„Ефратски меч” замества „Ефратски щит”
До дни се чака евентуалната военна интервенция да получи името „ Ефратски меч” (по сходство на „ Ефратски щит”, осъществена през 2016 година в северните елементи на провинция Алеппо), разяснява на фейсбук страницата си Владимир Чуков.
Ударните сили ще включват частите, които участваха в „ Ефратски щит”, елементи от 101-ва, 105-та и 106-та бригада. Всички те са тренирани от американски инструктори в базата „ Инджирлик” в предишното. Според локален арабски родов водач, резидиращ в Газиентеп, към тях се чака да се причислят бойци на локалните племена. От опозиционни среди се сочи общо 30 000 турски и 15 000 локални бойци. Вероятно броят е пресилен, защото участващите в „ Ефратски щит” турски военнослужещи беше под 10 000 души.
Сред локалните кюрди се усещат обособени нотки на пораженчески настроения, без значение от формалните заявления за подготвеност за опълчване на заканите на Ердоган. Говорителят на Частите за национална отбрана (ЧНЗ) в Африн Руджхад Рудж декларира, че Съединени американски щати нямат нито бази в района, нито тактика за тази част от кюрдската федерация, включително и за Идлиб (където протичат яростни боеве сред бунтовниците и сирийската армия).
Турците форсират военните мерки и военната интервенция, заради очевидната политико-дипломатическа поддръжка на Съединени американски щати за кюрдската автономност в Сирия. Африн е най-западната й част и може да се трансформира в мост на кюрдите за достъп към Средиземно море. Подобна опция се възприема от Анкара като директна опасност за националната й сигурност.
В интервала 10-12 януари американският представител на конференцията в Астана, дипломат Макс Мартин е направил голям брой срещи с високопоставени кюрдски деятели на ръководещата в Северна Сирия коалиция „ Движение за демократично общество”, чиято съществена съставния елемент е партия „ Демократичен съюз (ПДС). Сред тях е била и Фауза Юсуф, съпредседател на самостоятелното „ правителство”. Последната е подала публична молба пред Вашингтон за основаването на самостоятелната конструкция в Северна Сирия. Всъщност това е молба за признание на политическа действителност, която към този момент на практика съществува.
Турция се опасява, че в случай че Съединени американски щати признаят кюрдската автономност в Северна Сирия, това ще постави и чадър над Африн, защото кюрдите го възприемат като неделима част от другите два кантона - Кобане и Джазира, намиращи се на изток от река Ефрат. Според Анкара е още по-опасно обаче, че при американско самопризнание на самостоятелен кюрдски сирийски Кюрдистан, Рожава, Вашингтон ще упражни напън върху своите съдружници за сходен дипломатически демарш.
Казусът с признаването на Йерусалим за столица на Израел от Съединени американски щати може да се схване в модел. В съответния случай обаче европейските сътрудници са доста по-благосклонни да поддържат Вашингтон, въпреки и с условности и подмолно. Експерти са на мнение, че Съединени американски щати се намират в деликатна обстановка. За тях главен съставен елемент в пост-ИДИЛ тактиката в Сирия е да се опълчват на монопола на Русия, Иран и Турция като единствени фактори за политическото разрешаване на рецесията в Сирия, руско-иранската консолидация и най-много на концентрацията на иранско въздействие в арабската страна. Основен на практика израз е устрема за спирането на стратегическата за Техеран артерия Иран-Ирак-Сирия-Ливан.
Всичко това е съсредоточено в източна Сирия, а не в западните й елементи. Според стратези Вашингтон възприема Сирия като главен спектакъл на военните дейности в опълчването им на Иран в целия Близък Изток. Вторият съставен елемент, доказващ насочването на изток на американския взор в Сирия, е основаването на погранични елементи по цялото продължение на кюрдската автономност. Говорителят на интернационалната коалиция полковник Раян Дилон съобщи пред Ройтерс, че неговата организация счита да сътвори погранични елементи, чиито персонален състав ще бъде 30 000 души. В момента били подготвени 230 души, само че подготовката продължава. В взаимозависимост от региона щял да бъде подбран и етническият състав на граничарите. Кюрдите щели да преобладават в Северна Сирия, до момента в който арабите щели да бъдат преобладаващи по поречието на река Ефрат, границата с Ирак и в южните елементи на териториите, следени от Сирийските демократични сили (СДС). Половината от граничните елементи ще бъде от редовете на Съюз на демократичните сили, а другата ще бъде рекрутирана от арабските племена по поречието на река Ефрат.
Военни експерти са скептични, че 4 000 бойци на ЧНЗ, съсредоточени в Афрен биха могли дълго да се съпротивляват на няколко десетки хиляден отряд, формиран от елитна турска войска и локални арабски милиции. Нещо повече, някои специалисти са на мнение, че макар че Африн е изрично доминиран от кюрдския етнос (за сметка на арабите), то ръководещата в града и кантона ПДС е едва известна. Според тях обичайно локалното население е консервативно настроено и е по-близо до ортодоксалния ислям, в сравнение с до светските възгледи на ПДС. Запознати напомнят, че по време на налагането на френското колониално наличие, локалните кюрди са се били самоотвержено против тях, в поддръжка на Османската империя.
Все отново изненадваща поддръжка може да пристигна от държавните войски. Според Ризан Худу, живеещ в Афрен и непосредствен до управлението на ЧНЗ в града, преди седмица турски боен ескорт, съпроводен от бойци на „ Хаят ат тахрир” (бивша „ ал Нусра”) в северозападните елементи на провинция Алеппо е бил обстрелван от артилерия на държавните войски. Според него това е било ясно обръщение към Анкара, че държавното управление в Дамаск ще се намеси, при положение на турска намеса против Африн.
Все отново остават подозренията, че Анкара ще прибегне до втора широкомащабна военна интервенция в Сирия. Ако още през 2015 година „ Ефратски щит” беше контрактуван с Русия на правилото на договорката (Алеппо против позволение за въпросната операция), то в случай че се съди по реакцията на формален Дамаск, такава договорка в този момент май няма. Разстоянието по въздух сред Капитан Андреево и Африн е 1078 км.
Ударните сили ще включват частите, които участваха в „ Ефратски щит”, елементи от 101-ва, 105-та и 106-та бригада. Всички те са тренирани от американски инструктори в базата „ Инджирлик” в предишното. Според локален арабски родов водач, резидиращ в Газиентеп, към тях се чака да се причислят бойци на локалните племена. От опозиционни среди се сочи общо 30 000 турски и 15 000 локални бойци. Вероятно броят е пресилен, защото участващите в „ Ефратски щит” турски военнослужещи беше под 10 000 души.
Сред локалните кюрди се усещат обособени нотки на пораженчески настроения, без значение от формалните заявления за подготвеност за опълчване на заканите на Ердоган. Говорителят на Частите за национална отбрана (ЧНЗ) в Африн Руджхад Рудж декларира, че Съединени американски щати нямат нито бази в района, нито тактика за тази част от кюрдската федерация, включително и за Идлиб (където протичат яростни боеве сред бунтовниците и сирийската армия).
Турците форсират военните мерки и военната интервенция, заради очевидната политико-дипломатическа поддръжка на Съединени американски щати за кюрдската автономност в Сирия. Африн е най-западната й част и може да се трансформира в мост на кюрдите за достъп към Средиземно море. Подобна опция се възприема от Анкара като директна опасност за националната й сигурност.
В интервала 10-12 януари американският представител на конференцията в Астана, дипломат Макс Мартин е направил голям брой срещи с високопоставени кюрдски деятели на ръководещата в Северна Сирия коалиция „ Движение за демократично общество”, чиято съществена съставния елемент е партия „ Демократичен съюз (ПДС). Сред тях е била и Фауза Юсуф, съпредседател на самостоятелното „ правителство”. Последната е подала публична молба пред Вашингтон за основаването на самостоятелната конструкция в Северна Сирия. Всъщност това е молба за признание на политическа действителност, която към този момент на практика съществува.
Турция се опасява, че в случай че Съединени американски щати признаят кюрдската автономност в Северна Сирия, това ще постави и чадър над Африн, защото кюрдите го възприемат като неделима част от другите два кантона - Кобане и Джазира, намиращи се на изток от река Ефрат. Според Анкара е още по-опасно обаче, че при американско самопризнание на самостоятелен кюрдски сирийски Кюрдистан, Рожава, Вашингтон ще упражни напън върху своите съдружници за сходен дипломатически демарш.
Казусът с признаването на Йерусалим за столица на Израел от Съединени американски щати може да се схване в модел. В съответния случай обаче европейските сътрудници са доста по-благосклонни да поддържат Вашингтон, въпреки и с условности и подмолно. Експерти са на мнение, че Съединени американски щати се намират в деликатна обстановка. За тях главен съставен елемент в пост-ИДИЛ тактиката в Сирия е да се опълчват на монопола на Русия, Иран и Турция като единствени фактори за политическото разрешаване на рецесията в Сирия, руско-иранската консолидация и най-много на концентрацията на иранско въздействие в арабската страна. Основен на практика израз е устрема за спирането на стратегическата за Техеран артерия Иран-Ирак-Сирия-Ливан.
Всичко това е съсредоточено в източна Сирия, а не в западните й елементи. Според стратези Вашингтон възприема Сирия като главен спектакъл на военните дейности в опълчването им на Иран в целия Близък Изток. Вторият съставен елемент, доказващ насочването на изток на американския взор в Сирия, е основаването на погранични елементи по цялото продължение на кюрдската автономност. Говорителят на интернационалната коалиция полковник Раян Дилон съобщи пред Ройтерс, че неговата организация счита да сътвори погранични елементи, чиито персонален състав ще бъде 30 000 души. В момента били подготвени 230 души, само че подготовката продължава. В взаимозависимост от региона щял да бъде подбран и етническият състав на граничарите. Кюрдите щели да преобладават в Северна Сирия, до момента в който арабите щели да бъдат преобладаващи по поречието на река Ефрат, границата с Ирак и в южните елементи на териториите, следени от Сирийските демократични сили (СДС). Половината от граничните елементи ще бъде от редовете на Съюз на демократичните сили, а другата ще бъде рекрутирана от арабските племена по поречието на река Ефрат.
Военни експерти са скептични, че 4 000 бойци на ЧНЗ, съсредоточени в Афрен биха могли дълго да се съпротивляват на няколко десетки хиляден отряд, формиран от елитна турска войска и локални арабски милиции. Нещо повече, някои специалисти са на мнение, че макар че Африн е изрично доминиран от кюрдския етнос (за сметка на арабите), то ръководещата в града и кантона ПДС е едва известна. Според тях обичайно локалното население е консервативно настроено и е по-близо до ортодоксалния ислям, в сравнение с до светските възгледи на ПДС. Запознати напомнят, че по време на налагането на френското колониално наличие, локалните кюрди са се били самоотвержено против тях, в поддръжка на Османската империя.
Все отново изненадваща поддръжка може да пристигна от държавните войски. Според Ризан Худу, живеещ в Афрен и непосредствен до управлението на ЧНЗ в града, преди седмица турски боен ескорт, съпроводен от бойци на „ Хаят ат тахрир” (бивша „ ал Нусра”) в северозападните елементи на провинция Алеппо е бил обстрелван от артилерия на държавните войски. Според него това е било ясно обръщение към Анкара, че държавното управление в Дамаск ще се намеси, при положение на турска намеса против Африн.
Все отново остават подозренията, че Анкара ще прибегне до втора широкомащабна военна интервенция в Сирия. Ако още през 2015 година „ Ефратски щит” беше контрактуван с Русия на правилото на договорката (Алеппо против позволение за въпросната операция), то в случай че се съди по реакцията на формален Дамаск, такава договорка в този момент май няма. Разстоянието по въздух сред Капитан Андреево и Африн е 1078 км.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ