Кипър реабилитира „златните паспорти”
До края на май се чака да приключи процедурата по отнемането на кипърско поданство на 29-има задгранични вложители и членове на техните фамилии, почнала през ноември 2019 година. Те бяха погнати тъй като влязоха в "черните описи " за европейски и интернационалните наказания или пък се търсят от Интерпол за финансови измами.
Едновременно с това, държавното управление би трябвало да реши ориста на към 600 заявки на предприемачи от трети страни, „ залежали” от предходната година. Очакванията са, че от този ход в бюджета ще влязат стотици милиони евро, блокирани по ескроу-сметките на евентуалните "нови кипърци”.
Това са част от първите стъпки на Кипър за реализация на избавителния за стопанската система проект след удара от коронавирусната рецесия. Те бяха признати и огласени макар натиска на Европейската комисия за прекратяването на Кипърската капиталова стратегия, по-известна като „ Гражданство против инвестиции” или „ Златни паспорти”.
Активността на Никозия да форсира и усъвършенства програмата, цели да резервира имиджа на страната като една от най-популярните
европейски капиталови дестинации.
След доста политически офанзиви през последните няколко години против държавното управление, че прилаганата скица „ Гражданство против инвестиции” основава негативен имидж на Кипър пред света, коронакризата пристигна като "изненадващ " късмет за нейната реабилитация и й обезпечи съвсем цялостна поддръжка от политическия и стопански хайлайф на Кипър.
Според прогнозите на финансовото министерство, през 2020 година спадът на кипърския БВП ще е сред 7 и 13 на 100. След като компаниите бяха месец и половина под карантина,
приходите в бюджета не престават да понижават,
а разноските - да нарастват. Като главен "виновник " за това се сочи признатият от държавното управление пакет от стопански и обществени ограничения в помощ на бизнеса, работещите и уязвимите групи, който доближи 5.5% от Брутният вътрешен продукт.
Точно в запълването на "пандемичните дупки " в обществените финанси се включва прясно реанимираната стратегия „ Гражданство против инвестиции”. Тя бе въведена през 2013 година - след банковия срив и мъчителния избавителен меморандум с тройката интернационалните кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - и през идващите години извърши задачата си: притегли задгранични вложения в размер на към 6.6 милиарда евро и оказа помощ за възобновяване на стопанската система като обезпечи 1.2% от Брутният вътрешен продукт.
Напливът принуди държавното управление да вкара
годишен „ таван” от 700 "златни паспорта ",
тъй като утвърдените молби доста бързо надвишиха цифрата 4000 - най-вече на жители Русия, Китай и Близкия изток.
Досега програмата бе ревизирана пет пъти - основно посредством въвеждане на нови и все по-високи условия. Сега, в случай че някой желае да получи кипърски паспорт, има пред себе си две варианти: или да вложи най-малко 2 млн. евро в бизнеса с недвижими парцели, или да влага 2.5 млн. евро в какъвто желае различен бизнес.
При всички положения обаче всеки предстоящ "нов кипърец " би трябвало да похарчи минимум 500 000 евро за покупка на жилище за непрекъснато престояване на острова. И да направи
две наложителни дарения - от по 75 000 евро.
Едното е в интерес на Фондацията за научни проучвания и нововъведения - ясно за какво, а другото - на Кипърската корпорация за поземлено развиване (Cyprus Land Development Corporation) - за създаване на обществени жилища.
За да се подсигурява, че всички постъпващи средства не са „ мръсни” и рискови, всички транзакции наложително се правят от банки, регистрирани по кипърското законодателство.
С цел стремително въвеждане на "златните паспорти " като антикризисна мярка, държавното управление предприе две дълго отлагани стъпки: първо - реши да форсира разглеждането на висящите заявки на "новите кипърци ", и второ - потегли да оправя връзките си с Народното събрание като внесе за одобрение (с 5 месечно закъснение) изискваните от него нови регламенти за изискванията и реда за натурализация на задгранични предприемачи.
По принцип, до 31 януари държавното управление трябваше да внесе в законодателния орган пакет от промени,
разчупващи държавния монопол
върху Програмата "Гражданство против вложения " от 2013 година насам и въвеждащи форми на парламентарен надзор. През февруари обаче поради умишленото неспазване на периода избухна изострен скандал, по време на който Народното събрание даже заплаши държавното управление със съд.
Новите наредби ще пресекат финалната права през май, даде обещание министърът на вътрешните работи Никос Нурис. С измененията в тях процесът се обвързва по-силно със закона за изпирането на пари, вкарват се по-строги от досегашните процедури за инспекция на персоналните данни на вложителя и произхода на парите му.
Ускореното разглеждане и одобрение на подадените още през предходната година заявки ще увеличи ликвидността на пазара и ще насочи директно капитали към строителството и бранша на недвижимите парцели, които пострадаха най-вече от коронакризата: през април продажбите са спаднали с 80% по отношение на април 2019 година, а обичайно към 50% от купувачите са... задгранични вложители със "златни паспорти ".
„ Репутацията на страната е по-важна от продажбата на още една първокласна вила”, съобщи през ноември предходната година тогавашният финансов министър Харис Георгиадис, откакто се развихри най-големият политически скандал, обвързван с капиталовата стратегия.
Повод стана разкритието, получило масиран отзив в интернационалните медии, че кипърски паспорти са получили както
лица с висок политически риск,
по този начин и търсени за финансови нарушавания.
Правителството разгласи, че стартира процедура за отнемането им от 9-има вложители и от членовете на техните фамилии (общо 26 души), а през февруари т. година добави към тях още 3 имена.
В "черния лист " са родственици, министри, депутати и близки съратници на дългогодишния камбоджански властнически водач Хун Сен.
Вътре е и малайзийският финансист Джо Лоу, търсен от управляващите на Малайзия, Сингапур и Съединени американски щати по обвинявания за организирането на най-голямото заграбване в историята – близо 6 милиарда $ от Федералния фонд за развиване на Малайзия.
Сред членовете на "забранената група " е и съветският олигарх Олег Дерипаска.
Всички тези 26 души са получили поданство преди стягането на режима през 2018 година. Отнемането на кипърските им паспорти обаче забуксува, тъй като в локалното законодателство сходна алтернатива не съществува.
Кипър против Европейската комисия
В разгара на страховете от разпространяването на ковид, насилственото блокиране на стопанската система и плануваните големи финансови загуби, Европейската комисия подложи на остра рецензия политиката на „ златните паспорти”, водена от три страни членки - Кипър, България и Малта.
Според Европейски Съюз сходни стратегии подкопават сигурността на Общността, защото има риск да дават достъп на лица, които се смятат за съмнителни, с мрачно минало и мръсни пари. Затова в писмо от 1 април до трите страни, Европейска комисия изиска те да показват съответни проекти за поетапното им преустановяване.
Кипърския отговор го видяхме. На ход са България и Малта.
Бранислава Бобанац
Едновременно с това, държавното управление би трябвало да реши ориста на към 600 заявки на предприемачи от трети страни, „ залежали” от предходната година. Очакванията са, че от този ход в бюджета ще влязат стотици милиони евро, блокирани по ескроу-сметките на евентуалните "нови кипърци”.
Това са част от първите стъпки на Кипър за реализация на избавителния за стопанската система проект след удара от коронавирусната рецесия. Те бяха признати и огласени макар натиска на Европейската комисия за прекратяването на Кипърската капиталова стратегия, по-известна като „ Гражданство против инвестиции” или „ Златни паспорти”.
Активността на Никозия да форсира и усъвършенства програмата, цели да резервира имиджа на страната като една от най-популярните
европейски капиталови дестинации.
След доста политически офанзиви през последните няколко години против държавното управление, че прилаганата скица „ Гражданство против инвестиции” основава негативен имидж на Кипър пред света, коронакризата пристигна като "изненадващ " късмет за нейната реабилитация и й обезпечи съвсем цялостна поддръжка от политическия и стопански хайлайф на Кипър.
Според прогнозите на финансовото министерство, през 2020 година спадът на кипърския БВП ще е сред 7 и 13 на 100. След като компаниите бяха месец и половина под карантина,
приходите в бюджета не престават да понижават,
а разноските - да нарастват. Като главен "виновник " за това се сочи признатият от държавното управление пакет от стопански и обществени ограничения в помощ на бизнеса, работещите и уязвимите групи, който доближи 5.5% от Брутният вътрешен продукт.
Точно в запълването на "пандемичните дупки " в обществените финанси се включва прясно реанимираната стратегия „ Гражданство против инвестиции”. Тя бе въведена през 2013 година - след банковия срив и мъчителния избавителен меморандум с тройката интернационалните кредитори - Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - и през идващите години извърши задачата си: притегли задгранични вложения в размер на към 6.6 милиарда евро и оказа помощ за възобновяване на стопанската система като обезпечи 1.2% от Брутният вътрешен продукт.
Напливът принуди държавното управление да вкара
годишен „ таван” от 700 "златни паспорта ",
тъй като утвърдените молби доста бързо надвишиха цифрата 4000 - най-вече на жители Русия, Китай и Близкия изток.
Досега програмата бе ревизирана пет пъти - основно посредством въвеждане на нови и все по-високи условия. Сега, в случай че някой желае да получи кипърски паспорт, има пред себе си две варианти: или да вложи най-малко 2 млн. евро в бизнеса с недвижими парцели, или да влага 2.5 млн. евро в какъвто желае различен бизнес.
При всички положения обаче всеки предстоящ "нов кипърец " би трябвало да похарчи минимум 500 000 евро за покупка на жилище за непрекъснато престояване на острова. И да направи
две наложителни дарения - от по 75 000 евро.
Едното е в интерес на Фондацията за научни проучвания и нововъведения - ясно за какво, а другото - на Кипърската корпорация за поземлено развиване (Cyprus Land Development Corporation) - за създаване на обществени жилища.
За да се подсигурява, че всички постъпващи средства не са „ мръсни” и рискови, всички транзакции наложително се правят от банки, регистрирани по кипърското законодателство.
С цел стремително въвеждане на "златните паспорти " като антикризисна мярка, държавното управление предприе две дълго отлагани стъпки: първо - реши да форсира разглеждането на висящите заявки на "новите кипърци ", и второ - потегли да оправя връзките си с Народното събрание като внесе за одобрение (с 5 месечно закъснение) изискваните от него нови регламенти за изискванията и реда за натурализация на задгранични предприемачи.
По принцип, до 31 януари държавното управление трябваше да внесе в законодателния орган пакет от промени,
разчупващи държавния монопол
върху Програмата "Гражданство против вложения " от 2013 година насам и въвеждащи форми на парламентарен надзор. През февруари обаче поради умишленото неспазване на периода избухна изострен скандал, по време на който Народното събрание даже заплаши държавното управление със съд.
Новите наредби ще пресекат финалната права през май, даде обещание министърът на вътрешните работи Никос Нурис. С измененията в тях процесът се обвързва по-силно със закона за изпирането на пари, вкарват се по-строги от досегашните процедури за инспекция на персоналните данни на вложителя и произхода на парите му.
Ускореното разглеждане и одобрение на подадените още през предходната година заявки ще увеличи ликвидността на пазара и ще насочи директно капитали към строителството и бранша на недвижимите парцели, които пострадаха най-вече от коронакризата: през април продажбите са спаднали с 80% по отношение на април 2019 година, а обичайно към 50% от купувачите са... задгранични вложители със "златни паспорти ".
„ Репутацията на страната е по-важна от продажбата на още една първокласна вила”, съобщи през ноември предходната година тогавашният финансов министър Харис Георгиадис, откакто се развихри най-големият политически скандал, обвързван с капиталовата стратегия.
Повод стана разкритието, получило масиран отзив в интернационалните медии, че кипърски паспорти са получили както
лица с висок политически риск,
по този начин и търсени за финансови нарушавания.
Правителството разгласи, че стартира процедура за отнемането им от 9-има вложители и от членовете на техните фамилии (общо 26 души), а през февруари т. година добави към тях още 3 имена.
В "черния лист " са родственици, министри, депутати и близки съратници на дългогодишния камбоджански властнически водач Хун Сен.
Вътре е и малайзийският финансист Джо Лоу, търсен от управляващите на Малайзия, Сингапур и Съединени американски щати по обвинявания за организирането на най-голямото заграбване в историята – близо 6 милиарда $ от Федералния фонд за развиване на Малайзия.
Сред членовете на "забранената група " е и съветският олигарх Олег Дерипаска.
Всички тези 26 души са получили поданство преди стягането на режима през 2018 година. Отнемането на кипърските им паспорти обаче забуксува, тъй като в локалното законодателство сходна алтернатива не съществува.
Кипър против Европейската комисия
В разгара на страховете от разпространяването на ковид, насилственото блокиране на стопанската система и плануваните големи финансови загуби, Европейската комисия подложи на остра рецензия политиката на „ златните паспорти”, водена от три страни членки - Кипър, България и Малта.
Според Европейски Съюз сходни стратегии подкопават сигурността на Общността, защото има риск да дават достъп на лица, които се смятат за съмнителни, с мрачно минало и мръсни пари. Затова в писмо от 1 април до трите страни, Европейска комисия изиска те да показват съответни проекти за поетапното им преустановяване.
Кипърския отговор го видяхме. На ход са България и Малта.
Бранислава Бобанац
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ