До месец галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул.

До месец галерията на Дружеството на пловдивските художници на ул. "Гладстон" в Пловдив ще бъде съборена, през днешния ден тя бе оградена, а строителите правят подготвителни работи, съобщи кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.

Оказа се, че издигнатата преди 45 години по примерите на социалистическата архитектура постройка съдържа азбест, тъй че останките подлежат на изхвърляне по специфичен режим. Взривове няма да се употребяват, стана ясно през днешния ден. Сградата се намира в самия център на града. Новата изложба би трябвало да бъде подготвена през април 2019, тя ще бъде монолитна стоманобетонна структура с естествено горно осветяване. И до момента галерията отговаряше на това изложение, само че положението и беше мощно занемарено. Въпреки това изложения в нея имаше до края на май тази година. 3.5 млн. лева са отделени за новия план.

Историята на Дружеството на пловдивските художници датира от една великденска галерия през 1911 година, когато своите картини демонстрират пловдивчаните Симеон Велков, Григор Савов и Атанас Овчаров. Успехът е толкоз огромен, че през 1912 година Григор Савов провежда втора галерия, в която кани и всички художници от Южна България и по този начин става първият куратор. Негова е и концепцията за основаването на Дружеството на художниците с център Пловдив. 16 художници се отзовават, те стават и създатели на сдружението. В него в същото време и в идващите години членуват Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Даниел Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев. По- късно, през 50-те сдружението става групов член на Съюза на българските художници, а 60-те остават в историята на българското изобразително изкуство с имената нацяло потомство създатели с национална тежест- Иван Кирков, Колю Витковски, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов- Слона, Енчо Пиронков, Христо Стефанов. Днешното сдружение е учредено през 1990-та като съдружие с идеална цел, чиято съществена задача остава същата, като при започване на предишния век- разпространение на творбите на неговите членове. /БГНЕС