Проф. Холгер Рогнер от Международния институт за приложен системен анализ, пред „Труд“: Няма ядрена централа, изградена без участие на държавата
До месец следва да започва процедурата за избор на вложител за плана АЕЦ “Белене ”. Има ли потребност България от нова нуклеарна мощ питаме проф. Холгер Рогнер, който през по-голямата част от кариерата си се занимава с повсеместен разбор на енергийните системи, енергийно моделиране и интегрирано обмисляне на ресурсите. “Най-важно за нуклеарните мощности е сигурност на употребата и непрекъснатост на доставките ”, показва проф. Рогнер. И припомня, че България би трябвало да се възползва от към този момент подготвените експерти в нуклеарната енергетика. “Имайте поради, че в други страни инфраструктурата и експертното познание би трябвало занапред да се построяват ”, показва специалистът. Вижте неговото мнение какъв брой живот имат въглищните централи и дали възобновимите енергийни източници са конкурентни на нуклеарната енергетика.
– Проф. Рогнер, вие бяхте теоретичен началник на екипа от Виенския интернационален център по нуклеарна подготвеност, който създаде отчет, анализиращ рисковете при вероятно създаване на нова нуклеарна мощ у нас. Според вас, има ли потребност България от построяването на АЕЦ „ Белене “?
– Действително има други възможности на този план, само че би трябвало да вземете поради, че инфраструктурата, която съществува в България, към този момент е много остаряла и след 20 години ще би трябвало да бъде сменена. Блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй “ към този момент имат едно удължение – 5-и блок с 10 години, а 6-и кандидатства за удължение. Но по този начин или другояче те ще продължат да действат още 20-30 години, след което ще би трябвало да се търси опция. Затова една инвестиция от 5-10 години за строителството на нови нуклеарни мощности би била елементарно постижима за България. Инвестиция в нуклеарни мощности е допустимо най-стабилната, тъй като тя не предстои на всички рестриктивни регулации от Европейския съюз, касаещи излъчванията нездравословни газове. Най-важно за нуклеарните мощности е сигурност на употребата и непрекъснатост на доставките. Не на последно място България разполага с хардуера и софтуера на един подобен план. Хардуерът е значим, само че не по-малко значим е софтуерът, който съставлява експертното познание и функционалностите на регулатора, построяването, на които за една започваща страна биха лишили не по малко от 10-15 години.
– Как ще коментирате условието, заложено в изискванията за новия вложител за АЕЦ „ Белене “, страната да не взе участие, както и да няма дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия?
– Ако погледнем в исторически проект, и моето мнение е същото, в нито една страна няма централа, която да е построена без присъединяване на страната. Най-малкото би трябвало да има дълготрайни съглашения сред вложителя и страната. В нуклеарния бранш, в случай че частните компании строят напълно една централа, то те би трябвало да имат гаранции за възвръщаемост на инвестицията и дълготрайни гаранции, че бизнесът е жизнерадостен. Така че под каквато и да е форма, присъединяване на страната е наложително – може посредством контракти, касаещи разликите в цените, или контракти за изкупуване на електрическа енергия. Но по този начин или другояче страната би трябвало да води договаряния за такива съглашения с вложителя.
– При какви условия АЕЦ „ Белене “ би била рентабилна?
– Ако страната взе участие в плана, то цените на електрическата енергия ще бъдат по-ниски, в сравнение с, в случай че се построява единствено от частен вложител. Защото страната няма да се стреми към облага, до момента в който всяка частна компания и всеки акционер в нея постоянно ще желае акциите му да са на колкото се може по-висока цена, тъй като облагата е най-важна.
– Как виждате развиването на енергетиката в България.
– Има добър капацитет за развиването на енергийния бранш тук, стига да е на разположение добра политическа воля. Но би трябвало да се вземат решения за това дали да се сложи акцент върху нуклеарната сила, дали да се преструктурира въглищният бранш или да се премине към възобновимите енергийни източници. Но по този начин или другояче би трябвало да е на разположение политическа воля, а не решението да се сменя на всеки четири години – и да се отива от едната посока в другата. А детайлите могат да се трансформират в следствие – за това дали да се употребява една или друга технология, едно и ли друго съоръжение. Вие към този момент имате подготвени хора – експерти. Имайте поради, че в други страни инфраструктурата и експертното познание би трябвало занапред да се построяват. И доста страни, когато вземат решение да заложат на нуклеарната енергетика, би трябвало да стартират през цялото време. Докато в България обстановката напълно не е такава. Има подготвени хора, които към този момент работят в бранша. И вие би трябвало единствено да надграждате над към този момент съществуващото. Защото специалистите, които работят в бранша, сходно на мен, са на такава възраст, че скоро ще бъдат в страни от динамичността на бранша. И би трябвало да има новообучени хора, които да застъпят на тяхното място. Така че, в случай че България насочи явен сигнал, че поема в посока на развиване на нуклеарните мощности, доста бързо ще пристигна засиленият ангажимент на всички заинтригувани страни.
– Как виждате бъдещето на въглищните централи и най-много „ Марица Изток 2 “? Страната ни разгласи, че ще желае дерогация за разпоредбите за нездравословните излъчвания.
– Знаем, че инфраструктурата при въглищните централи застарява, като приказвам най-много за „ Марица Изток 2 “. Затова и там са нужни новите мощности. За мен е нужна ясна политическа тактика, тъй като имайте поради, че строителството на плана АЕЦ „ Белене “ може да способства, да направи по-лесна дерогацията за „ Марица Изток 2 “. Можете да изтъкнете като мотив – минимум ни би трябвало удължение на работата на въглищните централи, до момента в който успеем да построим мощностите в Белене и те стартират употреба.
– Това значи ли, че след построяването на АЕЦ „ Белене “ „ Марица Изток 2 “ става ненужна?
– За да отговоря навръх въпроса ви, би трябвало да погледна таблици с данни какъв е вносът и износът на електрическа енергия от и за България. Но не бих използвал думата „ ненужни “, а по-скоро стопански неефективни. Защото представете си, когато се вдигнат цените на квотите за парникови излъчвания, тогава, с цел да не се повлияят цените за крайния консуматор, би трябвало да се даде дотация от страната. Защо тази дотация да не отиде за различен тип по-чиста сила, да вземем за пример. В последна сметка е най-важно да има политическо решение. За страдание, сега такова не е допустимо без присъединяване на общия политически климат в Европейския съюз. България, като член на съюза, би трябвало да се подчинява на значително правила и даже да бъдат направени дерогации в една или друга сфера, те няма по какъв начин да продължат вечно.
– Вашата прогноза за цените на квотите парникови газове през идващите години?
– Аз не съм оптимист за цените на въглеродните квоти. В последна сметка, в случай че би трябвало да сме почтени, това са доброволни съглашения. Да, съществуват някои указания и отговорности да се рапортуват, само че всеки в личната си страна може да реши какво тъкмо да прави. Винаги някои страни ще са по-напред, други ще изостават. За страдание се случва по този начин, че ние взимаме решение за деяние, едвам когато настъпи някаква естествена злополука. И даже тогава, в случай че не успеем да потвърдим, че една или друга злополука се дължи на един или различен фактор, изменящ климата, е доста мъчно да се вземат съответни решения. Аз като представител на научните кръгове не мога да припиша кое да е естествено събитие на някакъв съответен фактор, изменящ климата.
– ВЕИ-тата могат ли да бъдат конкурентни на нуклеарната сила?
– Вятърната сила сама по себе си не може да бъде съперник на нуклеарната, тъй като вятър не духа непрекъснато. Ако приказваме и за мощности, които да разрешат съхранението на този тип сила, в някаква степен тя може да бъде допълнение, само че никога да я замести. Освен това не би трябвало да забравяме, че са нужни доста огромни площи, на които да бъдат ситуирани ветроенергийните паркове. Заключението ми е, че силата от възобновими енергийни източници не може безусловно да размени нуклеарната, само че може да бъде положително допълнение.
Нашият посетител
Проф. Холгер Рогнер има магистърска степен по промишлено инженерство и докторска степен по стопанска система на енергетиката. До отдръпването си от Международната организация за атомна сила (МААЕ) през 2012 година, управлява програмата на МААЕ за създаване на потенциал и поддържане на нуклеарни познания за стабилно енергийно развиване.
Проф. Рогнер е бил асоцииран професор в Кралския софтуерен институт (KTH), Стокхолм, Швеция и старши откривател в Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA) в Лаксенбург, Австрия.
– Проф. Рогнер, вие бяхте теоретичен началник на екипа от Виенския интернационален център по нуклеарна подготвеност, който създаде отчет, анализиращ рисковете при вероятно създаване на нова нуклеарна мощ у нас. Според вас, има ли потребност България от построяването на АЕЦ „ Белене “?
– Действително има други възможности на този план, само че би трябвало да вземете поради, че инфраструктурата, която съществува в България, към този момент е много остаряла и след 20 години ще би трябвало да бъде сменена. Блокове 5 и 6 на АЕЦ „ Козлодуй “ към този момент имат едно удължение – 5-и блок с 10 години, а 6-и кандидатства за удължение. Но по този начин или другояче те ще продължат да действат още 20-30 години, след което ще би трябвало да се търси опция. Затова една инвестиция от 5-10 години за строителството на нови нуклеарни мощности би била елементарно постижима за България. Инвестиция в нуклеарни мощности е допустимо най-стабилната, тъй като тя не предстои на всички рестриктивни регулации от Европейския съюз, касаещи излъчванията нездравословни газове. Най-важно за нуклеарните мощности е сигурност на употребата и непрекъснатост на доставките. Не на последно място България разполага с хардуера и софтуера на един подобен план. Хардуерът е значим, само че не по-малко значим е софтуерът, който съставлява експертното познание и функционалностите на регулатора, построяването, на които за една започваща страна биха лишили не по малко от 10-15 години.
– Как ще коментирате условието, заложено в изискванията за новия вложител за АЕЦ „ Белене “, страната да не взе участие, както и да няма дълготрайни контракти за изкупуване на електрическата енергия?
– Ако погледнем в исторически проект, и моето мнение е същото, в нито една страна няма централа, която да е построена без присъединяване на страната. Най-малкото би трябвало да има дълготрайни съглашения сред вложителя и страната. В нуклеарния бранш, в случай че частните компании строят напълно една централа, то те би трябвало да имат гаранции за възвръщаемост на инвестицията и дълготрайни гаранции, че бизнесът е жизнерадостен. Така че под каквато и да е форма, присъединяване на страната е наложително – може посредством контракти, касаещи разликите в цените, или контракти за изкупуване на електрическа енергия. Но по този начин или другояче страната би трябвало да води договаряния за такива съглашения с вложителя.
– При какви условия АЕЦ „ Белене “ би била рентабилна?
– Ако страната взе участие в плана, то цените на електрическата енергия ще бъдат по-ниски, в сравнение с, в случай че се построява единствено от частен вложител. Защото страната няма да се стреми към облага, до момента в който всяка частна компания и всеки акционер в нея постоянно ще желае акциите му да са на колкото се може по-висока цена, тъй като облагата е най-важна.
– Как виждате развиването на енергетиката в България.
– Има добър капацитет за развиването на енергийния бранш тук, стига да е на разположение добра политическа воля. Но би трябвало да се вземат решения за това дали да се сложи акцент върху нуклеарната сила, дали да се преструктурира въглищният бранш или да се премине към възобновимите енергийни източници. Но по този начин или другояче би трябвало да е на разположение политическа воля, а не решението да се сменя на всеки четири години – и да се отива от едната посока в другата. А детайлите могат да се трансформират в следствие – за това дали да се употребява една или друга технология, едно и ли друго съоръжение. Вие към този момент имате подготвени хора – експерти. Имайте поради, че в други страни инфраструктурата и експертното познание би трябвало занапред да се построяват. И доста страни, когато вземат решение да заложат на нуклеарната енергетика, би трябвало да стартират през цялото време. Докато в България обстановката напълно не е такава. Има подготвени хора, които към този момент работят в бранша. И вие би трябвало единствено да надграждате над към този момент съществуващото. Защото специалистите, които работят в бранша, сходно на мен, са на такава възраст, че скоро ще бъдат в страни от динамичността на бранша. И би трябвало да има новообучени хора, които да застъпят на тяхното място. Така че, в случай че България насочи явен сигнал, че поема в посока на развиване на нуклеарните мощности, доста бързо ще пристигна засиленият ангажимент на всички заинтригувани страни.
– Как виждате бъдещето на въглищните централи и най-много „ Марица Изток 2 “? Страната ни разгласи, че ще желае дерогация за разпоредбите за нездравословните излъчвания.
– Знаем, че инфраструктурата при въглищните централи застарява, като приказвам най-много за „ Марица Изток 2 “. Затова и там са нужни новите мощности. За мен е нужна ясна политическа тактика, тъй като имайте поради, че строителството на плана АЕЦ „ Белене “ може да способства, да направи по-лесна дерогацията за „ Марица Изток 2 “. Можете да изтъкнете като мотив – минимум ни би трябвало удължение на работата на въглищните централи, до момента в който успеем да построим мощностите в Белене и те стартират употреба.
– Това значи ли, че след построяването на АЕЦ „ Белене “ „ Марица Изток 2 “ става ненужна?
– За да отговоря навръх въпроса ви, би трябвало да погледна таблици с данни какъв е вносът и износът на електрическа енергия от и за България. Но не бих използвал думата „ ненужни “, а по-скоро стопански неефективни. Защото представете си, когато се вдигнат цените на квотите за парникови излъчвания, тогава, с цел да не се повлияят цените за крайния консуматор, би трябвало да се даде дотация от страната. Защо тази дотация да не отиде за различен тип по-чиста сила, да вземем за пример. В последна сметка е най-важно да има политическо решение. За страдание, сега такова не е допустимо без присъединяване на общия политически климат в Европейския съюз. България, като член на съюза, би трябвало да се подчинява на значително правила и даже да бъдат направени дерогации в една или друга сфера, те няма по какъв начин да продължат вечно.
– Вашата прогноза за цените на квотите парникови газове през идващите години?
– Аз не съм оптимист за цените на въглеродните квоти. В последна сметка, в случай че би трябвало да сме почтени, това са доброволни съглашения. Да, съществуват някои указания и отговорности да се рапортуват, само че всеки в личната си страна може да реши какво тъкмо да прави. Винаги някои страни ще са по-напред, други ще изостават. За страдание се случва по този начин, че ние взимаме решение за деяние, едвам когато настъпи някаква естествена злополука. И даже тогава, в случай че не успеем да потвърдим, че една или друга злополука се дължи на един или различен фактор, изменящ климата, е доста мъчно да се вземат съответни решения. Аз като представител на научните кръгове не мога да припиша кое да е естествено събитие на някакъв съответен фактор, изменящ климата.
– ВЕИ-тата могат ли да бъдат конкурентни на нуклеарната сила?
– Вятърната сила сама по себе си не може да бъде съперник на нуклеарната, тъй като вятър не духа непрекъснато. Ако приказваме и за мощности, които да разрешат съхранението на този тип сила, в някаква степен тя може да бъде допълнение, само че никога да я замести. Освен това не би трябвало да забравяме, че са нужни доста огромни площи, на които да бъдат ситуирани ветроенергийните паркове. Заключението ми е, че силата от възобновими енергийни източници не може безусловно да размени нуклеарната, само че може да бъде положително допълнение.
Нашият посетител
Проф. Холгер Рогнер има магистърска степен по промишлено инженерство и докторска степен по стопанска система на енергетиката. До отдръпването си от Международната организация за атомна сила (МААЕ) през 2012 година, управлява програмата на МААЕ за създаване на потенциал и поддържане на нуклеарни познания за стабилно енергийно развиване.
Проф. Рогнер е бил асоцииран професор в Кралския софтуерен институт (KTH), Стокхолм, Швеция и старши откривател в Международния институт за прибавен систематичен разбор (IIASA) в Лаксенбург, Австрия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ