че не можеш да живееш без нея. Можеш, несъмнено. Но нещо в теб ще остане ненапълно.
Допускате ли опцията един ден да се занимавате професионално с политика в България?
Георги и Гаврил: По-скоро не.
Валентина и Васил: По-скоро да.
Бирата свърши. Протестът стартира.
Срещам ги близо до Орлов мост преди следващия митинг. Пием наливна бира. Аз запитвам, те дават отговор.
Кои сте вие?
Аз съм Валентина Долмова. На 32 година Последните шест се занимавам с логика на психиката, профилирана в работа с бизнесмени. Живях дълго време в Англия и се прибрах преди 2 година в София. Това не е първият митинг, на който вземам участие в България.
Аз съм Васил Рабухчиев, на 31 година Завърших в Англия – бизнес и финанси. Живял съм също в Канада и Китай. Прибрах се в София през 2018 година и работя в IT бранша. С група другари участваме в митинга с разнообразни начинания. Например, изписахме със светлини думата Оставка на Витоша.
Аз съм Георги Цветков, на 31 година Завърших ТУ-София, компетентност автоматизация. В момента се занимавам със сградна автоматизация. Работих 4 месеца в Ирландия. Правех същото, което върша и тук, само че в един по-спокоен работен режим. Замислих се дали да не остана и да си дръпна дамата, само че в последна сметка взех решение да се върна.
Аз съм Гаврил Тонев. Нa 27 година Завърших компютърни науки и бизнес администрация в Американския университет в България. Последната година в университета стартирах IT компания дружно с няколко сътрудници и тя се разрасна до 60 индивида през днешния ден. В момента съм действен управител в друга IT компания. Прекарах няколко летни бригади в Щатите.
Кое натежа в решението ви да се приберете в България?
Валентина: Ние доста сме обсъждали това между тях. Всеки се прибира заради друга причина. За мен персонално настъпи моментът на осъзнаване, че в кариерно отношение тук никога не е по-добре от там, само че за всички други аспекти от живота ми – родители, семейство, чувство за принадлежност и смисъл – мястото ми е тук.
Васил: И при мен е по този начин. В един миг икономическите изгоди отстъпват пред желанието да се чувстваш пълностоен. Освен това се отвори забавна професионална опция и по тази причина взех решение и дръпнах спусъка.
Няма по какъв начин да схвана кои сте, в случай че не знам каква музика слушате...
Валентина: Аз съм от хората, които са минали през всевъзможен вид музика, в това число чалга. Престанах да я чувам, когато се прибрах в България. Защото, когато човек е на открито, той я асоциира с нещо домашно и родно. Тук обаче тя към този момент му звучи долнопробно. Слушам поп и Z-rock радио.
Васил: Тук простотията постоянно те залива отвред, по тази причина аз също виждам да си спестя най-малко чалгата. Харесвам по-старите части на Графа, Сленг, Кафе, Ъпсурт.
Георги: Рок и метал – Iron Maiden, Rammstein, Deep Purple, White Snake
Гаврил: Алтернативен рок от вида на Alt-J, само че също Red Hot Chilli Peppers, Five Finger Death Punch, Disturbed, Gramatik.
Коя е най-звучната българска дума след думата „ Оставка “?
Гаврил: Непротивоконституционствувателствувайте.
Васил: Благодаря е дума, която звучи добре.
Георги: Също думата Народ.
С коя историческа персона бихте желали да поговорите през днешния ден?
Васил: Аз съм царист и бих желал да се срещна с Цар Борис III.
Валентина: С риск да скърбя, ще кажа Айнщайн.
Георги: Левски.
Гаврил: Вазов. Харесвам по какъв начин написа, по какъв начин разсъждава. Също Никола Тесла.
Бихте ли се влюбили в човек, с който не споделяте сходни политически възгледи?
Валентина: Вече го направих един път. В ретроспекция не мога да допускам какъв брой съм била глупава.
Васил: Аз го върша го от самото начало.
Гаврил: И аз.
Георги: Аз съм женен и отхвърлям да давам отговор на този въпрос. Пък и жена ми всякога споделя, че би трябвало да стачкувам за трима.
Според вас възприятието на ненавист или злост се насочва по-лесно към обособен човек или към група хора?
Валентина: Социалната логика на психиката твърди, че групата се ненавижда по-лесно. Ето, аз не мога да го ненавиждам този човек - Бойко Борисов. Даже се пробвам да му намирам оправдания – може пък да е слаб, или вманиачен, или прекомерно малоумен. Същевременно нямам никаква приемливост към структурата ГЕРБ. Но пък това води до рискови генерализации и разделяне измежду хората – на комунисти, антикомунисти, герберисти, дабългаристи и така нататък Всяка генерализация е по формулировка неверна.
Васил: Аз бих споделил противоположното. Нетърпимостта ми към даден политик не се проектира автоматизирано към хората, които го поддържат. Това са разнообразни неща. Това са разнообразни хора, които не могат да бъдат поставяни под общ знаменател.
Гаврил: Всъщност най-лесно се ненавиждат или обичат съответни хрумвания, правила, държание.
А парите? Тях ненавиждате ли?
Васил и Валентина: Не, въобще. Парите сами по себе си нямат стойност. Те са единствено инструмент за преместване на стойност от едно място на друго. Затова няма по какъв начин да бъдат ненавиждани или обичани. Те обаче са средство да влияеш на света, да го променяш, да реализираш смислени планове, да живееш добре. Парите оказват помощ да се случват все нови и нови неща.
Знаете ли какъв брой коства пакетче масло в магазина?
(Четири идентични отговора) Да.
Съвременен политик, който цените?
Васил: Малко от нас хранят преданост и афинитет към съответен политик. По-скоро припознаваме обособени хрумвания, в сравнение с дадена персона. И това ненапълно ни отличава като потомство. Много хора, поради користолюбие към даден водач, са склонни да одобряват безрезервно всичко, което той споделя. Това не е нашето мислене. Всъщност единственият политик, който проследявам в обществените мрежи, е евродепутатът Ги Верхофстат. Идеите, които стартира, от време на време наподобяват ексцентрични, само че в действителност са смели и прагматични. Мисля, че като цяло това е недостиг в европейската политика – ние сме доста дипломатични и ни липсва директност и кураж, които да привлекат хората.
Валентина: Аз ще загатна Джасинда Ардерн, министър председател на Нова Зеландия. От българските политици не мога да посоча образци. По същия метод не мога да застана безусловно и зад съответна политическа партия. Но това не значи, че няма да гласоподавам. Ние постоянно гласуваме.
Георги: И аз не мога да се сетя за български политик, от който откровено се удивлявам.
Гаврил: Аз ще загатна Макрон - поради екологичните му начинания.
Васил: Искам да допълня нещо за политическите партии. Мисля, че доста хора в последните години дават поддръжката си за разнообразни партии според от моментната обстановка. Например, без да звучи прекомерно нападателно, аз съм корав антикомунист. Смятам, че комунистическото минало на страната е тежък товар, който носим. Но на последните президентски избори гласувах за Радев. Давам го просто като образец за това по какъв начин от време на време човек е заставен да върви против своите общи политически настройки в името на някакво рационално държание. Подобни вариации се случват при доста хора и по тази причина се получава подобен миш-маш. Така ще е, допускам, и на идващите избори.
Как отговаряте на обвиняванията, че в действителност сте ракетоносители на непознати политически планове? Че ви манипулират и употребяват като миловидното младежко лице на грозни политически упоритости?
Валентина: Ние непрестанно го чуваме това – че сме наивни, че ни яхат и че нямаме памет за предишното, която да ни защищава от неточности. Аз персонално намирам сходно говорене за извънредно надменно. Първо, на митинг постоянно ще има хора, които са разнообразни от теб и с които ти не искаш да се асоциираш. Като си излязъл на митинг е по този начин - знаеш, че не си тръгнал на разходка. Второ, не разбирам за какво хора на тридесет и повече години се третират като деца и младежи. На какъв брой години се чака да сме възрастни хора? Трето, да речем, че е по този начин. Че нямаме опит. Това значи ли да нямаме гражданска позиция? Трябва ли да седим в профил и да гледаме? Тук към този момент става въпрос не за това дали някой се възползва от нас или не, а дали имаме право на глас или не. Протестът може да се води от Отровното трио, от Да, България или някой различен, само че това не значи, че аз нямам право да съм там и да заявя себе си. Утре, в случай че те са на власт и злоупотребяват с нея, аз още веднъж ще съм на улицата. Това е въпрос на гражданска просвета, а не на тънки сметки. Само когато има интензивно гражданско общество, е вероятен пълноправен разговор с властта. Само тогава тя ще престане да лицемерничи и да работи от позиция на силата.
Васил: Тук аз ще прибавя, че съм отчаян, че сегашният митинг не засилва даже повече социална сила. Изглежда, заявяването на гражданска позиция не е изключително атрактивно занятие за нас, българите. Да не приказваме, че доста мъчно можеш да повлияеш на хора, които са апатични или със закърняло мислене. Хората, които са си навили нещо на пръста, са безусловно неспособни да възприемат нови хрумвания или да погледнат на света под различен ъгъл. И въпреки упованията ми за крайния излаз от митинга да са скромни, аз въпреки всичко върша това, което считам, че всеки би трябвало да прави. Защото в случай че си тръгнал да се давиш, какъв е смисълът да спреш да плуваш.
Георги: Има доста хора, на които просто не им се занимава да отидат на митинг. Тяхното гражданско отвращение няма силата да ги вдигне вечер от дивана. Седят вкъщи и чакат някой различен да свърши работата. И тук желая да дам образец от моята област – автоматизацията. За да управляваш един развой, би трябвало да имаш противоположна връзка и да знаеш какво се случва. В случая митингът е тъкмо това – той е противоположната връзка. Той демонстрира дали резултатите са тези, които сме възнамерявали или има потребност от смяна в ръководещия механизъм. Протестът обаче може да извърши тази своя функционалност единствено, в случай че има задоволително хора на улицата. Хората би трябвало всеобщо да кажат на тези горе, че нещата не са наред - резултатът от ръководството им няма нищо общо с упованията.
Валентина: От моя позиция, на фона на безобразията, които се случват в страната, протестиращите сме прекомерно малко. И сме все едни и същи хора – най-вече млади, най-вече с обучение, най-вече с дребни деца. През 2013 година митингът беше гладен и имаше повече хора. Днес той е честен и хората свиват плещи – хайде, да вървят младите там да повикат.
Коя е най-голямата неистина, която сте чули за митинга?
Валентина: Моята обичана е от през вчерашния ден – Божков заплаща по 800 лева на всеки протестиращ. По-рано беше единствено 50.
Гаврил: Според мен най-голямата неистина я изрече Борисов – това, че на митинга е мафията.
Кое в митингите смятате за неточност? Какво мислите за блокадите? Много хора не ги утвърждават.
Валентина: Грешка бе това, че допуснахме провокатори. Ние ги виждахме тези хора още през цялото време. Те са облечени друго, приказват друго, държат се друго. Но не успяхме да ги обезвреждаме. Например, в случай че бяхме повече хора от митинга и по-добре проведени късно вечерта на 2 септември, сходни изкривявания нямаше да се случат.
Васил: Иначе утвърждаваме напълно блокадите. Лъжа е, че са били платени. Познаваме персонално хората, които отделяха от времето си, с цел да са при палатките. Блокадите бяха извънредно добре проведени и напълно културни. Пропускаха се всички коли със специфичен режим на придвижване, от време на време и градски превоз. Не се вдигаше непотребен звук. Не се трупаше отпадък. Това бе последната фаза на един кротичък, цивилизован цивилен митинг.
Гаврил: Освен това блокадите бяха страхотна опция за среща на протестиращи и непротестиращи и за доближаване на мненията им. Докато бяхме там, непрестанно се спираха жители и разговаряха с нас, спореха, ние обяснявахме, те задаваха въпроси, ние отговаряхме. Блокадите се оказаха център за кротичък спор и продан на хрумвания.
Васил и Гаврил
Кой е най-големият запас на България през днешния ден?
Хората. Особено най-младите - тези, които още не са минали през университета. Това е огромният капацитет, въпреки за развиването му да е нужно време. Иначе най-достъпният запас, който може незабавно да се употребява и да има значителен резултат, това са българите в чужбина. Трябва ни тъкмо тази сериозна маса от свободни и съумели хора. Но вместо това ние още веднъж се цепим на такива, които работим в България, и тези от чужбина, дето все доста знаят.
Кое е това, което ви обезкуражава в България през днешния ден?
Георги: Провалът на прехода. Неосъществената упоритост на родителите ни да сме страна с европейска уредба, а то се получи, че сякаш влязохме в Европейски Съюз, а не сме излезли от Варшавския контракт.
Васил: Освен това разочароващо е повърхностното мислене на доста българи. Задоволяването на някакви минимални материални потребности се оказа задоволително, с цел да се почувстват удобно. Една западна кола на остаряло, един малко по-голям апартамент, през лятото на море в Гърция и до тук. Толкова са ни упоритостите и фантазиите. И това е просто влудяващо. Не може да е толкоз ниска летвата ни. Не може да мислим, че по този начин сме добре. Не, не сме добре. Ние сме доста, доста обратно.
Кой е основният световен проблем, който не търпи отсрочване?
Валентина: Според мен главният проблем на човечеството през днешния ден е наложеният индивидуализъм. Особено в западния културен подтекст. Индивидуализмът е другото лице на егоизма – всеки да се оправя самичък. А това по никакъв метод не оказва помощ за решаването на който и да е различен световен проблем.
Васил: Има доста универсални проблеми, само че за мен преди всичко е нелепостта и неналичието на качествено всеобщо обучение. Настоящите форми на образование са безусловно несъответстващи за потребностите и настройката на хората да се образоват. Това е фундаментален въпрос и неналичието на решение води не просто до пропуснати изгоди, а до застой и декаданс.
Георги: Към това ще прибавя екологията. Гори, води, въздух – всичко това е изчерпаем запас. Oк, за нас ще има, само че за тези след нас?
Гаврил: Ами аз да обобщя. Населението на земята ще продължава да се усилва и без вярно ръководство на ресурсите, без положително обучение и без общи старания вероятността е мрачна.
По какво бихте желали да наподобявате на родителите си и на тяхното потомство?
Васил: По тяхната устойчивост и непримиримост. Защото ние сме малко капризни. Ако нещо не ни хареса, незабавно се прехвърляме на друго. Ние сме доста бързи да сменяме всякакви неща – във всевъзможен аспект – професионален, обществен, персонален. Докато те някак по-добре схващат смисъла на постоянството и лоялността.
Гаврил: Освен това са имали по-голямо чувство за заедност. Това ни липсва през днешния ден.
По какво не бихте желали да наподобявате на тях?
Родителите ни са имали доста по-ограничени благоприятни условия, по-ограничен избор и може би по тази причина не са се научили да поемат опасности. С други думи – липсва им задоволително кураж и самодейност.
Но пък в строго персонален проект са взимали огромните решения да основат семейство или да имат деца, с доста по-голяма лекост и храброст в сравнение с ние през днешния ден.
Свързвате ли родината с националното знаме? На митинга има доста флагове.
(Четири идентични отговора) Да.
Нуждае ли се човек от татковина?
Васил: Ако дълго време си живял пренос, доста елементарно можеш да минеш без този аспект от живота. Той стартира да ти липсва единствено, в случай че познаеш тежестта на това да имаш татковина и по-късно се откъснеш. Тогава към този момент става проблем.
Валентина: Родината е част от самоидентификацията. Къде принадлежиш? Кой си? Какъв си? Не че не можеш да живееш без нея. Можеш, несъмнено. Но нещо в теб ще остане ненапълно.
Допускате ли опцията един ден да се занимавате професионално с политика в България?
Георги и Гаврил: По-скоро не.
Валентина и Васил: По-скоро да.
Бирата свърши. Протестът стартира.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ